(сигнал № 13 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
(Теофана Евгениева и Румен Неков)
С настоящото предложение за допълване на образуваното на 08.12.2017 г. тълкувателно дело № 8/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, депозирано на 14 март 2018 г., председателят на Върховния касационен съд, ръководителите на Гражданска и Търговска колегии и комисията за изготвяне на проект за тълкувателно решение бяха сигнализирани за съществуването на друго съществено различие в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от правната уредба на заповедното производство (глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс, чл. 410 – 425), което все още не е намерило място в предмета на тълкувателното дело.
В сигнала е обоснована необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика по следните въпроси:
1. „Какви са правните последици от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и въз основа на него е издаден изпълнителен лист (чл. 419 във вр. с чл. 418, ал. 1 и 2 ГПК)?“.
Поставеният проблем е от съществено значение както за изпълнителното производство по чл. 426 и следв. ГПК (ср. чл. 245, ал. 2, чл. 419, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК), така и за установителното исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК (вж. чл. 245, ал. 3, изр. 2, чл. 404, т. 1, чл. 415, ал. 5 ГПК).
По въпроса е налице противоположно казуално тълкуване в практиката на ВКС по чл. 290, ал. 2 ГПК, всяко от което попада в обхвата на допълнителното селективно основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 in fine ГПК (ред., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.).
1.1. Според възприетото в Решение № 17/07.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 539/2017 г., ТК, II т. о. и Решение № 141/06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2706/2013 г., ТК, I т. о. становище, отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК няма за последица обезсилване заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист. С отмяната на това разпореждане заповедта по чл. 417 ГПК не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението по установителния иск, поради което производството по иска по чл. 422 ГПК не подлежи на прекратяване и съответно не е отпаднал правният интерес от иска.
1.2. Според другото становище, застъпено в Решение № 19/23.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 418/2016 г., ТК, II т. о., Решение № 41/08.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 653/2014 г., ТК, II т. о., особеното мнение към т. 5.г. от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., Решение № 143/13.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1132/2012 г., ТК, I т. о., Решение № 168/01.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1332/2013 г., ТК, II т. о., Решение № 30/25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 245/2012 г., ТК, II т. о., Решение № 246/11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1278/2011 г., ТК, II т. о., Решение № 152/15.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1058/2011 г., ТК, II т. о., последица от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и въз основа на него е издаден изпълнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в тази част, но и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение.
1.3. Според трета теза, макар и споделена в акт, постановен по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – Определение № 568/02.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2175/2013 г., ТК, II т. о., изпълнителният лист се обезсилва, но изпълнението на заповедта се спира по право.
Следва да се има предвид, че различие в тълкувателния резултат е налице и в практиката на първо- и второинстанционните съдилища в страната.
Т. напр. становището, че се отменя разпореждането за незабавно изпълнение, а вследствие на това – се обезсилва и издаденият изпълнителен лист, се поддържа напр. в Определение № 692/21.11.2017 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 617/2017 г., Определение № 818/19.03.2013 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 262/2013 г., Определение № 2984/3.12.2014 г. на САС по в. гр. д. № 4594/2014 г., Решение № 163/19.07.2017 г. на ВтАС по в. т. д. № 189/2017 г., Определение от 20.10.2015 г. по гр. д. № 1710/2015 г. на ОС– Бургас, Определение № 70/29.01.2016 г. по гр. д. № 38/2016 г. на СОС, Определение № 606/16.07.2015 г. по гр. д. № 340/2015 г. на ОС – Ловеч, Определение № 2828/30.10.2017 г. по гр. д. № 2130/2017 г. на ОС – Варна, Определение № 5977/27.11.2017 г. по гр. д. № 914/2017 г. на ОС – Благоевград и др.
В някои съдебни актове обаче се отбелязва, че съдебното определение по чл. 419, ал. 1 ГПК не касае заповедта за изпълнение (не я отменя или обезсилва), а отменя само разпореждането за незабавно изпълнение, като изпълнителното производство се спира – вж. напр. Решение № 300/12.10.2016 г. на ПАС по в. т. д. № 333/2016 г., Решение № 907/5.06.2012 г. на САС по в. гр. д. № 655/2012 г. и др.
По повод депозирани жалби с правно основание чл. 419, ал. 1 ГПК е отменено единствено разпореждането за незабавно изпълнение без да е засегнато съществуването на издадения изпълнителен лист с Определение № 198/07.04.2014 г. по гр. д. № 144/2014 г. на ОС – Добрич, Определение № 602/29.08.2014 г. по гр. д. № 586/2014 г. на ОС – Добрич, Определение № 206/29.03.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г. на ОС – Кърджали, Определение № 511/10.07.2015 г. по гр. д. № 489/2015 г. на ОС – Враца, Определение от 20.05.2016 г. по т. д. № 33/2016 г. на ОС – Силистра, Определение № 284/23.11.2017 г. по т. д. № 91/2017 г. на ОС – Търговище.
С Определение № 882/19.12.2016 г. по гр. д. № 649/2016 г. ОС – Враца е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, както и определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато спиране на принудителното изпълнение, инициирано въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В някои съдебни актове решаващият орган изрично е обосновал, че макар разпореждането за незабавно изпълнение да се отменя, изпълнителният лист не може да бъде обезсилен в това производство – така Определение № 148/11.02.2014 г. по гр. д. № 42/2014 г. на ОС – Ловеч, Определение № 467/26.07.2016 г. по гр. д. № 276/2016 г. на ОС – Ловеч, Определение № 520/16.08.2016 г. по гр. д. № 311/2016 г. на ОС – Ловеч, Определение № 535/19.08.2016 г. по гр. д. № 359/2016 г. на ОС – Ловеч, Определение № 467/20.06.2017 г. по гр. д. № 269/2017 г. на I състав на ОС – Кюстендил.
С Определение № 519/05.08.2014 г. по гр. д. № 507/2014 г. на ОС – Добрич решаващият състав, като е уважил подадената срещу незабавното изпълнение жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, е отменил заповедта за незабавно изпълнение и е обезсилил изпълнителния лист.
2. Тълкувателен разнобой във връзка с института на предсрочната изискуемост предизвиква и въпросът „От кой момент започва да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД в случаите, в които е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни падежи и кредиторът е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост поради неплащането на определен брой вноски или настъпването на други обстоятелства?“.
2.1. Според едното разбиране, застъпено в Решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., ТК, II т. о., Решение № 130/27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г., ТК, I т. о., Решение № 345/12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2012 г., ГК, III г. о., Решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., ТК, I т. о., Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., ТК, I т. о., Решение № 132/02.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1907/2014 г., ТК, I т. о., Решение № 7/15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4196/2013 г., ТК, I т. о., шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска; респективно тече от момента на настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг (с достигането на волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник).
2.2. Според другото схващане, изразено в Решение № 83/26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г., ГК, IV г. о. и Решение № 44/05.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60073/2016 г., ГК, III г. о.[1], ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.
В Решение № 89/31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 907/2016 г., ТК, II т. о. е приет следният отговор на поставения правен въпрос: началният момент на срока по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, респективно този по чл. 147 ЗЗД по отношение на лизинговите вноски по договор за финансов лизинг, започва да тече от момента на настъпване на падежа на всяка една от тях съобразно договореното в съответния погасителен план към договора, а не от момента на разваляне (прекратяване) на договора за лизинг.
С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставените тълкувателни проблеми.
Предвид междувременно постановеното Разпореждане от 07.03.2018 г. на заместник-председателите, с което тълк. д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС е насрочено за 07.06.2018 г., и при съобразяване на Правилата за приемане на тълкувателни решения от ОСГК, ОСТК и ОСГТК на ВКС и възприетата практика на провеждане на тълкувателните процедури, по-нататъшните действия по упражняване правомощието на Върховния касационен съд по чл. 124 КРБ остават в компетентната преценка на председателя и заместник-председателите.
Бележки под линия:
[1] Вж. Ставру, С., Р. Неков. Предизвикай: Съдебната практика!, 290-ник. Търговско и облигационно право: 2017. С.: Сиела, 2018, с. 325–328, с. 334–336.
