(сигнал № 18 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
(д-р Васил Петров, Константин Кунчев)
С настоящото предложение за отправяне на искане за образуване на тълкувателно дело, депозирано на 4 декември 2018 г., председателят на Върховния касационен съд, председателят на Гражданска колегия и председателят на Търговска колегия на Върховния касационен съд бяха сигнализирани за съществуването на противоречива съдебна практика по въпроси на отрицателните установителни искове за несъществуване на задължения поради погасяването по давност на вземанията.
В съдебната практика понастоящем масово се предявяват отрицателни установителни искове за недължимост на суми при твърдения, че вземанията, които кредиторът кани длъжника да плати, са погасени по давност. Основно такива искове се предявяват от потребители на енергия (топлинна, електрическа) и изобщо от потребители на всякакви комунално-битови услуги против доставчиците или снабдителите[1]. Предявяването на такива искове – вън от хипотезите на чл. 254-255 ГПК (отм.) и чл. 439 ГПК – предизвиква много въпроси, вкл.: допустимо ли е кредиторът, с оглед възможността да получи доброволно плащане на погасеното по давност вземане (арг. чл. 118 ЗЗД), да кани длъжника да го плати, както и: ако това е недопустимо и предизвиква спор, то при предявен отрицателен установителен иск от длъжника може ли кредиторът да признае иска и така да се освободи от отговорност за разноски.
1. Противоречива съдебна практика относно допустимостта на отрицателните установителни искове за несъществуване на задължения поради погасяване по давност на вземания
1.1. Според едното становище интересът от отрицателен установителен иск е конкретен, а не абстрактен. Когато с извънсъдебното си поведение кредиторът нe е дал повод за завеждане на отрицателен установителен иск за погасено по давност вземане (вкл. не е изпращал покана за плащане до длъжника) и в отговора на исковата молба кредиторът признава, че давността е изтекла, липсва правен интерес от иска като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Така:
Решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г., ВКС, III г. о.
1.1.А. С посоченото решение съставът на ВКС е отрекъл допустимостта на отрицателен установителен иск за вземания, предмет на изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, с оглед липсата на висящо изпълнително дело и на извънсъдебна покана от кредитора, и с оглед признанието на кредитора на иска в отговора на исковата молба.
1.1.Б. Напротив, в
Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., ВКС, І т. о., и
Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г., ВКС, IV г. о.,
се приема, че предявяването на отрицателен установителен иск за погасено вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо независимо от това дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново/бъдещо изпълнително производство.
1.2. Според едно друго принципно становище страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на отрицателен установителен иск. Но макар да е поначало недопустим такъв иск, то производството по делото не следва да бъде прекратявано. Аргументите са, че ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо от ГПК (отм.). Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл
Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о.,
Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, ІV г. о.
1.3. Едно трето становище принципно отрича допустимостта с отрицателен установителен иск длъжникът да иска установяване погасяването по давност на вземания на кредитора, като приема, че последиците на изтеклата погасителна давност могат да се релевират само с възражение против осъдителен иск на кредитора.
Приема се, че изпращането на писма, фактури и изобщо покани за погасени по давност вземания свидетелстват само за това, че кредиторът поддържа, че има такова вземане от длъжника. Но по това спор няма – след като заявява, че задълженията са погасени по давност, то длъжникът всъщност признава възникването и съществуването им към момента на изтичане на давността. Фактът, че кредиторът кани длъжника, не означава, че съществува спор относно погасяването им по давност. Право на кредитора е да кани длъжника да плати всички свои задължения, включително и погасените по давност, а на преценката на длъжника е дали ще плати съществуващите вземания.
Позоваването на изтекла давност с иск е преждевременно, тъй като кредиторът не е потърсил защита на материалните си права чрез иск, за да може в този смисъл да им се противопоставят чрез възражение последиците на давността – погасено право на иск и на право на принудително изпълнение. В този смисъл
Решение от 07.03.2014 г. по в. гр. д. № 119/2014 г., ОС-Варна,
Решение от 24.02.2015 г. по в. т. д. № 83/2015 г., ОС-Варна,
Решение от 12.10.2015 г. по в. т. д. № 970/2015 г., ОС-Варна,
Решение от 11.01.2016 г. по в. т. д. № 1657/2015 г., ОС-Варна.
2. Противоречива съдебна практика по въпросите за отговорността за разноски при признание на иска от ответника кредитор
2.1. Едното становище изхожда от тезата, че всякога извънсъдебната покана за плащане на едно вземане, вкл. погасено по давност, предизвиква повод за отричането на вземането по исков ред от претендирания длъжник. Самият длъжник може да се позове на изтеклата погасителна давност, с която лишава кредитора от възможността да реализира по принудителен ред вземането си, чрез възражение или чрез иск. Законът не създава задължение за длъжника да предявява възраженията си, включително и тези за изтекла погасителна давност, пред кредитора си извънсъдебно, поради липсата на въведено специално рекламационно производство, поради което и негов е изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез възражение по предявен срещу него иск. Следователно, доколкото кредиторът е уведомявал длъжника за съществуването на вземането и го е претендирал извъсъдебно, не е налице една от двете предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът кредитор да не е дал повод за спора. Той дължи разноски на длъжника, дори с отговора на исковата молба да е признал иска на длъжника. Така:
Определение № 266 от 28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2402/2018 г., ВКС, III г. о.
Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г., ВКС, IV г. о.,
Определение № 22736 от 23.10.2018 г. по ч. гр. д. № 12694/2018 г., СГС, ГО, IV-Д въззивен с-в,
Определение № 20917 от 05.10.2018 г. по ч. гр. д. № 6604/2018 г., СГС, ГО, постановено при особено мнение на съдията-докладчик,
Определение № 20732 от 04.10.2018 г. по ч. гр. д. № 12258/2018 г., СГС, ГО, IV-Б въззивен с-в,
Определение № 19482 от 20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 6417/2018 г., СГС, ТО, VI-15 с-в,
Определение от 26.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5784/2018 г., СГС, II-Е с-в,
Определение от 01.06.2018 г. по гр. д. № 4922/2018 г., СГС, ГО, IV-В с-в,
Определение от 24.04.2018 г. по ч. гр. д. № 4926/2018 г., СГС, I ГО,
Определение от 13.03.2018 г. по ч. гр. д. № 3146/2018 г., СГС, I ГО,
Определение от 15.01.2018 г. по гр. д. № 16535/2017 г., СГС, ГО, IV-В с-в,
Определение от 29.11.2017 г. по гр. д. № 12196/2017 г., СГС, ГО, II-А с-в,
Определение № 29525 от 13.11.2017 г. по ч. гр. д. № 13837/2017 г., СГС, ГО, II-Д въззивен с-в,
Определение от 07.2017 г. по ч. гр. д. № 8575/2017 г., СГС, I ГО,
Определение № 11579 от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 3504/2017 г., СГС, ГО, II-А с-в,
Определение от 24.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1092/2017 г., СГС, ГО, IV-В с-в.
2.2. Другото становище приема, че кредиторът има право да претендира от длъжника погасеното по давност вземане и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.
Мотивите са, че давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано или прекъсвано. В този смисъл
Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ВКС, III г. о.,
Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, ІV г. о.,
Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о.,
Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г., ВКС, III г. о.,
Определение № 24863 от 07.11.2018 г. по ч. гр. д. № 12875/2018 г., СГС, ГО,
Определение № 23023 от 25.10.2018 г. по ч. гр. д. № 13698/2018 г., СГС, ГО, постановено при особено мнение на член съдия от състава,
Определение от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 5505/2018 г., СГС, ТО,
Определение № 9727 от 30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 5594/2018 г., СГС, ГО,
Определение от 05.04.2018 г. по ч. гр. д. № 4446/2018 г., СГС, ТО,
Определение от 02.04.2018 г. по ч. гр. д. № 4170/2018 г., СГС, ТО,
Определение от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 2901/2018 г., СГС, ТО,
Определение от 29.11.2017 г. по ч. гр. д. № 13740/2017 г., СГС, ТО,
Определение от 16.11.2017 г. по ч.гр.д. № 14344/2017 г., СГС, ГО,
Определение от 09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 12147/2017 г., СГС, ГО,
Определение от 03.07.2017 г. по ч. гр. д. № 8224/2017 г., СГС, ТО.
Посочените противоречия са израз на различни схващания на действието (последиците) на изтичане на давностния срок – дали то настъпва по право, дали е необходимо волеизявление или действие на длъжника, и ако да – какво точно процесуално действие предизвиква последиците на давността – иск или възражение.
Има различие в схващането и кое е добросъвестното поведение на страните по облигационното отношение (кредитора и длъжника) при изтичане на давностния срок. В съдебната практика е срещано становището, че добросъвестното поведение на длъжника, преди предявяване на отрицателен установителен иск против погасено по давност вземане, е позоваване на изтичането на давността пред кредитора. Много разпространено обаче е и противното становище.
Бележки под линия:
[1] Не разполагаме със статистически данни, но по наши наблюдения всеки съдия в първо гражданско отделение на Софийския районен съд получава по 3-4 такива дела всеки месец, което означава, че на годишна база тези дела само в Софийския районен съд вероятно са поне 1500-2000.
