Кой може да бъде господар на работата при воденето на чужда работа без възлагане според българското облигационно право?

(статията е била публикувана за първи път в сп. „Търговско и облигационно право“, № 10, 2020 г.)

1. Предмет и ход на изложението. — Настоящата статия разглежда изискванията към субектите на гражданското право с оглед на това да бъдат страна по гестионното отношение в качеството им на господар на работата (qua dominus negotii): правоспособност (т. 2) и дееспособност (т. 3), както и проблемите, свързани с облигационното отношение при множеството господари на работата (т. 4); в края е дадено обобщение (т. 5). Кой трябва да бъде разбиран като господар на една работа, бе посочено в друго съчинение: това е лицето, чиито са правата и задълженията, обект на предприетата работа[1]. Така или иначе, понеже ЗЗД не предвижда някакви особени изисквания или отклонения от общите правила за субектите на гражданското право във връзка с доминуса (срвн. чл. 60-62 ЗЗД), поставените въпроси по-долу се отбелязват накратко. Освен това голяма част от обсъжданата материя вече се изясни при изясняването на проблема, посветен на това „кой може да бъде управител на чужда работа?“[2].

2. Правоспособност. — Преди всичко, както и управителят[3], така и всеки друг субект на облигационното право, господарят на работата трябва да бъде признат за субект на гражданското право, за да бъде страна по гестионното отношение (чл. 60-62 ЗЗД). Dominus negotii би могъл да бъде физическо[4] или юридическо лице[5], в т. ч. и държавата[6]. Тези изводи се налагат от обстоятелството, че ЗЗД не е поставил никакви ограничения в един или друг смисъл, но говори общо за „заинтересувания“ като титуляр на права и задължения по чл. 60, ал. 1 in fine, чл. 61-62 ЗЗД. Правната уредба не позволява и имплицитното извеждане на каквито и да било рестрикции, напр. доминус да бъде само физическо лице.

Нероденият не би могъл да бъде dominus, тъй като му липсва правоспособност: arg. per contrario от чл. 1 ЗЛС. Заченатият, който е роден способен да живее, не придобива права и задължения като господар на работата (чл. 60 и сл. ЗЗД), тъй като чл. 2, ал. 1 ab initio ЗН установява изключение, което се отнася единствено до наследяване „по закон“ или „по завещание“. Юридическо лице би могло да бъде страна по гестионното отношение – господар на работата, едва след като бъде вписано в съответния регистър за тази цел (вж. напр. чл. 67, изр. I ТЗ). Липсата на правоспособност е пречка за придобиването на каквито и да било права и задължения, в т. ч. и облигаторни въобще, и от negotiorum gestio в частност (чл. 60-62 ЗЗД).

Впрочем в това се заключава и практическата релевантност на липсата или наличността на правоспособност[7].

3. Дееспособност. — Dominus negotii би могъл да бъде и недееспособен, когато бива обвързван в това си качество по силата на закона (вж. чл. 60 и чл. 61, ал. 1-2 ЗЗД). Интервенцията на negotiorum gestor поначало е насочена в защита на чужд интерес, за който титулярят му не е в състояние да се погрижи сам поради absentia domini (вж. чл. 60, ал. 1 in fine ЗЗД). Тази невъзможност нерядко е тъкмо юридическа: господарят на работата е възпрепятстван да манифестира сам правно значимата си воля в един или друг смисъл[8]. Оттук и благото за него от института на negotiorum gestio: волеизявлението ще бъде извършено от управителя било от чуждо, било от свое име в зависимост от случая (чл. 61, ал. 1, пр. I-II ЗЗД).

Когато се задължава чрез ратификация (чл. 62 ЗЗС), доминусът обаче трябва да бъде дееспособен. В противен случай, ако действа лично, одобрението му ще бъде или нищожно (чл. 26, ал. 2, пр. II ЗЗД) – при пълна недееспособност (чл. 3, ал. 2 ЗЛС), или, най-малкото, унищожаемо (чл. 27 ЗЗД) – при ограничена дееспособност и липса на одобрение от попечителя или родителя (чл. 4, ал. 2 ЗЛС). Така или иначе, ratihabitio би могло да бъде дадено и от представителя на недееспособния dominus negotii (чл. 36 и сл. ЗЗД); разбира се, при съблюдаване на изискванията за това (чл. 130 СК), доколкото нарушенията им биха могли да се отразят на валидността на ратификацията (срвн. чл. 27 ЗЗД).

Правното значение на (не)дееспособност на доминуса се свързва с възможността сам или чрез друг за одобри работата (чл. 62, във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. II и чл. 27 ЗЗД).

4. Множество господари на работата. — Българското гражданско право в чл. 60 и сл. ЗЗД не съдържа отклонения от типичното развитие на облигационното отношение с оглед на неговите субекти (вж. чл. 127 и сл. ЗЗД)[9]. Ето защо, когато предприетата работа принадлежи на няколко лица, не се поражда нито активна, нито пасивна[10] солидарност от страна на кредиторите – господари на работата, нито пасивна солидарност от страна на длъжниците – господари на работата (арг.: чл. 127, ал. 1 ЗЗД). Следователно налице е разделност или парциалност в отношенията между гестора и доминусите[11]; солидарност, активна[12] или пасивна, би могла да възникне само ако уговорена, и то след предприемането на работата (чл. 365 и сл.).

При това, поначало задълженията на гестора към всеки един от доминусите са разделни, съобразно дела им в общата работата (срвн. чл. 121 ЗЗД), напр. съобразно дяловете им в едно гражданско дружество (чл. 357 и сл. ЗЗД) или ид. ч. в съсобствена вещ (чл. 30 и сл. ЗС). Но ако работата на неколцината господари е неделима „по своята природа“, задължението на управителя към всички тях е неделимо (чл. 128, ал. 1, пр. I ЗЗД); неделимостта по „намерението на договарящите“ е изключено per definitionem (арг. от чл. 128, ал. 1, пр. II, във вр. с чл. 60, ал. 1, пр. III и чл. 61, ал. 1-2 и чл. 62).

Практическата значимост от това дали при няколко доминуси е налице или не активна солидарност се състои в следното: при разделност от страна на кредиторите, за да се освободи от обвързаността си по чл. 60, ал. 2 във вр. с чл. 281 и сл. ЗЗД, гесторът трябва да изпълни на всеки един от доминусите поотделно, докато при солидарност от страна на кредиторите – доминуси задължението му би се погасило чрез изпълнение на един, кой да е, от тях. В случай на пасивна солидарност на неколцината господари на работата управителят би могъл да иска цялата сума, която му се дължи по силата на чл. 61, ал. 1-2 или на чл. 62, от всекиго, като рискът от неплатежоспособността на един от длъжниците – господари на работа, би тежал между тях (чл. 127, ал. 2, изр. II ЗЗД); при разделност рискът от това някой от тях да бъде неплатежоспособен би се понесъл от управителя.

5. Обобщение. — „Господар на работата“ по чл. 60-62 ЗЗД би могъл да бъде всеки, който е признат от правната норма за субект на гражданското право, т.е. физическо или юридическо лице, вкл. и държава. Това следва на общо основание от уредбата на воденето на чужда работа без възлагане: законодателят не е предвидил никакво ограничение, нито пък такова би могло да се изведе, относно изискванията към dominus negotii. Нероденият не би могъл да бъде „господар на работата“, защото му липсва правоспособност по довод от противното от чл. 1 ЗЛС. Заченатият, който е роден способен да живее, също не придобива подобни облигаторни права и задължения, тъй като чл. 2, ал. 1 ab initio ЗН установява изключение, което се отнася единствено до наследяване „по закон“ или „по завещание“. Юридическо лице би могло да бъде страна по гестионното отношение – господар на работата, но самопонятно, едва след като бъде вписано в съответния регистър за тази цел (вж. напр. чл. 67, изр. I ТЗ). Липсата на правоспособност е пречка за придобиването на каквито и да било права и задължения, вкл. и от negotiorum gestio (чл. 60 и сл. ЗЗД).

Бележки под линия:

[12] Възникването на активна солидарност ex lege у нас е спорно: ЗЗД не съдържа такава обща правна уредба. Уговарянето на активна солидарност едва ли би могло да породи съмнения, понеже всички лица, които се обвързват, правят волеизявления в този смисъл (арг. чл. 9 във вр. с чл. 21, ал. 1). Така или иначе Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга втора. Нова редакция Огн. Герджиков. С.: Софи-Р, 1996, 75-76, приема, че активната солидарност по силата на закона била недопустима по българското право, но без да привежда аргументи за това. Докато Герджиков, О. Търговски сделки. 3. прераб. и доп. изд. С.: ИК „Труд и право“, 2008, с. 172, намира, че такава все пак е налице в случая на чл. 374, ал. 2 ТЗ: всеки последващ превозвач можел да иска изпълнение на цялото задължение за навлото от изпращача или получателя. Калайджиев, Анг. Облигационно право. Обща част. 7. прераб. и доп. изд. С.: Сиби, 2016, с. 596, отстоява разбирането, че активната солидност може да бъде уговорена или да възникне от други юридически факти. Последните разбирания са правилни и следва да бъдат споделени.