(статията е публикувана в сп. Търговско и конкурентно право, кн. 3, 2011, стр. 5-15)

 

Разпределяне и придобиване на вещни права след ликвидацията

Две от основните цели на производството по ликвидация са осребряването и разпределението между съдружниците на имуществото на прекратилото дейността си търговско дружество. Определящото значение на имуществото на дружеството е намерило израз и в правилото, според което ликвидационното производство продължава докато е налице притежавано от дружеството имущество (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Нещо повече, законодателят е предвижил възможност за възобновяване [1] на приключило ликвидационно производство в случаите, когато бъде открито ново имущество на дружеството. Съгласно втората алинея на чл. 273 ТЗ, ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори. Основният случай, в който се налага извършването на по-нататъшни действие за ликвидация, е свързан с откриването или освобождаването на имущество за разпределение. Активно легитимирани да искат възобновяване на производството по ликвидация са както неговите кредитори, така и съдружниците. Назначаването на ликвидаторите по чл. 273, ал. 2 ТЗ, съответно – освобождаването им след приключване на допълнителните действия за ликвидация, са обстоятелства, които подлежат на вписване.

Назначаването на ликвидатор за извършване на допълнителни действия за ликвидация не води до възстановяване на правосубектността на вече заличеното търговско дружество [2]. Причината за това е конститутивният характер на вписването и заличаването на търговското дружество в търговския регистър [3]. Именно обстоятелството, че „по-нататъшни действия за ликвидацията“ се извършват след заличаване на търговското дружество (чл. 273, ал. 1 ТЗ), се поставят няколко въпроса относно действията на назначения по чл. 273, ал. 2 ТЗ ликвидатор:

– кой е собственик на допълнителното имущество за осребряване и разпределение, след като търговското дружество е заличено в търговския регистър?

– от името на кого назначеният от Агенцията по вписванията ликвидатор се разпорежда с това имущество?

– какъв е видът на придобиването на включените в това имущество вещни право от третите лица, договарящи с ликвидатор по възобновено производство по ликвидация?

 

1. Допълнително разпределение

Няколко са случаите, при които възниква необходимост от извършване на по-нататъшни действие за ликвидация, изразяващи се в допълнително разпределение на имущество. Те могат да бъдат обособени в следните две групи:

а) По-нататъшни действие за ликвидация при наличието на неразпределено имущество. В неразпределеното имущество се включват:

новооткритото имущество, т. е. имуществото, което не е било известно на ликвидатора по време на производството по ликвидация, поради което не е било включено в разпределението;

пропуснатото имущество, т. е. имуществото, което макар и да е било известно на ликвидатора, не е било разпределено и е извършено заличаване на търговското дружество;

освободеното имущество при евентуалното освобождаване на имущество, заделено по чл. 272, ал. 3 ТЗ като обезпечение на спорни задължения на търговското дружество;

съдебно установеното имущество, т. е. имущество, за чието притежание е съществувал висящ съдебен спор по време на производството по ликвидация. Това са случаите, в които от името на търговското дружество са предявени установителни искове за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на определени вещни права в полза на търговското дружество. Разглеждането и решаването на така предявените искове понякога отнема много повече време отколкото времето, необходимо за извършване на ликвидацията;

б) По-нататъшни действие за ликвидация при „новопридобито“ имущество. В „новопридобитото“ имущество се включват:

имущество, което е било предмет на съдебен спор по предявен от името на търговското дружество конститутивен иск, чието уважаване е свързано с придобиването или възстановяването на определено вещно право в полза на ищеца. Такива са например: искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за обявяване на окончателен договор, по който търговското дружество се явява приобретател; искът по чл. 33, ал. 3 ЗС – за изкупуване на продадена идеална част от недвижим имот, в съсобствеността върху който участва търговското дружество; искът по чл. 32 ЗЗД – за унищожаване на вещнопрехвърлителен договор, по който търговското дружество е участвало като праводател; искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на договор, по който търговското дружество е прехвърлило вещно право върху недвижим имот. Сред посочените искове не може да бъде поставен искът по чл. 135 ЗЗД, предявен от търговското дружество в качеството му на кредитор срещу увреждаща го разпоредителна сделка с вещно право, извършена от негов длъжник. Уважаването на подобен иск ще доведе до относителна недействителност на атакуваната разпоредителна сделка и вещното право ще остане част от имуществото на длъжника, но няма да се придобие от търговското дружество;

имущество, чието придобиване от търговското дружество е поставено в зависимост от настъпването на отлагателно условие или начален срок, настъпили след заличаването. Осъществяването на уговорения модалитет води до придобиване на уговореното вещно право, а когато модалитетът е отлагателно условие – вещнопрехвърлителното действие настъпва с обратна сила (чл. 25, ал. 2 ЗЗД).

Именно посочените случаи, при които възниква необходимостта от „по-нататъшни действия за ликвидация“ по смисъла на чл. 273, ал. 2 ТЗ, ще бъдат разгледани по-долу с оглед възникващите във връзка с тях вещноправни въпроси. Извършеното заличаване на търговското дружество не страда от порок и не може да бъде атакувано поради вписване на несъществуващо обстоятелство [4].

 

2. Въпросът за собствеността върху неразпределеното имущество

2.1. Ликвидационното производство завършва със заличаване на търговското дружество, което води до прекратяване на правосубектността на това дружество. Последното престава да съществува в правния мир като носител на права и задължения. В този смисъл то не може да бъде и титуляр на вещните права, включени в останалото неразпределено след ликвидацията имущество. Липсата на правоприемство при ликвидацията изключва и възможността неразпределеното имущество да се придобива от друго лице, например съдружниците в заличеното дружество. Последните придобиват единствено вещните права, които са им разпределени от ликвидатора в производството по ликвидация. В този случай става въпрос за частно правоприемство, което е окончателно и не може да бъде атакувано от неудовлетворени кредитори, които са пропуснали да предявят правата си в производството по ликвидация.

2.2. Въпреки това обаче законът предвижда, че ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори. Назначаването на ликвидатор от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията не е свързано с възстановяването на правосубектността на заличеното търговско дружество. За това най-малкото би било необходимо извършването на съответно вписване в Търговския регистър. Текстът на закона има предвид извършването на конкретни „действия за ликвидация“, които имат остатъчен и довършителен характер.

Обстоятелството, че назначаването на ликвидатор по чл. 273, ал. 2 ТЗ не води до възстановяване на правосубектността на търговското дружество, поставя поредица от въпроси:

– с кого ликвидаторът се намира в правоотношение, по силата на което му е възложено извършването на конкретните действия за ликвидация;

– кой дължи заплащане на възнаграждението на ликвидатора;

– от името на кого се разпорежда с пропуснатото при ликвидацията имущество.

2.3. При прекратена правосубектност на търговското дружество като възложител по правоотношението с ликвидатора следва да бъде посочена Агенцията по вписванията. Тя следва да заплаща и възнаграждение на назначения ликвидатор. Текстът на чл. 273, ал. 2 ТЗ посочва именно длъжностното лице по регистрацията като компетентно да назначи ликвидатора. Съдружниците не могат да бъдат посочени като страна по правоотношението с назначения по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ ликвидатор, тъй като те не са правоприемници на имуществото на заличеното търговско дружество. Не могат да бъдат страни по това правоотношение и заинтересуваните кредитори, тъй като те нямат подобно качество в производството по ликвидация. Възприемането на подобно разрешение би довело до натоварване на Агенцията по вписванията със заплащането на възнаграждение на назначения от нея ликвидатор, въпреки възможността за последващо събиране на платените суми от стойността на пропуснатото имущество. Струвам се, че би било подходящо в разглежданата хипотеза de lege ferenda да се възприеме разрешението, дадено в параграф 5, ал. 4 от ПЗР на ЗТР, според което разноските за производството по ликвидация, извършено служебно при неосъществена в предвидения от закона срок пререгистрация, са за сметка на търговеца. Членовете на управителните органи отговарят солидарно и неограничено за задълженията на търговеца, свързани с производството по ликвидация. Наличието на подобна изрична клауза би дала възможност за привличане на отговорността на управителните органи на заличеното търговско дружество.

2.4. При заличено търговско дружество допълнителните действие за ликвидация следва да бъдат извършвани от името на ликвидатора. Той не е и не може да бъде представител на дружество, което не съществува като правен субект. Въпреки това, извършените от него разпоредителни действия с пропуснато при ликвидацията имущество, ще водят до правоприемство в полза на приобретателя. Последният ще придобива прехвърляното му вещно право, когато това право е съществувало в имуществото на търговското дружество преди заличаването. Въпреки че страна по сделката е ликвидаторът, правоприемството ще настъпва между търговското дружество и приобретателя. За да се обоснове подобно правоприемство, е необходимо използването на фикция. При настоящата редакция на закона фингирано правоприемство трудно може да се обоснове с разпоредбата на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Струва ми се, че de lege ferenda е необходимо включването на изричен текст, който да посочва, че допълнителните действия за ликвидация по чл. 273, ал. 2 ТЗ се извършват от името на ликвидатора, но с правен ефект за имуществото, което е принадлежало на ликвидираното дружество. В този случай ликвидаторът се разпорежда с едно ничие имущество, но волята ще е свързана от закона с настъпването на уговорения между страните вещнопрехвърлителен ефект.

2.5. Възможно е възприемането и на друго разрешение в случаите на освободено, съдебно установено и „новопридобито“ имущество, което е било предмет на съдебен спор по предявен от името на търговското дружество конститутивен иск, чието уважаване е свързано с придобиването или възстановяването на определено вещно право в полза на ищеца. В определение № 168 от 20.10. 2000 г. ВКС е приел, че в случаите, когато искът е предявен срещу търговско дружество в ликвидация “правосубектността на ответника се поддържа въпреки заличаването му в процеса по делото (курсив – СС)”. Застъпва се тезата, според която след като исковата молба е била подадена в период на ликвидация на ответника и неговото заличаване в търговския регистър не може да се противопостави на противната страна по висящия процес. В определение № 228 от 14.12.2005 г. по гр. д. № 508/2005 г., 5-членен състав на ВКС се приема, че заличаването на търговското дружество няма конститутивно, а само оповестително действие[5]: „Юридическата личност на търговското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр – ничия, нито един автомобил ще остане без собственик – ничий. … За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор.”

Макар и да споделям практичността и разумността на подобно разрешение, за съжаление възприетото от ВКС твърдение няма основание в действащото законодателство [6]. При липсата на изрично законово правило в обратен смисъл заличаването на търговското дружество от търговския регистър води до окончателното отпадане на неговата правосубектност. Това ще бъде основание за прекратяване на висящия съдебен процес, страна по който се е явявало заличеното търговско дружество [7].

Освен „поддържането“ на правосубектността на заличеното търговско дружество de lege ferenda е възможно възприемането и на друго законодателно разрешение. Във всяка една от посочените хипотези – освободено, съдебно установено и „новопридобито“ въз основа на конститутивен иск имущество, евентуалната необходимост от извършването на „по-нататъшни действия за ликвидацията“ е известна още по време на ликвидационното производство. Може да се предвиди, че при наличието на висящ съдебен процес, по който намиращото се в ликвидация дружество е страна, производството по ликвидация да продължава по отношение на останалото имущество, а след разпределението му то да се спира до разрешаването на съществуващия съдебен спор [8]. По този начин като страна по съдебния процес ще остава търговското дружество, тъй като то няма да бъде заличено [9]. От негово име ще се извършват и действията по допълнително разпределение на освободеното, съдебно установеното или новопридобитото имущество, предприети след приключването на съдебния спор. За времето, през което производството по ликвидация е спряно, следва да бъде назначен процесуален представител на търговското дружество, който да го представлява само в рамките на висящия съдебен процес.

 

3. Въпросът за придобиването на „новопридобитото“ имущество

3.1. Обозначаването на имуществото като „новопридобито“ е поставено в кавички, тъй като след заличаването на търговското дружество липсва правен субект, който да придобие съответното вещно право – макар и такъв субект да е съществувал към момента на възникване на правното очакване за придобиването (момента на предявяване на конститутивния иск или момента на сключване на сделката с модалитет).

Придобиването на правото от търговското дружество не може да се обоснове с действие на съдебното решение към момента на подаване на исковата молба, тъй като липсва подобно законово предвиждане. Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗС се отнася единствено за действието на исковата молба с оглед противопоставимостта й по отношение на приобретатели на същото право, вписали придобивното си основание след вписването на исковата молба.

Придобиване няма да настъпва и в случаите на сбъднато след заличаването отлагателно условие, съществувало в полза на търговското дружество, тъй като правоотношението, по което е било уговорено, няма да съществува. Поради това без значение остава придаденото от чл. 25, ал. 2 ЗЗД обратно действие на сбъднатото условие. Правните последици от сбъдването на условието ще настъпят към момента на неговото уговаряне само при условие, че то наистина породи своето действие. След като договорът е прекратен поради прекратяването на едната страна по него, същата съдба следва и модалитета като част от него – той няма да може да породи своето правно действие.

3.2. За да се обоснове придобиване на имуществото, което е било предмет на съдебен спор по предявен от името на търговското дружество конститутивен иск, е необходимо:

– или да се запази правосубектността на търговското дружество, като изрично се посочи, че при наличието на предявен от него иск производството за ликвидация се развива с наличното имущество, след което се спира, а заличаването на търговското дружество от търговския регистър се извършва едва след приключването на съдебния спор и евентуалното разпределяне на новопридобитото имущество;

– или да се предвиди изрично някаква, нека условно я наречем остатъчна правосубектност, с оглед на която настъпва конститутивното действие на съдебното решение [10]. Тази правосубектност ще се запазва въпреки извършеното заличаване и ще продължава да съществува до окончателното разрешаване на спора и евентуално до разпределяне на новопридобитото имущество.

Основната разлика между двете разрешения е свързана: а) с обема на правосубектността: в първия случай след възстановяване на производството ликвидаторът ще разполага с правомощията по чл. 268, ал. 1 ТЗ [11], докато във втория – правосубектността ще съществува само с оглед на конкретния съдебен процес и на конкретното вещно право, явяващо се негов предмет, и б) с публичността на правосубектността: в първия случай търговското дружество ще продължава да бъде вписано в търговския регистър, докато във втория – ще липсва публична информация за запазената частична правосубектност.

За съжаление настоящата редакция на закона не възприема изрично нито едно от посочените разрешения. Разпределянето на наличното имущество ще води до прекратяване на производството по ликвидация и до заличаване на търговското дружество. Това поставя сериозният въпрос относно съдбата на съдебните производства, по които е участвало заличеното търговско дружество. Заличаването на последното като страната по въпросните производства при мълчанието на закона ще води до прекратяване на съдебния процес. Тъй като при ликвидация липсва правоприемство, няма да може да намери приложение разпоредбата на чл. 227 ГПК. Струва ми се, че подобно разрешение не отговаря на целите на ликвидационното производство и накърнява правата, както на кредиторите, така и на съдружниците в ликвидираното дружество. Поради това de lege ferenda е препоръчително в разглежданата хипотеза законодателят да предвиди спиране на производството по ликвидация и възстановяването му след окончателното разрешаване на съдебния спор. По този начин правосубектността на търговското дружество се запазва, за да стане възможно приключването на съдебния процес и евентуалното разпределение на новопридобитото имущество.

3.3. Възприемането на посоченото разрешение ще даде ясен отговор и на въпроса относно имуществото, чието придобиване от търговското дружество е поставено в зависимост от настъпването на отлагателно условие или от изтичането на начален срок, които все още не са осъществени. При сега действащата редакция на закона заличаването на търговското дружество ще води до отпадане на правното действие на уговорените модалитети. Със заличаването на търговското дружество едната страна по договора прекратява своето правно съществуване без правоприемство, което води до прекратяване и на правоотношенията, по които тя се явява страна. Правоотношение на правоприемство с една страна не може да съществува. След заличаването на търговското дружество липсва правоотношение, в рамките на което уговореният между страните модалитет да произведе своето правно действие.

Запазването на правосубектността на търговското дружество чрез спиране на производството по ликвидация, дава възможност за изчакване на изтичането на срока или на евентуалното осъществяване на условието, което да доведе до придобиването на ново имущество. Даването на такава възможност ще ползва както неудовлетворените кредитори на дружеството – тъй като те ще разполагат с повече имущество за събиране на своите вземания, така и самите съдружници – за които може да възникне право на участие в разпределението на останалото след удовлетворението на кредиторите имущество.

В контекста на посоченото по-горе при евентуална бъдеща законодателна промяна в уредбата на ликвидационното производство следва да се въведе правилото: във всеки случай, когато има възможност за установяване или придобиване на имущество, производството по ликвидация да се спира, а правосубектността на търговското дружество да се запазва до окончателното осъществяване или отпадане на констатираната възможност. Що се касае до имуществата, за наличието или за придобиването на които не може да се направи своевременно предвиждане или информацията за които не е достигнала до знанието на ликвидатора, по отношение на правата върху тях следва да се въведе фикция за остатъчна правосубектност на търговското дружество. Наличието на подобна законова фикция ще позволи разпоредителните действия с това имущество да бъдат извършвани от името на търговското дружество. Вещните права ще се придобиват от приобретателите по силата на настъпващото в тяхна полза частно правоприемство.

 

Бележки:

[1] За използването на термина вж. Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества – общи положения. Търговски сделки – общи положения. Велико Търново, 2005, с. 252. Възможността за възобновяване на действията за ликвидация не е ограничена от закона с някакъв краен срок. вж. Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2004, с. 272. За използването на термина „продължаване“ на производството по ликвидация вж. Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружество. – Пазар и право, 2004, № 5, ЕПИ On-line.

[2] Вж. Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружество. – Пазар и право, 2004, № 5, ЕПИ On-line.

[3] Вж. решение № 428 от 20.06.2005 г. по т. д. № 574/2004 г., ТК, ВКС: “правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа за съответствието на възникването на дружеството и на изчезването му от правния мир. Или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото, е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема, че юридическото лице е изгубило своята правосубектност.”

[4] Вж. решение № 161 от 13.03.2006 г. по т. д. № 429/2005 г., ТК, 1 отд., ВКС: наличието на неприключило гражданско дело срещу заличеното дружество, не води до вписване на несъществуващо обстоятелство, нито до недопустимост на вписването. Самият закон допуска възможността след постановено заличаване да възникне необходимост от по-нататъшни действия по ликвидацията (чл. 273, ал. 2 ТЗ), поради което наличието на неприключило производство срещу заличеното дружество не опорочава вписаното заличаване, нито означава вписване на несъществуващо обстоятелство.

[5] В обратен смисъл са решение № 428 от 20.06.2005 г. по т. д. № 574/2004 г., ТК, ВКС, и решение № 798 от 20.12.2005 г. по т. д. № 439/2005 г., ТК, ВКС.

[6] За критика на това разрешение с оглед установената от него фикция вж. Островски, Н. Отражение на заличаването на търговско дружество в резултат на ликвидация върху процесуалната му правоспособност. – Пазар и право, 2003, № 4, ЕПИ On-line.

[7] В този смисъл вж. определение № 86 от 1.03.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г., II г. о., ГК, ВКС. Вж. също Розанис, С. Предявяване на иск срещу несъществуващо лице. – Пазар и право, 2002, № 1, ЕПИ On-line: “дружеството ще бъде тогава ответник, когато още не е прекратено по надлежния ред”.

[8] За запазване на правосубектността на търговското дружество при предявяването на осъдителен или установителен иск срещу него от страна на претендиращ удовлетворение кредитор, вж. Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружество. – Пазар и право, 2004, № 5, ЕПИ On-line: “Поддържането на такава “висяща” правосубектност на ответното дружество в ликвидация до приключване на съдебното производство е оправдано и заслужава подкрепа, тъй като е в интерес на кредиторите на дружеството и на ликвидацията, чиято основна цел е справедливото удовлетворяване на дружествените кредитори”.

[9] аналогичната хипотеза при възобновяване на производството по несъстоятелност се предлага производството да се прекратява, но без да се извършва заличаване на търговското дружество. Това позволява запазване на правосубектността на търговското дружество и улеснява обосноваването на разпоредителните действия, извършени от синдика. Вж. Стефанов, Г. По някои въпроси на приключването и възобновяването на производството по несъстоятелност. – Търговско право, 2010, № 1, с. 65.

[10] За законодателното възприемане на фикция за частична процесуална правосубектност при прекратяване на производството по несъстоятелност вж. Калайджиев, Ан. Производството по несъстоятелност и искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. – Търговско право, 2003, № 2, с. 8. Освен процесуална обаче правосубектността в рамките на производството по ликвидация следва да бъде и материалноправна: за придобиване на вещното право, предмет на предявения конститутивен иск, както и за неговото последващо прехвърляне с оглед осребряването на имуществото, удовлетворяването на кредиторите и разпределението между съдружниците.

[11] Правосубектността на търговското дружество в ликвидация също е ограничена с оглед целите на ликвидационното производство. Вж. Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества – общи положения. Търговски сделки – общи положения. Велико Търново, 2005, с. 245-246. Вж. също Антонова, Ан. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009, с. 40.

————

Ако статията Ви е харесала и сте открили нещо, което би било интересно и ценно за Вашите приятели и колеги, подкрепете нейното популяризиране като използвате предпочитаните от Вас бутони за споделяне. 

Благодаря Ви!

8 Коментари

  1. Здравейте, г-н Ставру. С удоволствие прочетох статията Ви за разпределяне и придобиване на вещни права след ликвидация.Следя всичко публикувано от Вас. В тази връзка имам един въпрос, който обаче е свързан с имуществото при заличаване на ЕТ. Какво се случва с това имущество? ФЛ става правоприемник само по силата на заличаването? А ако ФЛ е в брак с режим на СИО, а имуществото на ЕТ е придобито при хипотезата на чл22, ал3 от СК, след заличаването не се ли трансформира в СИО(ЕТ-то вече е заличено и не упражнява търговска дейност) ? И въобще как би могло заличения ЕТ да се разпореди с това имущество при положение, че не съществува вече като правен субект. С удоволствие бих прочела мнението Ви. Хубава вечер. Таня.

  2. Здравейте, Таня,

    Благодаря за интереса и положителната оценка.

    Едноличният търговец (ЕТ), за разлика от останалите търговци, не е юридическо лице (ЮЛ), а физическо лице (ФЛ). В този смисъл ликвидацията на ЕТ не води до прекратяване на правосубектност, а единствено до отпадане на онази, нека я наречем “разширена” правосубектност, която е възникнала за ФЛ с регистрирането му като ЕТ. В този смисъл на мен ми се струва, че няма (не се налага да има) правоприемство ➡

    Зададеният от вас въпрос относно запазването на действието на чл. 22, ал. 3 СК след ликвидацията е изключително интересен 💡 ! Според мен режимът би следвало да се определя към момента на придобиване на правото и след като към този момент правото е било индивидуална собственост (чл. 22, ал. 3 СК), то би следвало да остане такова и след ликвидацията. При ликвидация на ЕТ няма нито придобиване, нито правоприемство, поради което няма основание за промяна на правния режим (възникване на СИО, ако към този момент “ликвидираният” ЕТ е в брак).

    Надявам се, че моите разсъждения ще Ви бъдат от полза 🙂

    Поздрави и до скоро!

    • И на мен наскоро ми изниква въпросът дали имуществото на ЕТ не става СИО. Лично аз подкрепям мнението на д-р Ставру. Може би наистина не е правилно да се каже, че имуществото на ЕТ се придобива от ФЛ, но все пак ми се струва, че имаме един вид особен случай на придобиване или по скоро на преминаване на правата на ЕТ към ФЛ. Това е така, защото до момента на заличаване, ФЛ не може да се разпорежда и да извършва сделки с имуществото на самото ЕТ. Затова със заличаването му неговото имущество би следвало да премине в патримониума на ФЛ. Към идеята на д-р Ставру по-горе, че щом правото не е било “обременено” от режима на СИО към момента на придобиването му от ЕТ, то и след заличаването си остава лично на ФЛ, бих добавил следното: по принцип за да е налице СИО трябва да има съвместен някакъв вид принос. В конкретната хипотеза такъв обаче е ясно, че не съществува и тъй като правото и преди преминаването му към ФЛ не е било част от СИО, следва да си остане лична собственост на ФЛ.
      Колегите, с които съм го коментирал обаче са доста по-консервативни и считат, че най-добре е да се иска съгласието и на другия съпруг при разпоредителна сделка.
      Впрочем като се замисля над сегашния чл. 22, ал. 3 излиза, че не е достатъчно например щом в един нотариален акт за покупка на имот да фигурира името ЕТ, да се счита със сигурност, че не е СИО, а трябва да се провери дали е включено в предприяттието, т.е. дали е в баланса на ЕТ-то. Съмнявам се обаче нотариусите да проверяват това при една последваща разпоредителна сделка с предмет същия имот ❓

  3. Интересна статия! Мога ли да помоля за вашия коментар по въпрос свързан с темата:

    С какъв акт може ликвидатора да разпредели в натура (без осребряване) ликвидационен недвижим имот към собственик на ликвидираното дружество. Разпитвах доста съдии по вписванията, нотариуси и адвокати, но всеки си е със собствено мнение и неможах да намеря еднозначен отговор. Според мен протокола за разпределение, който съставя ликвидатора би следвало да е достатъчен. Правя аналогия от наследяването по закон при смърт на физическо лице. Вие как мислите?

  4. Здравейте, Милен,

    Изхождам от текста на чл. 268, ал. 2 ТЗ:

    “Ликвидаторите могат ПО СЪГЛАСИЕ със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, ДА ИМ ПРЕХВЪРЛЯТ отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори.”

    По текста, макар и малко, все пак има съдебна практика.
    В Определение № 232 от 7.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 818/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева, се изискват два акта:

    – “решение на общото събрание на дружеството (има се предвид ООД) за продажба на процесния имот” в полза на съответния съдружник (като е уточнено, че “съгласието за всяка сделка, включва изразено такова не само по евентуалната й цена, но и по отношение на субектите по нея”) – спорно: тъй като е необходимо съгласие от страна на всеки съдружник/акционер и всеки кредитор. В Решение № 81 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 708/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Татяна Върбанова, – при прехвърляне на имот срещу вземане на кредитор към дружество в ликвидация е прието, че съгласието на всеки съдружник, както и съгласието на другите кредитори, “е абсолютно необходимо условие за ИЗПОВЯДВАНЕ НА СДЕЛКАТА съгласно императивната разпоредба на чл. 268, ал. 2 ТЗ”;

    – нотариален акт, сключен между ликвидатора и съдружника, за прехвърляне на имота – въпросът, който поставяте. Според мен подобен акт е необходим, тъй като в българското вещно право вещнопрехвърлително действие имат само изрично посочени от закона актове. И след като в чл. 268, ал. 2 ТЗ не е предвиден вещнопрехвърлителен ефект на някакъв друг акт (такъв акт всъщност не е посочен), а се споменава единствено за “прехвърляне” – последното следва да се осъществи “по общия ред”. Каузата на сделката може да бъде различна, но във всички случаи ми се струва, че трябва да става въпрос за възмездна сделка (продажба, даване вместо изпълнение, замяна и пр.).

