Решение на съда (втори състав) от 20.09. 2017 г. по дело C?186/16 на Съда на Европейския съюз

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния) с акт от 3 март 2016 г., постъпил в Съда на 1 април 2016 г., в рамките на производство по дело

 

Въпроси:

 

1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?

 

2) Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13 да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?

 

3) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, която не е била предмет на преговори и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?.

 

Отговори:

 

1) Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза като разглежданата в главното производство, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. Поради това такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език.

 

2) Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ? обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Необходимата в това отношение проверка следва да се извърши от националния съд.

 

3) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на продавача или доставчика, в случая на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута.

 

ОБОЩЕНИЕ

 

Решението на СЕС  дава принципната схема за разрешаване на подобен род казуси и отговаря на съществени въпроси свързани с прилагането на правото на правото на ЕС в сферата на неравноправните клаузи. Очертани са основните спорни моменти и задълженията на националните юрисдикции да направи своята преценки, но са дадени и конкретни обстоятелства, които да се вземат предвид при извършването на тези проверки. По тази причина решението е важно защото задава последователността прие изследване на релевантните въпроси и определя кръга на относимите обстоятелства които да се съобразят. Целта е да се провери по същество в тези случаи дали към момента на сключване на договора и рекламирането на тези кредити банката добросъвестно доставя пълната информация на клиента и дали разяснява обективно степента на риска от обезценяване на местната валута спрямо франка, значението на този риск за цената на кредита и то в дългосрочен план, като се държи сметка за това което банката съобразно своята експертиза знае и може да знае за изменението на курса на франка, посредством анализа на текущата тенденция и прогноза за изменението на курса на франка спрямо лева. Разбира се решенето не дава краен отговор на въпросите, но създава модел за тяхното разрешение, който балансиран и следва основната цел защита на потребителя и поставя нови предизвикателства пред съдебната практика в България радикално да промени подхода си при изследване на поставените въпроси и да изостави формализма при разрешаването на поставените проблеми. 

 

ОТ ПОСТАНОВЕНОТО РЕШЕНИЕ МОГАТ ДА СЕ НАПРАВЯТ СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:

 

1. Клауза, която предвижда, че се отпуснат кредит в чужда валута, който се връща в чуждата валута е част от основния предмет на договора, поради което подлижи на проверка за това дали е неравноправно само при условие, че не е изразена на ясен и разбираем език.

 

Из мотивите на съда

37. В случая някои документи от преписката по делото, с която разполага Съдът, сочат, че клауза като разглежданата в главното производство в сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител договор за кредит, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла член 4, параграф 2 от Директива 93/13.

38. В това отношение следва да се отбележи, че с договор за кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график. Основните престации по този договор при това положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорената за предоставяне и възстановяване валута. При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 46 и сл. от своето заключение, фактът, че кредитът трябва да бъде погасен в определена валута, по принцип не се отнася до акцесорни условия на плащане, а до самото естество на задължението на длъжника, поради което представлява съществен елемент от договора за кредит.

39. Действително Съдът постановява в точка 59 от решение от 30 април 2014 г., K?sler и K?slern? R?bai (C?26/13, EU:C:2014:282), че понятието „основен предмет на договора“ обхваща клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител, която не е договорена индивидуално, като по силата на тази клауза при изчисляването на погасителните вноски по кредита се прилага курс продава на посочената валута само доколкото е установено, че посочената клауза определя основна престация по договора, която сама по себе си го характеризира, като запитващата юрисдикция следва да провери това.

40. Същевременно, както впрочем напомня запитващата юрисдикция, докато по делото, приключило с решение от 30 април 2014 г., K?sler и K?slern? R?bai (C?26/13, EU:C:2014:282), макар и изразени в чуждестранна валута, кредитите трябва да се изплащат в национална валута по прилагания от банковата институция курс продава на чуждестранната валута, в главното производство кредитите трябва да се погасяват в същата чуждестранна валута, в която са били предоставени. Както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от своето заключение обаче, договорите за кредит, индексирани в чуждестранна валута, не могат да се приравнят на договори за кредит в чуждестранна валута като разглежданите в главното производство.

 

!!! В случая с това разграничение не е съществено, защото е възможна и комбинация от двете уговорки при всички случаи тази клауза е част от основния предмет на договора. 

Чл. 6, ал. 2 Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в БАНКАТА, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от БАНКАТА на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на ххххххх (БАНКАТА) за швейцарския франк към лева/евро, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава БАНКАТА.

 

2. Налице ли са изключенията на член 1, параграф 2 от Директива 93/13

 

Из мотивите на съда

27. В тази връзка следва да се напомни, че член 1, параграф 2 от Директива 93/13 изключва от нейното приложно поле клаузите, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби (решение от 10 септември 2014 г., Ku?ionov?, C?34/13, EU:C:2014:2189, т. 76, както и, в този смисъл, решение от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C?92/11, EU:C:2013:180, т. 25).

28. Съдът вече е постановил, че изключването се прилага при наличие на две условия. От една страна, договорната клауза трябва да отразява законова или подзаконова разпоредба, и от друга страна, тази разпоредба трябва да е задължителна (решение от 10 септември 2014 г., Ku?ionov?, C?34/13, EU:C:2014:2189, т. 78).

29. В този смисъл, за да се установи дали договорна клауза е изключена от приложното поле на Директива 93/13, националният съд трябва да провери дали тази клауза отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията между договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C?92/11, EU:C:2013:180, т. 26, и от 10 септември 2014 г., Ku?ionov?, C?34/13, EU:C:2014:2189, т. 79).

30. В случая, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактически контекст, в който те се вписват, дали разглежданата в главното производство клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, отразява императивни разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/13.

31. При извършване на тези проверки националната юрисдикция трябва да отчита факта, че с оглед по-специално на целта на посочената директива, а именно защита на потребителите срещу неравноправни клаузи, включени от продавачи или доставчици в сключени с тях договори, въведеното в член 1, параграф 2 от същата директива изключение трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2014 г., Ku?ionov?, C?34/13, EU:C:2014:2189, т. 77).

 

!!!  Не е налице съгласно българското законодателство член 1, параграф 2 от Директива 93/13, което да изключва проверката на такива клаузи като неравноправни. При това следва да се прецени клаузата постановена ли  е на ясно и разбираем език

 

3. Прави се преценка дали клаузата е изразена на ясна и разбираем, език което понятие има свое автономно значение в правото на ЕС и е дадено в практиката на СЕС, според която това понятие се тълкува разширително.

 

Тази преценка включва не само граматически ясно формулирана клауза, но означава, че се поставят условия на банките да предоставят информация, която касае възможните изменения на курса на чуждата валута и начина, по който това изменение ще се отразява на бъдещата цена на кредита. Тоест до потребителя трябва добросъвестно да се предостави информация за възможните икономически последици, тоест как може да се измени цената на кредита. От какви фактори зависи това, какви рискове носят тези обстоятелства за повишаване на цената. Следва да се посочи, че в тежест на банката  е да установи, че клаузите са на ясен и разбираем език. Поставените изисквания не са въпрос на правен извод на езиковото и систематическо тълкуване на отделните клаузи, а са свързани с предоставени на обективна  информация предварително както и нейното адекватно разяснение, което е истинска гаранция за правата на потребителя да сключи информирано този вид сделка.

Разковничето е длъжна ли е банката да сподели прогнозата за изменението на курса на франка с потребителя и анализът си на изменението на курса от кризата до сключване на договора. Длъжна ли е да сподели, че макар дълго време франка да е бил валута с постоянен курс постепенно и последователно от началото на кризата започва да поскъпва спрямо лева. Може ли нормалния потребител да му се вмени в задължение да познава тези обстоятелства без дори да му е разяснено обстоятелствено , че има такива рискове. В тази връзка са изричните указания на СЕС да бъдат разяснение рисковете на потребителя. Става ясно, че степента на недобросъвестност се увеличава колкото по -дълъг е периода на постоянно увлечение на франка и то след финансовата криза. Тези обстоятелства банките не са разяснявали. Степента на недобросъвестност следва да се има предвид и публичната рекламиране на тези потребителски кредити. Налице е заблуждаваща и подвеждаща агресивна рекламна кампания. Внушенията са за сигурност на валутата изгоднотост на кредита  с по- ниска лихва. Прогнозите са за несигурност и за изгодното за банките, но не само това и развитието на ситуацията е такава и то за период от 6 години не променена. Дали настина банките не са имали прогноза за това развитие и анализ за тази ситуация.

 

Из мотивите на съда:

43. В самото начало следва да се напомни, че Съдът вече е постановил, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 (вж. в този смисъл решение от 30 април 2014 г., K?sler и K?slern? R?bai, C?26/13, EU:C:2014:282, т. 68). Всъщност не се прави преценка единствено на неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че са били изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език (решение от 3 юни 2010 г., Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid, C?484/08, EU:C:2010:309, т. 32).

44. По-конкретно задача на националния съд при отчитане на всички обстоятелства във връзка със сключването на договора е да провери дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем. Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Bucura, C?348/14, непубликувано, EU:C:2015:447, т. 66).

45. Освен това съгласно постоянната практика на Съда за потребителя от основно значение е информацията преди сключването на договора за договорните условия и за последиците от това сключване. Именно въз основа на тази информация той взема решение дали желае да се обвърже с условията, изготвени предварително от продавача или доставчика (решения от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C?92/11, EU:C:2013:180, т. 44, и от 21 декември 2016 г., Guti?rrez Naranjo и др., C?154/15, C?307/15 и C?308/15, EU:C:2016:980, т. 50).

46. В случая, що се отнася до кредитите в чуждестранна валута като разглежданите в главното производство, трябва да се подчертае, както напомня Европейският съвет за системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (ОВ С 342, 2011 г., стр. 1)[1], че финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент (Препоръка А — Осведоменост на кредитополучателите за рисковете, точка 1).

 

Препоръка А –   Осведоменост на кредитополучателите за рисковете

На националните надзорни органи и на държавите-членки се препоръчва:

1. да изискват от финансовите институции да предоставят на кредитополучателите адекватна информация относно рисковете, свързани с предоставянето на кредити в чуждестранна валута. Тази информация следва да бъде достатъчна, за да позволява на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата-членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент;

2. да насърчават финансовите институции да предлагат на потребителите кредити в национална валута за същите цели, за които се предоставят и кредити в чуждестранна валута, както и финансови инструменти за хеджиране срещу валутен риск.

 

Препоръка Б –   Кредитоспособност на кредитополучателите

На националните надзорни органи се препоръчва:

1. да наблюдават нивата на предоставяне на кредити в чуждестранна валута и на валутните несъответствия на частния нефинансов сектор, и да приемат необходимите мерки за ограничаване на предоставянето на кредити в чуждестранна валута;

2. да позволяват предоставяне на кредити в чуждестранна валута само на кредитополучатели, които доказват своята кредитоспособност, вземайки предвид структурата на погасяване на кредита и способността на кредитополучателите да устояват на неблагоприятни шокове в обменните курсове и в чуждестранния лихвен процент;

3. да обмислят установяване на по-строги стандарти за отпускане на кредити, като например съотношението на обслужване на дълга спрямо дохода и съотношението стойност на заема – стойност на обезпечението.

 

!!! С оглед така поставените високи изискванията с практиката на  СЕС то следва да се прием, че практиките на банките в България не отговарят на тези условия, поради което такива клаузи  подлежат на проверка за неравноправност.

 

4. При проверката за неравноправност следва да се прецени първо дали банката действа добросъвестно и второ дали тази клауза води до съществена неравноправност

 

При проверка на добросъвестно следва да се прецени към мамената на сключване на сделката имала ли е банката специално знание свързано с анализ и направена въз основа на него прогнозата в средносрочен план на курса на швейцарския фрак. Като при това дали ако потребителя би бил разполагал с това знание при индивидуално договаряне отново би сключил договора по този начин.

Преценката за съществена неравноправност се прави към мамената на сключване на сделката, но следва да се имат предвид и факториите, които ще влиялият на правоотношението независимо, че не зависят от валяте на банката. В този смисъл неравнпровнастоа може да се прояви в процеса на изпълнение на договора и това ще доведе до извод за значителна неравноправност, при положение че банката е била недобросъвестна към момента на сключване на договора.

 

Из мотивите на съда:

50. Както посочва генералният адвокат в точки 66 и 67 от своето заключение, от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клауза като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения.

51. Преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.

52. В случая от акта за преюдициално запитване следва, че разглежданата в главното производство клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута. В случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута подобна клауза поставя курсовия риск в тежест на потребителя.

53. Във връзка с това националната юрисдикция трябва да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на продавача или доставчика, в случая на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.

54. Действително, за да установи дали клауза като разглежданата в главното производство води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (вж. в този смисъл решение от 14 март 2013 г., Aziz, C?415/11, EU:C:2013:164, т. 68 и 69).

 

!!! Различната гледна точка към отговора на въпроси се аргументира в заключението на генералния адвокат, което също е значимо и представя проблемните моменти при решаването на тези казуси.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ[2]

 

WAHL

представено на 27 април 2017 година

Дело C?186/16 Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca Rom?neasc? SA

(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния)

 

2) Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13 да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?

 

Из мотивите на съда

64. В това отношение ми се струва от решаващо значение, по-конкретно при наличието на особено тежки финансови задължения като тези, с които могат да се характеризират взетите дългосрочни кредити, продавачите или доставчиците да предоставят на потребителите достатъчна информация, за да могат те напълно съзнателно да се ангажират.

65. По-конкретно, при положение че предлага на потребителя формуляр на договор за кредит, продавачът или доставчикът трябва да изложи в него по лесно разбираем начин евентуалните последици върху икономическото положение на този потребител. Последният по-специално трябва да е в състояние да разбере, че в замяна на определени финансови предимства (като например нисък лихвен процент) се задължава да поеме определена степен на риск. Следва да се уточни, че при кредитите, които не са предназначени за придобиване на недвижими имоти, към общото произтичащо от Директива 93/13 задължение за информация се добавят по-конкретни задължения, предвидени в директивите относно договорите за потребителски кредити ( 30 ).

66. За настоящото дело това означава, че макар средният потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, по принцип да е в състояние да схване, че обменният валутен курс търпи колебания, той трябва обаче да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит на сума, изразена в чуждестранна валута, той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си ( 31 ).

67. В подобен контекст от продавача или доставчика, в случая банката, трябва да се изисква да представи, като се има предвид нейната компетентност на експерт и познания в тази област, възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута.

68. Струва ми се обаче неразумно на етапа на сключване на договора за кредит от продавача или доставчика да се изисква да уведоми потребителя за настъпването на събития или развития, последващи сключването на договора, които той не е в състояние да предвиди. Не може да се иска от продавачите или доставчиците да дават на потребителите информация, различна от информацията, с която разполагат или обективно би следвало да познават към момента на сключването на този договор.

69. В случая, при липсата на доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди едно в крайна сметка историческо развитие в обменния курс между румънската лея и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007 г., и че съзнателно е пропуснала да информира за него кредитополучателите, ми се струва съвсем неразумно от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск. При все това националната юрисдикция следва да провери, че продавачът или доставчикът действително се е уверил, че съответните потребители са разбрали добре съдържанието на клаузите на договора за кредит и че така са били напълно в състояние да преценят икономическите последици от него.

70. В това отношение поставената тук проблематика следва да се разграничи от разглежданата в делото, по което е постановено решението от 30 април 2014 г., K?sler и K?slern? R?bai (C?26/13, EU:C:2014:282).

71. В последното дело е било от значение да се установи дали с оглед на всички елементи на релевантните факти, включително публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл не само да знае за съществуването на разлика, която обикновено се наблюдава на пазара на ценни книжа между обменния курс продава и обменния курс купува на чуждестранна валута, но и да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс продава при изчисляването на погасителните вноски, които той в крайна сметка ще дължи, и следователно общата себестойност на сключения заем ( 32 ). Припомням, че по това дело не се разглежда директно колебанието в обменните курсове, а обстоятелството, че месечните погасителни вноски по кредитите са изчислени по прилагания от банката курс продава на валутата.

72. В заключение, изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от граматическа гледна точка, а също по отношение на конкретния ? обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Това изискване въпреки това не би могло да стигне дотам, че да наложи на продавача или доставчика да предвиди и информира потребителя за последващите непредвидими развития, като тези, които характеризират колебанията в обменните курсове на разглежданите в главното производство валути, и този продавач или доставчик да поеме последиците от това.

 

!!! Изложените в тази част съображения ми се струват разумни и балансирани в духа на постановеното съдебното решение и би следвало да се ползват при изясняване на неговия смисъл, тъй като съдържат и конкретизация на някои по- общо изразени позиции в самото решение. Определено тази балансираност в позицията има своето основание особено що се касае за договори сключени през 2007 г., когато едва ли е имало ясна и безспорна прогноза за развитието на курса на франка, но това се променя през 2008 г., което следва да се отчете. Следва да се отчитат и фактите решението на швейцарската банка от септември 2011 за фиксиран курс на франка към еврото и отмяната на това решение през януари 2015. Това са конкретни факти знанието, на които са от значение за прогнозите и анализите за изменението на курса на фрака спрямо лева и еврото.

 

Въпрос:

1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?

 

Из мотивите на съда

82. В това отношение трябва добре да се разграничава случаят, в който договорна клауза е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора, от случая, в който въпреки че не е налице неравноправна клауза, носените от потребителя задължения поради промяна в обстоятелствата, настъпила след сключването на договора и независеща от волята на страните, се възприемат от него като по-тежки.

83. Първата хипотеза, която съответства по-специално на положението, разгледано от Съда в делото, по което е постановено решение от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb (C?92/11, EU:C:2013:180), и която се отнася до възможността за продавача или доставчика едностранно да изменя, на основание включена клауза тип, цената за престация на услуги (доставка на газ), „развитието, последващо“ договора, за което става въпрос, действително се отнася до прилагането на договорна клауза, която още от самото начало е била неравноправна, тъй като води до значителна неравнопоставеност между страните.

84. Обратно, втората хипотеза, тоест тази, при която не е налице неравноправна клауза, но поради развитието на обстоятелствата, носените от потребителя задължения се възприемат от него като прекомерно тежки, не е предвидена в защитата, предоставена с Директива 93/13

85. Такъв ми се струва случаят с клаузата, която при договор за кредит в чуждестранна валута налага месечните погасителни вноски по кредита да се извършват в същата тази валута и следователно „прехвърля“ свързания с обменния курс риск върху потребителя в случай на обезценяване на националната валута спрямо същата тази валута.

86. Подобна клауза не изглежда сама по себе си да води до неравнопоставеност. Всъщност следва да се отбележи, че промяната в обменния курс, която, припомням, може да се изрази както в повишаване, така и в понижаване, е обстоятелство, което не зависи от волята на страните по договора за кредит. Фактът, че престацията, която кредитополучателят дължи, е станала тежка за него поради промяната в обменните курсове при конвертирането ? в национална валута, не може да доведе до прехвърляне на свързания с обменния курс риск върху кредитора.

87. Освен това, за да се установи наличието на значителна неравнопоставеност, трябва да се констатира разлика между предоставената в заем сума и върнатата сума. Подобна разлика обаче не съществува: банковата институция е предоставила определен брой парични единици и е в правото си да получи обратно същия брой единици.

88. С други думи, фактът, че потребителят носи риска, свързан с обменния курс, сам по себе си не поражда значителна неравнопоставеност, тъй като продавачът или доставчикът (в конкретния случай банката) няма контрол върху обменния курс, който ще бъде валиден след сключването на договора.

89. Макар наличието на значителна неравнопоставеност да трябва също да се прецени спрямо събития, които кредиторът (продавач или доставчик) познава или е можел да предвиди към момента на сключване на договора, същото не може да важи за събития, настъпващи в хода на изпълнението на разглеждания договор, и това е така независимо от волята на страните.

90. В заключение и в случай, че се счете за необходимо да се отговори на първия въпрос, предлагам на Съда да отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 следва да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче не може да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди.

 

!!! В тази част мнението на генералния адвокат макар да има интересни разсъждения като цяло не мога да споделя. Направено е внушение, че тази клауза като в главното производство не е неравноправна. Аргументите обаче се базират на неудачен   подход за съпоставка  и разграничаване на тази клауза с клаузата за едностранно изменение на лихвата. При това се прави извод, че едните са неравноправни защо зависи от волята на силната страната, а другата не е неравноправна защото не зависи от волята на силната страна, а от хода на независещи от нея обстоятелства. Този подход е елементарен и не отчита всички обстоятелства по делото и спецификите на казуса не са обсъдени. Не споделям и извода, че банката е дала определен брой парични единици и е в правото си да получи обратно същия брой единици, поради което няма съществена неравнопоставеност. Това разсъждение е изцяло откъснато от икономическата логика на целта на договора, поради което се явява необосновано.

В този смисъл считам, че правилно решенето на СЕС се е отклонил от тези констатации и изводи, вместо което е прието, че  неравноправността може да се прояви в хода на изпълнение на един договор, ако към момента на сключване на договора банката е очаквал и прогнозирала това развитие. В този смисъла е и разбирането в решението на СЕС, да се съобрази експертната компетентност и познанията на продавача или доставчика, в случая на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута.   

Мнението, че ако банката е знаела или е прогнозирала повишаването на курса на франка, но е разяснила пълно и обективно риска, неговата степен на проявление в какви размери може да се отрази проявата на този риск върху размера на задължението по  кредита и въпреки това потребителят сключи договора няма законово основание банката да поема този риск може да се сподели, тъй като при тази хипотеза няма да има изобщо проверка за неравноправност на клаузата в договора, а и също няма да е налице недобросъвестност на банката. Предлага се един рисков продукт на пазара, който ясно да се обозначи като такъв, а не да се рекламира като изгоден потребителски кредит в условия на икономическа криза.

 

Бележки под линия

[1] Текстът на цялата препоръка виж  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1507134438291&uri=CELEX:32011Y1122(01)

[2] Целият текст на заключението на генералния адвокат http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1507192061704&uri=CELEX:62016CC0186.

 

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.