Месечно списание за правна наука, правна политика и съдебна практика[1]

Редактор проф. д-р Йосиф Фаденхехт

I. Статии и студии

Обща теория на правото. Философия и социология на правото. Правна психология

Божинов, Борис. Позитивното право и интуитивната философия. – VII, 396-399.

Дел Векио, Джорджо. Етика, право и държава. – IV, 266-278.

Дел Векио, Джорджо. Идеята за една наука на общо сравнително право. – V, 271-283.

Дел Векио, Джорджо. Индивид, държава и корпорация. – VII, 293-326.

Дуйчев, Георги. Адресати на правните норми. – VI, 553-570, 637-659.

Дуйчев, Георги. Причинна връзка при юридическите бездействия. – VII, 327-364.

Каранджулов, Ради. Учението на Л. Петражицки за правото. – V, 729-743.

Келзен, Ханс. Чистото учение за правото. Прев. Ив. Н. Бочев. – III, 8-18, 97-113, 202-217, 298-313, 387-396, 454-483.

Маринов, Любомир. Зависимост между интуитивното и позитивно право. – VI, 397-407.

Маринов, Любомир. Правните и етични норми като мотивационни стимули на поведението. – VII, 100-106.

Радбрух, Густав. Релативизмът във философията на правото. – VII, 630-635.

Стефанов, Коста. Логика и право. – VII, 213-226.

История на българското право. Българско обичайно право

Алексиев, Владислав. Един спогодителен дарствен акт. Правен паметник от по-новото време. – VI, 3-20.

Алексиев, Владислав. Някои основни въпроси из областта на българската правна история. – VII, 468-500.

Светлинов, Бор. Стефанов. Българските юридически пословици. – VI, 295-308.

Държавно и конституционно право

Геновски, Михаил. Правна същност и организация на СССР. – VI, 449-479.

Геновски, Михаил. Амнистията и помилването според Българската конституция. – VI, 660-678.

Любенов, Георги. Държавен ред и конституция [с истинско заглавие „Организационни начала на съвременната държава“ съгласно поправка от кн. 4 от г. I]. – I, 177-188.

Митаков, Васил Н. Несменяемостта на съдиите като конституционен принцип. – II, 643-653.

Митаков, Васил Н. Съдията (Из „Мисли и впечатления“). – III, 612-619.

Паунчев, Климент. Държавното устройство на Швеция, с оглед на министерската отговорност. – III, 542567.

Паунчев, Климент. Новата полска конституция от 25 март 1935 година. – V, 3-25.

Пенаков, Ив. Новата румънска конституция от 1938 г. – IV, 348-379.

Разбойников, Димитър. Видове правни норми и отношението на съдебната власт към тях. – II, 421-442.

Административно право и процес

Бозов, Методи. Принципът за компетентността и юриспруденцията на Върховния административен съд. – II, 713-717.

Бончев, Бончо. Делба на мера. – V, 400-410.

Господинов, Асен. Допустим ли е преглед на решенията на ВАС и по делата по отмяна на административните актове. – IV, 747-750.

Господинов, Асен. Предмет и обхват на производството по чл. 19 от Закона за благоустройството. – V, 667-673.

Иванов, Горан. Дейност и устройство на Дирекцията за закупуване на зърнени храни. – II, 489-506.

Киряков, Иван. Допустим ли е преглед на решение на ВАС по жалба за отмяна на адм. акт. – IV, 591-598.

Киряков, Иван. За обжалванията по чл. 56б от Закона за градските общини, респ. чл. 52г от Закона за селските общини. – V, 364-370.

Киряков, Иван. Преюдициалните въпроси в административното правосъдие и задължителността на съдебните решения и присъди за органите на публичните власти, административните юрисдикции и Върховния административен съд. – V, 587-601.

Прокопиев, Васил Андр. Наредбата-закон за разтуряне партийно-политическите организации отменя ли член единствен от Закона за гарантиране свободата на събранията. – II, 512-517.

Стайнов, Петко. Преглед на решения в административното правосъдие. – V, 97-112.

Теодоров, Теодор П. 26 години административно правосъдие. – V, 245-257.

Тричков, Мингрели. Отчуждаване недвижими имоти. – II, 350-356, 412-420.

Финансово право. Данъчно право

Бочев, Иван Н. По облагането на акционерни дружества за получаваните от тях наеми. – II, 701-708.

Джеров, Асен. Облагане резервите на акционерните, командитно-акционерните д-ва и кооперативните сдружения с данък върху капитализирани дивиденти. – IV, 3-34.

Митаков, Васил Н. За финансовия контрол. – III, 114-123.

Гражданско право

Атанасов, Георги. Унищожение на спогодбите. – III, 444-453.

Атанасов, Георги. Задатък – същина и правни действия. – V, 172-192.

Атанасов, Георги. Търговският задатък и право за отмятане (пишманлък). – V, 258-270.

Атанасов, Георги. Капарото и неустойката при невъзможност за изпълнение на задължението. – V, 390-399.

Атанасов, Георги. Неустойка или наказателна клауза. – VI, 529-552.

Белев, Ал. Условия за брак според българското православно брачно право. – I, 189-214.

Белев, Ал. Условия за брак според българското православно брачно право [продължение от г. I]. – II, 165196.

Благоевич, Борислав. Съвременни тенденции в развитието на частното право. – IV, 572-590.

Благоевич, Борислав. Поглед върху днешното положение на материята из областта на облигационните договори. – VI, 241-254.

Бочев, Иван. Върху практиката на гражданските отделения на ВКС през последните двадесет години. – VII, 557-591.

Габровски, Константин. Придобиване на наследство. – III, 505-533.

Габровски, Константин. От кого владелецът може да иска обезщетение за направените в чужд имот подобрения? – V, 113-128.

Габровски, Константин. Придобиване на владението при транслативните договори. – V, 557-586.

Георгиев, Никола. Заплащане щети от населено място. – IV, 549-571.

Горанов, Иван Б. Доказване качеството на наследник. – I, 102-125.

Горанов, Иван Б. Редът на наследяването на далечните роднини. – II, 557-562.

Джамджиев, Ив. Социалната роля на Закона за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита. – IV, 122-125.

Йорданов, Янко. За кратката тригодишна погасителна давност, предвидена в чл. 115 от Закона за БОП [бюджета, отчетността и предприятията]. – V, 761-770.

Каранджулов, Ради. Облекченията за косвените задължения по ЗОДЗК. – V, 421-442.

Каранджулов, Ради. Значение на понятието правна сделка. – V, 477-486.

Каранджулов, Ради. Недействителността на продажби на недвижими имоти по чл. чл. 98-а и сл. от ЗОДЗК. – VI, 21-40.

Каранджулов, Ради. Правни последствия от предявяване недействителността и унещожаването на публичните продажби по чл. чл. 98-а и чл. 98-в. от ЗОДЗК. – VI, 115-130.

Коларов, Иван. Отоманско поземелно право [продължение от предишни публикации в сп. „Юридическа мисъл“ от 1933 г. и 1934 г.]. – VI, 97-114.

Коларов, Иван. Отоманско поземелно право [продължение от предходната година, заедно със съдържание]. – VII, 227242.

Кузмов, Врето И. Може ли съсобственик или сънаследник да ревандикира общия имот, завладян от трето лице? – II, 261-263.

Мандиков, Любен. Задължението за издръжка при фактическа раздяла между съпрузи. – VI, 625-636.

Петков, Симеон Н. За правото на приращение. – VI, 365-395, 429-467.

Петрински, П. Договор ли е плащането? – III, 218-220.

Рашенов, Ст. Възражение за неизпълнен договор в иск за собствност. – III, 755-761.

Теодоров, Т. П. Разделяне ипотечните задължения на бившите жилищни кооперации между техните членове. – IV, 115-121.

Тричков, Мингрели. Прихващане на насрещни искове с държавата. – III, 741-754.

Тричков, Мингрели. Насрещните възмездителни лихви от общо-правно и данъчно-правно гледище. – IV, 333-339.

Фаденхехт, Йосиф. Връщане на годежните подаръци при несъстоял се брак. – I, 4-26.

Фаденхехт, Йосиф. Имотните наказателни последици от развода при несъстоял се брак. – II, 1-22.

Фаденхехт, Йосиф. Правото за издръжка между съпрузи. – II, 245-260.

Фаденхехт, Йосиф. Отричане от наследство в изпълнителното производство. – III, 1-7.

Фаденхехт, Йосиф. Изпълнение на задължение от трето лице и суброгация. – III, 589-611.

Фаденхехт, Йосиф. Отговорността на наследника по закон или завещание за плащане заветите. – V, 165-171.

Фаденхехт, Йосиф. Пак по въпроса за връщане годежните подаръци при несъстоял се брак. – VII, 606-620.

Цонов, Александър Г. Спиране на новозапочнала работа (Operis novi nunciatio). – VI, 378-396.

Цонов, Александър Г. Право на задържане (Jus retentionis). – VII, 501-537.

Шишеджиев, Г. Поземлени трудови кооперации. – V, 771-774.

Търговско право. Кооперативно право

Бочев, Иван Н. За задълженията на застрахования по чл. чл. 487 и чл. 488 от Търговския закон. – III, 669-674.

Бъров, Борис. Освобождаване от отговорност управителния и проверителния съвети на акционерното дружество. – III, 257-272.

Габровски, Константин. Влиянието на несъстоятелността върху менителничните плащания – чл. 678 от ТЗ. – I, 417-443.

Габровски, Константин. Преюдициране и прескрибиране на менителници, платими на предявяване и в срок след предявление. – II, 325-349.

Габровски, Константин. Искът по чл. 619 от ТЗ. – IV, 461-487.

Дабев, Дружелюб. Отсрочката на менителничните ефекти. Действие на отсрочката спрямо авалиста. – I, 85-101.

Кацаров, Константин. Допустимо ли е според нашия ТЗ симултанно учредяване на акционерно дружество? – I, 27-44.

Кацаров, Константин. Материалноправни предпоставки за подобрение на несъстоятелността. – I, 354-372.

Кунц, Едмунд. Връщане на печалбата в кооперативните сдружения като юридическа проблема. – VII, 33-42.

Симидчиев, Димитър Ив. Доказателствена сила на редовно водените търговски книги при граждански и наказателни дела. – VI, 281-294.

Тихчев, Крум. Ипотекарните кредитори при предпазния конкордат. – III, 273-277.

Тихчев, Крум. Търговският агент. – IV, 637-659.

Тричков, Мингрели. Държавата и банката-гарантка по изпълнението на обществено предприятие. – VII, 621629.

Фаденхехт, Йосиф. Задължението на менителничния поръчител (авалист) е ли самостойно менителнично задължение, или е акцесорно по нашето менителнично право? – VI, 81-96.

Шошлеков, М. Може ли да се възстановява акционерно дружество в ликвидация. – II, 507-511.

Трудово право. Осигурително право. Социална политика

Балкански, Б. Н. Социална защита в Съветска Русия. – VI, 41-48.

Гражданско съдопроизводство

Веселинов, В. Й. На какво обжалване подлежат определенията за утвърждаване разделителния протокол и пред кой съд. – II, 709-712.

Даскалов, Гр. Предмет и цена на иска. – IV, 35-42.

Даскалов, Гр. Кои решения на първоинстанционните съдилища подлежат на касационно обжалване. – IV, 340-347.

Даскалов, Гр. Явяването на ответника е ли необходимо условие за касационното обжалване решенията на първоинстанционните съдилища. – IV, 736-746.

Живков, Никола. Спиране на изпълнението по чл. 710-а и чл. 789 ЗГС. – III, 370-386.

Лиджи, Давид. Просрочване изп. листове, издадени по чл. 14 от Зак. за заповедното производство. – IV, 173-188.

Кацаров, Константин. Просрочване изп. листове, издадени по чл. 14 от Зак. за заповедното производство. – IV, 253-265.

Лиджи, Давид. Може ли да се води иск на части? (За така наречените пробни искове). – VI, 161-180.

Мазо, Анри. Върху тъждеството на предмета при присъденото нещо. – II, 23-35.

Маринов, Любомир. Когато ищецът, комуто е признато право на бедност, изгуби процеса, следва ли да плати съдебно мито (чл. 632 ЗГС). – V, 687-689.

Наказателно право. Криминология

Ангеал, Пал. Престъпници по убеждение. – V, 26-35.

Балкански, Б. Н. Психология на детската престъпност. – V, 284-288.

Балкански, Б. Н. Криминалната психология като наука. – V, 602-605.

Бозов, Методи. Подсъдимият по наказателно дело от общ характер, разгледано от околийски съдия, може ли да обжалва присъдата? Какво е обвинението пред околийския съд? – V, 744-760.

Ватев, Г. Допустимо ли е условното осъждане по Военно-наказателния закон. – III, 353-369.

Вилке, Густав. Борбата с престъпниците по навик в германското наказателно право. – III, 278-297.

Георгиев, Кирил Т. За реторсията в българското наказателно право (чл. чл. 237 и 268 НЗ). – VI, 369-377.

Георгиев, Кирил Т. Реторсия при оскърбяването (чл. 237 НЗ). – VI, 480-496.

Георгиев, Кирил Т. Реторсия при леката телесна повреда (чл. 268 НЗ). – VI, 571-583.

Георгиев, Кирил Т. Правна същност на реторсия. – VI, 700-721.

Деянов, Никола Луков. Наказателната и гражданската измама. – VI, 181-194.

Долапчиев, Никола. Празноти в наказателното право. – II, 405-411.

Думанов, Никола. Активният подкуп – чл. 146 от Наказателния кодекс. – III, 620-627.

Златарева, Вера. Лишаване от моминство. – V, 674-686.

Златарева, Вера. Изнасилване. – VI, 255-280.

Капелков, Спас. Върху тълкуването на чл. 316, п.п. 2 и 3 от Наказателния закон. – II, 264-275.

Капелков, Спас. Престъплението полагане лъжовна клетва в допир с някои гражданскоправни положения. – II, 563-576.

Капелков, Спас. Възможности за определяне на наказанието по чл. 364 от Наказателния закон. – III, 124-132.

Капелков, Спас. Наказателно-правната политика на съдилищата в България. – III, 425-443.

Коспартов, Георги. Многобрачието и смесените бракове. – VII, 592-605.

Маринов, Любомир. Психо-физиология на тълпата-престъпник. – III, 345-352.

Маринов, Любомир. Subornatio testium – Чл. 198 НЗ. – IV, 660-666.

Маринов, Любомир. Стойността на вниманието при оценка достоверността на свидетелските показания. – V, 503-511.

Маринов, Любомир. Практическо приложение на чл. 36, п. 3 от Закона за временната трудова повинност. – VI, 195-197.

Митов, Генко. Наказателно-правната политика на съдилищата в България. – III, 684-688.

Москов, Иван. Венерическите болести от правна и съдебно-медицинска гледна точка. – II, 629-642.

Праматаров, Асен. Основание за отпадане наказуемостта при лъжовна клетва и лъжесвидетелствуване – тяхната правна природа и последици. – V, 487-502.

Прокопиев, Васил Андр. Законът за условното осъждане и неговото приложение. – V, 371-389.

Райчев, Петър. Индивидуализация на наказанието. – III, 177-201.

Райчев, Петър. Обществената защита от душевно болните. – IV, 89-114.

Райчев, Петър. Наказателно-правното положение на непълновъзрастните. – IV, 488-502.

Райчев, Петър. Размери и причини на детската престъпност в България. – IV, 717-735.

Райчев, Петър. Борбата с детската престъпност. – V, 333-363.

Райчев, Петър. Понятието за разумението. – VII, 3-32.

Райчев, Петър. Обхват и последици на разумението. – VII, 107-125.

Славов, Ат. Ив. Затворът и трите системи за организирането му. – III, 675-683.

Сливков, Илия. Унификация на българското наказателно право. – III, 19-33.

Сливков, Илия. Върху принципа nullum crimen sine lege. – III, 762-768.

Наказателно съдопроизводство

Бозов, Методи. Правно значение на известността, явяването и смъртта на частните лица – страни в наказателния процес – според ЗНС. – VII, 81-99.

Геновски, Михаил. Правата на адвоката при предварителното следствие. – II, 81-96.

Георгиев, Кирил Т. Поръчителството и залогът като мерки за неотклонението на обвиняемия от предварителното и съдебно следствие. – II, 197203.

Капелков, Спас. Последици от ненамирането по дела от частен характер на въззиваемия тъжител. – II, 36-43.

Кръстев, Тодор Ат. Обезпечението на гражданския иск, предявен в наказателния съд за съвместно разглеждане с наказателния процес. – VI, 131-139.

Маринов, Любомир. Граници в приложението на чл. 375, алинея последна от Наказателното съдопроизводство. – III, 769-772.

Николов, Иван. Член 330 от Наказателното съдопроизводство. – II, 97-108.

Праматаров, Асен. Прекратяване на предварителното следствие. – V, 193-207.

Стефанов, Пол. Съединен процес (чл. 12 УС). – III, 534-541.

Междудържавно и международно частно право. Международни отношения

Коспартов, Георги. Междудържавните договори. – VI, 679-699.

Любенов, Георги. Дунавът в международните отношения. – V, 649-666.

Пеев, Пейо. Международно правоизравняване при договорното застраховане. – I, 337-353.

Теодоров, Теодор П. България пред международното правосъдие. – I, 257-283.

II. Правна политика

Андреев, Никола. Адвокатски права за жените у нас. – I, 448-454.

Бакърджиев, Добри. Една необходима реформа с оглед да се създаде сигурност при покупко-продажбите на недвижими имоти. – V, 512-515.

Горанов, Иван Б. Публичност при законодателствуването в областта на частното право. – I, 444-447.

Господинов, Ас. Необходими реформи в административното правосъдие. – V, 411420.

Денчев, Д. С. Съдилища за маловръстни. – V, 208-213.

Долапчиев, Никола. Възстановяване въззивното обжалване по наказателните дела. – I, 126-130.

Драганов, Досю. Ограничаване компетентността на помирителните съдилища. – VI, 198-201.

Дюгмеджиев, Любен. Несъобразността в Закона за користните престъпления относно мярката за неотклонение. – III, 133-136.

Живков, Никола. Необходимост от правни промени в съдебно-принудителното изпълнение. – V, 36-52.

Златарева, Вера. Имуществените отношения между съпрузите. – VII, 126-142.

Златарски, Никола. Наредбата-закон относно правото на чуждите поданици да купуват и притежават недвижими имоти в околностите на София. – II, 109-113.

Конфинов, Леон. За жалбите на третите лице при изпълнителното производство относно движимостите. – III, 568-570.

Лучански, Дим. Празнота в изпълнителното съдопроизводство. – IV, 43-46.

Маринов, Любомир. Положително-правната длъжност да се борим в защита на собственото си право и моралният принцип на опрощаването. – V, 132-136.

Меворах, Нисим. Уместно ли е да се разшири компетенцията на ВКС да решава и по същество касирани дела (малка анкета) [участвали в анкетата: д-р Иван Горанов, Давид Лиджи, Н. Николов, Иван Гумнеров]. – I, 45-54.

Меворах, Нисим. Уместно ли е да се разшири компетенцията на ВКС да решава и по същество касирани дела (продължение на откритата в кн. I анкена) [участвали в анкетата: Николай Георгиев, Д. Бочаров]. – I, 215-222.

Москов, Иван. За някои наложителни изменения и допълнения на Зак. за наказателното съдопроизводство. – VI, 584-589.

Наследников, Тихомир. Етажна и кооперативна собственост. Реферат, четен на 11 януарий 1935 г. в Дома на правниците. – I, 284-299.

Петков, Симеон Н. Придобивната давност по отношение държавата, общината и обществените, благотворителните и духовните учреждения. – III, 628-631.

Славов, Атанас Ив. Интерес към затворното дело у нас. – II, 718-722.

Славов, Атанас Ив. Присъда с неопределен срок. – IV, 380-382.

Стойчева, Богдана. Изпълняват ли предназначението си бюрата за съдимост. – V, 775-779.

Фаденхехт, Йосиф. Наказателни санкции за правото на издръжка между съпрузи, родители и деца. – II, 654-662.

Фаденхехт, Йосиф. Мюфтийските съдилища у нас. – III, 221-226.

Фаденхехт, Йосиф. Една поправка във връзка със статията „Мюфтийските съдилища у нас“. – III, 317-318.

Франке, Херберт. Мисли върху основите на едно успешно законодателствуване за съдилища за непълнолетни. – II, 713-716.

III. Хроника

Бозов, Методи. Наредба-закон за държавен надзор върху дружествата и сдружаванията от 8.IV.1938 г. – V, 5363.

Бочаров, Димитър. Първоначалната цена при втора публична продан на имоти, ипотекирани в Българската ипотекарна банка. – II, 518-525.

Бочев, Ив. Н. Наредба-закон за тютюна. – I, 455-463.

Бочев, Ив. Н. Наредба-закон за изменение и допълнение на Наредбата-закон за данъка върху приходите. – II, 137-140.

Бочев, Ив. Н. Наредба-закон за допълнение Закон за мините. – II, 211-213.

Бочев, Ив. Н. Изменение на Закона за събиране на преките данъци. – III, 314-316.

Бочев, Ив. Н. Наредба-закон за военния данък и наредба-закон за изменение и допълнение на наредбата-закон за ОДЗК. – III, 632-636.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.I.1939 г. до 1.II.1939 г.). – V, 64.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.II.1939 г. до 1.III.1939 г.). – V, 137.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.III.1939 г. до 2.IV.1939 г.). – V, 217-218.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.IV.1939 г. до 30.IV.1939 г.). – V, 294-296.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.V.1939 г. до 30.VI.1939 г.). – V, 443-445.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.VII.1939 г. до 31.XII.1939 г.). – V, 786-788.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.I.1940 г. до 29.II.1940 г.). – VI, 140.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.III.1940 г. до 31.III.1940 г.). – VI, 228-229.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.IV.1940 г. до 31.V.1940 г. [погрешно посочено до 30.VI.1940 г.]). – VI, 309-312.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.VI.1940 г. до 30.VI.1940 г.). – VI, 408-412.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.VII.1940 г. до 30.XI.1940 г.). – VI, 726-729.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.I.1941 г. до 31.I.1941 г.). – VII, 43.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.II.1941 г. до 31.III.1941 г.). – VII, 183-187.

Бочев, Ив. Н. [в текста не е посочен автор] Преглед на законодателството (от 1.IV.1941 г. до 1.V.1941 г.). – VII, 263266.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.V.1941 г. до 30.VI.1941 г.). – VII, 400-404.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.VII.1941 г. до 30.IX.1941 г.). – VII, 538-541.

Бочев, Ив. Н. Преглед на законодателството (от 1.X.1941 г. до 31.XII.1941 г.). – VII, 682-684.

Бояджиев, Иван. Адвокатурата в Съветския съюз. – VII, 143-156.

Василев, Любен. Закон за временно спиране на публичните продажби по изпълнителните дела. – IV, 751-753.

Василев, Любен. Нови облекчения на ипотечните задължения. – V, 289-293.

Годжевац, Анка. Положението на жената в Югославия според гражданското право. – II, 722-731.

Дабев, Дружелюб. Наредба-закон за изменение и допълнение на Наредбата-закон за облекчение на длъжниците и заздравяване на кредита от 21 януарий 1936 година. – II, 49-55.

Джеров, Асен. Наредба-закон за гербовия налог. – II, 357-375.

Габровски, Петър Д. Наредбата-закон за данъка върху приходите. – II, 114-154.

Геновски, Михаил. Законът за амнистията от 30 май 1941 г. – VII, 243-253.

Гладнев, Стан. Върху Нар.-закон за тълкувание на чл. 5 от Закона за двеста мил. кредит. – II, 732-736.

Горанов, Иван. Фискално законодателство. – I, 131-136.

Живков, Никола. Привилегията на БЗКБ върху заложните й вещи. – III, 141-143.

Златарева, Вера. Законът за извънбрачните деца и за осиновяването. – VI, 722-725.

Иванов, Иван Ал. Ширината на властта на МВРНЗ по Нар.-закон за държавния надзор върху дружествата и сдруженията. – V, 519-525.

Кацаров, Константин. Наредба-закон за търговските книги от 28 март 1936 година. – II, 376-381.

Константинов, Хр. Върху описа на вещи, заложени на Б. з. к. б. по силата на чл. 65 от Нар.-закон за Б. з. к. б. – II, 737-740.

Максимов, Хр. Закон за военния данък и юриспруденцията по него. – I, 373-388.

Максимов, Хр. Закон за уреждане недвижимата собственост в новите земи и юриспруденцията по него. – II, 276-298.

Максимов, Хр. Закон за давността, разяснен с практиката на Върховния касационен съд. – III, 689-704, 773-789.

Максимов, Христо. Закон за давността и юриспруденцията по него. – IV, 52-66, 145-154, 207-229, 290-309.

Максимов, Христо. Давност по турските граждански закони. – IV, 387-418.

Максимов, Христо. Давност по Закона за земите. – IV, 503-518, 599-605.

Максимов, Христо. Давност по Търговския закон. – IV, 667-672, 754-767.

Максимов, Христо. Закон за лицата, разяснен с практиката на Върховния касационен съд. – VI, 49-57, 141-146, 202-227, 313-356, 413-422, 497-511, 590-604, 730-757.

Максимов, Христо. Закон за лицата, разяснен с практиката на Върховния касационен съд. – VII [продължение от предходната година], 44-64, 157-183.

Малеев, Найден Хр. Реформите в съдебно-изпълнителните учреждения. – IV, 198-206.

Митаков, Васил Н. Проект за нов закон за извънбрачните деца и за осиновяването. – II, 587-602.

Митаков, Васил Н. Проект за нов закон за имуществените отношения между съпрузите. – III, 34-51.

Мотиви към проекта за Наредба-закон за данък върху приходите. – II, 526-531.

Мотиви към проекта за Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна. – II, 698-700.

Мотиви към Нар.-закон за контрола върху спестовко-строителните каси. – II, 741-744.

Николов, Ив. За деянието по чл. 11 от Закона за военния данък. – I, 464-468.

Николов, Ив. Принудителни мерки срещу личността на длъжника. – VII, 636-647.

Разбойников, Димитър. Наредба-закон за изменение закона за наказателното съдопроизводство. – III, 397-405.

Разбойников, Димитър. Наредба-закон за освобождаване от изтърпяване наказания за престъпни деяния, извършени до 16 юний 1937 година. – III, 484-491.

Ромничиано, Е. Мерки за издигане на морално изоставени, безпътни и престъпни младежи, според новия румънски наказателен закон на Карол II. – IV, 192-197.

Саранов, Никола. Проектът за един нов румънски наказателно-процесуален закон (Proectul de cod de procedur? penal?). – I, 315319.

Саранов, Никола. Предвестниците на близката обща наказателноправна и наказателно-процесуална реформа в Германия. – II, 443-456.

Саранов, Никола. IV Международен събор по наказателно право. – IV, 47-51.

Саранов, Никола. Най-новият закон върху преследването на маловръстни в Съединените щати. – V, 516-518.

Стайнов, Петко. Закон за реквизицията. – V, 214-217.

Теодоров, Теодоров. Първоначалната цена при публична продан. – II, 577-586.

Тихчев, Крум. Три години предпазен конкордат. – I, 55-59.

Тихчев, Крум. Новият германски закон за предпазния конкордат от 26 февруарий 1935 год. – I, 137-143.

Фаденхехт, Йосиф. Новият полски закон по облигационно право (втора статия) [първата статия е публ. в сп. „Юридическа мисъл“, г. XV, кн. 6, с. 315-341]. – I, 60-67, 234-241, 300-314, 389-399, 469-475.

Фаденхехт, Йосиф. Наредба-закон за спестовно-строителните дружества. – I, 223-233.

Фаденхехт, Йосиф. Наредба-закон за държавния надзор върху д-вата и сдружаванията. – IV, 279-289.

Фаденхехт, Йосиф. Закон за уреждане правата на купувача на недвижими имоти с частни писмени договори до 1 април 1941 година. – VII, 254-262.

Фаденхехт, Йосиф, Георги Генов, Стефан Цанков. Сключеният в чужбина граждански брак и негового значение у нас: консултация, дадена на Св. Синод. – II, 204-210.

Шишеджиев, Г. Комасация и въвод във владение на недвижим имот. – IV, 383-386.

IV. Преглед на съдебна практика. Съдебна хроника

Ангелов, Ангел. Върху тълкуването на членове 38 и 39 от Закона за горите. – IV, 310-313.

Атанасов, Георги. Италианска практика: 1. Решение от 20.III.1933 г. на италианския касационен съд. Чл. 313 ЗЗД и чл. 28 Зак. прив. и ипот. 2. Решение от 29.I.1934 г. на Общото събрание на италианския касационен съд.  чл. 503 ЗЗД. – I, 77-80.

Атанасов, Георги. Плащането на ипотеката в изпълнението: Докога текат и се дължат лихвите по ипотечно вземане при изпълнението? Втората ипотека не може да се поеме във вреда на първата. За ипотечните вземания не се прави разпределение: те се заплащат по реда на старшинството им. Обемът на определението за утвърждаване публична продат на недвижим имот е ограничен само досежно одобрение действията по продажбата и разноските по нея. Съдията изпълнител не може да отменява действията си сам щом са обжалвани по чл. 544, ал. II ЗГС. – I, 166-170.

Атанасов, Георги. Италианска съдебна практика: Правно естество на джиросването на непопълнен менителничен ефект. – II, 74-75.

Атанасов, Георги. Италианска съдебна практика: Прехвърляне на вземане от двустранен договор. – II, 396-398.

Атанасов, Георги. Признанието не е основание на иск, а само доказателство. Без взаимни отстъпки няма спогодба при прегледана сметка. – III, 251-252.

Атанасов, Георги. Може ли със свидетелски показания да се доказва скрито пълномощно за добиване на вещни права върху недвижим имот? – VII, 203-205.

Белев, Ал. Чл. 187, п. 1 от Екз. устав. – При какви условия може да се иска разторгване на брака въз основа на чл. 187, п. 1 от Е.У.? Може ли съпругата истца по чл. 187, п. 1 от Е.У., която сама е напуснала съпружеския дом, да установява, че отстранението й не е безпричинно? – I, 151-162.

Белев, Ал. Чл. 187, п. 3, буква „б“ от Екз. устав. – Ревността като субективна преживелица на съпруга ищец осъществява ли състава на чл. 187, п. 3, буква „б“ от Екз. устав, когато за нея няма обективни причини, създадени от съпруга ответник? Могат ли проявите на ревността, която има основателен повод, да представляват нравствено изтезаване на съпруга, който е създал основателния повод? – I, 490-494.

Белев, Ал. Какво е значението у нас на граждански брак, сключен между български поданик и чужд гражданин? – II, 457-467.

Белев, Ал. Предявяване насрещен иск в бракоразводния процес. – III, 144-149.

Георгиев, Стефан. Злоупотреба с правата и юриспруденцията на ВКС. – VII, 542-548.

Геновски, Михаил. Дейността на комисията по чл. 5 от Закона за ограничение на кражбите, грабежите и пр. – V, 700-709.

Геновски, Михаил. Представяне на писмени доказателства по наказателни дела пред апелативната инстанция. – VI, 71-76.

Геновски, Михаил. Кога може да се поиска от апелативния съд извършването на оглед? – VI, 234-237.

Гладев, Станимир. Върху апорта на недвижими имоти в акционерно дружество. – IV, 786.

Гладнев, Станимир, Йосиф Фаденхехт. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Вписване апорти на недвижими имоти в акц. д-во). – IV, 610-620.

Горанов, Иван Б. Върху член 34 от Закона за нотариусите и чл. 164 от ЗГС. – II, 304-308.

Григоров, Конст. М. В кои случаи следва да се събира такса (гербово мито) за решителна клетва. – II, 236-242.

Д., С. [жена]. Спадането на пазарната цена на купената стока не изключва искането на купувача да му се плати обезщетение. §§ 249, 326 BGB. [Германска съдебна практика, преведена от д-р С. Д.] – I, 329-331.

Джеров, Асен. Облагане на наемите, получавани от дружества, подлежащи на данък на дружествата по Закона за данък върху приходите от 1935 г. – II, 663-668.

Джеров, Асен. Чл. 39 от Закона за събиране преките данъци (ЗСПД) отменява ли законно ограничената отговорност за членовете на дружествата относно дължимите от последните (дружествата) преки данъци? – III, 52-59.

Джеров, Асен. Кои вписвания в Търговския регистър имат сила по отношение на третите лица след обнародването им? Може ли в устава на едно акционарно дружество да се установи писмената форма за поемане на задължения и това постановление чрез вписването на устава в Търговския регистър и обнародването му да стане задължително за третите лица. – III, 571-575.

Драганов, Досю. Валидиране на договори поради промяна в предмета и причината. – II, 389-393.

Драганов, Досю. Валидност на задължение да се купуват стоки само от определено място. Върху чл. 27 ЗЗД. – V, 83-86.

Драганов, Досю. Може ли да се издаде изпълнителен лист по чл. 40 от Закона за благоустройството в случаите, когато се придават места за тротоари? – VII, 73-76.

Дюгмеджиев, Любен. Може ли доспозитивът на една осъдителна присъда да утвърждава един фактически състав, а мотивите да приемат, че фактическият състъв е друг. – II, 542-546.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС (Обвинение по частна тъжба на потърпевшото лице. Прочитане показанията на подсъдимия). – II, 608-619.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС (Четене на показания, дадени пред полицията. Самопризнание. Редът за разглеждане на делата). – II, 677-684.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС (Последици от оттеглен протест. Граждански иск в наказателния процес. Условия за уважаване на гражданския иск. Разноски и адвокатско възнаграждение по гражданския иск в наказателния процес. Присъждане на вреди и загуби в наказателния процес и при оправдателна за подсъдимия присъда). – II, 762-770.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934 г. Синтез и преглед (продължение от г. II, кн. 10) (20. Вреди и загуби – прилично възнаграждение – се присъжда на всяко лице, без оглед на това дали е в родствени връзки, наследник ли е на убития, стига прехраната на това лице, изцяло или отчасти, да е лежала върху убития; вреди и загуби се присъждат и на незаконно родените деца, стига върху убития да е лежала тяхната издръжка; законът сочи на едно фактическо, а не правно отношение между жертвата и гражданския ищец. Паричното удовлетворение обаче се присъжда само на членовете на семейството на убития: съпруга, законни деца и възходящи, защото паричното удовлетворение е обезвреда за морални вреди, каквито търпи семейството на убития; 21. Собственикът на един автомобил е отговорен за причинените вреди при катастрофа с автомобила, когато автомобилът е даден в разпореждане и ползуване на представителя, пълномощника на собственика; тази гражданска отговорност на собственика не се изключва и тогава, когато потърпевшият по свой почин и доброволно се е качил на автомобила и се е возил безвъзмездно, щом катастрофата е причинена от доказана деликтна вина; презюмира се, че надзорът върху дружествения автомобил се упражнява непрекъснато от директора на дружеството, като негов пълномощник, и тогава, когато автомобилът е употребяван не за служба на дружеството, а когато директорът си е служил с него за лична нужда и удоволствие; 22. Държавата отговаря като граждански ответник в наказателно дело по предявен граждански иск, както и иск за парично удовлетворение, произходящи от престъплениу, извършено от държавен чиновник, когато този последният е бил при изпълнение на службата си. Гражданската отговорност на държавата в този случай е солидарна с тази на обвиняемия. Гражданската страна, по дело от общ характер, няма право да обжалва присъдата по отношение на наказателната част – квалификацията; това право има прокурора, който може да подаде протест, несъгласявайки се с присъдата и мотивите й, като иска съответно отменение). – III, 81-93.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934 г. Синтез и преглед (23. Държавата е отговорна спрямо третите лица, когато длъжностни лица злоупотребяват суми, които им са поверени от частни лица като на държавни чиновници, макар и да не са издадени квитанции и сумите да не са минати на приход. Тази отговорност на държавата спрямо третите лица дава право щото държавата, като граждански ищец в наказателното дело против чиновника-злоупотребител, за иска злоупотребената сума от подсъдимия, безразлично дали частните лица са предявили своите претенции спрямо нея или това ще сторят впоследствие до изтичането на законната давност). – III, 161-166.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934 г. Синтез и преглед (24. а. Родителите отговарят за причинените от техните деца вреди само при наличността на две изискуеми от закона условия: децата да са непълнолетни и да живеят при родителите си. Съдът по същество трябва да констатира наличността на тия две условия. б. Родителите отговарят еднакво както за материалните, така и за моралните вреди, причинени от техните непълнолетни деца. Презумптивната гражданска отговорност на родителите се основава върху дълга да надзор, който им налага родителската власт. Ако, макар и временно, децата не живеят при родителите си и през това време се намират под друг задължителен надзор, напр. като слуги или служащи, тогава отпада отговорността на родителите. в. Наред с отговорността на третите лице (родители и господари) по чл. 58 ЗЗД, спрямо ощетения, винаги и преди всичко, съществува личната отговорност по чл. 56 ЗЗД на лицето, което извършва виновното действие. Тази гражданска отговорност на родителите е лична. Тя не се изключва от отговорността на непълнолетните им деца, а е свръх нея). – III, 245-251.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934 г. Синтез и преглед (25. Господарите отговарят за вредите, причинени от техните слуги и работници само тогава, когато тия вреди са причинени при изпълнение на възложената им работа. Инстанцията по същество трябва изрично да констатира това обстоятелство. Тая отговорност е солидарна. 26. Искът по чл. 262 от Наказателния закон е иск за вреди и загуби ex delicto. Искът по чл. 56 от Закона за задълженията и договорите е еднакъв: както с иск за обезвреда на материални вреди ex delicto, така също и с иск за обезвреда на морални вреди. Материалните вреди при убийство могат да се искат както на основание чл. 262 НЗ, така също и на основание чл. 56 ЗЗД). – III, 334-339.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934 г. Синтез и преглед (27. Предвиденото в чл. 262 НЗ обезщетение в полза на потърпевшите, грижата за прехраната на които е лежала върху убитото лице, може да се присъди и тогава, когато през време на убийството, поради това, че убитият е продължил образованието си, временно е преустановил издръжката на своето семейство. 28. За да се присъди гражданско обезщетение, не е достатъчно само извършеното от подсъдимия деяние да е противоправно; то трябва да бъде и виновно – виновното действие на дееца е източник на гражданска отговорност за причинените вреди; без вина няма отговорност. 29. Гражданската отговорност както за материалните, така и за моралните вреди, понеже има един и същи източник – деликтната отговорност, може да бъде разделена досежно размера на обезщетението, защото вината на причинителя на вредата не може да се разгледа изолирано от вината на потърпевшото лице, която влияе върху тежестта на винага на дееца, от която тежест на вината му зависи и размерът на обезщетението; в случаите на обща вина при извършване на деянието, гражданската отговорност може да бъде разделена – между подсъдимия и потърпевшите по чл. 262 НЗ). – III, 414-420.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934 г. Синтез и преглед (30. 1. Докато при договорната отговорност вредата трябва да бъде прямо и непосредствено последствие от неизпълнение на поето задължение, при отговорността ex delicto и quasi ex delicto се налага едно обезвреждане в неговия най-интегрален обем. В областта на на деликтната отговорност може да се допусне обезщетяване на вреди, непредвидени по естеството си, а също и на вреди, които се явяват само косвено последствие на деянието. Обаче и деликтната отговорност не може да бъде безкрайна по обем; тя следва също да бъде поставена в рамки. Нейното ограничаване ще се направи в кръга на общите условия, които обуславят понятието за причинна връзка между събитията и техните последствия. Като се основава на данните по делото и на логиката съдът по същество разрешава въпроса за дължимостта на обезщетение за известни вреди изключително от гледището: са ли те неизбежна бръка от създадения от незаконното действие причинен ред. 2. По своята правна същност отговорността на господарите, за вредите от действията на слугите им, не е субсидиарна, а самостоятелна и лична отговорност на господаря; той носи тази отговорност независимо от собствената отговорност на прямо провиненото лице. Тя е деликтна отговорност и има за източник едно полупрестъпление. Господарят е спрял избора си на дадено лице, чрез което влиза в контакт с правната сфера на трети лица. Законът е установил в тежест на господаря една необорима презумпция за вина, на която е изградена гражданската отговорност на господарите за действията на слугите им. 3. Установената от чл. 61 ЗЗД солидарност при деликтната гражданска отговорност за причинените вреди е налице не само между съизвършителите на едно престъпление или полупрестъпление; тя съществува и тогава, когато наред с извършителите на едно престъпно деяние отговарят и лица, отговорността на които крие правното си основание в едно тяхно полупрестъпление – законното им задължение да отговарят за вредите, причинени от действия на лица, за които те са длъжни да отговарят.). – III, 495-503.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934 г. Синтез и преглед (31. Непълнолетие в наказателния процес. а. Наказателното пълнолетие настъпва с навършването на 17-годишна възраст. Гражданското пълнолетие, което настъпва с навършването на 21-годишна възраст, важи само за гражданските закони и за гражданския процес. Норвата, установена в чл. 539 НЗ, като обща, важи еднакво както за подсъдимите, като граждански ответници, така и за потърпевшите, като граждански истци, по наказателни дела. б. Наказателно пълнолетното потърпевше лице има процесуална дееспособност да предяви в тъжбата си, по обвинение от частен характер, граждански иск и иск за парично удовлетворение. в. Когато е предявен граждански иск или иск за парично удовлетворение против наказателно пълнолетен подсъдим (навършил 17 години, но ненавършил 21 години), не е нужно да се призовава неговия законен представител, защото подсъдимият е процесуално дееспособен. За отговорността на бащата по чл. 58, ал. 2 ЗЗД, важи не наказателното, а гражданското пълнолетие на сина; след навършване гражданското пълнолетие презумптивната отговорност на бащата не съществува. г. Навършилият наказателно пълнолетие потърпевш може да се разпореди само с наказателната акция, но не и с гражданския иск, по който, до навършването на гражданското пълнолетие на потърпевшия, този последният се представлява от своя законен представител; за гражданските ищци в наказателния процес законът не предвижда друго пълнолетие, освен онова, което предвиждат гражданските закони. Граждански непълнолетният потърпевш, макар и навършил 17 години, не може да оттегля гражданския си иск, нито да се спогажда по него. д. Законният представител на потърпевшия – граждански ищец – не може да се спогажда с граждански ответник, ако няма разрешение от съда, в района на който се упражнява родителската власт). – III, 575-586.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1934/1935 г. Синтез и преглед (32. Други неспособни в смесения процес. Глухонемият може да подава тъжба и в нея да предяви граждански иск като потърпевш. Глухонемотата сама по себе си не е основание да се счита накърнена дееспособността на засегнатите от нея лица. Глухонемият е напълно дееспособен дотогава, докогато по надлежния ред не се докаже, че вследствие на тоя недъг не е изпаднал в състояние, което дава основание да се постави под ограничено запрещение. Само глухонемият по рождение се смита по право ограничено запретен. 33. Макар по време завеждане на гражданския иск в смесения процес подсъдимият да е бил изпаднал в несъстоятелност, той отговаря лично за причинените от престъпното деяние вреди и загуби, без да се призовава и синдикът по несъстоятелността.). – III, 643-653.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1933/1937 г. Синтез и преглед (34. Ръководните лица от управата на едно търговско дружество отговарят за банкрутство даже и тогава, когато не са вземали непосредствено участие в управлението на дружеството. Членовете на управителния съвет на едно изпаднало в несъстоятелност акционерно дружество отговарят граждански лично пред кредиторите на акционерното дружество, ако са признати за виновни, че са причинили несъстоятелносттана дружеството. 35. Изключение от общото правило – присъждане обезщетение за причинени вреди без предявяване на иск в гражданския процес. За да се присъди обезщетение за причинени вреди от убиване на добитък, изкореняване на овощни градини или лозя, разораване посеви и други подобни деяния, предвидени в Закона за подобрение земеделското производство и опазване полските имоти, не е нужно потърпевшите да предявяват граждански искове в образуваните наказателни дела против „злосторниците“; щом тея вреди са установени с акта и протокола на арбитражната комисия по чл. чл. 197 и 198 от същия закон, съдът е длъжен в присъдата си да се произнесе както по наказанието, така и по размера на обезщетението. По тия дела съдът призовава като страни: потърпевшия, извършителя, отговорните за обезщетението лица и общината. Протоколът на арбитражната комисия не е акт на юрисдикция. С него не се присъжда обезщетението, а само се определя неговия размер по особен – предвиден в закона – начин, като доказателствено средство. При обтъжване на първостепенната присъда само относно обезщетението, спорът не е: трябва ли да се плати обезщетение, а кое от отговорните по закона лица следва да заплати на потърпевшия обезщетение за причинената му вреда – извърштелят или общината.). – III, 722-737.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на наказателните отделения на ВКС през 1933/1937 г. Синтез и преглед (36. Краен момен за предявяване граждански иск. а. Пострадалото от престъпното деяние лице има право да заяви исковете си за възнаграждение и парично уравнение най-късно до откриване на първото съдебно заседание. За първо заседание трябва да се счита и това заседание, в което делото е било отложено поради неявяване на свидетели, независимо от това дали между тях е и пострадалото лице. б. Пострадалото лице трябва сам?, на свой риск и отговорност, да следи движението на делото, ако иска да предяви граждански иск в срока най-късно до откриване на първото съдебно заседание. Когато следственото дело не се прекратява, а се внесе в съда с обвинителен акт, пострадалото от престъпното деяние лице не се известява. в. Само когато е прекратено наказателното преследване, тогава, наред с обявлението, което се залепва на вратата на съда, се известява и пострадалото лице. То се известява за постъпването в съда на обвинителния акт само тогава, когато в следствения фазис е предявило граждански иск. г. Срокът за предявяване граждански иск не е от публичен ред. Щом подсъдимият не е възразил, гражданският иск, предявен и след първото заседание, подлежи на разглеждане.). – III, 818-822.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (За размера на гражданския иск в наказателния процес; Имотното състояние на страните и размера на гражданския иск). – IV, 80-86.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Вреди при взаимна вина). – IV, 160-171.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Граждански иск при оправдателна присъда). – IV, 237-250, 318-326.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Граждански иск при случаите на неизбежна отбрана; Граждански иск при случайно деяние; Вреди, причинени от умствено разстроен). – IV, 434-459.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Наказателна отговорност на пълномощника). – IV, 535-542, 624-632.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Пълномощник на търговска фирма и неговата наказателна отговорност). – IV, 697-713.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Обяснения на подсъдимите). – V, 149-154.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Обяснения на подсъдимите). – V, 231-237.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Допущане свидетели до разпит). – V, 314-330.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Ограничения за допустимостта на свидетели по специални закони; Опровергаване съдържанието на официален документ; Установяване гражданско състояние). – V, 451-465.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Отрицателни обстоятелства). – V, 544-551.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Адвокат-свидетел). – V, 622-642.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Частен тъжител-свидетел). – V, 710-719.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (Достоверни и „подозрителни“ свидетели). – V, 794-800.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 62. Замяна на ненамерени свидетели. 63. Замяна на починали свидетели). – VI, 152-158.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 65. [64 липсва] Мълчалив отказ от свидетели. 66. Неправилно допуснати свидетели. 67. Ползуване от свидетел на противната страна). – VI, 357-364.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 68. Когато съдът пропусне да се произнесе по допустимостта на даден свидетел. 69. Показания, дадени по друго дело. 70. Показания, дадени в служебни преписки и анкети. Доклади на анкетьори-инспектори). – VI, 430-444.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 71. Свидетели с погрешни адреси. 72. Ход на делото при отсъствуващи редовно призовани свидетели). – VI, 518-525, 610-623.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 73. Доведени свидетели). – VI, 762-780.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 73. Доведени свидетели). – VII [продължение от предходната година], 65-72.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 74. Нооткрити обстоятелства. 75. Свидетели, призовани от съда. 76. Преразпит на свидетели). – VII, 272-287.

Дюгмеджиев, Любен. Юриспруденция на ВКС-наказателни отделения (X. Свидетели. 77. Погрешно записани показания. 78. Преразпит на недостоверни свидетели. 79. Показания, дадени по делегация или в по-раншни заседания). – VII, 657-674.

Капелков, Спас. Върху тълкуванието на чл. 207 от Наказ. закон. – V, 87-89.

Капелков, Спас. Върху повторното приложение на Закона за условното осъждане. – V, 237-241.

Капелков, Спас. Определяне размера на наказанието по чл. чл. 57 и 61 от НЗ. – V, 465-471.

Кацаров, Константин. Може ли държавата да добие качество на търговец? Бълг. народна банка като държавен кредитен институт има ли качество на търговец? Сключвайки търг. сделки върши ли тя това по занаят? – I, 68-76.

Кацаров, Константин. Юриспруденция на ВКС-търговски отделения (Какво е положението при несъстоятелност на втория и следващите приобретатели – чл. 676 ТЗ). – IV, 683-688.

Кацаров, Константин. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по търговско право (Може ли срещу решението на областния съд, с което е обявен един търговец за несъстоятелен, да се подава и отзив, и въззив едновременно – чл. 161 от ТЗ?). – IV, 781.

Коларов, Иван. Собствеността на горите в границите на яйлаци и къшлаци. – V, 219-227.

Константинов, Д. Може ли да се въпрепятствува мълчаливото подновяване на наемен договор чрез волеизявление на наемателя, който остава в наетия имот след изтичане срока на договора. – I, 400-406.

Константинов, Димитър. Към въпроса за res judicata. – II, 299-304.

Константинов, Хр. Върху чл. чл. 41 и 51 от Закона за събиране преките данъци във връзка с чл. 757 ЗГС. – II, 233-235.

Кузмов, Врето И. Върху подновяването на наемен договор. – II, 61-64.

Лиджи, Давид. Трябва ли да се плащат мита и берии при вписването внос на недвижим имот в акционерно дружество? – I, 242-247.

Лиджи, Давид. Участта на заведените срещу държавата искове при недпредставяне на удостоверение от надлежното учреждение, че то не признава рекламацията. – II, 155-157.

Лиджи, Давид. Върху признанията, направени във връзка с предложена клетва. – II, 745-750.

Лиджи, Давид. Срещу кого трябва да се насочи протестът, когато длъжникът по менителничния ефект е починал преди падежа? – V, 606-614.

Лиджи, Давид. Възнаграждение на търговския посредник. За прикритите сделки. – VI, 230-234.

Меворах, Нисим. Наследодателят и наследниците му са един и същи праводател съгл. чл. 1 ЗПрИп. – I, 253-253.

Меворах, Нисим. Върху чл. 2, ал. 2 от Наказателния закон. – II, 157-159.

Меворах, Нисим. Може ли да се иска изпълнение на договор, за валидността на който законът предписва нотариална форма. – VI, 364-366.

Николов, Иван. Може ли граднаският съд да обяви за положена една решителна клетва, когато заинтересованата страна не е освободила от полагането на кретвата? – II, 316-321.

Николов, Иван.Мълчаливо“ искане за възобновяване на наказателни дела (чл. 587 ЗНС). – VII, 206-2011.

Разбойников, Димитър. Редът за обжалване на делата, по специалните наказателни производства. – III, 805-818.

Саранов, Никола. Пострадалият от престъпното деяние, който е приет в делото като граждански ищец, може в продължение на процеса да промени това си качество в друго – в това на допълнителен частен обвинител (обвинител редом с прокурора). – I, 162-165.

Саранов, Никола. Защитникът на подсъдимия не може да прави признание от името на подсъдимия. Това признание не е доказателство по делото. – I, 254-255.

Саранов, Никола. Непредлагането спогодба на страните по дела от частен характер не е съществено опущение. – I, 411-412.

Саранов, Никола. Може ли да се освобождава свидетел, призован да установява обстоятелства, които интересуват обвинението на други подсъдими, а не на негови роднини (чл. 407 НС). – II, 160-161.

Саранов, Никола. Докога свидетелите роднини на подсъдимия могат да упражнят правото на отказ от свидетелствуване. – II, 230-232.

Сокеров, Никола. Може ли ищецът, след като искът е уважен с окончателно решение, да поиска освобождаване на представената от него, по допущане обезпечение на иска му, гаранция, или трябва да чака решението да влезе в законна сила? – I, 407-410.

Сокеров, Никола. Освобождаване на представената от ищеца гаранция. – II, 56-61.

Сокеров, Никола. Предизвикан отговор по тълкуването на чл. 166, п. 9 от ТЗ и чл. 1, ал. 1 in fine от ЗПИ. – IV, 796.

Сокеров, Никола, Йосиф Фаденхехт. Вписване апорти на недвижими имоти в акц. д-во. – IV, 535-534.

Сокеров, Никола, Йосиф Фаденхехт. По тълкуването на чл. 1, ал. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките. – IV, 621-623.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Колективните трудови договори и подсъдността на Върховния административен съд). – III, 637-643.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Контролът на административната власт върху сдруженията с идеална цел. I. Тълкуванието на чл. 83 от Конституцията. II. Контролът на Върховния административен съд върху неутвърждаване устави на сдружения. III. Контролът на ВАС върху разтурването на сдружения с идеална цел). – III, 609622.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (По допустимостта на корпоративни жалби за отмяна. I. Жалби, подавани от професионални сдружения. II. Работническо професионално сдружение като трето заинтересовано лице в дело за отмяна. III. Търговско професионално сдружение като тъжител). – III, 790-797.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Нередовност в състава на административни комисии и административни юрисдикции като повод за отмяна на техните решения; Задължението на администрацията да указва дали са налице формите, които законът предвижда за административните актове). – IV, 230-236.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Понятието личен и пряк интерес; Допустимост за обжалване актове на адм. надзор отделно от решението на общината). – IV, 427-433.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Върховният административен съд и подсъдността по договорите). – IV, 673-682.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Договорите и подсъдността на ВАС; Въпросът за инкорпорирането на актовете на адм. надзор към договора). – IV, 768-778.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Уреждане от държавата на стопански дела чрез актове на власт). – V, 65-72.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (За участието на трето лице в дело за отмяна). – V, 145-148.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Мотивите на административните актове). – V, 228-231.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Постановленията на Министерския съвет и обжалването им). – V, 297-301.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Превратно упражнение на власт при принудителното отчуждение). – V, 446-451.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Професионалните сдружения и тяхното правно естество). – V, 526-538.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Жалбите за отмяна срещу интерниранията). – V, 690-699.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Отменяването на административни актове поради липса на мотиви). – VI, 63-71.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Съдебният контрол при свободното усмотрение). – VII, 196-203.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (По съдебния контрол върху решенията на пенсионния съвет). – VII, 267-271.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (I. Съдебно контролируеми обстоятелства при отказ за утвърждение устав на сдружение. II. Съдебно контролируеми обстоятелства при отказ на разрешително за откриване търг. заведение). – VII, 415-418.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (По обжалването на нищожните актове). – VII, 549-551.

Стайнов, Петко. Юриспруденция на ВАС (Отделното обжалване актовете на адм. надзор върху бюджета на общините). – VII, 648-656.

Тихчев, Крум. Може ли нотариусът при издаване нотариален акт за купен на публична продан недвижим имот да иска бирническо удостоверение по чл. 52 от ЗПрД. – II, 214-219.

Фаденхехт, Йосиф. Какво е съдържанието на законното предположение  в чл. 676 от ТЗ? Вредата (eventus damni) ли се предполага или „измамата“ (fraus)? – I, 144-151.

Фаденхехт, Йосиф. Естество на иска за „опразване помещение“ и случаи на неговото допускане. – I, 248-251.

Фаденхехт, Йосиф. Съдът може по свой почин да се занимае с въпроса дали причината на договора е незаконна. – I, 320-321.

Фаденхехт, Йосиф. Отказът от договорно право на изкупуване относно недвижим имот като отказ от вещно право трябва да бъде извършен съгласно чл. 219 от ЗЗД в нотариална форма. – I, 322-328.

Фаденхехт, Йосиф. Лицето, което е направило разноски за погребението на един починал, какъв иск има срещу наследниците на последния – actio de in rem verso ил или actio negotiorum gestorum? – I, 476-482.

Фаденхехт, Йосиф. Може ли ищецът, след като искът е уважен с окончателно решение, да поиска освобождаване на представената от него, по допущане обезпечение на иска му, гаранция, или трябва да чака решението да влезе в законна сила? – I, 483-489.

Фаденхехт, Йосиф. Съдебна практика: Прекъсването на давността по естествена причина заличава ли, освен изтеклото време, и юридическото основание на прекъснатата придобивна давност? – II, 64-70.

Фаденхехт, Йосиф. Решенията на Специалния съд при Върховната сметна палата, издадени от състав трима съветници при същата, не подлежат на принудително изпълнение (Определение № 233/1935 г. на Соф. апел. съд по ч. гр. кас. пр. № 219/1934 г.). – II, 7173.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд за времето от януарий до юлий 1935 г.: I. Облигационно право. Обща част. 1. Неустойка и задатък. Намаление на неустойката по чл. 119 ЗЗД. 2. Неустойка при договор за обещание за дарение. – II, 219-229.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 г.: 3. Мораторни лихви. 4. Actio obliqua (Иск по чл. 139 ЗЗД). 5. Правото на кредиторите по чл. 204 от Закона за наследството. 6. Подновяване. 7. Сливане. II. Особени договори. 1. Продажба. Има ли право на задължане купувачът на недвижим имот при разваляне на продажбата поради повреда (laesio) до връщане на цената от продавача?). – II, 308315.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935.: II. Особени договори. 2. Продажба. Изкупуване по закона. – II, 382-389.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на гражданските отделения на Върховния касационен съд през 1935 г.: Не се отстраняват от свидетелствуване ония, посочени от техните доверители, повереници, които не са били такива вече в момента, когато дават своите показания. – II, 393-395.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 г.: 3. Продажба. Коя е меродавната за изкупуване цена при изкупуване по закона? 4. При обещание за продажба на недвижим имот). – II, 455-457.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на гражданските отделения на Върховния касационен съд през 1935 г.: 5. Пак за Actio de in rem verso. 6. Прехвърляне на вземане. Установяване съществуването на прехвърлено вземане по изпълнителен лист. 7. Продажба под условие на предварително опитване и одобрение. 8. Признатото на купувача по една съдебно унищожена продажба на недвижим имот право на задържане имота до заплащане от продавача покупната цена и разноски (чл. 298 ЗЗД), означава ли, че унищожението е прогласено под отлагателно условие: ако продавачът заплати на купувача тая сума?. – II, 532-542.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на гражданските отделения на Върховния касационен съд през 1935 г.: 9. Наем. – II, 603-607.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на гражданските отделения на Върховния касационен съд през 1935 г.: 9. Наем (продължение). 10. Дружество. 11. Пълномощно (Мандат). – II, 668-676.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на гражданските отделения на Върховния касационен съд през 1935 г.: 12. Спогодба. 13. Заем. 14. Суброгация. 15. Поръчителство, ограничено със срок. – II, 750-761.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. Вещно право (I. Владение. 1. Доказване белезите на законно владение; 2. Има ли право на посесорен иск срещу държавата притежателят на една гора, обявена за яйлак? II. Собственост. 1. Придобиване плодове от чужд имот. Добросъвестност на владелеца. 2. Може ли сънаследникът, който държи в свое владение всички наследствени имоти, да бъде осъден да плаща на ищеца-сънаследник, който дири своя дял от тия имоти, определена от съда сума, представляваща съответна част от доходите, от деня на исковата молба, до деня на предаване частта от присъдените имоти? 4. Тежест на доказване на превръщане на владението от прекарно във владение за себе си. 5. Може ли да се приеме за добросъвестно владението, което почива на частен договор за продажба на недвижим имот?). – III, 60-80.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (5. Правото на владелеца за подобренията, направени в ревандикирания имот. В какво се състои добросъвестността на строителя? 6. При договор обещание за продажба на недвижим имот, предаден на бъдещия купувач, който е извършил върху него постройки, развалянето на договора, поради неизпълнение на задължението на обещателя (да извърши нотар. договор за продажбата), поражда правото на строителя, като добросъвестен, да получи от обещателя обезщетението по чл. 80 и чл. 83 от ЗИСС. Заплащането на последното трябва да се присъди в същото дело, водено по чл. 70 от ЗЗД, като се признае на „купувача“ и право на задържане до заплащане на подобренията. 7. Против кого може и трябва да бъде насочена претенцията за заплащане направените в чужд имот подобрения – дали против собственика в момента на извършване подобренията, или против неговия правоприемник в момента на водене от него иск за собственост?). – III, 149-160.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (8. Преминава ли върху правоприемника на строителя в чуждото място правото да се иска заплащането на постройката (изобщо на подобренията)? 9. Отговаря ли надареният за подобренията, които са били направени от трето лице, когато имотът е бил още в собственост на дарителя? III. Съсобственост. Нововъведения в общия имот. 1. Приложим ли е чл. 81 от ЗИСС към съсобственик, който върху общото място е построил здание без съгласието на другия съсобственик? Каква е санкцията за несъблюдаване от съсобственик запрещението на чл. 57 от ЗИСС?). – III, 227-245.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (2. За уреждане отношенията между съсобственици, произходящи от направени от едного от тях в общия имот подобрения, приложими ли са наредбите на чл. чл. 80 и сл. заедно с чл. чл. 321 и 322 от ЗИСС, или само наредбите на чл. 56 и 57 от същия закон? Съсобственикът ответник по ревандикационен иск, воден за присъждане идеална част от общия имот, може ли да се ползува от правото на задържане, предвидено в чл. 322 от ЗИСС? Само в производството за делба на съсобствения имот ли може да се разреши въпросът за подобренията в общия имот?). – III, 319-333.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (3. Правото на съсобственика да си служи с общия имот съвместно с другите съсобственици: ако за упражняването на това право съсобственикът не е бил възпрепятствуван от другия съсобственик, първият, който не се е ползувал от имота, не може да иска от ползувалия се изцяло или от по-голямата част от общия имот съсобственик да бъде обезщетен, като му се заплати припадащата му се част от наема на имота. 4. Наредбата на чл. 421 от ЗИСС, прилага ли се в отношенията между съсобственици, ако подобренията са направени от съсобственика на имота или в тоя случай всеки съсобственик участвува в изплащането на тия разноски съразмерно своя дял, без да се гледа с колко е увеличена стойността на общия имот? 5. За да има право на съответната част от доходите на съсобствения имот, съсобственик, който е бил лишен от дохода, не е длъжен да доказва, че е бил възпрепяствуван да си служи с припадащата му се част от имота, а е достатъчно само да докаже, че безправно доходът е получен само от ответника. При това е без значение, дали ответникът съсобственик, който е събрал дохода (наема) от общия имот, е бил добросъвестен, или не. 6. Може ли един от съсобствениците да предяви и води иск за собственост на целия съсобствен имот, или може да стори това само за своята идеална част? Може ли един от съсобствениците да води за целия имот владелчески иск за запазване или за възстановяване на владението върху общия имот?). – III, 406-414.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (7. Може ли съсобственикът на по-голямата част от съсобствения имот, въпреки противното мнение на останалите съсобственици, да води иск срещу наемателите за опразване на целия имот? 8. Владението на съсобствника по отношение на дяловете на другите съсобственици е владение недобросъвестно и заради това не може да има право на задържане в полза на първия за получаване на направените в общия имот от него подобрения.). – III, 492-495.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (Може ли иск за собственост на недвижим имот, предявен от лице, което е обещало да продаде на ответника и му е предало владението на имота, да се смята от съда по същество, като иск основан на чл. 70 от ЗЗД, като във форма на възражение ответникът, поддържайки, че владее имота на основание на такова съглашение, поиска унищожението му и във връзка с това и връщането на получените срещу уговорената цена суми, без да има за това иск от страна на ответника за унищожение на договора за обещание на продажба?). – III, 653-665.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (Етажна собственост. 1. Предвиденият в чл. 7 от Закона за етажната собственост (ЗЕС) правилник за вътрешния ред може да съдържа не само задължителни за всички собственици на апартаменти или етажи правила за използуване на общите части, но и за използуване на отделните апартаменти и придадените към тях тавански и избени помещения. 2. Кои тавански стаи могат да се използуват за жилищни помещения? 3. Нищожни са решенията на общото събрание на собствениците на етажната собственост, които са противни на норми от публичен ред. Такива са разпоредбите на чл. чл. 24 и 27 от Строително-полицейския правилник за сградите в София. II. Жилищната кооперация престава да съществува от момента на довършване строежа на кооперативното здание дори и тогава, когато върху кооперацията не е била прехвърлена собствеността на мястото, върху което е издигната постройката. Чл. 59, ал. III от ЗЕС). – III, 705-709.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията по гражданско право на Върховния касационен съд през 1935 и 1936 г. (Иск за собственост от продавача с частен акт против купувача. Може ли ответникът по такъв иск да се защитава с възражението, че той има владението на имота по силата на договора за обещание за продажба, когато от негова страна няма нарушение на този договор?). – III, 798805.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Иск за собственост при обещание за продажба). – IV, 67-79.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Изпълнителен лист в полза на ответника за подобренията). – IV, 155-159.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Формата на акта за деривативно придобиване суперфициарна собственост; Продажба на маломерен имот). – IV, 225-229.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Формата на акта за деривативно придобиване суперфициарна собственост; Продажба на маломерен имот). – IV, 225-229.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Юридическо основание на кратката придобивна давност). – IV, 419-427.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Доказване на собственост на недвижим имот, добит деривативно; Владение ab antiquo). – IV, 519-524.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Изпразване на един недвижим имот може ли да се иска въз основа на признато право на собственост върху същия имот или това може да се иска само въз основа на един договор за наем; Може ли несобственикът владелец на имота, срещу когото не е предявен иск за собственост, да предяви срещу собственика иск за заплащане на направените от него подобрения в имота). – IV, 680-697.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Допускат ли се отклонения от правилото за спазване предвиденото в чл. 134 от ЗИСС триметрово разстояние при довършване постройката?). – IV, 776.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Върху чл. 4, ал. II от Закона за горите). – V, 73-82.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Върху чл. 906 от Меджеллето). – V, 138-144.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (За подобренията, направени в чужд недвижим имот). – V, 302-313.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Етажна собственост). – V, 538-544.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Подялба на съсобственост при етажна собственост). – V, 615-622.

Фаденхехт, Йосиф. Юриспруденция на ВКС-граждански отделения (Етажна собственост). – V, 781-793.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (Завещателното разпореждане, с което е завещан определен имот, макар той да е единственият на завещателя, придава ли на заветника качество на наследник и прави ли го отговорен за дълговете на наследството?). – VI, 58-63.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (Може ли да бъде постановено задържането на един недвижим имот до заплащане на присъдената сума за направените подобрения върху същия имот и тогава, когато не е постановено връщането на имота по ревандикация? Етажна собственост. I. Какво Законът за ЕС разбира под изменяване вътрешното разпределение и вътрешния вид на своите части и какво под изменяване външния вид на своите части? II. Може ли общото събрание на собствениците да вземе решение, щото собственикът, който без съгласие на общото събрание е направил вече една стена, която изменява външния вид на зданието, да възстанови тая стена в първоначалното й положение?). – VI, 147-151.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (Когато ищецът по иск за собственост се основава на производно придобиване по нотариален ред, той не е длъжен да козава, че праводателят му е бил собственик. Може ли да се иска пряко изпълнение на предварителен договор за обещание за продажба, сключен с частен акт, когато за действителността на самата продажба законът изисква нотариална форма?). – VI, 423-429.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС (По тълкуването на чл. 188, алинея последна от ТЗ. Когато във второто свикано общо събрание на акционерите – първото не се е състояло поради липса на кворум, не са участвували в него три четвърти от основния дружествен капитал – участвуват три четвърти от основния капитал или повече, с какво мнозинство трябва да се вземат решенията, за които по чл. 188 ТЗ се иска като условие за влизането им в сила да бъдат вписани в търговския регистър?). – VI, 512-518.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (I. Договорното задължение за издръжка не изключва правото да се дири такава издръжка по силата на закона. II. Върху кого лежи тежестта на доказване в случая на чл. 5, ал. I от Наредбата-закон за задълженията за издръжка?). – VI, 605-610.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (Разделителният протокол по едно делбено производство подлежи ли на вписване у пазителя на ипотечните книги?). – VI, 758-761.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (I. Делбата на наследствени недвижими имоти, станала при действието на турския граждански закон, трябва ли да бъде извършена в писмена форма? II. Вписването на исковата молба за изкупуване по закона, преди недвижимия имот да бъде прехвърлен на трето лице по нотариален ред, е ли достатъчно указание за недобросъвестността на това последното лице в смисъл на чл. 29 от Закона за давността). – VII, 188-195.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (Искането за привнасяне на дарение, предвидено в чл. 251 от ЗНасл., може ли да се предявява, извън делбено производство, при един иск за наследство (иск за собственост), предявен от сънаследник низходящ против сънаследник също низходящ на общия наследодател?). – VII, 405-414.

Фаденхехт, Йосиф. Критичен преглед на юриспруденцията на ВКС по гражданско право (Чл. 9 от Н.-З. за задълженията за издръжка като законодателна норма от материалноправно естество не може да се прилага към поведение на кредитора за издръжката спрямо длъжника за нея, проявено преди влизане в сила на Н.-З. за задълженията за издръжка). – VII, 675-681.

Христов, С. Трябва ли отделяните от печалбата суми за амортизация на имота на дружеството да се вземат предвид при определяне на рентабилността? – III, 165-171.

V. Книжовен преглед

Ал., Ив. Lane Dr. jur. Alexander. Bulgariens Arbeitsdienstpfliecht und der Reichsarbeitsdienst. S. 80. in 8°. – II, 626-627.

Алексиев, Владислав. рец. за: Георг Щатмюлер, Опити за правна история на Османската империя и културната история на балканските народи. Отпечатък (на немски) от Годишника на Лайпцигския институт за проучвания на Югоизточна Европа, Лайпциг, 1939. – V, 726-727.

Алексиев, Владислав. рец. за: Карол Кораний, Историко-правна библиография в 2 тома, Варшава, 1938-1939 год. – V, 727.

Алексиев, Владислав. J рец. за: oan Chrys. Jaros, C. Ss. R – Impedimenta matrimonialia apud Bulgaros unitos, Olomucii (Roma), 1939, 266 стр.+LVIII. – V, 727-728.

Анон. рец. за: Проф. д-р Ив. Кинкел, Биологичните и социал-економичните корени на престъпността, проституцията и самоубийството. С., 1936. Издание на българската въздържателна библиотека № 5, 225 стр., цена 50 лева. – III, 96.

Анон. рец. за: Петко Венедиков, Система на българското вещно право, София, 1937 година. – III, 255-256.

Анон. рец. за: Петко Венедиков, Ипотеки, залог и привилегии. Систематичен курс. С., 1939 г., стр. 308, цена 200 лева. – IV, 172.

Анон. рец. за: Petko Sta?nov, Das Staatsrecht Bulgariens nach dem Weltkrieg, Jahrbuch des ?ffentl. Rechts, Bd. 24, 1937, Издание на Mohr, T?bingen, 1938. – IV, 459.

Анон. рец. за: Petko Sta?nov, L’effort du tzarisme russe pour l’elaboration d’une constitution d?mocratique en Bulgarie 1878-1879, Revue d’histoire politique et constitutionel, avril-juin 1838, p. 216. – IV, 459.

Анон. рец. за: Petko Sta?nov, Das Bulgarisces Wahlgesetz von 22 Oktober 1937, Zeitschrift f?r osteuropaisches Recht, M?rz, 1938, S. 537. – IV, 459.

Анон. рец. за: Спас Капелков, Решителната клетна от наказателноправно гледище, С., 1938, 139 стр. – IV, 459.

Анон. рец. за: Annuaire de l’institut international de droit public. 1938. Paris. Sirey. – V, 164.

Анон. рец. за: L?on Moureau, L’Institution de recours pour exc?s de pouvoir en Belgique. Издание на Юридическия факултет на Лиежския университет, Bruxelles-Paris, 1937, 400 стр. – V, 473-474.

Анон. рец. за: Петко Венедиков, Система на българското наследствено право. София, 1939 г., 421 стр. – V, 643-644.

Анон. рец. за: Ugo Forti, Studi di diritto public, 2 vol. 1937, Roma, 75 L. – V, 648.

Анон. рец. за: Пълен указател на законите в България от Освобождението до 30 юний 1939 година (закони, наредби-закони, решения, договори, конвенции, спогодби, съглашения и др., издадените правилници, наредби, окръжни и др.)“. Съставил Тодор Печев, стенограф-секретар при Народното събрание. Държавно книгоиздателство, 1939 г., цена 200 лева. – VI, 159-160.

Атанасов, Георги. рец. за: Правният живот на народите. Библиотека на съвременното право. Швейцария. Книга VI, 435 стр. Париж, 1935 г, под дирекцията на Х. Леви-Улман и Б. Миркин-Гецевич. – I, 173-175.

Атанасов, Георги. рец. за: Проф. Р. Саватие и Д-р Карл Офтингер, Гражданската отговорност в правото. – VI, 526528.

Бонев, Ив. рец. за: „Коментар на Закона за благоустройството“ от Асен Господинов, адвокат, София, 560 стр., цена 170 лева, подвързан 200 лева, издава и доставя Д. Провадалиев – София. – VII, 689-690.

Бочев, Иван. рец. за: „Азбучен указател на законите, наредбите-закони, наредбите, правилниците и окръжните на Царство България от 1878 г. до 1936 г.“ от Хр. Максимов, библиотекар на ВКС. – II, 163.

Бочев, Иван. рец. за: Дора Мустакова, Чекът като вътрешно и международно платежно средство, според сравнителното чеково право. София, 1939 г. – V, 163-164.

Геновски, Михаил. Отзив, възпитание и реклама (По повод един „отзив“ [на Ш. Романо] на книгата „Наказателно право. Т. I. Обща част. 4 прераб. и доп. изд.“ от проф. Н. Долапчиев). – II, 685-695.

Геновски, Михаил. рец. за: Сотир Бранков, Добросъвестността в правния живот. Търново, 1936. – II, 695699.

Геновски, Михаил. рец. за: Архив за правне и друштвене науке, кн. 1-2/1938 и Правосудже, кн. 1-2/1938. Юбилей на проф. Живоин М. Перич. – IV, 251-252.

Геновски, Михаил. рец. за: Спас Капелков, Решителната клетна от наказателноправно гледище, С., 1938, 139 стр. – IV, 633-636.

Геновски, Михаил. рец. за: Д-р Фердо Чулинович, Народно право, Сборник от правни мисли из нашите народни умотворения, Белград, 1938. – IV, 714-716.

Геновски, Михаил. рец. за: Konstantin Katzaroff, Das Erdballs, Rosendorf-Hengeler, Abt. I: Europa, Bulgarien. Z?rich-Leipzig, 1937. – IV, 801.

Геновски, Михаил. рец. за: Konstantin Katzaroff, Das Wettbewerbrecht in Bulgarien, в сборника Wettbewerbrecht (Isay Mettetal), Bd. I: Europa. Verlag f?r Recht und Gesellschaft. Z?rich-Leipzig, 1937. – IV, 801.

Геновски, Михаил. Чуждестранен отзив на български учен [проф. Х. Герланд за проф. Н. Саранов, „Висящността в накацателния процес“]. – IV, 801-802.

Геновски, Михаил. рец. за: Асен Праматаров, Деяния, извършени по заповед, С., 1938. – IV, 802-804.

Геновски, Михаил. рец. за: Наказателният закон, Асен Ст. Голюбов. Том първи (чл. 1-70). София, 1939 г. цена 390-450 лева. – V, 162-163.

Геновски, Михаил. рец. за: Проф. д-р Н. Долапчиев, Наказателно право, том II, особна част, 2-ри свитък. София, 1940 г. – VI, 367368.

Геновски, Михаил. рец. за: Д-р Любомир Бучков, Измамата в наказателното и гражданското право, докторска дисертация. София, 1940 година. – VI, 445-447.

Геновски, Михаил. рец. за: „Ограничение на престъпленията – коментар на Закона за ограничение на престъпленията против личната и обществена безопасност и пр.“ от Иван Бакърджиев, София, 1942 год., 308 стр. Цена 180 лева. – VII, 554-556.

Георгиев, Никола П. рец. за: Ангел С. Ангелов, Процесът за отмяна (Същност и място в системата на административното правосъдие), София, 1939 г., 173 стр., цена 50 лева. – V, 723-726.

Голюбов, Асен. рец. за: „Наказателният закон според тълкувателните решения на ВКС от 1896 г. до 1940 г.“ от Иван Николов, член на Върховния касационен съд. – VII, 684-689.

Джеров, Асен. рец. за: Проф. Константин Кацаров, Систематичен курс по българско търговско право, второ издание, София, 1939 г. – V, 552-553.

Долапчиев, Никола. рец. за: Д-р Вера Златарева, Проституцията и борбата против нея. С., 1936. 80 лева, 340 стр. – II, 554-556.

Долапчиев, Никола. рец. за: Любомир Маринов, Психическа същност на престъплението, Плевен, 1936 г., 66 стр., 20 лева. – III, 94-95.

Драганов, Досю. рец. за: Асен Ст. Голюбов, Наказателен закон, том IV. София, 1939 година. – V, 554-555.

Драганов, Досю. рец. за: Асен Ст. Голюбов, Наказателен закон (доктрина, юриспруденция, библиография). девет тома. – VI, 528.

Живков, Никола. рец. за: Коментар на Закона за хигиената и безопасността на труда от Н. Бойкинов и Ю. Атанасов, 138 стр, 80 лева. – IV, 328-329.

Живков, Никола. рец. за: Съдебна служба на Българската земеделска и кооперативна банка и кооперативните сдружения от Ив. Анастасов и Ст. Чешмеджиев, 488 стр, 150 лева. – IV, 329-331.

Златарева, Вера, Михаил Геновски. Правните списания в Белград. – II, 771-776.

Камбуров, А. рец. за: Тодор Милушев, Български нотариат. Теоретико-практическо упътване, книга втора. София, 1939 година. – V, 553-554.

Кацаров, Константин. рец. за: Walker, G., Internationales Privatrecht (Международно частно право). Виена, 1934 г., V-о издание, 1018 стр. – I, 81-82.

Кацаров, Константин. рец. за: Parcerou, J., Des faillites et banqueroutes et de liquidations judiciaires (За несъстоятелността, банкрутите и съдебните ликвидации), II-о издание, Париж, 1935 г., 1070 стр. – I, 82-83.

Кацаров, Константин. рец. за: Hupka, J., Das einheitliche Wechselrecht der Genfer Vertr?ge (Уеднаквеното менителнично право на Женевските конвенции), Виена, 1934 г., 324 стр. – I, 83-84.

Кацаров, Константин. рец. за: Любен Диков, Курс по търговско право. Второ издание, два тома – I, т. 1–498 стр., II, т. 499-1030 с., София, 1935 год. (първо издание, стр. 1-1032). – II, 468-488.

Кацаров, Константин. Предизвикан отговор [на защита на Любен Диков от някой си „Г. Манев“ в сп. „Юридически архив“, г. VII, кн. 6, против рецензията на Кацаров на Диковия учебник по търговско право]. – II, 553.

Кацаров, Константин. рец. за: Миркович, Ж., Правна същност на дружествените устави („Правна природа правила трговачких друштава“), Белград, 1940 г., 126 стр. – VII, 212.

Константинов, Спиро. рец. за: Prof. M. Frejavile, ?lements de droit criminel. Conforme au programme oficiel des facult?s de droit. Decret du 9 mars 1932. Paris, 1935, librairie g?n?ral de droit et de jurisprudence. 250 стр. цена 20 frs. – I, 415-416.

Константинов, Спиро. рец. за: Prof. Avv. Mauro Angioni, La Premiditazione nel sistema del nuovo codice penale. Napoli, XI, 1933 год., издание на Jovene&C., 144 стр. in 8°, цена 18 лири. – I, 416.

Максимов, Хр. [Хр. М.]. рец. за: Мико Хинов, Закон за имуществата, собствеността и сервитутите. – VI, 624.

Митаков, Васил Н. рец. за: Райко Ошанов, Коментар на Наредбата-закон за трудовия доход, София, 1936 г., цена 50 лева. – III, 172-175.

Митаков, Васил Н. рец. за: П. Н. Милюков, Народност. Превел И. А. Русев, София, цена 25 лева. – III, 504.

Попов, Ст. рец. за: Съвременни германски конституционни схващания (Ernst Huber, Wesen und Inhalt der politischen Verfassung. 1936). – II, 237-244.

Разбойников, Димитър. рец. за: Данаил Кънев и д-р Йосиф Паппо, Законът за гражданското съдопроизводство с всичките му изменения до днес (нови и стари текстове, библиография и юриспруденция). С., 1936 г., цена 100 лв. – II, 244.

Разбойников, Димитър [д-р Д. Р.?]. рец. за: Досю Драганов, Лъжата у подсъдимите. С., 1936 г., 50 стр., 20 лв. – II, 628.

Разбойников, Димитър. рец. за: Проф. Ст. Г. Баламезов, Сравнително и българско конституционно право, ч. I и II. София, 1935/1936 година. Университетска библиотека № 166 и 177. 674 стр. – III, 342-344.

Разбойников, Димитър. рец. за: Проф. д-р Л. Владикин, Курс по общо държавно право. Част I – Общо учение за държавата и Част II – Организация на демократичната държава. София, 1935-1937. Университетска библиотека № 156 и 174. 474 стр.+631 стр. – III, 421-424.

Разбойников, Димитър. рец. за: Дим. Х. Сотиров и Ив. Лазаров, Коментар на Закона за бюджета, отчетността и предприятията и правилника за приложението му. София, 1937 година, 950 стр., цена 300 лева, изд. и печат Д. Подвързачов. – III, 666-668.

Разбойников, Димитър. рец. за: Д-р Н. Саранов, Кратък курс по наказателно-процесуално право. София, 1937 година. 182 стр., цена 120 лева. – III, 739-740.

Разбойников, Димитър. рец. за: Д-р Мих. Геновски, Общественост и култура, София, 1939 година, изд. на кооперация „Земя и култура“, 507 стр. Цена 80 лева. – V, 474-476.

Разбойников, Димитър. рец. за: Георги Ив. Попов и Ник. Ив. Живков, Закон за кооперативните сдружавания (текст, книгопис и съдебна практика). София1 1939 година, 262 стр., цена 60 лева. – V, 555-556.

Разбойников, Димитър. рец. за: Г. Г. Мешков и Кл. Т. Мешков, Наръчен сборник по Закона за наказ. съдопроизводство, София, 1940 година, цена 120 лева. – VI, 79-80.

Разбойников, Димитър. рец. за: Х. Вълчанов, Коментар на Закона за давността, I част. София, 1939 година. – VI, 238-240.

Разбойников, Димитър. рец. за: Райко Ошанов, Колективният трудов договор като правен институт. София, 1940 година, цена 200 лева. – VI, 447-448.

Разбойников, Димитър. рец. за: Славчо Сотиров, съдия в Софийския областен съд, Търговска несъстоятелност (опит за сравнително изучване). София, 1940 год., 210 стр. – VI, 781-782.

Русков, Димитър. рец. за: Вл. А. Мануилов, Закон за привилегиите и ипотеките, разяснен с практиката на ВКС, София, 1937 год., цена 50 лв., 115 стр. – III, 175-176.

Саранов, Никола. рец. за: August Finger, Strafrecht. Verlag von Georg Stilke, Berlin. – I, 336.

Саранов, Никола. рец. за: Г. Мешков и Ал. Мешков, Наръчник по Закона за наказателното съдопроизводство с всички изменения до днес. Книгоиздателство Акация. С., 1935 година. – II, 162.

Саранов, Никола. рец. за: Schoetensack, Christians, Eichler, Grundz?ge eines Deutschen Strafvollstreckungsrechts. Berlin, 1935. – II, 163-164.

Саранов, Никола. рец. за: D-r Karl Larenz, Rechts- und Staatsphilosophie der Gegenwart, 2 Aufl. 1935. 216 стр. – II, 402403.

Саранов, Никола. рец. за: H. Wroblewski, „Freibeweis“ im Strafverfahren? Jenaer Dissertation. Robert Noske, Borna-Leipzig, 1935. – II, 403-404.

Саранов, Никола. рец. за: George Vidal-J. Magnol, Cours de droit criminel et de science p?nitentiaire. 8-?me ?d. Paris, 1935. Prix 70 fr. – II, 627-628.

Саранов, Никола. рец. за: Дим. Николов, Колективният трудов договор, София, 1937, 64 стр. – III, 666.

Саранов, Никола. рец. за: Ad. Braas, Precis d’instruction criminelle ou Proc?dure p?nale. – IV, 88.

Саранов, Никола. рец. за: Schoetensack-T?we, Grundfragen des neuen Strafverfahrensrechts, Kohlhammer Verlag. Stuttgart, 1937. – V, 93-94.

Саранов, Никола. рец. за: Henri Charliac, L?expertise en mati?re criminnele. Paris, 1937. Pris 40 fr. – V, 94-96.

Саранов, Никола. рец. за: „Идеология, строеж и задачи на Българския работнически съюз“ от Симеон Топузанов, адвокат. София, 1937 г., цена 30 лева. – V, 243-244.

Саранов, Никола. рец. за: Дим. Николов, Коментар на Закона за обществените осигуровки (Текст, разяснение, наша и чужда съдебна практика). София, 1939 година. – V, 472-473.

Саранов, Никола. рец. за: „Основи на историята на българското право“ от д-р Владислав Алексиев, редовен професор в Софийския университет. София, 1940 год. 240 стр.+IV. Цена 180 лева. – VI, 77-79.

Стайнов, Петко. рец. за: Dr. Ivo Krbek, Discreciona Ocjena, Zagreb, 1937, 530 с. – IV, 327-328.

Стайнов, Петко. рец. за: Paul Bastid, Siey?s et sa pense?, paris, Hachette 1939. 125 fr. 625 p. – V, 242243.

Стайнов, Петко. рец. за: Roger Bounard, Precis de droit public, 5 ?dition. Paris, Sirey, 1939, 519 стр. – V, 331.

Стайнов, Петко. рец. за: Dr. Ivo Krbek, Sudska kontrola naredbe. Издание на Югославянската академия за наука и изкуства в Загреб, 1939 г. 254 стр. – V, 331-332.

Стефанов, Коста. рец. за: Д-р Михаил Геновски, Държава и стопанство. София, 1941 г., 148 стр. – VII, 288292.

Събев, Сава. рец. за: Сотир Бранков, Добросъвестността в правния живот. Търново, 1936. – II, 624-625.

Тихчев, Крум. рец. за: Д-р Люб. Василев, Прехвърляне на дълг. София, 1939 година, 231 стр., цена 100 лева. – V, 644648.

Тихчев, Крум. рец. за: Живко Сталев, Търговски регистър (вписване при еднолични фирми, събирателни, командитни, акционерни, о. о. д-ва и кооперативни сдружения). София, 1939 г., 288 стр., цена 150 лева. – V, 801804.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Георги П. Генов, Междудържавно право. I. Въведение и обща част. София, 1934 г. (Университетска библиотека № 148). – I, 81.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Heinrich Lange, Vom alten zum neuen Schuldrecht, 1934. Hanseatische Verlagsanstalt, Hanburg (Ханс Ланге, От старото към новото облигационно право). – I, 171-173.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Dr. Konstantin Katzaroff, Zum Problem der Einmanngesellschaft (Д-р Константин Кацаров, Към задачата на дружеството с един съдружник). Отделен отпечатък от Zeitschrift f?r das gesamte Handelsrecht und Konkursrecht, Band 101, Heft 1/2, 1934, 98-116. – I, 175176.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Проф. д-р Н. Саранов, Новото германско наказателно-процесуално право. София, 1935 г. (Отпечатък от Годишника на Софийския университет – Юридически факултет, кн. 2, т. 30, 77 стр., с резюме на немски, с. 66-77). – I, 256.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Проф. д-р Н. Саранов, Българско наказателно-процесуално право. Том II. Част I. София, 1935 г. – I, 336.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Никола Долапчиев, Наказателно право. Том I. Обща част. 4 прераб. изд. София, печ. С. М. Стайков, 479 стр. – II, 79.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Нисим Меворах, Давид Лиджи, Закон за гражданското съдопроизводство. Текст, библиография, съдебна практика и доктрина. Том I. София, печ. Ст. Василев, 1935 г., стр. 1- 446. – II, 79-80.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Нисим Меворах, Давид Лиджи, Закон за гражданското съдопроизводство. Текст, библиография, съдебна практика и доктрина. Том II. София, печ. Ст. Василев, 1935 г., стр. 447-957. – II, 324.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Петко Стайнов, Административно правосъдие. Том I и II, София, 1937 година, 707 стр. – III, 253-254.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Проф. д-р Никола Саранов, Висящността в наказателния процес, София, 1936 година, 98 стр., Отделен отпечатък от Годишника на Юридическия факултет, том XXXI, книга I, 1935/1936. – III, 254-255.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Проф. д-р Никола Саранов, Българско наказателно-процесуално право. Том II, част 2, София, 1937, 748 стр. – III, 255.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Проф. Конст. Кацаров, Търговско право (лекции). София, Придворна печатница, 1937, 850 стр., цена 330 лева – III, 823-824.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Търговско право (лекции) от д-р Горан Иванов, редовен доцент във Висшето търговско училище във Варна, Варна 1938, 397 стр. голям формат. – IV, 331-332.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Проф. Никола Долапчиев, Наказателно право, Т. II, Особена част, С, 1938, 184 стр. – IV, 633.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Д-р Н. Меворах-Д. И. Лиджи, Закон за гражданското съдопроизводство. Текст, библиография, съдебна практика и доктрина. Том IV. София, 1938 г. 644 стр. – V, 96.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Кръстьо [sic!] Т. Цончев, Отговорност на трето лице за нарушение чуждо облигационно право. София, 1940, 195 стр. – VII, 76-80.

Фаденхехт, Йосиф. рец. за: Иван Апостолов, Основанията на договорната отговорност. София, 1941 г. (Отпечатък от Годишника на университета Св. Климент Охридски – София, Юридически факултет, XXXVI, I, 1941). – VII, 421428.

Янулов, Илия. рец. за: „Национал-социалистическо трудово право“ от проф. д-р Волфганг Зиберт от Берлинския университет, директор на Научния институт при Трудовия фронт, преведена на български от д-р Манол Лазаров, книга втора от редица първа на периодичната библиотека „Нова Европа“ за държавно-стопански проблеми на новия ред под ред. на проф. д-р Л. Владикин, София, 1941 г., 72 стр., цена 20 лева. – VII, 552-554.

VI. Вести

Алексиев, Владимир.Проф. Д-р Теодор Тарановски. – II, 76-78.

Алексиев, Владислав.Професор Валтер Букхарт. – V, 722.

Анон. Международен конгрес по наказателно право ще се състои в Атина през м. април 1936 г. – I, 335.

Анон. Общото извънредно събрание на Софийската адвокатска колегия. – II, 322.

Анон. XVI-о Общо редовно годишно събрание на Съюза на сдружението на българските съдии. – II, 399-401.

Анон. Откриване на съдебната година в София и Пловдив. – II, 547-552.

Анон. Международни конгреси в Париж [1. Международен конгрес за защита на детството. 2. Международен конгрес за пратронаж на освободените и на децата, дадени по съд. 3. Международен конгрес по общо наказателно право. 4. Международна правна седмица]. – III, 340-341.

Анон. Из дейността на Българското криминалогично дружество. – V, 90-92.

Бочев, Иван. Едно окръжно [окръжно № 10184 от 1939 г. на Министерството на финансите]. – V, 720-721.

Георгиев, Стефан. Една характерна статистика [процент отменени актове на инстанциите по същество от ВКС]. – VII, 419-420.

Кацаров, Константин. Професор Владимир Моллов. – I, 84.

Правна мисъл.Шарл Лион Кан. – I, 413-414.

Правна мисъл. † Henri Capitant. Починал е в Париж именитият френски цивилист Анри Капитан. – III, 587-588.

Саранов, Н.Фридрих Йоткер (Friedrich Oetker). – III, 737-738.

Саранов, Н. Виден криминалист в София [Олоф Кинберг]. – IV, 87.

Станков, Ангел. Откриването на съдебната година в Пловдив, реч от председателя на Пловдивския адвокатски съвет. – I, 332-335.

Станков, Ангел. Из големите съдебни грешки. – II, 620-623.

VII. Varia

Фаденхехт, Йосиф. Уводни думи. – I, 1-3.

Любенов, Георги. Авторитарното управление и конституцията. – II [приложение към кн. II на статия продължение от г. I, кн. 2].

Бележки под линия:

[1] Списание „Правна мисъл“ започва да излиза от печат през пролетта на 1935 г. като продължител на сп. „Юридическа мисъл“ (1919-1935). Последното списание е издание на Министерството на правосъдието и е спряно от печат през краткото министерстване на проф. Любен Диков. Редактор на сп. „Правна мисъл“ е проф. Йосиф Фаденхехт, а постоянни сътрудници са хора от неговия приятелски кръг – преподаватели от единствения тогава Юридическия факултет в страната, адвокати и съдии. Списанието излиза в десет книжки годишно (от януари до декември), с изключение на първата година, през която излизат от печат шест книжки. В своята седма годишнина, през декември 1941 г. то спира. За съставяне на настоящата библиография съм използвал годишните съдържания, поместени в края на всяка годишнина на списанието, но съм сверявал и със самите течения на книжките, за да отстраня грешките и непълнотите. Такива, за съжаление, имаше немалко. Номерацията във всяка годишнина е непрекъсната, така че в библиографията е посочена годишнината и началната и крайната страница на публикацията. Освен ако не е посочено друго, текстът, поставен в квадратни скоби, е вмъкнат от мен коментар. Публикациите, отбелязани като „Анон.“ са неподписани коментари или съобщения на редакцията на сп. „Правна мисъл“, вероятно на проф. Фаденхехт или на някого от неговите сътрудници. Заглавията на публикациите са предадени на новия правопис. Бел. моя д-р Васил Петров.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук