Необходими ли са различни давностни срокове в търговското право?

Разпоредбата на чл. 288 ТЗ посочва, че „за неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи”. Главният източник на т. нар. „гражданско законодателство“ е Законът за задълженията и договорите, действащ от 1951 г., когато изобщо търговско право не е съществувало. Безспорно е, че разпоредбите относно погасителната давност (чл. 110 – 120 ЗЗД) намират приложение по отношение на търговци. Не е безспорно обаче дали давността за търговци и гражани трябва да е една и съща. Тази хрумка е опит да се обоснове тезата, че е необходимо извършването на законодателни промени по отношение на търговците, за които давността следва да е различна.

1. Хрумка

В Търговския закон да се създаде разпоредба, в част III, глава XXI, чл. 301а. Текстът на разпордбата ще е:

Чл. 301а. (1) С изтичане на тригодишна давност се погасяват всички вземания, кредитор по които е търговец, за които законът не предвижда друг по-кратък срок¹.

(2) Вземанията по чл. 111 ЗЗД, кредитор по които е търговец, се погасяват с двегодишна давност.

2. Аргументи

2.1. Защото търговското право е специфичен правен отрасъл

В доктрината не е утвърдено единно разбиране каква е точно същността на търговското право – дали то е самостоятелен клон на частното право, специална част от гражданското право или самостоятелен комплексен правен отрасъл². Несъмено обаче особеностите на търговското право са свързани със специфичните обществени отношения, които урежда. Намирайки своите основи в гражданското право, за да регулира адекватно отношенията, които урежда, в търговското право се откриват редица разпоредби, които са приложими само за търговци. Например в търговското право мълчанието е разнозначно на приемане (чл. 292, ал. 1 ТЗ), лихва между търговци се дължи, освен ако не е уговорено противното (чл. 294 ТЗ), неустойката не може да се намалява поради прекомерност за търговци (чл. 309 ТЗ), търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия (чл. 297 ТЗ), когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването (чл. 301 ТЗ), търговците трябва да полагат грижата на добрия търовец (чл. 302 ТЗ), солидарността при търговските сделки е принцип, а не изключение, както е в гражданското (чл. 304 ТЗ) и т.н. Видно от изложената нормативна уредба, законодателят в редица отношения е по-строг към търговците, отколкото към гражданите. Професионализмът на търговците е основанието за по-високите изисквания към тях. Тази строгост според мен трябва да се пренесе и в темпорален аспект, защото времето за граждани и търговци тече по различен начин. Търговците трябва да реагират по-бързо заради динамиката на самия оборот. Всяко вземане се погасява по давност, за да се приспособи правното отношение към фактическото. Мисля, че фактическото положение за търговците е различно от фактическото положение за граждани. В исторически план търговското право се е отделило от гражанското именно поради различното му фактическо положение.

2.2. Защото това ще спомогне за унифициране на националното ни право с това на другите държави-членки на ЕС

Една от основните тенденции в търговското право е унификацията му в рамките на ЕС. Известно е, че една от главните цели на ЕС е именно създаването на общ пазар, а за това е нужно създаването на общо европейско търговско законодателство. Сългасно чл. 14:201 от Принципите на Европейското договорно право общата давност е тригодишна³. Въпреки че принципите не са нормативен акт, а частна кодификация, „те могат да служат като показател на посоката, в която националният законодател може да поеме при евентуалната промяна на вътрешното законодателство“⁴. Принципите са насочени главно към търговците отношения, защото когато последните използват едно право, търговията се улеснява. Затова предложението за промяна на давността за търговци ще е крачка напред към уеднаквяване на нашето право с правото на другите европейски страни, без това обаче да накърнява правата на гражданите – за тях давността ще остане същата.

2.3. Защото давностните срокове в търговското право са по принцип по-кратки

Ако разглеждаме уредбата на различните давностни срокове в ТЗ, ще забележим, че те в повечето случай са значително по-кратки, отколкото давностните срокове в гражданското право. Така отговорността на прехвърлителяна поименни акции, които не са изплатени или от които произтичат други задължения към дружеството се погасява с изтичането на двегодишна давност (чл. 186 ТЗ), искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност (чл. 366), искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност (чл. 378 ТЗ), искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност (чл. 586, ал. 1 ТЗ), когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна (чл. 586, ал. 2 ТЗ), искове за вземания по договора за стоков контрол се погасяват с едногодишна давност (чл. 604 ТЗ). При ценните книги, които имат приложение най-вече в отношенията между търговци, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа (чл. 531, ал. 1 ТЗ), исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност (чл. 531, ал. 2 ТЗ), исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност (чл. 531, ал. 3 ТЗ), искът за необоснователно обогатяване при ценните книги се погасява с тригодишна давност (чл. 534, ал. 2 ТЗ), обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност (чл. 561, ал. 2 ТЗ), искът на джиранта по стоковия запис, който е плати по заложния запис, се погасява срещу другите джиранти със шестмесечна давност, а срещу длъжника – с тригодишна (чл. 580, ал. 4 ТЗ). Времето за реакция на титуляря на вземането, регулирано от тези специални давностни срокове, е по-малко, отколкото обичайно в гражданското право.