    • Гражданско дело № 1011/2010

      “Съгласно чл. 11. от Закона за наследството, приложена по аналогия, и доколкото заличаването на търговското дружество се приравнява на смърт при физическите лица, когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
      Горепосочения правен извод следва по аналогия и от разпоредбата на чл. 271 от ТЗ, съгласно която при ликвидация имуществото на дружеството се разпределя между съдружниците, както и от разпоредбата на чл.732 от ТЗ, съгласно която останалата след удовлетворяването на кредиторите в производството част от масата на несъстоятелността, се предава на длъжника. В конкретния случай едноличният собственик на капитала на „Мини Балкан” ЕООД е Българската държава и на основание посочените по-горе разпоредби, цялото останало след заличаването на дружеството имущество, включително и процесния недвижим имот, преминава в собственост на това юридическо лице в качеството му на стопански субект на правото. Това правоприемство става по силата на закона и не са необходими никакви изрични действия, или актове за настъпване на транслативния ефект на правото на собственост.”

  5. Здравейте г-н Ставру, интересен коментар на чл.268, ал.2 от ТЗ.
    1. Според мен не е ли предвидил законодателя да се иска съгласие за даване срещу вземане само на тези, на които се прехвърля, част от имуществото на дружеството в ликвидация ?
    – Защото иначе вместо да получи пари каквато е целта на всяка ликвидация лицето ( съдружник, кредитор и акционер ), ще получи част от имуществото на ТД при това само по преценка на ликвидатора без да се взима впредвид желанието/ята на лицето;
    – В този ред на мисли и колегата Кристиан Таков ( лека му пръст ) в “Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер, 2003 г. ” на стр.518-519 : “съгласие за “прехвърлянето” трябва да има именно между ликвидатора и получаващия вместо изпълнение, а не между всички кредитори и съдружници/акционери едновременно”;
    – В този ред на мисли съществува и практиката на “Решение № 679 от 11.10.2007 год. по т.д.№335/2007 год., II т.о на ВКС” приемаща дори, че за ликвидатора на ТД със самото му назначаване по предвидения в ТЗ ред е дадено съгласие от ОС ( или ОСА ) по смисъла на чл.38, ал.1 ЗЗД, за договаряне дори сам със себе си, а какво остава за прехвърляне към трети лица ?
    – Какво е Вашето мнение г-н Ставру по доводите на Таков и на Решението на ВКС от 2007 ?
    2. Тук давате мнение на питането на колегата Христов, че акта за прехвърляне на НИ от ликвидатор към лица по чал.2 е НА, но възникват под специфични въпроси по Вашият отговор :
    – как стои въпросът с построени сгради тип Недвижими, бунгала, ако не се прехвърля правото върху имота, на който са построени ? Лесният за мен отговор е НА, но съм срещал практика ( несвързана с ликвидацията ) която позволява това да става и с писмен договор ( в някой случай дори не заверен нотариално ).
    3. И как се прехвърля по ал.2 в този случай ликвидационно имущество : акции на друго дружество АД с поименни акции и специфичен ред за прехвърляне на акциите си само след съгласие на ОСА или СД ( в зависимост от размера на прехвърляните акции ) ?
    – Може ли устава на това АД чийто акции са част от ликвидационното имущество да ограничава специфичната норма на чл.268, ал.2 от ТЗ ?
    – И как трябва да се обективира сделката между ликвидатора и акционера на ликвидираното дружество, за да му се възложи частта от ликвидационното имущество : акции на ТД с ограничение в прехвърляне на собствените си акции ?
    – С договор за прехвърляне ( нотариален ) на акции с правно основание чл.268, ал.2 от ТЗ между ликвидатор и акционер или той договора се сключва чак след съгласието на ОСА и/или СД на другото ТД, чийто акции са обекта на прехвърляне / възлагане ?
    Поздрави

  6. Здравейте,
    Бих искала да попитам има ли вече утвърдена практика по чл. 273, ал. 2 ТЗ и по-конкретно в хипотезата на пропуснати активи може би т. н. новооткрито имущество (акции в дадено публично дружество, които все още са собственост на заличеното търговско дружество съгласно бюлетините на Централния Депозитар), то чия собственост се води след като ТД е заличено? Не трябва ли да премине държавна собственост след заличаването по искане на ликвидатора или си е пак собственост на заличеното ТД и трябва да се следват разпоредбите на чл. 273, ал. 2 ТЗ за разпореждане с правата?
    Благодаря предварително за отговора, надявам се темата да е още актуална

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.