Спортният арбитражен съд в Лозана (CAS)

                          

Произход

В началото на 80-те години постоянното увеличение на броя на международните спорове, произтичащи от спортни въпроси, и отсъствието на независим орган, специализиран в решаването на подобни казуси, който да постановява обвързващи за страните решения, стимулира водещите спортни организации да предприемат действия в тази насока.

През 1981 председателят на Международния олимпийски комитет (МОК)[1] Хуан Антонио Самаранч представя идеята за създаването на специална спортна юрисдикция, а през следващата година членът на МОК Кеба Мбайе, съдия в Международния съд на ООН в Хага[2], председателства работна група, натоварена със задачата да изготви устав на бъдещия Спортен арбитражен съд (CAS). През 1983 г. МОК официално приема устава и правилниците на CAS, които влизат в сила на 30 юни 1984 г.

Спортният арбитражен съд до 1994 г.

Уставът на CAS от 1984 г. е придружен от процедурни правила, съгласно които арбитражът е съставен от 60 членове, назначени от МОК, международните спортни федерации и националните олимпийски комитети. В допълнение, всички оперативни разходи на CAS са за сметка на МОК, като производствата са безплатни с изключение на спорове с финансов характер, когато страните плащат част от разходите. Годишният бюджет е одобряван лично от председателя на CAS, а уставът на арбитражния съд може да се изменя само по време на сесия на МОК по предложение на Изпълнителния комитет на МОК[3].

Правилниците на CAS уреждат само един вид състезателно производство, без значение от характера на спора. Ищецът депозира искането си в CAS, придружено от арбитражното споразумение. Извършва се проверка за допустимост, като в началната фаза на производството съдът, по предложение на страните или вследствие на решение на председателя на CAS, напътва страните към медиация с цел постигане на споразумение. Ако до такова не се стигне, арбитражът решава делото по същество.

През 1991 г. CAS публикува арбитражен наръчник, който съдържа няколко примерни арбитражни клаузи, сред които и клауза, подходяща за включване в уставите и правилата на спортни асоциации и клубове, която гласи следното:

„Всеки спор, произтичащ от настоящите правила на … федерация и който не може да бъде решен по взаимно съгласие, следва да бъде решен от съд, съставен в съответствие с правилата на CAS, с изключение на тези, които се разглеждат от националните съдилища.“

Международната федерация по конен спорт първа включва тази клауза в правилата си, като по-късно бива последвана и от други национални и международни федерации, което съществено увеличава натоварването на CAS.

До 1991-1992 г. пред съда вече са поставени въпроси, свързани с националността на състезателите, трудовоправни отношения, телевизионни права, спонсорство и лицензиране. С появата на арбитражната клауза голям брой дела, произтичащи от употребата на допинг, са отнесени до CAS. Целият този процес еволюира в промени в структурата на арбитражния съд.

Реформата от 1994 г.

През февруари 1992 г. състезателят по конен спорт Елмар Гундел обжалва пред CAS решение на Международната федерация за конен спорт, според което ездачът е наказан с лишаване от право да упражнява състезателни права за три месеца и глоба. Решението на CAS[4] е частично в полза на спортиста (наказанието е намалено на един месец). Недоволен от отсъждането на CAS, Гундел обжалва пред швейцарския Федерален върховен съд, като оспорва действителността на решението, смятайки, че то е постановено от съд, който не отговаря на изискванията на швейцарското право за безпристрастност и независимост.

В решението си от март 1993 Федералният върховен съд признава CAS като законосъобразна арбитражна юрисдикция. Съдът отбелязва, че CAS не е орган на Международната федерация по конен спорт, не получава указания от тази организация и запазва достатъчна автономия. Въпреки това в решението швейцарският съд насочва вниманието към свързаностите, които съществуват между CAS и МОК: почти цялостното финансиране на CAS от МОК, компетентността на МОК да изменя Устава на CAS и най-вече правото на МОК и неговия председател да назначават членове на арбитража. От тази гледна точка според Федералния върховен съд такива връзки биха могли да поставят под въпрос независимостта на CAS, когато страна по спора е МОК. Призивът на швейцарския съд е кристално ясен: CAS трябва да бъде по-независим от МОК – организационно и финансово.

