Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД по отношение на органното представителство на търговско дружество?

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

С Разпореждане от 09.10.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС по въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД за органното представителство на търговско дружество?“^1,2. В настоящото кратко изложение ще бъде обоснован отрицателният отговор.

1. Органният представител на търговското дружество изразява волята на самото дружество

1.1. Органният представител е назначен по законоустановения ред и вписан като такъв в търговския регистър. Когато той изразява воля в това си качество, за въшния свят волята е на дружеството; образно казано, то „говори“ чрез него. Юридическото лице е правна фикция без възможност за самостоятелно формиране и изразяване на воля. То не разполага с биологичните органи за това и поради това притежава законоустановени „органи“, които ги заместват. В този смисъл по отношение на външния свят изразената от органния представител воля е аналог на изразената воля от физическото лице – не чрез представител, а лично. Действията чрез органния управител са лични действия на юридическото лице. Представителят на физическото лице изразява собствената си воля, действайки от името и за сметка на представлявания, но органният представител изразява именно волята на дружеството.

1.2. Възможни са хипотези, при които формирането и изразяването на волята на дружеството биха могли да влязат в противоречие помежду си; иначе казано, да е изразена различна от формираната воля. Това може да се наблюдава, когато друг орган (например общо събрание) взима решение, което органният представител следва да изпълни. Тези случаи не променят горните заключения. Законодателят е предвидил специални хипотези на такъв „вътрешен конфликт“, аналогичен на разминаването между воля и изявление при физическото лице. За разлика от общите правила по отношение на физическите лица (чл. 17, 31, чл. 33 ЗЗД например), в търговското право последователно е прокаран принципът, че проблемът на волеобразуването е вътрешен; правните последици за третите лица възникват с волеизявлението на органния представител. Това е потвърдено в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, т. 1: Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган. Норми, провеждащи този принцип, се откриват например в чл. 89 ТЗ, чл. 141, ал. 2 ТЗ, чл. 235 ТЗ, чл. 236, ал. 4 ТЗ, чл. 240б ТЗ. Когато законодателят – по изключение – настоява на правната релевантност на вътрешния конфликт, т.е., когато иска да даде примат на волеобразуването с решение на друг орган на дружеството пред волеизявяването от органния представител, той прави това изрично, със специална норма: пример за това е чл. 114, ал. 12 ЗППЦК.

В останалите случаи се прилага общото правило, че волята на органния представител е волята на дружеството във външните отношения; във вътрешните той носи отговорност за причинените вреди.

2. Органният представител на търговското дружество е ограничен при упражняването на представителната си власт от специални разпоредби

2.1. Именно защото органните представители изразяват волята на самото дружество, редица норми предвиждат ограничения по отношение на възможността да бъдат назначени за такива, за дейността им и за отношенията им с трети лица – за да се избегне конфликт на интереси. Примери са разпоредбите на чл. 141, ал. 8 и ал. 9 ТЗ, чл. 234, ал. 2 ТЗ, чл. 241, ал. 3 ТЗ, чл. 242 ТЗ, чл. 260ц ТЗ, чл. 116а ЗППЦК, чл. 10 ЗДСИЦДС и особено норми, ограничаващи сключването на сделки, като например чл. 142 ТЗ, чл. 237, ал. 4 ТЗ, чл. 116б ЗППЦК. Една от причините разпоредби като посочените да съществуват е именно редуцирането на възможността управителят да действа против интересите на дружеството. В отлика, определянето на пълномощник е свободно, изцяло по усмотрение на упълномощителя, стига първият да е дееспособен. За законния представител на физическото лице съществува общото изискване да е дееспособен, да не бъде лишен от родителски права и осъден за умишлено престъпление. Когато пълномощникът е в конфликт на интереси, той може (и е длъжен) да не сключва сделката – може да бъде назначен нов; когато законният представител на физическото лице е в конфликт на интереси, вместо него ще действа друго лице (заместник – настойник, другият родител или особен представител в зависимост от хипотезата). При органния представител това може да се окаже невъзможно и затова за него съществуват редица конкретни ограничения.

2.2. Следва обаче да се напомни едно важно разграничение: законният представител на физическото лице има задължения на първо място да полага грижи за малолетния или запретения; сключването на сделки е сравнително малка част от обема на неговите функции. Затова ограниченията по отношение на него са общи – с оглед личността му, а не по отношение на сделките, които би сключвал: за тях общите правила (чл. 38 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД осигуряват достатъчно защита). Обратно, органният представител сключва сделки: регулацията е именно по отношение на сделките и е конкретна. Върху конкретната регулация не се „наслагва“ общата; обратното: тя е дерогирана от нея. Именно затова Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, т. 2 правилно приема, че чл. 38 ЗЗД не се прилага при множествено представителство; може само да се съжалява, че в по-нататъшната си практика ВКС се среща отстъпление от горния принцип в полза на спорния възглед, че ограничението по чл. 38 ЗЗД важи при същинското договаряне сам със себе си, сякаш има голяма житейска и икономическа разлика между личния патримониум на управителя и едноличното ООД, който той сам представлява (Решение № 14/27.01.2017 г. на ВКС по т. дело № 1453/2014 г., ТК³). Не бива да се забравя, че ЗЗД не цели да кореспондира с принципите на търговското право; той все пак отменя търговското право у нас (пар. 4 от ПП на ЗЗД).

3. Органният представител на търговското дружество носи отговорност за действията, с които уврежда дружеството

Т. нар. „мениджърски деликт“ има своите „специални състави“ в редица разпоредби: чл. 142, ал. 3 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 236, ал. 4 ТЗ, чл. 240 ТЗ, чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗППЦК. Тези норми са създадени именно в унисон с общия принцип, че органният управител може да причини вреди при сключване на сделки, нарушавайки вътрешните си отношения с дружеството, защото във външните отношения тези сделки са породили правни последици. Когато сделката е недействителна по чл. 40 ЗЗД обаче, вредите са ограничени от нищожността: юридически имуществото не излиза от патримониума на представляваното дружество. Тук следва да се напомни, че съобразно приетото в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, т. 2, договорът, недействителен по чл. 40 ЗЗД, не поражда действие от сключването си.

4. Съобразяване с приципа на зашита на правната сигурност и защита на третите лица

Приравняването на търговските дружества с физическите лица, чиито права са накърнени от сговарянето в тяхна вреда, освен че противоречи на общите принципи на търговското право, е опасно за правната сигурност. Недействителността по чл. 40 ЗЗД не засяга само страните по увреждащия договор. Ако беше така, може би щеше да е справедливо дружеството да може да атакува договора, като претендира връщане на дадената престация, защото другата страна е била недобросъвестна. Но следва да се има предвид възможността трето лице с последващ договор за придобие престираното (например недвижим имот, прехвърлен с увреждащия договор и после прехвърлен от приобретателя на трето добросъвестно лице). Доколкото третото добросъвестно лице по българското право не се ползва с обща защита, то няма да придобие имота поради липсата на вещнопрехвърлителен ефект на първата, а следователно и на втората сделка (в този смисъл са и Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК). То единствено ще бъде добросъвестен владелец. И като се има предвид, че дружеството само е определило своя управител и е редно да поеме позитивите и негативите от своя избор, не следва да предпочитаме него пред третото добросъвестно лице.

5. Съобразяване с регулацията на търговската дейност в различни хипотези

Следва да се отбележи, че принципите на дружественото право трябва да се схващат и прилагат в светлината на многоаспектната и сложна уредба на търговското право по принцип: защото смисълът на уреждането на търговските дружества е участието им в търговския оборот. Това предполага регулация на интереси на различни лица в различни качества: търговци и потребители, но също и конкуренти, възложители и изпълнители по обществени поръчки, съдружници и акционери и т.н. Разпоредбата на чл. 40 ЗЗД просто не е пригодна да намери баланса между тези интереси в редица случаи. Например търговско дружество възразява на потребител, че сключеният с него договор е увреждащ по чл. 40 ЗЗД; или противопоставя подобно възражение на възложител по ЗОП (за такова възражение вж. например Решение № 37/30.03.2020 г. по т.д. № 2206/2018 г. на ВКС, II т.о. и последвалото го Решение № 12540 от 22.12.2020 г. на САС по т. д. № 1735/2020 г.). Тук следва се напомни принцпно правилната позиция, изразена в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, т. 2, че не е необходимо да е налице изричен „сговор“, а е достатъчно знанието, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, т.е. съзнание например, че продажната цена е много по-ниска от реалната⁴. Всъщност това par excellence е дефиницията за промоция.

6. Вредата при търговското дружество

Дейността на търговското дружество е често пъти стратегически насочена: един управител на инвестиционна компания може да реши да продаде първите три апартамента на половин цена, за да привлече внимание на публиката и в дългосрочен план това да е печеливш ход; възможно ли е по-късно тези първи три сделки да „паднат“, защото, гледани изолирано, те увреждат дружеството? Вредата за търговското дружество е концептуално различна от вредата за физическото лице. Търговецът сключва по занятие сделки и планира стратегически, като вредата от конкретна сделка може да е в полза в бъдеще: трудно може да се каже подобно нещо за физическите лица. В тази връзка е достатъчно да се припомни, че въпросът могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди е все още спорен: може да се стигне до абсурдната хипотеза дружеството да твърди, че не имуществените, но моралните вреди от сделката са толкова големи, че я правят недействителна. Такава сделка би могла да бъде насочена към уронване на престижа на дружеството и впоследствие огласена в публичното пространство.

Изложеното по-горе налага заключението, че разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не намира приложение при органното представителство на търговско дружество.

Бележки под линия: