(публикацията е част от книгата “Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга първа“, 2014, § 15, с. 303-312)
Кой “уби” светът или за непредвидените последици на дуализма?
Едно време светът е бил жив – духове са присъствали във всеки предмет: в планината, в камъка, в дървото... Съществуващият и до днес в някои култури анимизъм признава определени права на предметите, които одухотворява. Пантеизмът от своя страна обединява “правосубектността” 🙂 на отделните предмети в един свръхорганизъм със самостоятелна интелигентност и способност за саморегулиране (като екосистема).
С категоричното разграничение на материята от духа Декарт поставя началото на един процес, довел до умъртвяването на света. Предметите се превръщат в нежива (неорганична) материя, която е безмълвен и безкритичен обект на изучаване и въздействие. Одухотворените и дори почитани в миналото предмети на природата се превръщат притежавани от хората ВЕЩИ. Процесът не е подминал и духа, който макар и откъснат от материята, е затворен в нея – в човешкото тяло. “Умъртвяването” на природата превръща всичко в нея в ресурс, предназначен да бъде използван за развитието на единствения “носител” на ДУХА, на единствения пълновластен правен субект – човека. Сред тези ресурси (вещи) попадат не само предметите от “неживата” природа, но и растенията и животинският свят. Нещо повече, в исторически план като вещи са били третирани и някои човешки същества: военнопленниците, робите, прислужниците, а в някои отношения и децата (като обект т. н. бащина власт), съпругата (като обект на т. н. съпружеска власт).
С историческото развитие на човешкото общество се наблюдава постепенна промяна в отношението на правото към “неживата” материя. Днес тя все повече се разглежда не само като общозначим за цялото човечество ресурс, но и като носител на самостоятелна стойност. Природата се утвърждава като надчовешка ценност – ценност сама за себе си, независимо от използването й за задоволяване на определени нужди на човека.
Защо животните са по-различни?
В този контекст може да се постави и въпросът за правата на животните. Животинският свят обхваща множество видове. В него попадат не само домашните любимци, но и т. нар. вредители. Нашето отношение и отношението на създаваното от нас право към различните видове животни е различно, като най-често определящ фактор е значението на конкретния животински вид с оглед задоволяването на конкретни нужди на човека. Дори и да си затворим очите за противоречието между а) тезата, според която правата на животните са ценност сама за себе си, и б) поведението на различно (юридическо) третиране на различните животни, въпросът кое качество у животните е определящо за признаването на известна правоспособност в тяхна полза остава изключително спорен. Сред възможните отговори са:
– способността на животните да контролират поведението си и да го насочват към достигането до предварително определен от тях резултат. Те могат да реализират определено поведение, което е разбираемо за хората. Реакциите им могат да бъдат прогнозирани, а крайните резултати, към които се стремят – да бъдат разпознати като техни “интереси”. Основните възражения срещу признаването на правосубектност на животните е разглеждането на поведението им като генетично заложен и неуправляем от самото животно “инстинкт”, а при някои животни – и като ограничен резултат от дресировка, изразяваща се в обучение на животното да спазва определени от човека правила;
– способността на животните да общуват помежду си и да съгласуват поведението си към постигането на общ резултат. Типични примери за подобна способност са пчелите. Този факт е отчетен и от българския Закон за пчеларството (ЗП), в който са уредени две специфични съвкупности от вещи, произтичащи от характерното за пчелите взаимодействие:
пчелното семейство, което според параграф 1, т. 6 ДР на ЗП е цялата биологична и производствена единица (колония), състояща се от пчелна майка, определено количество пчели-работнички и търтеи (сезонно), настанени в кошери с необходимото количество восъчни пити (пчелното семейство се смята за едно и когато основното семейство се подпомага от помощно, настанено в същия кошер), и
пчелният рояк, който според параграф 1, т. 5 ДР на ЗП е част от пчелното семейство, състоящ се от една пчелна майка, пчели-работнички и търтеи. По правило собственикът на пчелното семейство е и собственик на излезлия от него пчелен рояк (чл. 10, ал. 1 ЗП). Изключително интересна от вещноправна гледна точка е уредбата на два особени способа за придобиване на пчелен рояк: i) „засядането на пчелния рояк в чужд имот”, което съгласно чл. 10, ал. 2, изр. 1 ЗП води до придобиването на пчелния рояк от собственика на имота (вещнопридобивен способ, съизмерим с присъединяването и приращението), и ii) „намирането на пчелен рояк”, което съгласно чл. 10, ал. 2, изр. 2 ЗП води до придобиване на пчелния рояк от намерилото го лице извън случаите на засядане на пчелния рояк (правило, което се явява специално по отношение на чл. 87-89 от Закона за собствеността).