Решението „Гундел“ води до съществена реформа. Уставът и правилниците на арбитражния съд са изцяло изменени с цел ефективното модифициране на структурата на юрисдикцията и засилването на независимостта ?. Най-голямата промяна е създаването на Международен съвет на спортния арбитраж (ICAS), който следва да отговаря за управлението и финансирането на CAS, заемайки мястото на МОК. Други основни изменения включват създаването на две арбитражни отделения (обикновено арбитражно отделение и апелативно арбитражно отделение) с цел въвеждането на ясно разграничение между споровете, които се разглеждат само от CAS, и споровете, които възникват вследствие на решение на спортна организация. Цялата реформа на CAS става факт чрез приемането на Кодекс на спортния арбитраж[5].

Споразумението от Париж

Създаването на ICAS и новата структура на CAS са одобрени в Париж на 22 юни 1994 чрез подписването на споразумение за учредяването на Международен съвет за спортния арбитраж, известно като „Парижкото споразумение“. То е парафирано от председателите на най-висшите организации на спортния свят – МОК, асоциацията на международните федерации по летни олимпийски спортове (ASOIF)[6], асоциацията на международните федерации по зимни олимпийски спортове (AIOWF) и асоциацията на националните олимпийски комитети (АNOC)[7].

Преамбюлът на споразумението гласи: „за целите на улесняването на решаването на спорове в областта на спорта се създава арбитражна институция, наречена „Спортен арбитражен съд (CAS)“, като с оглед осигуряването на защитата на правата на страните пред CAS и на абсолютната независимост на юрисдикцията се учредява Фондация за международен спортен арбитраж, наименувана „Международен съвет за спортния арбитраж“ (ICAS), под чиято егида оттук нататък ще работи CAS.“

След подписването на Парижкото споразумение всички олимпийски международни федерации и много национални олимпийски комитети признават юрисдикцията на CAS чрез включването в уставите си на арбитражна клауза. След проведената през март 2003 г. световна конференция за допинга в спорта, представителите на олимпийското движение и редица правителства създават Световен антидопингов кодекс[8], според чийто чл. 13 решенията на Световната антидопингова агенция (WADA)[9] и на националните антидопингови агенции могат да се обжалват пред CAS.

Новата структура на CAS e поставена на изпитание през 2000 г., когато поради употреба на допинг румънската гимнастичка Андреа Радукан е лишена от златния си медал, който печели на Олимпийските игри в Сидни няколко седмици по-рано. Тя обжалва пред швейцарския Федерален върховен съд решението на CAS[10], като съдът оставя в сила обжалвания акт, без да разгледа въпроса за независимостта на преструктурирания CAS. До май 2003 г. швейцарската юрисдикция не засяга подробно тази тема, когато в забележително изчерпателно решение[11] Федералният съд анализира сегашната организация и структура на ICAS и CAS, правейки извод, че CAS не е „васален на МОК“ и е достатъчно независим както от него, така и от всички други субекти, които се ползват от неговите услуги. Съдът счита, че решенията, взети по отношение на MOK, са законосъобразни и сравними с решенията, постановени от държавен съд.

Федералният съд отбелязва също широкото признаване на CAS в международната спортна общност, което демонстрира действителната необходимост от неговото съществуване, като добавя, че CAS представлява един от крайъгълните камъни на организирания спорт.

Организация и структура

Кодекс на спортния арбитраж

От 22 ноември 1994 г. Кодексът на спортния арбитраж урежда организацията на CAS и арбитражните процедури. Кодексът е изменян през 2003 г. чрез включването на някои дългогодишни принципи в практиката на съда. Актът се състои от 70 члена и 2 части: устав на органите, които работят по решаване на спортноправните спорове (чл. 1-26), и процедурни правила (чл. 27–70). От 1999 г. Кодексът предвижда и създаването на правила за медиация[12], създаващи необвързваща, неформална процедура, която предоставя на страните възможността за преговори с участието на медиатор, с помощта на който да се достигне до споразумение.

Международен съвет за спортния арбитраж (ICAS)

Съветът е върховният орган на CAS и неговата основна задача е гарантирането на независимостта на арбитража и правата на страните, като за тази цел той се грижи за управлението и финансирането на CAS (чл. 2) и упражнява функциите, изброени в чл. 6[13] на Кодекса на спортния арбитраж. Съветът е съставен от 20 членове (четирима се избират от международните спортни федерации – трима от ASOIF, един от AIOWF, четирима от ANOC, четирима от МОК, четирима се избират от избраните преди това дванадесет членове с оглед гарантирането интересите на спортистите, а последните четирима се избират от предишните шестнадесет души измежду личности, които са независими от организациите, които избират останалите членове на Съвета) (чл. 4).

Членовете на Съвета следва да бъдат признати юристи, които са добре запознати с въпросите, които се разглеждат от арбитража и спортното право. Мандатът на членовете на Съвета е 4 години с възможност за преизбиране, като те трябва да подпишат декларация, че ще изпълняват функциите си обективно и независимо. Това означава, че при никакви обстоятелства член на Съвета не може да бъде участник в производство, което се развива пред CAS – нито като арбитър, нито като представител на засегната страна. Ако член на Съвета почине, подаде оставка или не може да изпълнява трайно задълженията си, за оставащата част от мандата му се избира нов член по същия ред (чл. 5).

Съветът упражнява функциите си самостоятелно или чрез Борда си, който се състои от председателя на Съвета, двамата заместник-председатели и председателите на обикновеното и апелативното арбитражно отделение[14]. Съветът не може да делегира на Борда функциите по чл. 6, ал. 1, 2, 5.2 и 5.3 (чл. 7), като заседава поне веднъж годишно. Кворумът за заседанията е поне половината от членовете на Съвета, като решенията се вземат с обикновено мнозинство (повече от половината от присъстващите). Изключение правят измененията на Кодекса, за които е необходимо квалифицирано мнозинство (2/3 от всички членове на Съвета). В случай на равенство, решаващ е гласът на председателя. Гласуването е явно, освен ако председателят не прецени, че е необходим таен вот. Тайно гласуване може да се инициира и по предложение на една четвърт от присъстващите членове (чл. 8, ал. 1 и ал. 2).

За избора на председателя на Съвета е необходим кворум от ¾ от членовете, като решението се взема с абсолютно мнозинство (повече от половината от всички членове). Гласуването е тайно (чл. 8, ал. 3). Председателят на Съвета е и председател на CAS.

Седалището на Съвета, както и на самия съд, е в Лозана, Швейцария.

Спортен арбитражен съд (CAS)

CAS изпълнява своите функции посредством поне 150 арбитри[15] с помощта на Службата на Съда[16], оглавявана от генерален секретар[17]. Работните езици на Съда са английски и френски (чл. 29). Един от основните моменти в реформата от 1994 г. е създаването на две отделения (чл. 3, ал. 2): „обикновено арбитражно отделение“ за спорове, които се разглеждат само от CAS като единствена инстанция, и „апелативно арбитражно отделение“ за спорове, произтичащи от решения на спортни организации. Всяко отделение се ръководи от председател.

Председателите на отделения обикновено предприемат първите процедурни действия преди да бъде конституиран арбитражният състав – например често се произнасят по искания за спиране на изпълнението[18] на обжалвани решения и участват в определянето на арбитрите, които ще разглеждат делото. Веднъж определени, арбитрите заемат ръководната роля в производството.

Международният съвет за спортния арбитраж назначава арбитрите за четиригодишен мандат с възможност за преизбиране (чл. 13). Кодексът посочва, че Съветът следва да избира за арбитри „личности с правни знания, които притежават призната компетентност по отношение на спорта“ (чл. 14). Назначаването следва същия модел като назначаването на членовете на Съвета – по предложение на МОК, международните федерации и националните олимпийски комитети. Дори когато арбитрите са предложени от спортни организации, те следва да изпълняват своите функции обективно и безпристрастно, като подписват декларация в този смисъл (чл. 18, ал. 2). Ако обстоятелствата по делото пораждат основателни съмнения за независимостта и безпристрастността на арбитъра, то страните могат да внесат искане за отвод. Решението за отвода се взема от Борда на Съвета, който може да отнесе решаването на въпроса към самия Съвет (чл. 34).

Ако арбитър почине, подаде оставка или не може да изпълнява трайно задълженията си, за оставащата част от мандата му се избира нов арбитър по същия ред (чл. 17).

Арбитрите не са част от определено отделение на CAS и могат да заседават в състави, образувани с оглед решаването на спор както по обикновената, така и по апелативната процедура (чл. 18, ал. 1). Делата се гледат в състав от един или трима арбитри (чл. 3, ал. 1). Всички арбитри са обвързани от задължението за поверителност и не могат да разкриват никаква информация, свързана с делото. При нарушаване на правилата, установени в Кодекса, или при накърняване на репутацията на Съда, Съветът може да отстрани арбитъра (временно или постоянно).

