(публикувана за пръв път в сп. „Търговско и облигационно право“, бр. № 3/2022 г.)

В статията е разгледана конверсията на нищожен договор за кредит в договор за заем за потребление по реда на чл. 240 ЗЗД. Даденото разрешение за този вид „превръщане“ на недействителната сделка за кредит, аргументирано в настоящото изложение, не се отнася до нищожен договор за потребителски кредит1.

Отпускането на кредити по занятие (банкови и небанкови) подлежи на лицензионен (респ. регистрационен) режим съгласно нормите на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Банковият кредит може да се предостави само от банка (кредитна институция), притежаваща необходимия за това лиценз и отпускаща кредити с набрани средства от публично привличане на влогове (чл. 2 ЗКИ)2. От друга страна, небанковият кредит се предоставя от финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, отпускаща кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Тези финансови институции по правило подлежат на регистрационен режим по реда на чл. 3а ЗКИ3.

В съдебната практика с Решение № 171 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3733/2016 г., IV г. о., е даден отговор на правния въпрос „осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона“. В мотивите от цитирания съдебен акт на върховната инстанция се възприема разрешение, че „осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават нищожността на договора“. Посочва се още в акта на касационната инстанция, че „договорът за заем в случая противоречи на закона, защото последният свързва изрично липсата на лиценз със забраната за самата сделка“, както и че „изключителните банкови сделки, извършени от лице без лиценз, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с нарушената забрана в разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИ“. С решението си съставът на ВКС е прогласил за нищожен като противоречащ на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договора за заем, сключен в нарушение на забраната за извършване на банкова дейност по чл. 2, ал. 5 ЗКИ, без необходимото за това разрешение4.

В теорията се застъпва тезата за допустимост на конверсията на нищожен договор за кредит, отпуснат от банка, в съглашение за заем. Приема се, че ако договорът за кредит се окаже нищожен, а парите са били предоставени от банката на заемополучателя, то недействителната сделка не трябва да бъде лишена от каквото и да било правно действие, като същата следва да се конвертира в договор за заем за потребление по ЗЗД при идентични условия5.

Конверсията на нищожен договор за кредит в съглашение за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД се признава и в съдебната практика6.

Присъединявам се изцяло към застъпеното разбиране в доктрината и юриспруденцията, допускащо подобен вид „превръщане“ на недействителната сделка за кредит в договор за заем по ЗЗД. Според мен същото разрешение е целесъобразно и подходящо за уреждане на породените частноправни отношения в тази материя.

Казаното може да се онагледи по следния начин. Възможно е на практика сключен договор за кредит да се окаже нищожен на различни основания (например понеже физическото лице, отпуснало кредита, не може да сключва такъв договор7; банката е изгубила своя лиценз и не може да е страна по такова съглашение8 и др.). Нищожният договор за кредит може да обвърже страните в съглашение за заем, ако са се осъществили предпоставките за конверсията му, т.е. ако са налице съществените признаци на действителна сделка за заем (която ще породи своето типично правно действие между страните) и ако правните последици на заемното съглашение по ЗЗД се желаят от страните9. Трябва в конкретния казус при тълкуване на действителната обща воля на съконтрахентите да може да се предположи обосновано, че страните желаят обвързването си по силата на конвертираната сделка (договора за заем), респ. да се направи положителен извод, че искат настъпването на нейното правно действие. Относно приложението на този вид „превръщане“ на недействителния договор за кредит следва да се преценяват например следните факти: установяване на обстоятелството по предоставяне на парите на кредитополучателя от заемодателя; наличието на факта, че след сключване на договора заемателят изпълнява задълженията си към кредитора, връщайки му част от дължимите вноски съобразно уговорения погасителен план и др. Ако в конкретния случай се установи, че договорът за кредит е нищожен, но страните са проявили воля паричните средства да се заемат и предадат от кредитодателя в собственост на заемателя, а последният се е съгласил да върне на кредитора заетата сума в уговорените между съконтрахентите срокове, на практика ще са налице съществените признаци на друга действителна сделка (заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД). Последната ще породи своето характерно правно действие, ако това действие се желае от страните, поради което нищожният договор за кредит ще се конвертира в съглашение за заем. В такъв случай уговорените условия по недействителната сделка (например клаузите във връзка с дължимостта на погасителните вноски, неустойките, таксите и др.) следва да запазят и проявят своето действие, като обвържат валидно страните в заемно правоотношение.

Като аргумент в подкрепа на тезата за конверсията на нищожен договор за кредит в съглашение за заем за потребление по ЗЗД може да се изтъкне и обстоятелството, че във връзка с обезпечаване на вземанията по недействителния договор твърде често в практиката се предоставят различни обезпечения от длъжника и/или от страна на трети лица10. Обезпечителните сделки (например ипотека, поръчителство, особен залог) са акцесорни по отношение на главния договор за кредит, т.е. действието им е поставено в зависимост от съществуването на последния11. Ако този вид конверсия на недействителната сделка не се допусне, главната сделка (за кредит) ще се окаже изцяло нищожна и като такава непораждаща своето типично правно действие. Поради това акцесорните сделки ще последват съдбата на недействителния договор за кредит. С други думи, ако договорът за кредит се признае за нищожен на някое от законовите основания и конверсията му не се приеме (допусне), то обезпечителните сделки (като акцесорни по отношение на него) също ще се окажат недействителни и няма да породят своето целено правно действие. Това разрешение обаче едва ли е разумното и справедливото за сигурността в гражданскоправния оборот.

Предимствата на разбирането, допускащо този вид конверсия, са твърде важни и могат да се изразят неизчерпателно в следните по-важни насоки.

На първо място, понеже правилата на чл. 87 ЗЗД за развалянето на договорите се прилагат единствено при двустранните съглашения, а договорът за заем за потребление по ЗЗД по своята характеристика е едностранен, последният не ще подлежи на разваляне в случай на неизпълнение от страна на заемателя-длъжник12. В тази хипотеза и предвид казаното искът на заемодателя (кредитора), заявен по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на даденото по договора поради отпадане на основанието (предвид твърдяно от ищеца разваляне на сключения договор), би следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Такъв случай е бил разгледан в цитираното по-горе Решение № 171 от 19.12.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. гр. д. № 540/2018 г.

На следващо място, защитата на заемодателя (кредитора) с предявяване на иск по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото по нищожния договор за кредит също изглежда, че ще се окаже неуспешна, доколкото при осъществило се на практика „превръщане“ на недействителната сделка за кредит ще е налице основание за имущественото разместване на блага (ще е налично заемно правоотношение между съконтрахентите по силата на конвертираната сделка за заем по ЗЗД). Поради казаното подобен иск за неоснователно обогатяване (за връщане на дадено по нищожна сделка предвид липса на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) също ми се струва, че ще подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Според мен пътят за защита на заемодателя (кредитора), отпуснал паричните средства на длъжника, следва да е на договорно основание при наличие на осъществила се конверсия на нищожния договор за кредит. Претенцията му би следвало да се основава на правното действие на конвертираната сделка (да се изведе от действителния договор за заем за потребление по ЗЗД). По мое мнение в разгледаната в настоящото изложение хипотеза заемодателят (кредиторът) би могъл успешно да претендира от заемателя (длъжника) връщане на главницата (отпуснатите парични средства) по реда на иска за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, както и наред с това да търси акцесорни вземания по силата на конвертираната сделка (лихви, неустойки и др.).

В обобщение на казаното дотук – възможно е на практика осъщественият фактически състав на нищожен договор за кредит да изпълва съдържанието на съглашение за заем за потребление по реда на ЗЗД. Във всеки конкретен случай трябва индивидуално да се преценява въпросът за този вид конверсия на недействителната сделка, като се изследва съобразно спецификите на конкретния казус дали е налице essentialia negotii на съглашение за заем и дали страните искат да се обвържат от действието на конвертираната сделка за заем (т.е. да се прецени налице ли са предпоставките за подобно „превръщане“). Както се посочи в изложението, като релевантни обстоятелства за настъпилия ефект на „превръщането“ на нищожната сделка следва да се преценяват например: дали парите (средствата) са били отпуснати от кредитора на заемателя (длъжника), кога и в какъв размер, респ. дали последният ги е усвоил и кога; извършвани ли са били частични погасявания на заетата сума от страна на заемателя след сключване на договора и др. Според мен по-целесъобразно и по-справедливо за динамичния оборот е разрешението, уреждащо отношенията между частноправните субекти по договорен път – въз основа на конвертираната сделка за заем за потребление по реда на ЗЗД (в случай че са налице предпоставките за този ефект от нищожния договор за кредит).

Бележки под линия:

1 В този смисъл вж. и мотивите на Решение № 453 от 23.10.2019 г. на ОС – Велико Търново по в. гр. д. № 763/2019 г. – влязло в сила, в които се приема, че правилото на чл. 23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) не допуска конверсията на нищожния договор за потребителски кредит по ЗПК в съглашение за заем по чл. 240 ЗЗД, доколкото изрично определя размера на обезщетението, което се дължи от потребителя на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

2 Правилото на чл. 2, ал. 5 ЗКИ предвижда изискване за лицензия, издадена за извършване на банкова дейност.

3 В този смисъл вж. мотивите на Решение № 171 от 19.12.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. гр. д. № 540/2018 г. – влязло в сила.

4 Вж. още в тази връзка и мотивите на Решение № 192 от 13.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4439/2016 г., IV г.о., отговарящо на въпроса „могат ли договори за заем, които са елемент от състава на престъплението по чл. 252 НК и са сключени в нарушение на Закона за банките (отм.) и ЗКИ, да породят между страните валидно облигационно правоотношение“. В цитираното решение касационната инстанция дава следния отговор: „договори за заем, които са елемент от състава на престъплението по чл. 252 НК и са сключени в нарушение на разпоредбите на чл. 1, ал. 4, т. 1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал. 5 от ЗКИ, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (поради противоречие със закона) и не пораждат валидно облигационно правоотношение между страните“.

5 Така Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: Сиби, 2013, с. 268. За разликите между съглашението за банков кредит и договора за заем по ЗЗД вж. повече подробности у Герджиков, О. Търговски сделки. С.: ИК „Труд и право“, 2008, 259-260.

6 Вж. например мотивите на Решение № 99 от 19.11.2020 г. на ОС – Силистра по в. гр. д. № 329/2020 г. – влязло в сила, както и вече цитираното Решение № 171 от 19.12.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. гр. д. № 540/2018 г. – влязло в сила.

7 Не са редки в практиката случаите, когато лицето, предоставило паричния кредит, е осъществило състава на престъпление по реда на чл. 252 НК, като е действало без съответното разрешение, извършвайки по занятие банкови сделки и предоставяйки парични заеми на други физически лица срещу заплащане на лихва върху отпуснатата сума.

8 Подобен пример се дава у Димитров, М. Цит. съч., с. 268.

9 Повече подробности за необходимите условия за конвертиране на една нищожна сделка в друг вид валидна сделка вж. у Кънев, И. Частноправни последици от недействителността на сделките. С.: Нова Звезда, 2021, 248-251, както и цитираните там автори и съдебна практика.

10 В този смисъл се изказва и Димитров, М. Цит. съч., с. 268, бел. под линия № 56, наблягайки на резултата от „превръщането“ на нищожната сделка за кредит в договор за заем и значението на този ефект от недействителността на частноправното волеизявление по отношение на извършените обезпечителни сделки (респ. за тяхното „съхраняване“).

11 В теорията се посочва, че ипотеката „предполага винаги едно вземане, което се обезпечава“, както и че „тя е добавъчно (акцесорно) право“ – така Венедиков, П. Ипотеки, залог, привилегии. С.: Сиби, 1994, с. 23. Проф. П. Венедиков изтъква в тази насока, че „за да бъде действителна ипотеката, нужно е вземането, за което е учредена тя, да бъде действително“, както и че „недействителността на вземането прави недействителна и ипотеката“ – Пак там. Струва ми се, няма съмнение, че в случая проф. П. Венедиков има предвид недействителност на сделката като юридически факт, пораждащ вземането по нея.

12 В доктрината се приема, че развалянето по реда на чл. 87 ЗЗД се прилага при всички двустранни договори, но едностранните и несъвършено двустранните договори не подлежат на разваляне – в този смисъл Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2007, с. 354. Следва да се посочи, че съглашението за банков кредит по своята характеристика представлява двустранен договор – така Герджиков, О. Цит. съч., с. 259, поради което на общо основание за него се прилагат и разпоредбите относно развалянето на договорите.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.