Посочените общности (съвкупности) от животни се подчиняват на свои вътрешни правила за взаимодействие, неспазването на които е свързано с настъпването на определени неблагоприятни за “нарушителя” последици – най-често засягащи неговото положение (принадлежност и статус) в общността. Това е карало не малко изследователи да поставят въпроса за интелигентността на т. нар. социални животни. Дали обаче постигнатата при тях степен на саморегулация е вроден и неконтролируем инстинкт или резултат на целенасочено взето “решение”?;
– способността на животните да изпитват болка: разглеждането на болката като химически детерминирана реакция, резултат от действието на определени невропептиди (хормони), позволява наличието й да бъде установено и в неврологията на животните. След като изпитват болка, животните имат право да се защитават срещу нея. Критерият “болка” е тясно свързан с предизвикваното у човека състрадание. Макар и най-често изтъкван, този критерий е най-субективният и, струва ми се, и най-неубедителният. Той е и най-издайническият за действителното отношение на съвременното общество към „правата” на животните. Определящо при него е предизвиканата у човека емоция (съчувствие), а не някаква обективно съществуваща даденост у животните, която да изисква превръщането им в страна по определени правни отношения, а не в изцяло пасивен обект на правото.
Напоследък се оказва, че признаването на правосубектност на определени видове животни може да е от полза на търговците и производителите на храни за домашни любимци. Подобно на децата, животните с поведението си могат да окажат сериозно въздействие върху потребителските навици на своите притежатели. И тъй като сетивата например на кучетата и хората долавят различни сигнали, е напълно възможно “кучешката реклама” – ароматизирани плакати на височината на човешкия глезен, високо честотни звуци и др., да остане невидима за собственика на кучето. Въпреки това тя ще се отрази върху вниманието и поведението на кучето, което може да стане причина за закупуването на съответния продукт. Стремежът на човека да забогатява от “нуждите” на животните, удовлетварявани от техните стопани, ще се окаже в основата на “хуманистичното третиране” на представителите на животинския свят… Преди да станат “правни субекти” животните ще минат през статуса на “таргет група на рекламна кампания“: “Швейцарският концерн (Нестле) неотдавна пусна на пазара дори специален сладолед за кучета, страдащи от непоносимост към лактозата, за да не се лишават те от млечния десерт. А пък за котките са измислени специални игри за айпад”.
“Моля, признайте ми статус на свиня!”