Обикновено арбитражно отделение

Обикновеното арбитражно отделение се състои от състави, които решават спорове по обикновената арбитражна процедура и изпълняват други функции във връзка с ефективното протичане на производствата съобразно процедурните правила в Кодекса (чл. 20, б. „а“).

Апелативно арбитражно отделение

Апелативното арбитражно отделение се състои от състави, които вземат решения по обжалването на актове на федерации, асоциации или други спортни организации, доколкото уставите и правилата на тези организации го предвиждат[19] (чл. 20, б. „б“).

Делата се разпределят от Службата на Съда на обикновеното или на апелативното отделение. Това разпределение не може да се оспорва от страните и не може да бъде основание за недействителност на решението. В случай на промяна на обстоятелствата по време на производството, Службата, след консултация с определения състав, може да прехвърли арбитражното дело на другото отделение. Подобно преразпределение не следва да се отразява на действителността на вече извършените процесуални действия, решението или разпореждания, постановени преди него (чл. 20).

Oтделения „ad hoc”

През 1996 г. ICAS създава отделение „ad hoc”, което има задача в рамките на 24 часа да решава всякакви спорове, възникващи по време на Олимпийските игри в Атланта. Това отделение е съставено от двама съпредседатели и 12 арбитри, които са на място в града-домакин по време на игрите. За да се осигури облекчен достъп до отделението за всички участници (спортисти, длъжностни лица, треньори, федерации и др.), е създадена специална процедура – проста, гъвкава и безплатна. По време на Игрите отделението разглежда общо 6 дела. От 1996 г. насам отделения „ad hoc” се създават за всяко издание на летните или зимни олимпийски игри, както и за световните и европейски първенства по футбол, организирани под егидата съответно на FIFA и UEFA[20].

Успехът на отделенията „ad hoc” играе важна роля за промотирането на CAS между спортистите, спортните организации и медиите по целия свят.

Видове спорове, разглеждани от CAS

Спортният арбитражен съд е компетентен по спорове при наличието на арбитражно споразумение в договор или в правилник на спортна асоциация, което специално отнася спора до CAS. Споразумението може да се сключи отделно и след възникването на спора. Чл. 27 от Кодекса на спортния арбитраж установява, че CAS има юрисдикция само по спорове, свързани със спорта[21]. От създаването си досега CAS никога не е декларирал, че спорът не му е подведомствен въз основа на липса на свързаност със спорта.

Споровете, които се разглеждат от CAS, са два вида:

Спорове от материален характер

Първата категория включва спорове, отнасящи се до изпълнението на договори, спонсорство, продажба на телевизионни права, отразяване и провеждане на спортни събития[22], отношения между играчи или треньори[23] и клубове[24] и/или агенти (трудови договори и договори за представителство) и др. Тези спорове се разглеждат от CAS като единствена инстанция въз основа на арбитражна клауза в съответния договор или в друго нарочно споразумение. Този случай е по-рядко срещаният в рамките на дейността на CAS.

Спорове от дисциплинарен характер

Дисциплинарните дела представляват втората група спорове, които се разглеждат от CAS, като голяма част от тях са свързани с употребата на допинг[25]. В допълнение следва да се добавят различните нарушения на правилата на играта, напр. непристойни прояви[26], нарушаване на договорната стабилност и правилата за трансфер[27], обида на длъжностни лица, уговаряне на мачове[28] и др.[29]. Такива дисциплинарни дела се гледат на първа инстанция от компетентните спортни организации (напр. международни и национални спортни асоциации), като подлежат на обжалване пред CAS, който действа като последна инстанция.

Език на производството

Ако няма споразумение между страните, председателят на състава или ако последният не е назначен, председателят на съответното арбитражно отделение, следва да избере езика на производството (английски или френски), вземайки предвид всички относими обстоятелства. Производството следва да се води изключително на определения език, освен ако страните и съставът не постигнат съгласие за друго. Страните могат да поискат да бъде определен език, различен от английски и френски, ако съставът и Службата на Съда се съгласят. В този случай Службата, заедно със състава, определя условията, свързани с този избор. Съставът може да разпореди, че страните поемат всички или част от разходите за превод. Ако трябва да се проведе изслушване, съставът може да позволи на страна по делото да използва език, различен от избрания за делото, при условия, че осигури за собствена сметка превод на и от езика на производството (чл. 29).

Проверка за компетентност и общи процедурни правила

CAS взема отношение по въпроса за собствената си компетентност, без значение от всякакви правни действия по същия въпрос, които вече са предприети пред национален съд или друг арбитраж, освен ако основателни причини не изискват спирането или прекратяването на производството. Когато е повдигнато възражение за липса на юрисдикция, Службата на Съда или съставът (ако е конституиран) следва да покани страните да дадат писмено становище по този въпрос. Съставът може да вземе решение дали е компетентен предварително или в решението на делото по същество (чл. 39 и чл. 55).

Председателят на отделението (преди предаването на делото на състава) или съставът могат по всяко време да съдействат за решаването на спора чрез помирение. Споразумението между страните се имплементира в арбитражното решение (чл. 42 и чл. 56). С взаимното съгласие на страните председателят на отделението или съставът на съда могат да решат делото да се реши по ускорена процедура (чл. 44.4 и чл. 52).

Решението се взема от състава на съда с мнозинство. То следва да бъде писмено, мотивирано, подписано от арбитрите, като се посочва датата на постановяването. Страните се уведомяват за постановяването на решението, като в 30-дневен срок от уведомяването те могат да поискат отмяната[30] му от швейцарския Федерален съд[31] на основания, посочени в швейцарското право[32] (чл. 46 и чл. 59).

Видове производства

Кодексът установява правила за три различни производства:

Обикновена арбитражна процедура

Засегнатата страна (ищец) подава искане до Службата на Съда, което съдържа: име и адреса на ответника; кратко описание на фактите и правна обосновка, включваща описание на въпроса, който се отнася за решаване към CAS; копие от договора, който съдържа арбитражната клауза, или друг документ, съгласно който компетентен по спора следва да бъде CAS; информация относно броя и избора на арбитри; ако арбитражното споразумение предвижда трима арбитри – името на арбитъра от списъка на CAS, избран от ищеца. При подаване на искането, ищецът следва да заплати и такса в размер на хиляда швейцарски франка. При наличие на нередовности в искането Службата на Съда може да даде на ищеца кратък срок за премахването им – в противен случай искането не се разглежда по същество (чл. 38).

Освен ако не е очевидно, че арбитражна клауза, отнасяща спора пред CAS, не съществува, Службата на Съда предприема всички необходими действия за даването ход на делото. Искането на ищеца се изпраща на ответника, като страните се призовават да изразят тяхното становище по отношение на приложимото право по делото. Определя се срок за ответника да представи информация за броя и избора на арбитри от списъка на CAS, както и отговор по същество на искането. Отговорът следва да съдържа кратко описание на защитата; насрещно искане; евентуално възражение за липса на компетентност (чл. 39).

Ако арбитражното споразумение не определя броя на арбитрите, председателят на отделението следва да определи този брой, вземайки предвид обстоятелствата по делото (чл. 40.1). Страните по взаимно съгласие могат да определят метода за назначаване на арбитрите от списъка на CAS. Ако страните са уговорили спорът да се реши от един арбитър, те го определят по взаимно съгласие, в противен случай последният се определя от председателя на отделението. Ако страните се уговорят за състав от трима арбитри, ищецът следва да определи своя арбитър в искането си, а ответникът – в отговора. При липса на инициатива от страните по въпроса – арбитрите се определят от председателя на отделението. Така определените арбитри заедно назначават председател на състава, а ако не успеят да постигнат съгласие, той бива определен от председателя на отделението (чл. 40.2). Ако по делото има три или повече страни с противоположни интереси, двамата арбитри следва да бъдат назначени по споразумение между страните. Ако до подобно не се достигне, то арбитрите се назначават от председателя на отделението (чл. 41.1).

Процедурата е поверителна, като страните, арбитрите и CAS нямат право да разкриват на трети лица фактите по делото или друга информация, свързана със спора, без разрешението на CAS (чл. 43).

Производството включва две фази: писмена и устна. В писмената фаза се включват депозирането на искането, отговорът и евентуално, ако обстоятелствата го изискват, още една размяна на книжа. След това страните не могат да правят нови искания без съгласието на другата страна. Te следва да предоставят всички писмени доказателства, с които разполагат, като след края на размяната на книжа те не могат да представят други писмени доказателства, освен при взаимно съгласие или ако съставът разреши, ако са налице изключителни обстоятелства. В писмените си становища страните трябва да посочат имената на свидетелите и вещите лица, които смятат да призоват, като при вещите лица следва да посочат областтта им на експертиза (чл. 44.1).

Устната фаза не е задължителна, но ако съставът прецени, че такава е необходима, то в нейните рамки се изслушват страните, свидетелите и вещите лица, както и заключителни речи, като ответникът е последен. Изслушването не е публично, освен ако страните преценят друго. Страните могат да призовават само свидетели и вещи лица, посочени в писмените им становища. Всяка страна поема разходите за посочените свидетели и експерти. Съставът може да не допусне явяването на свидетел или експерт, ако прецени, че неговите показания не са относими към процеса (чл. 44.2).

Всяка от страните може да поиска съдът да изиска от другата страна документи, които се намират в нейно притежание. Страната трябва да докаже, че тези документи съществуват и са относими към предмета на спора. Ако прецени, че е необходимо, съдът по всяко време може да изиска представянето на допълнителни документи или изслушването на свидетели, да назначи и изслуша вещи лица (чл. 44.3).

Дори и ответникът да не депозира отговор, съдът разглежда делото по същество и постановява решение. Неявяването на някоя от редовно призованите страни или свидетелите не представлява причина за отлагането на изслушването и постановяването на решение (чл. 44.5). Съдът решава спора съобразно разпоредбите на избраното от страните приложимо право или при липсата на избор – в съответствие с швейцарското право. Страните могат и изрично да уговорят помежду си, че този въпрос ще се реши по усмотрение на съда (чл. 45).

Aпелативна арбитражна процедура

Решенията на федерация, асоциация или друга спортна организация се обжалват пред CAS, когато уставите или правилниците на тези организации го предвиждат или страните са сключили специално арбитражно споразумение[33] и въззивникът (жалбоподателят) е изчерпал всички средства за защита, които има, съгласно правилата на постановилата решението организация (чл. 47).

Жалбоподателят следва да представи на CAS жалба, съдържаща: името и адреса на ответника; копие на обжалваното решение; номинация на избрания арбитър от списъка на CAS, освен ако не желае назначаването на едноличен състав; ако е приложимо, мотивирано заявление за спирането на изпълнението на решението; копие от разпоредбите на уставите и правилниците, съгласно които CAS е компетентен да разгледа спора (съответно арбитражното споразумение). При подаването на документите за обжалването жалбоподателят плаща и такса в размер на хиляда швейцарски франка. При наличието на нередовности Службата на Съда може да даде на въззивника кратък срок за отстраняването им – в противен случай искането не се разглежда по същество (чл. 48).

В отсъствието на срок за обжалване, посочен в правилниците на засегната федерация, асоциация или друга спортна организация, срокът е 21 дни от получаването на решението, което се обжалва. Обжалването след този срок е недопустимо (чл. 49). Делото по обжалването се гледа в състав от трима арбитри, освен ако страните не се споразумеят за едноличен състав (чл. 50).

В рамките на десет дни след изтичането на 21-дневния срок жалбоподателят представя в Службата на Съда изложение по жалбата с фактите и правните аргументи по обжалването, заедно с всички доказателства, на които смята да се позовава. Алтернативно, той може да информира Съда, че за тези цели може да се ползва самата му първоначална жалба. Ако жалбоподателят не спази този срок, то жалбата му се смята за оттеглена. В писмените си бележки той следва да посочи имената на свидетелите, включително кратко резюме на техните очаквани показания, и имената на експерти, които смята да призове и тяхната област на експертиза (чл. 51).

Освен ако не е явно, че CAS няма компетентност по делото или че средствата за защита на жалбоподателя в рамките на съответната спортна федерация/асоциация не са изчерпани, то CAS разглежда делото по същество. Службата на Съда изпраща за информация копие от жалбата на организацията, която е постановила обжалваното решение (чл. 52).

Освен ако страните не се уговорят делото да се гледа от един арбитър или председателят на отделението не вземе такова решение, то ответникът следва да номинира арбитър в рамките на десет дни от получаването на жалбата. Ако той не спази този срок, то арбитърът се назначава от председателя на отделението (чл. 53). Ако съставът е от трима арбитри, то председателят на отделението следва да назначи председателя на състав след определянето на арбитър от страна на ответника и след като се консултира с двамата определени арбитри (чл. 54).

В рамките на двадесет дни от получаването на жалбата ответникът следва да представи в Службата на Съда отговор със следното съдържание: защита по делото по същество; евентуално възражение за липса на компетентност; доказателства, на които смята да се позовава; имената на свидетели, включително кратко резюме на техните очаквани показания, и имената на вещи лица, които смята да ползва, и тяхната област на експертиза. Въпреки липсата на отговор съдът може да продължи разглеждането на делото и да постанови решение.

След подаването на допълнителната жалба на въззивника и отговора на жалбата от ответника страните, освен при изключителни обстоятелства по разпореждане на председателя на състава, не могат изменят исканията си и да представят нови доказателства (чл. 56).

Съдът има правомощието да постанови ново решение, което да замени обжалваното, или да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от страна на първата инстанция (съответния компетентен орган в спортната организация) (чл. 57). Съдът следва да реши спора съобразно правилата на организацията, постановила решението, и субсидиарно според избраното от страните право, а в отсъствието на такъв избор – в съответствие с правото на държавата, в която федерацията или асоциацията има своето седалище. Ако съдът прецени за необходимо, може да приложи и други правила, като в този случай следва да се мотивира (чл. 58).

Процедура по медиация

Съобразно чл. 2 и чл. 6, ал. 1 и ал. 10 от Кодекса на спортния арбитраж, Международният съвет за спортния арбитраж приема правила за медиация, които уреждат неформална и необвързваща за страните процедура, която цели те да достигнат до споразумение, подпомагани от медиатор от CAS[34]. Медиацията е приложима само по отношение на споровете на договорна основа, от приложното ? поле са изключени дисциплинарните въпроси (допинг, уговаряване на мачове и т.н.). Споразумението, чрез което страните приемат спора им да бъде предмет на медиация, може да бъде клауза от договор или да бъде инкорпорирано в отделен документ, вкл. такъв, който е подписан след възникването на спора.

Ако страна по спора желае той да бъде отнесен към медиатор, следва писмено да го заяви до Службата на Съда. Медиаторът по спора се назначава от председателя на CAS от списъка с медиаторите на Съда, освен ако страните по взаимно съгласие вече не са го избрали. Той следва да бъде независим от страните и безпристрастен, като следва да разкрие всякакви факти или обстоятелства, които биха поставили под съмнение неговата независимост. В случай че такива са налице и медиаторът прецени, че не би могъл да завърши медиацията с успешен край, то след консултация председателят на CAS може да назначи друг медиатор.

В рамките на медиацията страните следва да представят кратко описание на фактите, включително въпросите, които следва да бъдат решени, както и копие от медиационното споразумение. Те трябва добросъвестно да сътрудничат на медиатора и да гарантират неговата свобода да изпълнява задълженията си по своевременното провеждане на медиацията. Медиаторът следва да идентифицира проблемните въпроси, да проведе внимателна дискусия със страните по тях и да предложи решения. В никакъв случай той няма право да налага предложените решения на страните.

Медиаторът, страните и всички други присъстващи по време на срещите следва да подпишат споразумение за поверителност и да не разкриват на трети лица всякаква информация, узната по време на медиацията. Всяка информация, предоставена на медиатора от страните, може да бъде разкрита на другата страна само със съгласието на предоставилата я.

Всяка страна или медиаторът може да прекрати медиацията по всяко време. Медиацията се прекратява: с подписване на споразумение между страните; с писмена декларация на медиатора, че по-нататъшни опити за постигане на споразумение чрез медиация няма да доведат до успех; писмена декларация на страна/страните, че медиацията е прекратена.

Постигнатото споразумение се изготвя от медиатора и се подписва от него и страните. Всяка страна получава копие от него, като в случай на нарушаването му, страните могат да се споразумеят спорът да бъде решен от CAS в съответствие с Кодекса на спортния арбитраж. Копие от споразумението се предоставя за съхраняване и в Службата на Съда.

Бележки под линия:

[34] http://www.tas–cas.org/en/mediation/list–of–mediators.html – списък на медиаторите в CAS.