(коригиран и допълнен вариант на доклад, изнесен на юбилейната научна конференция, организирана по повод 100-годишнината на проф. Веселин Христофоров, организирана от ЮФ на УНСС и Алумни клуба на завършилите ЮФ при УНСС, проведена на 21.11.2014 г.)

 

Могат да бъдат различени два вида оригинерни придобивни състави на вещни права. Първите са динамични – защото законът ги вижда като част от оборота; те участват в движението на правата. Сред тяхното многообразие се открояват кратката давност (чл. 79, ал. 2 ЗС), придобиването на вещ от добросъвестен владелец (чл. 78 ЗС), придобиването от симулативен приобретател (чл. 17, ал. 2 ЗЗД).

Вторите са статични – при тях законът се интересува само от състоянието (владение, продължило определен срок – давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, или установено върху ничия вещ (завладяване)[1]).

Динамичните предполагат правно основание – юридически акт, който не е породил прехвърлителен ефект, но е абстрактно годен да го стори. Статичните не изискват такова основание. Те представляват отделен, несвързан с никаква правна сделка фактически състав за самостоятелно придобиване.

Изискващите правно основание състави се характеризират с известна деривативност. Това поставя в особена ситуация лицето, което придобива вещни права чрез тях.

 

1. Оригинерният приобретател

Оригинерните състави, предполагащи правно основание, „имитират” правоприемство. При тях има сделка или друг абстрактно годен да прехвърли права акт. Прехвърлителят обаче не е собственик (изключение се явява единият от двата вида кратка давност). С други думи, при тези състави е целено правоприемство, но то не е постигнато по причини, които не са били известни на новия собственик. По тази причина той може да бъде наречен приобретател по абстрактно годния да прехвърли права акт (купувач, заменител, кредитор при даване вместо изпълнение).

Едновременно с това придобиващият е оригинерен собственик, защото не извлича правото си на собственост от прехвърлителя, а от специална разпоредба в закона.

Изправени сме пред особената фигура на оригинерния приобретател, който стои по средата между истинския приобретател и оригинерния собственик при статичните състави за първично придобиване на вещни права. Основните състави, в които той участва, са кратката придобивна давност (чл. 79, ал. 2 ЗС), придобиването на плодовете от добросъвестния владелец (чл. 71 ЗС), придобиването от добросъвестен владелец на движими вещи на възмездно правно основание (чл. 78 ЗС) и придобиването от симулативен приобретател (чл. 17, ал. 2 ЗЗД).

Правното положение на оригинерния приобретател се характеризира с редица особености.

Първо, въпреки че са оригинерно придобити, правата могат да отпаднат с обратна сила, и то поради отмяната на прехвърлителна сделка. Това ще се случи с отпадането (унищожаване, разваляне, отмяна) на самия юридически акт, обусловил настъпването на конкретния фактически състав.

Второ, въпросът, дали правата, които трети лица имат върху вещта, ще се запазят при придобиването по тези специални състави, следва да се реши за всеки от тях поотделно.

След посочването на термина „оригинерен приобретател” и очертаването на особеностите, които налагат неговото използване, ще бъде уместно да бъде разгледана поне една от разновидностите му. Настоящият доклад ще се занимава с поставените по-горе проблеми по отношение на един от видовете оригинерни приобретатели – този, който придобива права по реда на чл. 17, ал. 2 ЗЗД.

Този състав изисква симулативно съглашение, приобретателят по което е прехвърлил на свой ред правото на трето добросъвестно лице. Той е най-общият, защото не изисква владение[2].

В доктрината съществува спор за характера на придобиването по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Според едното становище, доколкото прехвърлителят няма право, защото симулативната сделка е нищожна, „приобретателят“ не извлича правото си от него, и следователно се касае за първичен способ на придобиване[3]. Другото виждане изхожда от възгледа за договорния характер на симулацията и не счита симулативния акт за недействителен (въпреки разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 in fine ЗЗД) и следователно вижда в чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД деривативен състав[4].

Би следвало да се подкрепи първата позиция. След като правото не се извежда от истинския собственик, съставът по чл. 17, ал. 2 ЗЗД следва да се отнесе към оригинерните. На следващо място, тезата, че симулативната сделка не е нищожна, не може да обясни защо само третите добросъвестни лица придобиват. Би следвало да придобиват всички, без значение добросъвестни или не.

 

2. Отпадането на придобитите права при отпадане на основанието

Характерно за състава на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е наличието на две основания.

Първото е симулативното съглашение. То е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Едновременно обаче е задължителна част от изследвания фактически състав.

Второто основание е юридическият акт, по силата на който третото лице придобива от мнимия приобретател.

Това може да се илюстрира по следния начин:

 (S1) – Симулативен прехвърлител; (S2) – Симулативен приобретател; (О) –Оригинерен приобретател; (А1) – Привидно съглашение; (А2) – Основанието на оригинерния приобретател.

S1     ?   S2   ?  О

           А1        А2

 

2.1. А1: привидното съглашение

 

2.1.1. А1 – договор

На първо място, А1 може да бъде договор, от външна страна годен прехвърли вещни права – дарение, продажба, замяна. Няма значение дали договорът е възмезден или безвъзмезден. В повечето случаи симулацията ще бъде абсолютна – субективното намерение на страните е да не прехвърлят каквито и да е права. Възможна е обаче и относителна симулация (съчетание между привидна и прикрита сделка) в няколко хипотези. Първо, когато с прикритата сделка се прехвърля ограничено вещно право, а с привидната – правото на собственост[5].

Например симулативно прехвърляне на право на собственост и прикрито прехвърляне на вещно право на ползване. Когато симулативният приобретател прехвърли на свой ред правото на собственост, третото добросъвестно лице може да се позове на състава по чл. 17, ал. 2 ЗЗД.    

Второ, комбинацията привидна/прикрита сделка може да води до придобиване от подставено лице[6]. Третите лица, които придобиват вещните права от него, могат да се позоват на чл. 17, ал. 2 ЗЗД.

В този случай е налице прикрита сделка, която обаче води до придобиване на правото от лице, различно от афиширания приобретател (подставено лице). Последният не придобива нищо, но е приобретател по привидно съглашение и последващо прехвърляне ще даде право третото добросъвестно лице да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД.   

Може да се направи изводът, че обстоятелството дали симулацията е относителна или абсолютна, не е определящо за действиeто на състава по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Важна е липсата на правото у мнимия приобретател, която е причинена именно от привидността в отношенията му с прехвърлителя. Следователно основанието А1 е такъв договор (или комбинация от договори), който афишира прехвърляне от S1 към  S2, но това прехвърляне е осуетено от наличието на симулация[7].

 

2.1.2. А1 – едностранна сделка

Чл. 17, ал. 2 ЗЗД говори за привидно съглашение. Но това не значи, че А1 не може да бъде едностранна сделка: симулацията винаги предполага договореност, съглашение, дори и когато се извършва с едностранни сделки[8]. После, правилата относно договорите се прилагат и по отношение на едностранните волеизявления (чл. 44 ЗЗД). Тук също е възможна както абсолютна, така и относителна симулация. 

а.  А1 може да бъде сделка, която се нуждае от получаване. Такъв ще бъде случаят на разваляне на договор, който прехвърля движими вещи (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Собствеността се връща обратно у прехвърлителя, защото действието на чл. 24, ал. 1 ЗЗД отпада с факта на развалянето. По този начин прехвърлителят ще се окаже симулативен приобретател, а приобретателят – симулативен прехвърлител (доколкото самият закон използва термина “приобретател по привидно съглашение”  – иначе, връщането на правата при разваляне не е същинско правоприемство).

b. Спорно е дали А1 може да бъде сделка, която не се нуждае от получаване[9]. Например завет. Считам, че тезата за възможна привидност на завета не следва да се отхвърля, но настоящият доклад не позволява подробно изследване на проблема.

 

2.1.3. А1съдебно решение

Въпреки че е наречено от закона привидно съглашение, А1 може да бъде съдебно решение, постановено при привиден съдебен процес. Силата на пресъдено нещо препятства страните от възможността да релевират симулацията помежду си. Това обаче може да бъде извършено от трето лице. Съдебното решение трябва да води до придобиване на права от ищеца, т.е. да бъде постановено по конститутивен иск.  

Например ищецът привидно иска разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти (чл. 87, ал. 3 ЗЗД). По силата на постановеното по симулативния процес съдебно решение собствеността се връща обратно, защото действието на чл. 24, ал. 1 ЗЗД отпада с факта на развалянето. По същия начин стои въпросът при симулираното унищожаване на договора. Друга възможност е привиден процес по иск за обявяване предварителен договор за окончателен (чл.19, ал.3 ЗЗД), или упражняване право на изкупуване (чл. 33 ЗС).

Когато по силата на съдебното решение, постановено по симулиран процес, страната придобие вещно право и след това го прехвърли, третото лице ще може да се позове на действието на чл. 17, ал. 2 ЗЗД.

 

2.2. А2: основанието на оригинерния приобретател

А2 е с по-широк обхват от А1, защото включва в състава си и юридически актове, чието естество не позволява симулация (докато А1 по определение е привиден акт).

Така, освен че може да бъде разпоредителна сделка (възмездна или безвъзмездна) и съдебно решение по определен конститутивен иск (за които важи казаното по-горе), А2 може да бъде още присъда, наказателно постановление или административен акт. В тези случаи оригинерен приобретател ще бъде държавата, респективно общината.

Присъдата може да бъде такова основание, когато е наложено наказание конфискация (чл. 44, ал. 1 НК) или отнемане в полза на държавата на средството или предмета на престъплението, но когато в НК не е предвидено отнемането им независимо в чия собственост се намират. В противен случай става въпрос за отделно оригинерно придобивно основание от страна на държавата и въпросът за приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД се обезмисля. А2 може да представлява и решение, постановено по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ)[10].

Административният акт трябва да е годен да прехвърли право на собственост. Например отчуждаване – то се извършва с решение на Министерския съвет или областния управител, в зависимост от конкретната цел (чл. 34а, ал. 1 и ал. 2 ЗДС), съответно със заповед на кмета (чл. 25, ал. 2 ЗОС).

 

2.3. Отпадането на основанията и отпадането на правата

 

2.3.1. Отпадане на А2

Основанието, което осмисля и завършва ефекта на придобиването по чл. 17, ал. 2 ЗЗД, е актът, въз основа на който третото добросъвестно лице е придобило от мнимия приобретател, и който по-горе беше означен като А2. Затова ще започна с него.

Когато А2 е договор, той ще отпадне с обратна сила при неговото разваляне, отмяна (при дарението) или унищожаване. Придобитите права от оригинерния приобретател О ще отпаднат.

Например S1 привидно прехвърля на S2 апартамент. Не е вписван иск за разкриване на симулацията. S2 продава същия на О, като плащането е на вноски след сключване на нотариалния акт. О е добросъвестен и придобива собствеността. Впоследствие обаче не плаща цената. S2 разваля договора. Придобитите от О права отпадат с обратна сила, защото прехвърлянето на собствеността има еднократно действие (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Разбира се, ако междувременно О е прехвърлил апартамента на друго, „четвърто лице”, последното ще запази собствеността по силата на специалното правило на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Но дори и в тази хипотеза е важно да се уточни, че правата на О отпадат. Например, ако О развали на свой ред договора с четвъртото лице, правата няма да се върнат обратно у него, както би било в обичайния случай, а направо у симулативния прехвърлител S1.

Когато А2 е съдебно решение по конститутивен иск, то следва да е влязло в сила, за да бъде осъществен съставът по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. До отпадане на придобитите по него права обаче може да се стигне чрез института на отмяна на влязло в сила съдебно решение или обезсилване на решението например поради неплащане дължимата поради изкупуването сума (чл. 33, ал. 3 ЗС) или неизпълнение на насрещната престация (чл. 362, ал. 2 ГПК). Резултатът ще е аналогичен на описания по-горе.

По същия начин, до отпадане на правата ще се стигне, ако А2 е административен акт или наказателно постановление, влезли в сила, но впоследствие отменени по съответния ред (чл. 99–106 АПК, чл. 70–73 ЗАНН).

Наистина чл. 105 АПК предвижда, че отмяната не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица. Но оригинерният приобретател не е трето лице по отношение на акта. Той  придобива правата си от него.  

Възможно е административният акт или наказателното постановление да са били предмет на съдебно оспорване. В този случай постановеното решение може да бъде отменено по специалния ред, предвиден в чл. 237–244 АПК.

Същото важи и при отмяна на влязла в сила присъда, с която е постановена конфискация, по реда на чл. 419–426 НПК.

Може да се направи следният извод – придобитите права от оригинерния приобретател ще отпаднат с отпадане на правното му основание, като във всеки отделен случай следва да се отчитат особеностите на същото това основание. Няма единно правило, на което отпадането на правата, придобити по чл. 17, ал. 2 ЗЗД, да се подчинява[12].

 

2.3.2. Отпадане на А1

Следва да се постави въпросът за ефекта от отпадане на привидното основание (А1).

А1 е привиден акт и като такъв е нищожен. Следователно би могло да се твърди, че  той няма как да отпадне. Това заключение ще бъде погрешно: нищожно не значи несъществуващо. Оригинерният приобретател О придобива правото, защото добросъвестно се доверява на афишираните права у мнимия приобретател S2. Логично той е проверил правата на S2, стигайки до S1, а вероятно и по-назад. Казано иначе, имитира се правоприемство и в крайна сметка целта е да постигне резултатът от това правоприемство, като корекция на привидността, която го препятства. Но ако беше истински правоприемник, О щеше да попадне под ударите на правилото resoluto jure dantis, resolvitur jus accipientis (с отпадане правата на прехвърлителя, отпадат и правата на приобретателя). Ако О избегне тази съдба само защото е оригинерен приобретател, той ще „изпревари” „обикновените” приобретатели само поради факта, че у праводателя му липсва определено право; както и по-рано съм изтъквал[13], считам подобно разрешение за несправедливо. 

Сделката А1, сключена между S1 и S2, е симулативна. В определен момент S1 желае да си „върне” собствеността. Той може да релевира привидност; но по една или друга причина, включително поради евентуалното придобиване от страна на О, той може да не желае да стори това. Вместо това, ако са налице основанията, S1 може да избере друг път на защита. Например да се опита да унищожи сделката А1 поради недееспособност (чл. 27, респективно чл. 31 ЗЗД). Унищожаването ще повлече отпадане на правата, придобити от О, така, както това би станало при истинското правоприемство[14].

Изключение прави унищожаването при крайната нужда при явно неизгодни условия. В тази хипотеза правата на третите лица се запазват (чл. 33, ал. 3 ЗЗД). Развалянето също няма да породи горния ефект, поради нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД.

В заключение: правата на оригинерния приобретател в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е възможно да отпаднат както с отпадането на първото (привидното), така и на второто основание.

 

3. Проблемът с правата на третите лица

 

3.1. Двете групи трети лица

Известната шега, че правото може да брои само до три, служи като добро предупреждение: третите лица не са ясна и определена категория. С този термин най-общо могат да се обозначат всички, които не са страни по сделката. Те обаче са най-различни: наследници или частни правоприемници на страните, техни кредитори или длъжници, лица, които по някъв начин са изложени на рефлексното действие на сделката, както и лица, които са толкова далечни, че по никакъв начин не може да се очаква да бъдат засегнати от нея[15].

В настоящия текст под „трети лица” ще се разбират кредиторите и частните правоприемници на страните по сделката. Те са две основни групи в хипотезата на чл. 17 ЗЗД. Първите са придобили правата си от симулативния прехвърлител. Вторите – от симулативния приобретател (сред тях са самият оригинерен приобретател (ал. 2) и кредиторите, вписали запор или възбрана (ал. 3)). Всяка от групите се подразделя на още две групи – такива, придобили права преди симулацията, и съответно след нея. Следователно различаваме трети лица:

а. придобили права от симулативния прехвърлител преди симулацията;

b. придобили права от симулативния прехвърлител след симулацията;

c. придобили права от симулативния приобретател преди симулацията;

d. придобили права от симулативния приобретател след симулацията.

 

3.2. Трети лица, придобили права от симулативния прехвърлител преди симулацията

Когато старият собственик е учредил на трети лица права (ипотека, вещно право на ползване, на строеж) върху имота или върху имота има учредена възбрана и този имот след това е симулативно прехвърлен, след което втори път прехвърлен и придобит от оригинерен приобретател, запазват ли се тези права?

Сблъсъкът между двете групи трети лица е очевиден. От едната страна са третите лица със стари права върху имота, обект на симулативната сделка. От другата страна стои оригинерният приобретател. Той е добросъвестен. Но едва ли само заради това трябва да „получи всичко”, като предходните права „се изчистят”. Лицата, придобили права преди симулацията, не са нито добросъвестни, нито недобросъвестни, защото за тях симулацията е в бъдеще време. Добросъвестни могат да бъдат само тези лица, които придобиват права след симулацията и съответно знаят или не знаят за нея. Считам, че защитата на оригинерния приобретател е постигната в достатъчна степен със самото придобиване по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. „Изчистването“ на правата на първата група трети лица е допълнителен „бонус“ за него. Още повече, че в редица от случаите е можело да провери наличието на вписване на тези права (разбира се, когато се отнася до вещни права върху недвижими имоти, което е и практически най-важният случай). Но дори и без тази възможност, на оригинерния приобретател следва да му се откаже „изчистването” на правото. Защото то щеше да изпадне в същата ситуация и ако беше договаряло направо с истинския собственик. С други думи, тук се появява още един принцип, който според мен следва да бъде възприет от доктрината и практиката – никой не може да черпи повече права само поради факта, че неговият прехвърлител не е притежавал права, иначе казано: при два иначе идентични фактически състава, липсата на права у праводателя не може да обоснове по-изгодно положение[16]. Ако третото лице беше договаряло направо със собственика, а не с мнимия приобретател (два състава, които се различават само по липсата на право у прехвърлителя), поради наличието на правоприемство въпросът за запазването на учредените права на третите лица нямаше да бъде поставян[17].

Налага се едно ясно разрешение, въпреки че е налице първично придобиване по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Ще се запазят учредените преди симулацията ограничени вещни права; ипотеки, респективно залози; възбрани, съответно запори, ще се съхрани и съответното действие на вписаните искови молби.

 

3.3. Трети лица, придобили права от симулативния прехвърлител след симулацията

Би могло да се касае до прехвърляне два пъти на един и същи имот, при особеността, че първата сделка е симулативна. В обикновения случай конкуренцията на правата на двамата приобретатели се разрешава в зависимост от обекта на сделката. При недвижимите имоти важи правилото за първото вписване (чл. 113 ЗС[18]). При движимите вещи първият, сключил сделката, става собственик (чл. 24 ЗЗД), но в голяма част от случаите владението ще бъде определящо заради нормата на чл. 78 ЗС[19].

В хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД особеното е, че конкуренция между двете лица, които са договоряли със собственика S1, не съществува. Конкурират правата на оригинерния приобретател (който обаче е договарял със S2) и третото лице, договаряло след симулацията с мнимия прехвърлител S1. Считам, че и тук следва да се приложат посочените по-горе разрешения.

При недвижимите имоти, ако този, който договаря с мнимия прехвърлител, впише акта си преди симулативния акт, без съмнение придобива правото. Ако го впише след симулативния акт, но преди акта на оригинерния приобретател, пак следва придобиването на правото да му се признае и да е противопоставимо на О. Привидната сделка е нищожна (чл. 26, ал. 2 ЗЗД) и мнимият прехвърлител е останал титуляр на правото. Следователно може валидно да го прехвърли[20].

Ако обаче се касае за движима вещ, ако сделката е възмездна и третото лице придобие владението, то ще придобие правото, стига да не се изисква нотариална заверка на подписите (чл. 78 ЗС). 

S1 прехвърля привидно на S2 скъпо бижу, но продължава да го пази в сейфа си. О купува бижуто и става собственик на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Впоследствие S1 продава същото бижу на Х и му го дава. Х придобива собствеността, пак като оригинерен приобретател, но на основание чл. 78 ЗС.

Но това не е единственото възможно развитие. Ако S1 продаде бижуто на третото лице Х преди придобиването по чл. 17, ал. 2 ЗЗД, той ще стори това като собственик и ще трансферира правото по обичайния ред (чл. 24 ЗЗД). Последващата сделка между S2 и О няма да доведе до придобиване по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. О няма да измести Х, освен ако на свой ред не може да се позове на чл. 78 ЗС. Няма да го измести, защото законът защитава правата, които О е получил, доверявайки се на легитимацията на S2 като правоприемник на S1. Чл. 17, ал. 2 ЗЗД разрешава конфликта на права между S1 и О, а не изобщо между О и останалите трети лица, придобили от S1.

Следващата хипотеза е отново с недвижим имот, но с наложена възбрана или вписана искова молба върху него след симулацията. Ако възбраната или исковата молба са вписани преди симулативния акт, ясно е, че те ще се запазят (по същество няма разлика с разрешението, дадено по-горе в т. 3.2.). Ако са вписани след симулативния акт, но преди акта на оригинерния приобретател, те също следва да се запазят. Ако обаче актът на оригинерния приобретател е пръв, те няма да могат да му се противопоставят.

Част от посочените тези са оспорими и в литературата е аргументирано обратното мнение[21].

 

3.4. Трети лица, придобили права от симулативния приобретател преди симулацията

Практически това е възможно при прехвърляне на чужда вещ. S2 се е разпоредил с обекта на симулацията преди извършването на самата симулация. Когато по-късно тя бъде извършена, лицето, договаряло със S2, е в положение, много близко до това на оригинерния приобретател. Разликата между него е само във времето на „придобиване” на правата.

Тази разлика обаче е съществена. Третото лице, придобило чужда вещ от S2, не е оригинерен приобретел и не може да се позове на действието на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Той не е лице, добросъвестно придобило от приобретател по привидно съглашение.

Първо, отсъства добросъвестността – защото симулацията още не се е случила и няма как някой да бъде добросъвестен или недобросъвестен по отношение на нея. Третото лице може и да е добросъвестно по отношение на липсата на права у своя праводател, но тази добросъвестност не е елемент от състава на чл. 17, ал.2 ЗЗД, а от този на чл. 70 и чл. 78 ЗС, което в случая не е от значение.

Второ, прехвърлителят все още не е приобретател по привидно съглашение. Това, че впоследствие е станал такъв, не може да измени ефекта на сключената вече сделка. Придобиването по чл. 17, ал. 2 ЗЗД не може да се отложи във времето, освен ако това не следва от самия договор между симулативния и оригинерния приобретател (чрез отлагателно условие). Третото лице ще придобие правото само ако е налице друго придобивно основание, например това по чл. 78 ЗС. 

 

3.5. Трети лица, придобили права от симулативния приобретател след симулацията

Това са самият оригинерен приобретател (ал. 2), както и кредиторите, наложили запор или възбрана (ал. 3). 

Ако няколко лица придобият права от симулативния приобретател и всичките са добросъвестни, конкуренцията между тях ще се разреши по вече описаните правила. При недвижимите имоти важно е първото вписване, а при движимите вещи – първата сделка или (в хипотезата на чл. 78 ЗС) придобиването на владение. Ако обаче правното основание за придобиване на първия оригинерен приобретател отпадне, придобивният състав ще се окаже изпълнен за следващия по време.

Например S2 продава имот на О1 и на О2. О1 вписва акта си преди О2 и придобива по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Впоследствие S2 унищожава продажбата с О1. Оказва се, че О1 никога не е бил оригинерен приобретател. Такъв е О2.

 

4. Заключителни думи

Въпросите, които фигурата на оригинерния приобретател поставя, са много. Видя се, че той стои на кръстопътя между правоприемството и придобиването по първичните способи, които не изискват правно основание. Това води до интересна хибридност: фигурата на оригинерния приобретател е нестабилна, зависима от чужди права, така, както е фигурата на класическия приобретател; но от друга, оригинерното придобиване води до собствени правни последици, непознати при правоприемството. А след като първичните придобивни състави са много и различни, фигурата на оригинерния приобретател не е и няма как да бъде единен институт. Оригинерните приобретатели са различни и всеки има собствена биография. Всеки носи отпечатъка, историята на собствения си придобивен състав.

 

Бележки под линия:

[1] При все че завладяването в действащото право е спорен институт.

[2] Това прави възможно придобиването не само на вещни, но и на други права по посочения ред. Вж. Цончев, Кр. Симулацията в гражданското право. Второ издание. С.: Софи- Р, 2001, 287–293, както и Рачев, Ф. Гражданско право. С образци на писмени защити. Трето издание. С.: Университетско издателство „Стопанство”, 2003, с. 409. Проф. Рачев сочи като пример Решение 2609 от 11.11.1965 г. по гр. д. 1836/1965 г. на ВС, I г. о., в което се приема, че в обхвата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД влизат и правата по предварителен договор. Могат да се придобият и ограничени вещни права заедно с правото на собственост – такъв е случаят на симулативно прехвърляне на поземлен имот, който е господстващ в сервитутно правоотношение – вж. Боянова, Г. Вещните сервитутни права. С.: Авалон, 2008, с. 200.

[3] Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял втори. Второ издание. С., 2001, с. 517; Павлова, М. Гражданско право – обща част. Второ преработено и допълнено издание. С.: Софи- Р, 2002; Боянов, Г. Вещно право. Кратък учебен курс. Пето преработено и допълнено издание. С.: Авалон, 2001, с. 294; Боянова, Г. Цит. съч., с. 201. Проф. Сталев сочи, че се касае за „самостоятелно придобивно основание”, което е „източник на самостоятелно право на третото лице, независимо от правното положение на праводателя” – Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. Второ издание. С.: Сиела, 2007, с. 350, 351. На същото мнение е и Ставру, Ст. Въпроси на българското вещно право. Второ издание. С.: Фенея, 2010, с. 863, но този автор приема едно по-широко понятие за първично придобиване, включващо съставите на чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 3 ЗЗД, чл. 211 ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД.

[4] Цончев, Кр. Цит. съч., 334–339. Според Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: Сиби, 2013, с. 213, придобиването се основава на законова фикция.

[5] Или, както се сочи в доктрината, „[п]ривидният носител на права или изобщо не ги придобива, или ги придобива в друг вид или обем по силата на вътрешното споразумение” – Цончев, Кр. Цит. съч., с. 332.

[6] Хипотезите, в които фигурата на подставеното лице участва, са много. Вж. Таков, Кр. Доброволно представителство. Второ издание. С.: Сиби, 2008, 85107, и цитираната там литература. В съдебната практика е поставян въпросът за действието на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД по отношение на придобитото от подставено лице Решение № 766 от 6.02.2013 г. на СГС по гр. д. № 2987/2008 г. Ако не е указан друг източник, съдебната практика е цитирана по ПИС „АПИС 7.0”.

[7] Кръстю Цончев привежда още един пример – когато симулацията засяга облигационните отношения – привидната сделка е продажба на изплащане, а прикритата – договор за гледане и издръжка. Пита се дали, ако приобретателят е добросъвестен, може да бъде евинциран от имота поради разваляне на договора от страна на първия прехвърлител (кредитора по алеаторния договор) при неизпълнение на алеаторното задължение, поето от симулативния приобретател – Цончев, Кр. Цит. съч., с. 311. Но предвид нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД подобно опасение би било несъстоятелно – приобретателят е защитен, ако е закупил преди вписването, независимо дали е добросъвестен. Все пак хипотеза, в която въпросът се поставя само по отношение на облигационните права, не бива да се изключва напълно.

[8] Пак там.

[9] Че сделките трябва да са с адресат, настоява Таджер, В. Цит. съч., с. 511. Такива сделки са допуснати, но изрично е изключено завещанието в Цончев, Кр. Цит. съч., 22–48.

[10] Съгласно чл. 67 ЗОПДНПИ на отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него. Това е обратният случай. В разглежданата по-горе хипотеза се отнема имуществото на проверяваното лице, което то е „придобило” от друг, прикривайки действителните права върху него.

[12] Още за отпадането на основанието вж. у Недев, Д. За разделянето на придобивните способи на първични и производни. – Собственост и право, 2012, № 3, 5–19 (преработен и допълнен вариант), както и в Професионален правен сайт ChallengingTheLaw.com, ISSN: 1314–7854 (27 Ноември 2011 г.) – https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/veshtno-pridobivni-sposobi/.

[13] Пак там, с. 15, 19.

[14] Това поставя интересния въпрос за кумулирането на основанията за унищожаемост с тези за нищожност. По този въпрос вж. Димитров, М. Цит. съч., с. 73, 74, и цитираната там литература.  

[15] На тези разлики е наблегнато в Цончев, Кр. Цит. съч., с. 235, 321.

[16] Разбира се, както всеки друг правен принцип, той ще бъде в конкуренция на останалите и следователно ще търпи изключения. Те обаче следва да бъдат надлежно аргументирани и разглеждани именно като изключения – т.е., след като при тълкуването на изследваната разпоредба е взет предвид и този принцип.

[17] Зависимостта на оригинерния приобретател от правата на симулативния прехвърлител е видна и от следното: ако последният не е изобщо собственик, то и оригинерният приобретател няма да стане такъв. На това обстоятелство набляга Димитров, М. Цит. съч., с. 213.

[18] За особеностите на чл. 113 ЗС като самостоятелен способ за придобиване от несобственик (при конкуренция на правоприемници от едно и също лице), вж. Ставру, Ст. Цит. съч., 414–419.

[19] От тази позиция се изхожда и у Цончев, Кр. Цит. съч., с. 319. Но някои от изводите, изложени в настоящия текст, се различават.

[20] Само случаят на подставено лице ще бъде изключение. Там правото ще е валидно прехвърлено от S1 на S2, макар и с прикрита сделка, а О ще преговаря с подставеното лице.

[21] То почива на аргумента, че правоприемниците на симулативния прехвърлител са в неговото правно положение. Следователно не могат да имат повече права от него и законът ще предпочете третото лице – Цончев, Кр. Цит. съч., с. 280. Тази теза може да бъде подкрепена, ако се отрече нищожността на симулацията и се признае прехвърлителният ефект на привидната сделка. Именно на тази позиция е привърженик посоченият автор (цит. съч, с. 48, 335–338).

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.