Именно играта с чувството на „състрадание” пробуди така широко отразения в медиите обичай в с. Бродилово – “тричане” на кучетата и гадаене по “халвата” (изпражненията, които изпускат кучетата докато ги въртят). Тя може да бъде съзряна и в Наредба № 21 от 14.12.2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине (издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., изм. и доп., бр. 64 от 8.08.2006 г.), чиито текстове са станали причина за куриозен случай на отправяне на писмо до Министерството на земеделието, с което подателят иска да му бъде признат статус на свиня, за да може да се ползва от „правата”, предоставени с наредбата. Сред тези „привилегии” са различните зоохигиенни изисквания и предвидените от закона задължения в тежест на собствениците на свине.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 21/2005 г. всеки собственик на свиня е длъжен:
– да проверява ежедневно здравословното състояние на животните (това се казва здравеопазване 🙂 ! ) и да предприема всички необходими мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия в групите (а това се казва – “превантивна психотерапия” 🙂 ! );
– незабавно да отделя в помещение със суха постеля наранени или показващи признаци на заболяване животни;
– да отделя от групата свинете с повишена агресивност и прояви на канибализъм и да уведомява обслужващия ветеринарен лекар, който трябва да извърши медикаментозното им третиране (интересно е доколко подобно разрешение е приложимо и по отношение на свърхагресията в „човешкото общество”…);
– ежедневно да почиства и периодично да дезинфекцира помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара;
– най-малко веднъж дневно да храни животните с фураж, който съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло, и да им осигурява постоянно прясна вода за пиене (Агенцията по безопасност на храните “ряпа да яде” 🙂 );
– да осигурява постоянен достъп на всички свине на възраст над две седмици до хранилките и поилките и достатъчно количество прясна вода;
– когато храни животните на групи, да осигурява на всяко животно достъп до храната едновременно с другите животни от групата (уникална проява на „принципа на равенство” 🙂 );
– да не използва методи на отглеждане, при които свинете майки и женските свине след първо заплождане се държат вързани („права” на свинете-родилки? ).
Оказва се, къде на шега, къде – не, че има хора, които биха искали да бъдат притежание на собственик с подобни задължения… 🙂
(на пазара вече се предлага и ергономичен матрак за крави, който освен хигиена осигурява и неподозиран комфорт за животните!)
Измененията в Наказателния кодекс
Във връзка с темата за “правата на животните” бяха приети и измененията в Наказателния кодекс от бр. 33 от 2011г., в сила от 27.05.2011 г. С тях са инкриминирани няколко нови деяния:
а) престъпно използване на животни за боеве:
Съгласно чл. 325а., ал. 1 (Нов – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) НК: който организира или участва в провеждането на боеве с животни, отглежда, тренира или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева. Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, когато: деянието е извършено повторно; деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях; на боевете присъства малолетно или непълнолетно лице; боевете се заснемат с цел разпространение.
б) престъпна жестокост към гръбначно животно:
Съгласно чл. 325б., ал. 1 (Нов – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) НК: който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е извършено: от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях; по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост; на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице; повторно.
Отношението на законодателя по въпроса за „правата” на животните се разкрива от систематичното място на двете разпоредби. Те са поставени след уредбата на хулиганството, а след тях е следният текст на чл. 325в., ал. 1 (Нов – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.): който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.
Видно е, че законодателят третира посочените прояви като престъпления против ред на управление, при които обект на посегателство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред следва да се разбират „установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот” (Постановление № 2 от 29. VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, докладчик член-съдия Иван Апостолов – цитирано по Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на Република България по наказателни дела, 1953-1990, кн. 2, Съюз на юристите в България, с. 362). Става въпрос за престъпления, които „създават тревожна обстановка” и „могат да създадат смут в обществото”. Осъжда се проявената от човека жестокост, а не засягането на „правата” на животното, предметна престъплението.
“Естествени” ли са “правата на животните”?
Въпросът „имат ли права животните” следва да бъде предшестван от един предварителен въпрос: „могат ли изобщо животните да имат права”? Какво точно би означавало животните да имат права? „Естествени” ли са правата на животните? Могат ли те да бъдат открити в „природата на нещата”?
Ако изхождаме от законите, на които се подчинява животинският свят, не може да не ни направи впечатлени, че признаването на права в полза на животните в известна степен противоречи на принципите на естествения подбор. Взаимодействието между отделните животински видове в природата обикновено е свързано с конкуренция за общи ресурси, в която оцелява по-силният. Става въпрос именно за борба за надмощие между отделните животински видове, а не за сътрудничество. Предоставянето на ограничена защита на определени животински видове може да се разглежда не толкова като криворазбрана проява на състрадание, колкото като еволюционен лукс на тотално доминиращ биологичен вид (Homo Sapiens!), търсещ спокойствие за собствената си съвест… Спокойствие в Мита за човешкото общество, което се съобразява с останалите „съучастници” в природата. Какво обаче е реалното положение?
Познавате ли хищник, който не просто убива, за да оцелее, но и за да се забавлява? Който отглежда жертвите си от малки и чака да настъпи часът за превръщането им в дългоочаквано и вкусно приготвено (“с обич”) ястие? Който, докато разбърква загряващото ястие, разтревожен си задава въпроса дали животните са умрели щастливи, защото… само така те ще бъдат здравословна храна (т. нар. щастливо месо, в което няма отделени вредни токсини)? А за да избегне задаването на този въпрос, все по-често делегира процеса на “професионалисти”, а самият той яростно защитава „правата на животните”…
Ако се сещате за отговора, то тогава за какви „права” на животните може да говорим?
Още по темата
Правата на животните стават все по-дискусионен въпрос в Индия, особено с оглед на работата на професионалните касапи в храма на индийската богиня Дагшин Кали (в превод: “Южната богиня”) – богиня, олицетворяваща всепобеждаващата смърт. Почитането й изисква всекидневни жертвоприношения на животинска кръв. Нейният храм в долината Катманду, Непал, е отворен 24 часа в денонощието. В него работят професионални касапи, които убиват животните, пренасяни от молещите се в дар на богинята. Преди самото заколение касапите поръсват с вода главата на животното и ако то се отръска, това се отчита като знак, че богинята приема пренасянето му в жертвоприношение. Храмът всеки ден почервенява от кръвта на убити кози, кокошки, патици, агнета и др. животни. Храмовите касапи обезглавяват животното, като насочват изтичащата през артериите на врата кръв към статуята и изображенията на Дагшин Кали. Да виждате някъде тук естествени права на животните?
Новите изследвания в биологията свидетелстват за изключителни ментални способности при някои видове птици, които живеят в сложни социални групи – гарваните, враните и папагалите. Необходимостта от разпознаване на останалите членове на общността и от запаметяване на съществуващата йерархия и установени отношения, води до еволюционното развитие на техните мозъци. Днес примерите, потвърждаващи интелигентността на птиците, са все повече: “…в Япония черните врани оставят на улиците орехи, за да бъдат счупени от минаващите автомобили. Някой дори предпочитат да пускат черупковите плодове на кръстовища със светофари и след това изчакват зелената светлина, за да събират получената храна. По този начин избягват опасността да бъдат прегазени. Подобно поведение демонстриран и роднините им в Северна Америка, които оставят кости от елени върху железопътните релси, за да могат, след като влакът ги е натрошил, да извлекат богатия на мазнини костен мозък… Цитира се и случай с черна каня в Австралия, която подпалила тревен терен с тлееща пръчка, за да нападне след това бягащите гризачи” (Себастиан Вите, “Какво си мислят те” – сп. Гео, април 2012, с. 41-43).
За правото на животните да оцелея, за хомоцентризма и идеята за „личността” на животните може да прочетете много добре написаната тема „Правата на животните” с автор Богдан Русев. Интересна е тезата, че правото на живот следва да се признае в полза на всеки отделен биологичен вид, а не на всеки конкретен негов представител.
За трудностите при защитаване на темата относно „правата на животните” и по-точно – за правата на „симпатичните” ни животни 🙂 виж постът на Петър Стойков „Животните нямат права” и многобройните коментари към него.
————
Ако статията Ви е харесала и сте открили нещо, което би било интересно и ценно за Вашите приятели и колеги, подкрепете нейното популяризиране като използвате предпочитаните от Вас бутони за споделяне.
Благодаря Ви!
Абсолютно съм съгласен за хомоцентризма при законодателното регулиране на материята. Но няма как иначе – в България допълненията към НК бяха приети точно за успокояване на обществената съвест след проява на жестокост към животни. Проблемът на тези текстове е, че ФС е твърде широк и доста баби и дядовци, които отглеждат животни ще се окажат закоравели рецидивисти :)))
Както стана въпрос и във фейсбук профила на ChallengingTheLaw.com: въпросът е дали може един законодател-хищник да признае “естествени” (!) права в полза на своята “плячка”?
Сиреч: как вълкът да е сит със щастливо изядено агне :)…