Вещноправен ефект на изтеклата придобивна давност в условията на наследяване, ако наследникът е загубил владението върху имота по смисъла на чл. 81 ЗС

Настоящата статия може да бъде прочетена в pdf формат тук.

 

(Бел. ред.: Преди публикуването на настоящата статия е постановено Тълкувателно решение № 2/06.11.2025 г. по тълк. д. № 2/2024 г. на ВКС, ОСГК, с което е прието, че изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност. Статията е предадена за публикуване преди постановяване на тълкувателния акт.)

Придобивната давност е институт на вещното право, свързан с оригинерното придобиване на право на собственост или ограничени вещни права. Правната регулация на придобивната давност се свързва с възникването на правото на собственост на определен етап от стопанското развитие на обществото. Същността и последиците от придобивната давност са обект на анализ още от древноримските юристи. Те извеждат фактическия състав на придобивната давност като единство на обективен и субективен елемент и правят разграничението на добросъвестно и недобросъвестно владение със съответните основания и давностен срок. Позоваването на придобивната давност спестява усилията по „дяволското доказване“ на правоприемството във веригата на собствеността. С оглед на несложния си фактически състав придобивната давност бързо се утвърждава не само като основен способ за придобиване на правото на собственост, а и като гаранция за стабилността в гражданския оборот.

Правните последици на придобивната давност са обект на засилен интерес и полемични заключения. С постановяването на ТР № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС до голяма степен се преодоляват противоречията в интерпретациите за същността и действието на придобивната давност. Приложението на института при по-усложнени фактически обстановки, като например универсално правоприемство с прекъсване на давността, продължава да бъде арена на противоречиви тълкувания и съдебни решения. В този смисъл настоящата разработка е провокирана от висящото тълкувателно дело № 2 от 2024 г. по описа на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, в което следва да се даде отговор на въпроса „Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца?“. Отговорът на този въпрос зависи от изначално споделяното разбиране за действието на придобивната давност.

Моята теза е, че ако наследникът е загубил владението върху съответния имот за период по-дълъг от 6 месеца, то вещноправният ефект на придобивната давност ще настъпи, в случай че той възстанови владението си и присъедини към своето владение владението на наследодателя си, в полза на което е изтекъл придобивният давностен срок. Ако наследникът не възстанови владението си върху имота, няма как да се възползва от изтеклата придобивна давност в полза на наследодателя си.

Доказването на тезата предполага анализ на владението като фактическо положение и „предна стража на собствеността“ (по думите на Йеринг), двата противоположни възгледа за действието на придобивната давност и произтичащите от тях последици на придобивната давност в условията на универсално правоприемство. Аргументацията на тезата обуславя и необходимостта от аналитичен преглед на първоизточниците на законодателната уредба в областта на придобивната давност.

За постигане целите на доказването на тезата се налагат някои обективни ограничения в предметния обхват на настоящото изследване. На първо място, обект на анализ е придобивната давност върху недвижими вещи; и на второ място – предимно в условия на недобросъвестно владение. Посочените ограничения не стесняват прекомерно приложното поле на анализа и позволяват да се изведат конкретни заключения, релевантни към поставения въпрос.

 

1. Владението като конститутивен елемент на придобивната давност

Проявлението на придобивната давност като фактическо състояние и действието на последиците й са свързани с владението. По определението, дадено от проф. Таджер, придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез продължителното фактическо упражняване на съдържанието на тези права в течение на законово установен период от време¹. Разпоредбата на чл. 79 ЗС позволява да се изведат два елемента от фактическия състав на придобивната давност – фактическата власт над вещта, чрез която се упражнява съдържанието на вещното право², и продължителност на владението в определен период от време. Така, владението представлява ядрото на придобивната давност като оригинерен придобивен способ.

Правната доктрина, вдъхновена от римското право, интерпретира владението като единство на два елемента – материален, corpus possessionis, и субективен, animus domimi или animus possidendi. Намерението за своене на вещта се предполага по смисъла на чл. 69 ЗС, при което при спор доказателствената тежест се размества и оспорващият доказва, че владелецът е всъщност държател. Наличието на спорна ситуация, при която фактическата власт над вещта не е така обозрима, предпоставя необходимостта от допълнително доказване. При презумпцията за владение доказването на юридическия факт в хипотезата на чл. 69 ЗС невинаги обуславя фактът в диспозицията на правната норма. Загубата на animus-а за своене на вещта превръща владението в държане и прекъсва давността по смисъла на чл. 81 ЗС. Манифестирането на намерението за владение представлява юридическо действие³.

По силата на новелата на чл. 2 от отменения Закон за давността от 1898 г. владението, което има отношение към придобивната давност, трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена.