2.4. Защото спрямо търговци подходът на законодателя е различен

Освен разгледаните разлики между търговското и гражданското право, които следват от общите положения за търговските сделки и от уредбата на давността в търговското право, могат да се изтъкнат и други различия. В разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗЗД се посочва, че договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка. В глава XXXII на ГПК (чл. 365-378) е институционализирано особено исково производство по търговски спорове. Целта на производството е разрешаването на търговски спорове в разумни и кратки срокове⁵, по-бързи, от тези при обикновените граждаски спорове. Тази бързина се постига чрез двойната размяна на книжа, която замества подготвителното съдебно заседание. Този диференциран подход към граждани и търговци се очертава като тенденция в законодателния процес. На 08.06.2016 г. в деловодството на Народното събрание беше внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите⁶. Цели се създаването на нова разпоредба, чл. 86, ал. 3, със следния текст: „Размерът на законната лихва по ал. 1, когато е дължима от търговец, не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 8 процентни пункта, а когато е дължима от физическо лице – основния лихвен процент плюс 4 процентни пункта“. В мотивите на законопроекта се посочва, че еднакъв размер за лихвата за забава за физически лица и за търговци ги поставя в неравностойно положение ги поставя в неравностойно положение. Посочва се също, че диференцираният подход по отношение на гражданите и търговците спрямо лихвите се прилага в повечето европейски страни, като е изготвено специално приложение към законопроекта, в което са посочени различните държави и лихвите за физически лица и търговци в тях. Не е ли сходен проблемът при давността, еднаквата уредба на давността не поставя ли в неравностойно положение гражданите и търговците? Отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. И лихвите, и давността, са свързани с времето.

3. Контрааргументи

3.1. Защото в никоя друга държава (или поне за мен е неизвестно) няма подобна диференцирана уредба на давността за граждани и търговци

На пръв поглед този извод изглежда малко стряскащ. Българският нормотворец е свикнал по-скоро да черпи опит от чужди законодателства, отколкото да „експериментира“.

3.2. Защото това ще доведе до неравностойно третиране на граждани и търговци

И гражданите, и търговците са субекти на гражданското право. Въпреки че търговците обаче сключват сделки с цел печалба, а гражданите – за да задоволят своите интереси, не е необходима такава промяна по отношение на давността, защото тя ще е неспаведлива и ще постави търговците, които са кредитори, в по-неблагориятно положение отколкото гражданите, които са кредитори.

Би могло това неравностойно третиране да се ограничи, като се изключи едноличният търговец и спрямо него да се прилага общият давностен режим. Тенденцията в глобален аспект е към смекчаване на разликите в положението на едноличния търговец, занаятчийте и обикновените гражданскоправни субекти⁷.

Воденето на дела изисква финансова подготовка особено предвид високите държавни такси и адвокатските хонорари у нас. В чл. 83 ГПК са предвидени редица възможности за освобождаване от държавна такса и разноски поради бедност или финансови затруднения, като от тях могат да се ползват само гражданите, но не и търговците. Когато един търговец има да претендира голямо по размер вземане, а го притиска кратка давност, той ще бъде принуден да предявява частични искове, за които към момента не е изяснено категорично в доктрината и практиката дали прекъсват давността по отношение на цялото вземане или не.

Бележки под линия:

1^ Тази промяна ще засегне давностните срокове, посочени в чл. 29, ал. 3 ТЗ, чл. 98, ал. 1 ТЗ, тъй като кредитор по тях пак е търговец.

2^ За различните теории Вж. Русчев, И. Към въпроса за дуализма на частното право, Съвременно право, 2000, бр. 6, с. 74-88; Голева, П. Търговско право →← Стопанско право? – В: Съвременното право – проблеми и тенденции (съст. Кр. Средкова). С., Сиби, 2011, с. 122-128. Според мен тези теории не са важни и нямат практическо значение, те касаят по-скоро политиката на държавата спрямо търговците. Въпреки това споделям тезата, че търговското право е самостоятелен клон на частното право.

3^ Дали този срок е най-подходящият е трудно да се отговори. Zimmermann, R. в The Harmonisation of European Contract Law Implications for European Private Laws, Business and Legal Practice. Hard Publishing, Oregon, 2006, p. 81 подчертава нуждата от унифициране на давността в държавите-членки на ЕС. Авторът изтъква, че общата давност не трябва да бъде прекалено пратка (например шест месеца) или пък прекалено дълга (например тридесет години), а трябва да е между две и пет години. Накрая закючва, че период от три години излежда най-разумен за интернационализацията на уредбата на давността.

4^ Таков, К. Закон за задълженията и договорите, 8 издание, Сиби, Въведение към принципите на Европейското договорно право, с. 240.

5^ Сталев, Ж., Мингова, А., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, С., 2012, с. 764.

6^ Сигнатура 654-01-80, линк – http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-81.pdf.

7^ Подробно по този въпрос Вж. Голева, П. Търговско право →← Стопанско право? – В: Съвременното право – проблеми и тенденции (съст. Кр. Средкова). С., Сиби, 2011, с. 134-139. Вж. също Пандилов, С. Секвестируемо ли е единственото жилище на едноличния търговец за удовлетворяване на задължения, породени от търговската му дейност – В: „Предизвикай: Изпълнителния процес!“ (съст. Ст. Ставру и В. Петров). С., Сиела, 2016, с. 43-53, където авторът заключва, че „по отношение на задължения на едноличен търговец, възникнали в разултат на търговската му дейност разпоредбите на несеквируемостта ще намерят приложение и физическото лице няма да понесе принудително изпълнение върху единствения си жилищен имот“, като авторът изтъква и редица хипотези, при които едноличният търговец няма да се ползва от несеквируемостта.