При недобросъвестното владение липсва първоначалното правно основание за упражняване на фактическа власт върху вещта. Вещта се намира у владелеца с оглед на неговата предприемчивост и находчивост и бездействието и/или дезинтересирането на собственика. Владелецът може да придобива това си качество от позицията на държател на вещта – по договор за наем, заем, водене на чужда работа без пълномощие. В момента на формиране на неговия animus за своене на вещта правното основание за държане на вещта отпада и той се превръща в недобросъвестен владелец. Възможен елемент от недобросъвестното владение е липсата на съгласие от собственика или предишния владелец на вещта за преминаването й в нечия друга власт. Значението на собствеността като абсолютно право и конституционната закрила на неприкосновеността й обуславят по-дългият срок – 10 години за придобивната давност. Периодът на придобивната давност е достатъчно дълъг, за да може собственикът на вещта да извърши необходимите правни действия за нейната защита и връщането на владението си над вещта.

Владението представлява фактическа власт, в която се отразяват обществените отношения между правните субекти по повод на вещите. Владението е преди всичко факт, а не право⁴. В качеството си на факт, владението подлежи на доказване. Веднъж установено, то продължава, докато не се загуби. Важно е да се докаже началният момент на владението. За облекчаване на доказването ЗС въвежда презумпцията в чл. 83, според която владението на вещта в различни периоди го обуславя и в промеждутъка между тях. Неупражняването от владелеца на фактическа власт върху владението в дадени периоди, по-малки от шест месеца, не поражда неговата загуба. ЗС приема за ирелевантно прекъсването на владението за период по-малък от 6 месеца. При прекъсване на владението за срок по-дълъг от шест месеца, докато трае периодът на придобивната давност, то се губи и владелецът повече не може да се позовава на нея. Неупражняването на фактическа власт над вещта за период по-дълъг от шест месеца прекъсва безвъзвратно придобивната давност. Срокът е преклузивен⁵, като с изтичането му отпада с обратна сила правната възможност на владелеца да установи собствеността си въз основа на придобивната давност. Изтеклият период от време на придобивната давност се заличава и евентуално може да започне да тече нова придобивна давност⁶. Загубването на владението за период по-дълъг от граничния шестмесечен срок има действие erga omnes. Предполага се, че дистанциране от вещта за период по-дълъг от шест месеца индикира незаинтересованост у владелеца, а правото не поощрява бездействието.

Действието на владението може да се разгледа на две плоскости, съответно материалноправна и процесуалноправна. Материалноправното действие на владението се състои в правото на защита срещу нарушение и право на обезщетение за вреди, придобиване на право на собственост по давност или обезщетение за необходимите и полезни разноски. Процесуалноправното действие на владението резултира във възможността за установяване на право на собственост⁷. Владението в условията на придобивна давност създава легитимни очаквания за възникване на правото на собственост. Така, самото давностно владение се превръща в част от притежанията на владелеца по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека⁸.

Разграничението на материалноправни и процесуалноправни компоненти в същността на владението се пренася и върху интерпретациите във връзка с действието на придобивната давност. Дуализмът по отношение на юридическия факт, който поражда последиците на придобивната давност, е заложен и в диспозитива на ТР № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Придобивната давност се интерпретира като законна алтернатива в случай на невъзможност за придобиване на вещни права чрез производните правни способи.⁹

 

2. Същност и действие на придобивната давност

2.1. Характеристика на придобивната давност

Приложното поле на придобивната давност е ограничено до вещното право. Тя не може да бъде универсален придобивен способ, тъй като е свързана с фактическа власт върху вещ. Собственост чрез придобивна давност може да се установи само върху движими и недвижими вещи. Придобивна давност с произтичащите от нея последици не може да се упражнява върху вземания, абсолютни лични права, част от гражданския статус на лицата и продукти на интелектуалната собственост.

Традиционно се приема, че придобивната давност не е форма на юридическо действие, а юридическо събитие. Правните действия, като юридически факти, съдържат волеизявление с определена насоченост и цел. Фактическият състав на юридическите събития по принцип не съдържа волеизявление, но има и случаи, когато то може да бъде правнорелевантно (например, ако е свързано с animus-а на субекта, както е при придобивната давност). Човешката воля и действие при придобивната давност се концентрират върху владението. Човешката воля може да се прояви и след осъществяването на фактическия състав на придобивната давност – при позоваването на изтеклия давностен период и защитата на придобитото право на собственост.

Функциите на придобивната давност могат да бъдат разгледани в три аспекта –средство за доказване, гаранция и социална роля. Придобивната давност, като средство за доказване, като право на собственост и други вещни права върху чужда вещ се проявява най-вече в случаите, когато правното основание на придобиването на владението над вещта страда от порок и не е в състояние да обезпечи правото на собственост. Придобивната давност позволява на всеки приобретател да стабилизира вещното си право чрез генериране на основание за придобиването му. Гаранционната функция на придобивната давност се състои в установяването й като механизъм за привеждане в съответствие на правното положение с фактическото. Фактическото състояние на придобивна давност получава правната санкция на трансформацията й в право на собственост върху съответната вещ. Установяването на право на собственост в резултат на придобивната давност не накърнява неприкосновеността на частната собственост. В доктрината са изказани и противоположни мнения¹⁰. Основният аргумент в защита на противоположната теза е, че институтът на придобивната давност накърнява неприкосновеността на частната собственост, с което противоречи на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията. Според адептите на тази интерпретация придобивната давност позволява без съгласието и против волята на собственика владелецът да му отнеме правото на собственост. Съгласието на собственика не е елемент от фактическият състав на придобивната давност. Ако собственикът е задължен да дава съгласието си, то придобиването на собствеността от владелеца не би се основавало на юридическия факт на придобивната давност, особено в хипотезата на недобросъвестно владение. Предишният собственик с бездействието си, изразено в дезинтересирането му от собствеността му, позволява фактическото упражняване на чуждо владение върху нея¹¹. Бездействието на собственика може да се тълкува като форма на конклудентно приемане от негова страна на възможността имотът му да стане собственост на владелец в условията на придобивна давност. Социалната функция на придобивната давност се обуславя от възможността за улеснено доказване въз основа на нея на правото на собственост. Фактическото състояние на вещните права получава правна легитимация и еквивалентност. Правната регламентация на придобивната давност цели по изключение да се установи и поддържа съответствие между фактическото и правното положение, като израз на справедливост¹².

По силата на новелата на чл. 84 ЗС в материята на придобивната давност съответно приложение намират чл. 113, 115, 116, 117, 120 ЗЗД. Така, придобивната давност може да бъде спирана и прекъсвана. По смисъла на съответното приложение на чл. 115 ЗЗД придобивната давност се спира между родители и деца, настойниците и намиращите се под настойничеството, между съпрузи, между управителите по закон на имуществото и съответно собствениците му и др. изчерпателно посочени основания.

Прекъсването на придобивната давност представлява осъществяването на юридически факт, по силата на който действието на изтеклата придобивна давност се заличава. Давностното владение до момента на прекъсването губи своето значение и започва отначало да тече нова давност. Прекъсването на владението за срок над шест последователни месеца е сред основанията за прекъсване на придобивната давност. Прекъсването на владението може да се извърши по два начина – доброволно или против волята на владелеца.

Йосиф Фаденхехт прокарва разграничение между прекъсването на придобивната давност и непостоянството в упражняването на фактическа власт върху вещта¹³. Така, в прекъсването на придибовната давност могат да се разграничат граждански и естествени причини. Придобивната давност се прекъсва например с предявяването на иск преди изтичането й, както и с признаване на дълга от длъжника. В контекста на придобивната давност признанието на владелеца, че дадено лице е собственик на имота, не е равнозначно на отказ от изтекла давност. Давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение за собственост, като ако те не са уважени, придобивната давност не се смята за прекъсната. Прекъсването на придобивната давност не е равнозначно на прекъсване на владението. Може да има прекъсване на придобивната давност, без да има прекъсване на владението по причина на т. нар. граждански основния по чл. 116 ЗЗД¹⁴. Владението не може да бъде постоянно, ако е прекъснато. Непостоянното владение, което е прекъснато за повече от 6 месеца, изразява дезинтересирането на владелеца от вещта¹⁵.

Прекъсването предполага наличие на владение, докато непостоянството в упражняването му е символ на липсата на animus у владелеца да свои вещта като своя¹⁶. Непостоянното владение традиционно се прекъсва в резултат на естествени причини. Гражданското прекъсване на владението може да не поражда непостоянство в упражняването на фактическата власт върху вещта. В този смисъл непостоянството е порок на самото владение¹⁷.

Прекъсването на владението може да е породено от различни причини. Прекъсването на придобивната давност по естествена причина се асоциира с прекъсването на самото владение за повече от 6 месеца. В този смисъл е прекъсването на давностното владение по чл. 81 ЗС, като фактическият състав включва два елемента: изгубване на владението и правно релевантна продължителност от повече от 6 месеца. От прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 117 ЗЗД).

Ако владението бъде прекъснато на неправомерно основание и владелец предяви посесорен иск за възвръщането му в рамките на прелома от 6-месечното прекъсване и той е уважен, владението се приема за непрекъснато, тъй като се възстановява в предишния си обхват¹⁸. Прекъсването на давностното владение за период по-къс или по-дълъг от 6 месеца може да бъде по причина извън личната воля на владелеца, като например посегателство върху владението му. Санкционираното със съдебен акт възвръщане на владението заличава с обратна сила неблагоприятните последици на прекъсването му.

Хипотезите на прекъсване на придобивната давност изразяват социалната несправедливост по отношение на собственика за установяването на правото на собственост в условията на определени обстоятелства, застъпени в разпоредбите на чл. 81 ЗС и 116 ЗЗД. Прекъсването на владението по смисъла на чл. 81 ЗС означава липсата на фактическия състав по чл. 68 ЗС. „Позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок“ (р. 355-2010-ІІ Г.О., ВКС).

Целта на придобивната давност като правен институт е установяването на право на собственост върху съответната вещ¹⁹. Реализирането на юридическия факт на придобивната давност погасява правото на собственост на предишния собственик²⁰. Той загубва своето субективно право върху вещта и тя преминава в собственост на новия приобретател. Сред причините за признаването на придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на право на собственост е дезинтересирането и бездействието на досегашния приобретател, за чието поведение правото не дължи безпределна защита. Друга причина е улесняването на доказването на собствеността като юридически факт.

Предишният собственик на вещта е проявил небрежност и бездействие, на които правото не отдава защита. В този смисъл думите на Йеринг, че „владението е предната стража на собствеността“, изразяват диалектическото му значение като предпоставка за едновременно придобиване на правото на собственост от владелеца и погасяването му за дезинтересирания предходен приобретател на вещта²¹. Владението, като правомощие, защитава правото на собственост. Същевременно владението, като юридическо действие на несобственика, позволява придобиването на право на собственост. Неупражняването на правомощието владение като факт сам по себе си не води до загуба на правото на собственост. Собствеността се изгубва, когато друго лице я придобие по давност (р. 2035-1980-I, ВС)²².

Придобивната давност обрича на неуспех евентуално предявения от предишния собственик петиторен иск. Погасяването на правото на собственост на предишния приобретател не следва да се абсолютизира. Изтичането на законово установения период на придобивната давност не означава, че лицето, в чиято полза е, ще се ползва от нея²³. Възползването от благоприятните последици на придобивната давност имплицитно предпоставя, че лицето, в чиято полза тя е изтекла, трябва да изрази воля за това, Правото на собственост би се погасило, ако след изтичането на законово определения период на придобивната давност владелецът се позове на нея, което да му позволи да се легитимира като собственик на вещта.

Придобивната давност не е обратната страна на погасителната давност. Двата вида давност не са свързани нито във връзка на евентуалност, нито на алтернативност или на кумулативност. Те са различни юридически факти с различни правни последици. Погасителната давност в случая е последица от бездействието на носителя на вещното право. Придобивната давност се асоциира с активното поведение на владелеца да упражнява власт и фактически да стопанисва вещта с намерението да я свои²⁴.

 

2.2. Правни последици на придобивната давност

Намерението за установяване на право на собственост върху вещта поражда две противоположни разбирания за действието на придобивната давност. Парадоксалното е, че и двете теории намират потвърждение на аргументите си в диспозитива на ТР № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Единият възглед за действието на придобивната давност по отношение установяването на правото на собственост, като нейна главна последица, се заражда в Древен Рим, преоткрива се у нас в края на 40-те години на ХХ в. и е доминираща парадигма до началото на 90-те години на ХХ, като запазва влияние и днес. Според този възглед с изтичането на придобивната давност общественото отношение на фактическа власт върху вещта се превръща в право на собственост. Действието на завършената придобивна давност е, че владелецът става собственик ipso iure, по право, без да е необходима проява на воля за придобиване на правото от негова страна²⁵. В резултат на извършването фактически действия върху вещта самият закон овластява владелеца да придобие право на собственост върху нея. Последващи волеизявления от владелеца са извън фактическия състав, от който произтича действието на придобивната давност²⁶. Със сбъдването на модалитета на изтеклия законово определен период от време владението автоматично се транслира в право на собственост²⁷. Последиците на придобивната давност заличават разрива между дезинтересирания притежател на правото на собственост и фактическия владелец на имота, осигурявайки сигурност и стабилност на гражданския оборот, при което собствеността се консолидира²⁸. С изтичането на законово определения срок на придобивната давност владелецът се конституира като собственик на вещта, и то по право без необходимост от други действия²⁹.

Законовата опора на това виждане се извежда от тълкуването на чл. 3 и 4 от отменения Закон за давността, които засягат отказа от изтекла придобивна давност. Отказът от придобивна давност може да се извърши само когато тя е изтекла (чл. 3 от отм. Закон за давността). При тълкуването на чл. 3 от отм. ЗД във връзка с чл. 4 от същия закон, където в повелителен дух се определя, че отказ от давност може да извършва само този, който може и да отчуждава имота, се е правил извод, че правото на собственост се поражда автоматично от изтичането на срока на придобивната давност³⁰. В този момент без допълнителни действия владелецът става собственик на владяната вещ и владението се превръща от фактическо положение в правомощие от състава на правото на собственост.

Придобиването на правото на собственост или на ограничени вещни права е ефективно и пълноправно, а не е обусловено от необоримостта на дадена презумпция или експлицитната или формална легитимация на владелеца-собственик чрез позоваване на придобивната давност. За юридическия факт на установяването на правото на собственост върху владяната вещ не се изисква погасяване на правото на собственост на предишния приобретател³¹. Придобивната давност сама по себе си е резултатно юридическо събитие по отношение на правото на собственост в полза на владелеца.

Разбирането за действието на изтеклата придобивната давност като установяване автоматично на право на собственост импонира на интересите на обществено-политическия строй от онова време. Така, целесъобразността на автоматичното действие на придобивната давност следва да бъде възприета като правило, а случаите на необходимо волеизявление на владелеца – като изключение. Процесуалните действия след придобитото право на собственост в резултат на изтеклата давност се интерпретират като средство за релевиране и защита на материалното право³². Диспозитивът на ТР № 4 от 2012 на ОСГК на ВКС се тълкува в полза именно на това становище, като привържениците му считат, че то извежда автоматичното действие на придобивната давност. В подкрепа на този извод е р. 92-2016-I Г.О, ВКС, където в мотивите се посочва, че „с изтичане на давностния срок правото на собственост се придобива автоматично, дори лицето да не се е позовало на този придобивен способ, който може да релевира и по-късно.“

В противовес на автоматичното действие на придобивната давност се изтъква, че по смисъла на съответното приложение на чл. 120 ЗЗД придобивната давност не се прилага автоматично. В подкрепа на този извод е и едно ключово решение от началото на 90-те години на XX в. – р. 404-1995-IV Г.О. на ВКС, където се посочва, че „изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване…“. Средствата за позоваване на изтеклата давност в случая са възражение при предявен иск срещу владелеца, предявяване на положителен установителен иск за собственост и/или снабдяване на владелеца с нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК. Диспозитивът на ТР № 4 от 2012 на ОСГК на ВКС в т. 1 изрично подчертава, че при приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право на собственост, касае хипотезите на придобивна давност. Така, при съвместното тълкуване на чл. 79 ЗС и това обстоятелство се извежда допълнителният елемент във фактическия състав на придобивната давност – изричното позоваване. Този извод е застъпен и в мотивите на р. 58-2019-II Г.О. на ВКС, където изрично се подчертава, че „позовавайки се на приетото в ТР № 4/12 г. на ОСГК на ВКС …, че собствеността не се придобива, докато владелецът не се позове на придобивна давност, но при позоваване правните последици на давността се зачитат към момента на изтичане на законовия срок“³³. По тълкувателен път този извод може да се изведе и от разпоредбата на чл. 5 и 6 от отменения Закон за давността. Мотиви за това заключение могат да се почерпят и от наличието на изрични правила за установяването на правото на собственост в резултат от изтеклата придобивна давност във Френския и Италианския граждански кодекси, от които е реципирано и националното ни законодателство в тази сфера³⁴.

Сравнителноправният анализ може да бъде продължен³⁵. Швейцарският граждански кодекс от 1907 г. е предвиждал обвързване на установяването на правото на собственост в резултат на изтеклата придобивна давност с вписването му в имотния регистър. Вписването в имотния регистър, като съзнателен волеви акт, имало конститутивно действие за придобиването на правото на собственост. Автоматизъм отново липсва.

Германският граждански законник от 1896 г. също е изисквал изрично вписване на правото на собственост, придобито по давност, чрез специалната процедура на „оповестителното производство“, при която се изключват правата на предишния приобретател. Изтеклата придобивна давност не се трансформирала автоматично в право на собственост, като вписването представлявало конститутивен елемент от придобивния способ.

В Англия установяването на правото на собственост като последица на придобивната давност изисква изричното противопоставяне на владението на правата на предишния собственик.

Изтичането на законово определения срок на придобивната давност поражда правна възможност за установяване на право на собственост върху съответната вещ, но не и до автоматичното възникване на това право в полза на владелеца³⁶. Субективният елемент на владението не е равнозначен на желанието за придобиване на право на собственост върху вещта. Така, фактическият състав на придобивната давност е триелементен, като включва владение, период от време и позоваване – волеизявление за придобиване пред компетентен държавен орган³⁷. Третият елемент от фактическия състав интегрира същността на придобивната давност като юридическо събитие, инкорпорирало в себе си активното действие на волеизявлението.

Критиците на това становище считат, че ако последиците на придобивната давност не настъпват автоматично, а са поставени в зависимост от предприемането на допълнителни действия, то тя не би могла да се разглежда като самостоятелен придобивен способ³⁸. Придобиването на собственост в резултат на изтекла давност не може да бъде самостоятелен статичен фактически състав. Статиката на придобивната давност сама по себе си предпоставя завършващия динамичен елемент. Правно легитимираното волеизявление на владелеца, че е собственик на вещта, завършва фактическия състав на придобивната давност, като гарантира и защитава неговите права и законни интереси. Нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка има констативно, а не конститутивно действие³⁹. Изразената воля за снабдяване с подобен акт има конститутивната сила да легитимира владелеца като собственик на вещта в резултат на изтеклата в негова полза придобивна давност.

Волеизявлението за изтекла придобивна давност може да направи владелец или неговите кредитори по новелата на чл. 134 ЗЗД. Във всички случаи правото на собственост възниква от момента на волеизявлението⁴⁰, макар ТР № 4 по тълк. д. № 4/2012 на ОСГК на ВКС да установява, че позоваването е процесуално средство за защита на материалноправните последици на изтеклата придобивна давност. Волеизявлението за възползване от материалноправните последици на изтеклата придобивна давност, направено пред компетентен държавен орган, едновременно легитимира статуса на владелеца като собственик на вещта и защитава правото му на собственост над нея. При липсата на подобно официално волеизявление за собственост върху вещта, владението се запазва и продължава като такова.

В т. 2 от диспозитива на ТР № 4 от 2012 на ОСГК на ВКС се определя, че позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Разграничението на материалноправни и процесуалноправни последици имплицитно потвърждава необходимостта от волеизявление за установяване на правото на собственост като резултат от придобивната давност. За проявлението на последиците й е необходимо да се изяви воля на владелеца за придобиването на право на собственост върху владяната вещ⁴¹.

Материалноправна последица на придобивната давност е трансформирането на владението в собственост. Чрез процесуалните средства за защита на материалноправните последици на придобивната давност владелецът се конституира като собственик на недвижимия имот. Притежаването на владението на вещта като собственик се обективира чрез конкретните процесуални действия, съдържащи волеизявлението на владелеца-собственик.

 

3. Последици на придобивната давност в условията на универсално правоприемство

Двете разбирания за действието на придобивната давност предопределят и интерпретациите на последиците й в условията на правоприемство. Новелата на чл. 82 ЗС съдържа елементи на правоприемството по отношение на придобивната давност, като владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Разпоредбата е диспозитивна и позоваването на нея зависи от волята на правоприемника. Присъединяване на владението по смисъла на чл. 82 ЗС е допустимо както при универсално, така и при частно правоприемство (продажба, замяна, дарение).

Институтът на присъединяване на владението позволява прибавяне на периода от време на упражняването на фактическа власт върху вещта към времето, през което настоящият владелец я упражнява, като по този начин се компенсира недостигът между времетраенето на неговото владение и целия давностен период с цел резултативно постигане на правото на собственост или друго вещно право върху вещта. Присъединяването на владението при наследяване възниква след откриването на наследството, при неговото приемане. Присъединяването на владението обуславя една непрекъсната във времето верига на упражняване на фактическа власт над вещта поне от две лица – наследодател и наследник. Присъединяване на владението не може да бъде осъществено в хипотезите на отказ от наследство и нищожност или съдебно прогласена унищожаемост на завещателния акт.

Фактическият състав на присъединяването на владението включва упражняването на фактическа власт върху чужд имот, континуитет на владенията, липса на прекъсване във владенията за период по-дълъг от 6 месеца и съответствие в обхвата и предмета на владенията⁴². Основната последица от присъединяването на владението е, че правоприемникът има възможност да придобие правото на собственост над вещта в кратък срок в сравнение с давностния период, ако е владял самостоятелно вещта.

По отношение на присъединяването на владението също могат да се разграничат две становища. Според едното наследниците нямат свое правно основание, по силата на което да владеят съответната вещ. Наследодателят предава владението със своето юридическо основание и наследниците го продължават. Следователно владението се наследява⁴³. Продължаването на владението не е присъединяване на владение (ако следваме точния текст на разпоредбата на чл. 82 ЗС). По отменения ЗИСС в чл. 309 се упоменава, че наследникът продължава по право владението на своя наследодател. Той не придобива ново владение⁴⁴. Отмененият Закон за наследството от 1890 г. в чл. 184 повелява, че „владението имуществата на умрелия преминава по право върху наследника и за това не се изисква въвеждане във владение“. Ако приемем, че фактическото упражняване на власт върху един имот е притежание – то е част от имуществото на наследодателя. В такъв случай владението преминава върху наследника, а не се присъединява към неговото владение⁴⁵. Това разбиране звучи обосновано. Същевременно придобиването на владението от всеки владелец е самостоятелно, или на оригинерно основание, а не по силата на правоприемството⁴⁶. Всеки владелец е носител на своя собствен animus possidendi. Субективният елемент на владението не може да премине в наследство. В този смисъл правоприемникът няма как да продължи владението на праводателя си. Той установява свое владение върху същата вещ.

Освен това владението на праводателя невинаги е задължително да преминава върху правоприемника.

Правоприемникът може и да не желае да присъединява владението на праводателя си. В неговата воля е дали ще установи владението върху съответната вещ. Характеристиките на владението на новия владелец не се предопределят от праводателя му⁴⁷.

При общото правоприемство по-често се говори за продължаване на владението по право. Тук се поставя въпросът дали владението като фактическо състояние е част от наследствената маса. Наследствената маса обединява правата и задълженията от патримониума на наследодателя. Владението не се включва в имуществените права на наследодателя⁴⁸. Субективният елемент на владението е строго лично преживяване и не може да се предостави по наследство. Наследникът следва да формира собствен animus за своене на вещта и да установи самостоятелно владение върху нея. Ето защо законодателят не използва израза „продължава“, а „присъединява“ – наследодателят ще присъедини, ако желае, към своето собствено владение над същата вещ владението на праводателя си.

Аргументите на привържениците на тезата за автоматичното преминаване на фактическата власт при универсалното правоприемство са, че субективният елемент на владението в случая бил ирелевантен, тъй като се осъществявала замяна на субекта, а не прехвърляне на права⁴⁹. Този аргумент не среща опора в закона, като не изпълнява фактическия състав по чл. 68 ЗС, а именно, че владението е единство на обективен и субективен елемент, corpus и animus. Освен това придобивната давност е оригинерен способ за установяване право на собственост, тъй като в случая правото на владелеца приобретател не се обуславя от това на праводателя му. Владението на праводателя има спомагателна роля по отношение на изпълнението на динамичния фактически състав на придобивната давност.

Отмененият ЗИСС е съдържал правило, че наследникът продължава владението на наследодателя си, без да е необходимо той да установява corpus и animus към вещта. Този принцип с право е изоставен в последващата правна уредба на вещните права⁵⁰.

Фактическото положение на владението е свързано с личните субективни преживявания на владелеца. Макар че едно лице може да владее вещта за друг. Animus-ът обаче е именно на това другото лице, в полза на което се владее. Субективният елемент на владението не може да премине в наследство, той е неотделим от личността на владелеца. Фактическото състояние не може да премине в наследство⁵¹. В мотивите към ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК, ВКС, се приема, че „имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния“. Така, следва да се приеме, че владението като фактическо състояние също преминава в наследство. Подобно заключение е направено и в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС, където се посочва, че „владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право…“ Този извод не съответства на съдържанието на разпоредбата на чл. 82 ЗС, която не диференцира универсалното и частното правоприемство. Щом наследникът има право да присъедини владението на наследодателя си към своето собствено владение над вещта, то самото владение не преминава в наследство. Ако владението се наследява, то няма да се присъединява, а например ще се продължава от наследника⁵². Факт, който не е прераснал в право на собственост, няма как да бъде наследен. Владението е установено от едно лице по повод на неговото владение. Наследникът присъединява владението на наследодателя си в същия обем и характеристики. Ако владението е недобросъвестно, на наследника владението е същото, дори и той да е добросъвестен.

Независимо от различните виждания, в правната доктрина по-скоро доминира виждането, че действието на придобивната давност е занапред, ex nunc.

С оглед на различните теории за действието на придобивната давност и последиците й в условията на универсално правоприемство, отговорът на поставения въпрос може да получи различни разрешения.

Ако приемем, че действието на придобивната давност настъпва автоматично, то с изтичането на законово определения срок владението се трансформира в право на собственост⁵³. Същият извод е подкрепен и от р. 92-2016-I Г.О., ВКС, където се посочва, че „…прекъсването след изтичане на давностния срок няма значение, защото правото на собственост вече е придобито“⁵⁴. Вещноправното действие на придобивната давност е настъпило още в полза на наследодателя. Тогава наследникът ще получи от наследодателя си правото на собственост върху вещта. Той няма да упражнява владение върху, като фактическа власт, а владение като правомощие от правото на собственост. Позоваването на изтеклата придобивна давност в полза на наследодателя му го легитимира като собственик на вещта. Така, прекъсването на владението за период, по-дълъг от 6 месеца, е ирелевантно. Тази хипотеза не може да бъде подкрепена от разпоредбите на ЗС и действителното действие на придобивната давност. Но действително правилото на чл. 81 ЗС следва да се прилага само до изтичането на придобивната давност.

Действието на придобивната давност не настъпва автоматично и независимо от волята на владелеца. Диспозитивът на ТР № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС в т. 3 гласи, че „Възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си, и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.“ От текста на това решение могат да се изведат поне два извода. Първият е, че по правило последиците на придобивната давност не настъпват по право, а е необходимо изрично позоваване. Вторият извод е, че дори лицето, в чиято полза е изтекла придобивната давност, да не се е позовало на нея при присъединяването на владението му, това биха могли да направят неговите наследници, в чиито патримониум ще настъпи и вещноправният ефект. Така, изтеклата в полза на наследодателя придобивна давност е самостоятелен, осъществил се юридически факт. Прекъсването на давността за наследника, поради загубване на владението му, не оказва влияние върху изтеклата вече в полза на наследодателя му придобивна давност. Прекъсването на давността има действие само занапред, ex nunc, и не може да ретроагира⁵⁵.

Наследникът при изгубване на владението над вещта не би следвало да може да се позове направо на изтеклата придобивна давност в полза на наследодателя му. Друго лице може легално да се позове на изтекла в чужда полза придобивна давност само по реда на чл. 134 ЗЗД⁵⁶. Наследникът, обвързан от собствения си animus и corpus над вещта, установява самостоятелно владение върху нея. Той присъединява владението на наследодателя си и съобразно изтичането на давностния срок, който може да е само в полза на наследодателя му, изразява воля да придобие правото на собственост над вещта. Правото на наследника дали да присъедини владението на наследодателя си е негово субективно самоизпълнимо право, както и това – дали да се позове на изтеклата придобивна давност. В случай че загуби не по своя воля владението си над вещта, наследникът разполага с шестмесечен преклузивен срок да предяви посесорните искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС. Едновременно с това той може да се позове, в унисон с изводите в ТР № 4/2012 на ОСГК, ВКС, и на изтеклата в полза на наследодателя му придобивна давност. Позоваването в случая изцяло изпълнява функциите си на процесуално средство за защита на давностното владение.

Периодът от време, в който наследодателят е владял вещта, има значение дотолкова, доколкото скъсява или изобщо замества нормативно изискуемото давностно владение на наследника преди да придобие той правото да се позове на изтеклата давност и да настъпи нейният вещноправен ефект.

Ако самостоятелното владение на наследника е постоянно непрекъснато, спокойно и явно и придобивната давност е изтекла в полза на наследодателя му, то достатъчно е той да владее имота дори само един ден. Присъединяването на двете владения му дава право да се позове на изтеклата придобивна давност и да стане собственик на вещта⁵⁷. По смисъла на новелата на чл. 82 ЗС наследникът установява свое самостоятелно владение и при желание присъединява към него владението на праводателя си. Ако с акта на приемане на наследсвото наследникът формира и анимус за своене на вещта, то той може и веднага да се позове на изтеклата в полза на наследодателя му придобивна давност.

Ако обаче владението на наследника не е било непрекъснато и постоянно, като той не е упражнявал фактическа власт за период по-дълъг от 6 месеца, то по силата на чл. 81 ЗС придобивната давност, която тече в негова полза, се прекъсва. Прекъсването засяга само неговото самостоятелно владение и заличава с обратна сила периода на неговото собствено владение. Изтеклата придобивна давност в полза на наследодателя му остава. Този извод се подкрепя и от мотивите към р. 58-2019-II Г.О., ВКС. Докато продължава прекъсването на придобивната давност по неговото самостоятелно владение, наследникът не може да присъедини изтеклата в полза на наследодателя му придобивна давност, нито да се позове на нея, без да предприеме други процесуални мерки за защита на владението си. Срокът на давностното владение не може да се присъедини сам по себе си в условията на прекъснато упражняване на фактическа власт над вещта. В подкрепа на този извод са и мотивите на р. 73-2019-II Г.О., ВКС, където се посочва, че след като владението е прекъснато за повече от 6 месеца, позоваване на изтекла придобивна давност не може да бъде направено⁵⁸. При тази хипотеза, с цел настъпването на вещноправния ефект, наследникът ще може да се възползва от изтеклия в полза на наследодателя му срок на придобивна давност само ако възстанови владението си, продължи го и/или направи изрично волеизявление за придобиване на правото на собственост върху вещта на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ЗС. За настъпването на вещноправното действие на изтеклата придобивна давност е необходимо наследникът да не е направил отказ от нея. Обективно погледнато, той няма как да направи отказ от изтекла давност, тъй като трябва тази давност да изтече в негова полза. Отказът от изтеклата в полза на наследодателя му давност би се релевирал, като не присъедини владението му, не приеме наследството. Ако обаче в периода на изгубеното владение от наследника върху вещта се установят противопоставими права на трети лица, той отново не би могъл да се позове на изтеклата в полза на наследодателя му придобивна давност⁵⁹.

В обобщение, може да се изведе изводът, че наследникът би могъл да присъедини владението на наследодателя си само ако неговото собствено владение е непрекъснато, постоянно и явно. Ако придобивната давност е изтекла в полза на наследодателя му, продължителността на неговото владение е ирелевантна, като е достатъчно той да установи corpus и animus върху вещта. Вещноправният ефект на придобивната давност би настъпил при присъединяване на владението на наследодателя към това на наследника и изрично позоваване от страна на правоприемника на изтеклата придобивна давност.

 

4. Заключение

Придобивната давност е признат и гарантиран от закона оригинерен способ за придобиване на право на собственост. Придобивната давност е институт с традиции в западноевропейската и нашата правна мисъл. Конституционната закрила на собствеността и международноправната защита на притежанията обуславят задължителното отделяне на правната регламентация на института от политическата конюнктура и целесъобразност. Придобиването на правото на собственост може да се основава единствено на строго установен от закона ред с ясно изразена воля за притежание. Модалитетът на изтеклия период от време и продължителното упражняване на фактическа власт над вещта не резултират в автоматичното придобиване на правото на собственост. Фактическото положение не може само по себе си да се трансформира в абсолютно субективно право.

Настъпването на вещноправния ефект на изтеклата придобивна давност в полза на наследодателя може да облагоделства наследника, ако той присъедини владението на праводателя си към своето собствено самостоятелно непрекъснато владение и се позове на съвместната изтекла давност. С акта на приемане на наследството и установяването на анимус за своене на вещта наследникът също би могъл да се позове на изтеклата в полза на наследодателя му придобивна давност. Прекъсването на владението на наследника за срок по-дълъг от 6 месеца и невъзстановяването му блокират възможността той да присъедини владението на наследодателя си и да се ползва от изтеклата придобивна давност.

Правото на собственост е една от най-висшите човешки ценности и основно субективно право, за чието опазване демократичният правов ред винаги предоставя законов механизъм. Изтеклата придобивна давност като признат от закона оригинерен придобивен способ не може произволно да преминава в право на собственост. Внимателното съблюдаване на всеки елемент от фактическия състав на придобивната давност гарантира законността на притежанията в правовата държава и демократичното общество.

 

Бележки под линия: