Превод на промените във френския Граждански кодекс от 10 февруари 2016 г. относно договорите, общия режим на задълженията и тяхното доказване (част V)

 

(превод на Добри Тенев и Злати Ангелов)

ГЛАВА IV

ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

РАЗДЕЛ 1

Изпълнение

Подраздел 1

Общи положения

 

Чл. 1342. (1) Изпълнението е доброволен акт по престиране на дължимото.

(2) Изпълнението трябва да бъде извършено, когато дългът стане изискуем.

(3) То освобождава длъжника и погасява задължението, освен когато законът или договорът предвиждат встъпване в правата на кредитора.

Чл. 1342-1. Изпълнението може да бъде извършено и от лице, което не е задължено, освен когато кредиторът основателно откаже.

Чл. 1342-2. Изпълнението трябва да бъде направено на кредитора или на лице, овластено да го получи.

(2) Изпълнение на лице, което не е овластено да получи изпълнение, е валидно, ако кредиторът го потвърди или се е възползвал от него.

(3) Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

Чл. 1342-3. Когато е добросъвестно, изпълнението към привиден кредитор е валидно.

Чл. 1342-4. (1) Кредиторът може да откаже да получи частично изпълнение дори ако задължението е делимо.

(2) Той може да се съгласи да получи нещо, различно от дължимото.

Чл. 1342-5. Длъжникът по задължение за прехвърлянето на собствеността върху определена вещ се освобождава, когато я предаде в настоящото й състояние, освен ако влошеното й качество се дължи на негови действия или на действия на лица, за които той отговаря.

Чл. 1342-6. Ако законът, договорът или съдът не посочват друго, изпълнението се извършва в местожителството на длъжника.

Чл. 1342-7. Разходите по изпълнението се поемат от длъжника.

Чл. 1342-8. Изпълнението се доказва чрез всички доказателствени средства.

Чл. 1342-9. (1) Когато кредиторът е предал доброволно на длъжника оригиналния подписан документ или съдебния акт, удостоверяващ вземането, действа оборимата презумпция, че длъжникът е освободен от задължението.

(2) При солидарните задължения предположението се отнася до всички солидарни длъжници.

Чл. 1342-10. (1) Когато длъжникът има повече от едно задължение към кредитора, може да посочи кое от задълженията погасява с изпълнението.

(2) Ако не е сторил това, погасяват се най-напред просрочените задължения, а измежду тях – тези, които длъжникът има най-голям интерес да погаси. При равностоен интерес, погасява се най-старото. Ако задълженията са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

 

Подраздел 2

Специални правила за паричните задължения

 

Чл. 1343. (1) Длъжник по парично задължение се освобождава, когато изплати номиналната му стойност.

(2) Стойността на дължимата сума може да варира в резултат на индексирането.

(3) Длъжникът по задължение, чиято стойност трябва да бъде преоценена, се освобождава с изплащането на паричната сума, определена след извършване на преоценката¹.

Чл. 1343-1. (1) Когато паричното задължение е лихвоносно, длъжникът се освобождава, като изплати главницата, заедно с дължимите лихви. Частичното плащане погасява първо лихвите.

(2) Задължението може да бъде лихвоносно по силата на закона или договора. Размерът на уговорената лихва трябва да бъде изразен писмено. Ако не е уговорено друго, се счита, че лихвата е годишна.

Чл. 1343-2. Просрочена лихва, дължима за срок над една година, е лихвоносна, ако това следва от договора или от съдебен акт.

Чл. 1343-3. Изплащането на парични задължения във Франция се извършва в евро. Плащането може да бъде извършено в друга валута, ако задължението е породено от международен договор или акт на чуждестранен съд.

Чл. 1343-4. Местоизпълнението на парично задължение е в местожителството на кредитора, освен ако друго не следва от закона, от договора или от съдебен акт.

Чл. 1343-5. (1) С оглед положението на длъжника и нуждите на кредитора съдът може да отложи плащането на дължимите суми или да разсрочи това плащане за срок до две години.

(2) Чрез отделно решение, което е нужно да бъде мотивирано, съдът може да определи лихва в намален размер, но не по-нисък от законната лихва, по отношение на отсрочените вноски или да постанови, че плащанията ще погасяват главницата с предимство пред лихвите.

(3) Съдът е длъжен да вземе тези мерки по отношение на длъжника, ако по този начин ще се улесни или ще се подсигури изпълнението на дълга.

(4) Решението на съда спира всички инициирани от кредитора принудителни мерки. Не се дължат лихви и неустойки за забава през определения от съда срок.

(5) Всякакви противни уговорки се смятат за неписани.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на алиментните задължения².

 

Подраздел 3

Покана за изпълнение

Параграф 1 Покана до длъжника

 

Чл. 1344. Длъжникът се счита за поканен да изпълни чрез получаване на официална покана, чрез други равностойни на поканата действия на кредитора или чрез самото настъпване на изискуемостта, когато това е уговорено в договора.

Чл. 1344-1. От момента на поканата за изпълнение на парично задължение започва да тече лихва за забава в размер на законната лихва, без да е необходимо кредиторът да доказва претърпени вреди.

Чл. 1344-2. От момента на поканата за предаване на вещ рискът преминава върху длъжника.

 

Параграф 2 Покана до кредитора

 

Чл. 1345. (1) Когато падежът е настъпил и без основателна причина кредиторът отказва да получи дължимото или чрез поведението си възпрепятства изпълнението, длъжникът може да го покани да приеме или да не пречи на изпълнението.

(2) Поканата до кредитора спира трупането на лихви срещу длъжника и прехвърля риска от погиване на вещта върху кредитора, освен в случаите на груба небрежност или умисъл от страна на длъжника.

(3) Поканата до кредитора не прекъсва погасителната давност за дълга.

Чл. 1345-1. (1) Ако кредиторът не приеме предложеното му изпълнение в двумесечен срок от поканата, когато задължението е парично, длъжникът може да вложи дължимата сума в Caisse des d?p?ts et consignations³, а при задължение за предаване на вещ – да я предаде за съхранение у търговец, чиято дейност е свързана с приемане и съхраниение на стоки със задължение да ги пази и да ги върне⁴.

(2) Ако предаването на вещта за съхранение е невъзможно или твърде скъпо, съдът може да разреши продажбата на вещта чрез частна сделка или на публична продан. След приспадане на разноските по продажбата, продажната цена се влага в Caisse des d?p?ts et consignations.

(3) Влагането на парите и предаването на вещта за съхранение освобождават длъжника от момента, в който кредиторът е уведомен.

Чл. 1345-2. Когато задължението има за предмет нещо различно, длъжникът се освобождава, ако поведението на кредитора, възпрепятстващо изпълнението, не бъде преустановено в двумесечен срок от поканата.

Чл. 1345-3. Разноските по поканата, влагането на паричната сума и предаването за съхранение са за сметка на кредитора.

 

Подраздел 4

Изпълнение с встъпване в правата на удовлетворения кредитор

 

Чл. 1346. Суброгацията настъпва по силата на закона в полза на лице, което, имайки правен интерес, изпълни едно чуждо задължение, като това изпълнение освобождава oт отговорност към кредитора лицето, в чиято тежест е целият или част от дълга.

Чл. 1346-1. (1) Договорната суброгация се извършва по инициатива на кредитора, който, като получава изпълнение от трето лице, прехвърля правата си срещу длъжника в полза на това трето лице.

(2) Договорната суброгация изисква изрични волеизявления⁵.

(3) Съгласието за суброгация се постига по време на изпълнението, освен ако кредиторът предварително е изразил своята воля да бъде заместен от третото лице от момента на изпълнението. Суброгацията може да бъде доказана с всички доказателствени средства.

Чл. 1346-2. (1) Заемодателят, който е отпуснал парична сума на длъжник, за да изпълни свое задължение, може да бъде суброгиран със съгласието на кредитора. Волята на страните се изразява изрично и разписката, издадена от кредитора, следва да посочва заемодателя като източник на средствата.

(2) Суброгацията може да се извърши и без съгласието на кредитора, но само ако дългът е станал изискуем или срокът за изпълнение е установен в полза на длъжника. В такъв случай трябва документът по заема и разписката да са нотариално заверени, също така договорът за заем следва да посочва, че заетата сума ще бъде използвана за погасяване на дълга, а разписката – че дългът е платен с парична сума, предоставена от новия кредитор за тази цел.

Чл. 1346-3. Суброгацията не може да навреди на кредитора, когато той е получил изпълнение само на част от дълга. В такъв случай той може да упражнява правата си върху остатъка от дълга с предимство пред лицето, от което е получил частичното изпълнение.

Чл. 1346-4. (1) Изпълнилото трето лице се суброгира до размера на това, което е престирало. То получава вземането и неговите принадлежности, с изключение на тези права, които са свързани с личността на кредитора.

(2) В полза на новия кредитор законна лихва за забава тече от момента на поканата за изпълнение, освен ако той е договорил с длъжника друг размер на лихвата за забава. Обезпеченията гарантират и вземанията за лихви, но когато са дадени от трети лица, размерът е ограничен до това, за което са гарантирали, освен ако изразят съгласие да отговарят и над този размер.

Чл. 1346-5. (1) Длъжникът може да се позовава на суброгацията от момента на узнаването. Тя е противопоставима спрямо него само ако е бил уведомен или е узнал за нея.

(2) Суброгацията е противопоставима на трети лица от момента на изпълнението.

(3) Срещу суброгирания (новия) кредитор длъжникът може да прави възражения, касаещи самия дълг, като например възражение за нищожност, възражение за неизпълнен договор, възражение за разваляне на договора или възражение за прихващане на свързани дългове. Той също може да прави възражения, произтичащи от отношенията му със стария кредитор, възникнали преди суброгацията да е станала противопоставима спрямо него, като възражение за дадена отсрочка, извършено опрощаване или прихващане на несвързани дългове.

 

РАЗДЕЛ 2

Прихващане

Подраздел 1

Общи правила

 

Чл. 1347. (1) Прихващането е едновременното погасяване на насрещни задължения между две лица.

(2) Когато се извърши прихващане, задълженията се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице всички необходими условия за прихващане.

Чл. 1347-1. (1) По този подраздел се прихващат само заместими задължения, които са сигурни, ликвидни и изискуеми.

(2) Задълженията са заместими, когато се дължат парични суми, дори и да са в различни валути, стига да са конвертируеми⁶, както и когато имат за предмет определено количество еднородни вещи.

Чл. 1347-2. Не могат да бъдат прихващани без съгласието на кредитора неговите несеквестируеми права, задължения за връщане по договор за влог, задължения за връщане на вещ, дадена в заем за послужване, или на вещ, от която кредиторът е лишен неправомерно.

Чл. 1347-3. Гратисният период за плащане не е пречка за извършване на прихващане.

Чл. 1347-4. Ако е налице повече от едно задължение, подлежащо на прихващане, прилагат се правилата на чл. 1342-10.

Чл. 1347-5. Когато длъжникът се е съгласил безрезервно с прехвърлянето на вземането, той не може да извършва срещу цесионера прихващанията, които е могъл да извършва срещу цедента.

Чл. 1347-6. (1) Поръчителят може да противопостави на кредитора, ако е възможно прихващане между вземане на последния към главния длъжник.

(2) Солидарен длъжник може да се възползва от прихващане, извършено между кредитора и друг от солидарните длъжници, за да намали размера на цялото задължение със съответната част от задължението на този длъжник.

Чл. 1347-7. Прихващането не засяга придобитите от трети лица права.

 

Подраздел 2

Особени правила

 

Чл. 1348. Прихващането може да бъде постановено от съда дори когато едно от задълженията, макар и сигурно, не е ликвидно или изискуемо. Ако решението не посочва друго, прихващането действа от момента на постановяване на решението.

Чл. 1348-1. (1) Съдът не може да откаже прихващане на свързани задължения само поради факта, че едно от тях не е ликвидно или изискуемо.

(2) В такъв случай прихващането се смята извършено в деня, в който едното от задълженията е станало изискуемо.

(3) В същата ситуация придобиването от трето лице на вземане, относимо към едно от задълженията, не отнема правото на длъжника да извърши прихващане на това вземане с негово вземане⁷.

Чл. 1348-2. Страните свободно могат да се съгласят да погасяват своите възникнали или бъдещи насрещни задължения чрез прихващане. Подобно прихващане действа от момента на споразумението, а ако се отнася до бъдещи задължения – от началния момент на тяхното едновременно съществуване.

 

РАЗДЕЛ 3

Сливане

 

Чл. 1349. Когато едно лице придобие качеството на кредитор и длъжник по едно и също задължение, настъпва сливане. То погасява вземането и акцесорните му права, освен тези, придобити от или срещу трети лица.

Чл. 1349-1. (1) Когато сливането настъпи по отношение на един от солидарните длъжници или кредитори, дългът или правото на останалите се намалява с неговия дял.

(2) Когато сливането засяга задължение, обезпечено от поръчител, той се освобождава дори и когато отговаря солидарно. Когато сливане настъпи по отношение на един от поръчителите, главният длъжник не се освобождава. Отговорността на останалите поръчители се намалява с размера на дела на поръчителя, по отношение на когото е настъпило сливането.

 

РАЗДЕЛ 4

Опрощаване на дълг

 

Чл. 1350. Опрощаването на дълг е договор, по силата на който кредиторът освобождава длъжника от задължението му.

Чл. 1350-1. (1) Опрощаването на дълга на един от солидарните длъжници освобождава останалите до размера на неговия дял.

(2) Опрощаването, извършено от един от солидарните кредитори, освобождава длъжника само за дела на този кредитор.

Чл. 1350-2. (1) Опрощаването по отношение на главния длъжник освобождава всички поръчители, дори и солидарно отговорните.

(2) Опрощаването по отношение на един от солидарните поръчители не освобождава главния длъжник, но намалява отговорността на останалите поръчители до размера на неговия дял.

(3) Стойността на това, което е дадено на кредитора от поръчителя срещу опрощаването, намалява размера на задължението на главния длъжник. Отговорността на останалите поръчители се намалява с размера на по-голямата стойност измежду дела на освободения от дълга поръчител и това, което е престирал срещу опрощаването.

 

РАЗДЕЛ 5

Невъзможност за изпълнение

 

Чл. 1351. Невъзможността на изпълнението освобождава длъжника до размера на невъзможната част, когато е причинена от непреодолима сила и е окончателна, освен ако длъжникът се е съгласил да поеме риска или е бил поканен да изпълни⁸.

Чл. 1351-1. (1) Когато невъзможността е резултат от погиване на дължимата вещ, длъжникът, който е бил в забава, се освобождава, ако докаже, че вещта би погинала и при своевременно изпълнение.

(2) Той обаче е длъжен да прехвърли върху кредитора своите права и искове, свързани с погиването на вещта.

 

ГЛАВА V

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

 

Чл. 1352. Обезщетението за предмет, различен от определена сума пари, е натурално, а когато това е невъзможно, се изплаща стойността му, определена към деня на обезщетяването.

Чл. 1352-1. Лице, което дължи вещ в натура, отговаря за всички повреди и влошавания в нейното качество, които намаляват нейната стойност, освен ако то е било добросъвестно и те не се дължат на негова вина.

Чл. 1352-2. (1) Лице, което е продало една чужда вещ, която добросъвестно е получило, дължи обезщетение на собственика й само в размер на продажната цена.

(2) Ако я е получило недобросъвестно, обезщетението е в размер на стойността на вещта, определена към деня на обезщетяването, ако надвишава продажната цена.

Чл. 1352-3. (1) Обезщетението включва плодовете и стойността на ползването на вещта.

(2) Стойността на ползването се определя от съда към деня на постановяване на решението.

(3) Освен ако е уговорено друго, когато плодовете вече не са налични, дължимото обезщетение е парично и се определя към деня на обезщетяването, на базата на състоянието на вещта към деня на плащането на продажната цена.

Чл. 1352-4. Обезщетението, дължимо на нееманципиран непълнолетен или на пълнолетен, поставен под закрила, се намалява с размера на ползата, която това лице е добило от унищожената сделка.

Чл. 1352-5. Размерът на обезщетението се определя, като се вземат предвид направените от длъжника необходими разноски за съхранението на вещта, както и разходите, които са увеличили стойността й – до размера на увеличената стойност, оценени към деня на обезщетяването.

Чл. 1352-6. Паричните обезщетения се дължат заедно със законната лихва и всички данъци, платени на лицето, което ги е получило.

Чл. 1352-7. Недобросъвестният получател дължи лихвите, плодовете, които е получил, и стойността на ползването от момента на получаването им. Добросъвестният получател ги дължи само от деня на поканата.

Чл. 1352-8. Получените услуги се обезщетяват в паричната им оценка, определена към деня на предоставянето им.

Чл. 1352-9. Дадените обезпечения преминават по силата на закона върху дължимите обезщетения, но поръчителят не губи последиците от изтеклия в негова полза срок.

 

ДЯЛ IVB

ДОКАЗВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 1353. (1) Лице, което претендира изпълнение, трябва да докаже правото си.

(2) Лице, което твърди, че е освободено, следва да докаже изпълнението или обстоятелствата, довели до погасяването на задължението.

Чл. 1354. (1) Презумпциите, които законът въвежда относно определени актове или факти, освобождават лицето, в чиято полза са установени, от доказването им.

(2) Презумпцията е оборима, когато законът допуска доказване на противното и тя може да бъде оборена чрез всички доказателствени средства. Презумпцията е „смесена“, когато законът ограничава допустимите доказателствени средства за нейното оборване или основанията, на които може да бъде оборена. Презумпцията е необорима, когато обратното на предположеното от нея не може да бъде доказвано.

Чл. 1355. Силата на пресъдено нещо се формира само по отношение предмета на решението. Предметът на иска трябва да е същият, да е предявен на същото основание между същите страни и в същото им качество.

Чл. 1356. (1) Уговорките, свързани с доказването, са валидни, ако се отнасят до права, с които страните могат да се разпореждат.

(2) Договарящите не могат да отменят установените от закона необорими презумпции, нито да променят доказателствената сила на признанията и клетвите, дадени пред съда. Те не могат да уговарят необорими презумпции в полза на една от тях.

Чл. 1357. Доказването пред съда на всички факти и обстоятелства, както и тяхното оспорване, се уреждат от Гражданския процесуален кодекс⁹.

 

ГЛАВА II

ДОПУСТИМОСТ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Чл. 1358. Освен ако законът предвижда друго, доказването се осъществява чрез всички доказателствени средства.

Чл. 1359. (1) Правни сделки, свързани със парична сума или на стойност, надвишаващи определен с декрет¹⁰ размер, се доказват чрез писмени доказателства, които могат да бъдат частно подписани или официално удостоверени.

(2) Не могат да се представят доказателства извън или против писмените доказателства, установяващи правни сделки, дори и когато паричната сума или стойността им да не надвишават размера по предходната алинея, освен други писмени доказателства, които са частно подписани¹¹ или официално удостоверени.

(3) Лице, чието вземане надхвърля размера по алинея първа, не може да бъде освободено от ограничението за доказване само чрез писмени доказателства, дори и да намали съответно размера на претенцията си до допустимия по алинея първа размер.

(4) Същото се отнася и до лице, предявило частичен иск, ненадхвърлящ този размер, независимо дали пълният размер на правото го надхвърля.

Чл. 1360. В изключение от предходния член са случаите на фактическа или морална¹² невъзможност за снабдяване с писмените доказателства, когато е обичайна практика такива сделки да не се сключват писмено или когато писмените доказателства са били загубени вследствие на непреодолима сила.

Чл. 1361. Писмените доказателства могат да бъдат допълвани от признания пред съда, както и чрез решителна клетва или чрез несъщински писмени доказателства, подкрепени от други доказателства.

Чл. 1362. (1) Всеки писмен документ се счита за начало на писмено доказателство, когато той произхожда от лицето, което го оспорва, или от лице, което той представлява, и твърденията в документа са вероятно истински.

(2) Съдът може да приеме за равностойни на несъщинските доказателства устните твърдения на страна по спора в отговор на зададени от съда въпроси, както и отказа да се отговаря на такива въпроси и неотговаряне по тях поради неявяване пред съда.

(3) Позоваването на официален документ или на подписан документ, обнародван в публичен регистър, е равностойно на несъщински писмен документ.

 

ГЛАВА III

ВИДОВЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

РАЗДЕЛ 1

Писмени доказателства

Подраздел 1

Общо положения

 

Чл. 1363. Никой не може да създава писмени доказателства в своя полза.

Чл. 1364. Доказването на правна сделка може да бъде осигурено предварително чрез съставяне на официални писмени документи в проста писмена форма¹³.

Чл. 1365. Писмената форма се изразява в съвкупност от букви, знаци, цифри и други символи с разбираемо значение, независимо от носителя.

Чл. 1366. Електронният текст има същата доказателствена сила като написаното на хартия, когато е възможна надеждна идентификация на автора и когато текстът е изготвен и съхраняван при условия, гарантиращи неговата автентичност.

Чл. 1367. (1) Подписът, който е необходим за сключването на правната сделка, идентифицира своя автор. Той свидетелства за неговото съгласие със задълженията, които поражда тази сделка. Подписът на държавен орган придава автентичност на сделката.

(2) Когато подписът е електронен, трябва да се използва надежден начин на идентификация, гарантиращ връзката му с акта, относно който е поставен. Надеждността се предполага до доказване на противното, когато самоличността на подписващия и автентичността на документа са гарантирани, при условия, установени от Conseil d’?tat¹⁴.

Чл. 1368. Съдът разрешава споровете относно писмени доказателства, като преценява кой документ е по-вероятно да е автентичен с оглед на всички доказателства, ако друго не следва от закона или договора.

 

Подраздел 2

Официални документи

 

Чл. 1369. (1) Официален е документът, който отговаря на всички изисквания и е удостоверен от компетентен държавен орган.

(2) Официален документ може да бъде изготвен и в електронна форма, като се изпълнят условията, предвидени от Conseil d’?tat.

(3) Когато официалният документ е удостоверен от нотариус, не е необходимо той да бъде саморъчно написан, както иначе законът предвижда.

Чл. 1370. Документ, който поради липса на компетентност у държавния орган или поради неспазена форма не е официален документ, има силата на частен писмен документ, ако е бил изготвен и подписан от страните.

Чл. 1371. (1) Официалният документ има материална доказателствена сила до момента, в който се установи, че волеизявлението, което компетентният държавен орган лично е извършил или е заверил, е невярно.

(2) Когато документът е неистински¹⁵, съдът може да преустанови изпълнението му.

 

Подраздел 3

Частни документи

 

Чл. 1372. Частният документ, който е признат или за който се предполага, че е признат от лицето, на което той се противопоставя, съставлява доказателство по отношение на подписалите го лица и техните правоприемници.

Чл. 1373. Лицето, на което документът се противопоставя, може да оспорва своя почерк или подпис. Правоприемниците на страните също могат да оспорват почерка и подписа на посоченото в документа лице или да заявят, че не ги разпознават. В тези ситуации се преценява истинността на написаното.

Чл. 1374. (1) Частен документ, подписан от адвоката на която и да е от страните или от адвокатите на всички страни, представлява доказателство, заместващо изготвянето и подписването на документа лично от тях. Това важи по отношение на страните и техните правоприемници.

(2) Правилата на Гражданския процесуален кодекс относно твърдения за подправка се прилагат и по отношение на тези документи.

(3) Подобен документ не изисква никакви саморъчно написани волеизявления, каквито иначе законът предвижда.

Чл. 1375. (1) Частен документ, обективиращ двустранен договор, съставлява доказателство само ако всяка от страните е получила екземпляр от него, освен ако страните са се съгласили да депозират оригинала у трето лице.

(2) Всеки екземпляр посочва броя на изготвените копия.

(3) Лице, което е изпълнило, дори и частично, не може да се позовава на несъответстващия брой екземпляри или грешното му посочване.

(4) Изискването относно различните екземпляри от договора се счита изпълнено за договори в електронна форма, когато са изготвени и съхранени в съответствие с чл. 1366 и чл. 1367 и процесът позволява на всяка от страните да притежава или да има достъп до копие на траен носител.

Чл. 1376. Частен документ, чрез който едно лице се задължава към друго да изплати парична сума или да му достави заместими вещи, не съставлява доказателство, освен ако съдържа подписа на това лице, както и саморъчно написано волеизявление относно сумата или количеството, изписано с думи и цифри. В случай на несъотвествие между думи и цифри меродавно е написаното с думи.

Чл. 1377. Що се отнася до третите лица, за достоверна дата на съставяне на писмения документ се счита денят на вписването, денят на смъртта на подписалия или датата, на която документът е придобил качеството на официален документ.

 

Подраздел 4

Други документи

 

Чл. 1378. Регистрите и документите, които лицата като професионалисти са длъжни да поддържат или да изготвят, имат същата доказателствена сила като писмените документи срещу техния автор. Лице, което се позовава на такива документи, не може да избира тези измежду съдържащите се в тях волеизявленията, които го ползват.

Чл. 1378-1. (1) Частните регистри и документи не съставляват доказателства в полза на лицата, които са ги изготвили.

(2) Те съставляват доказателства срещу тях:

1. когато официално признават получено изпълнение;

2. когато изрично посочват, че са били изготвени с цел отстраняване на неточности в писмени доказателства, отнасящи се до задължения в полза на лицето, в чиято полза те са предвидени.

Чл. 1378-2. (1) Отбелязването върху документа на задължението на изпълнение или на друго основание за освобождаване, направено от кредитор, у когото все още се намира този документ, създава оборимата презумпция, че длъжникът е освободен.

(2) Същото се отнася и до отбелязването върху копие на документа на вземането или разписка, при условие че копието е у длъжника.

 

Подраздел 5

Дубликати

 

Чл. 1379. (1) Достоверният дубликат има доказателствената сила на оригинала. Достоверността се преценява от съда. Дубликат с изпълнителна сила и заверен дубликат на официален документ се считат за надеждни.

(2) Всеки дубликат, възпроизведен във форма и съдържание, идентични с тези на оригинала, чиято достоверност е гарантирана по начин, определен с декрет на Conseil d’?tat, се счита за надежден до доказване на противното.

(3) Ако оригиналният документ все още съществува, неговото представяне може винаги да бъде поискано.

 

Подраздел 6

Актове на признаване

 

Чл. 1380. (1) Актът на признаване не отнема правото да се иска представяне на оригинала, освен ако актът на признаване възпроизвежда съдържанието на оригинала.

(2) Всичко, съдържащо се в акта на признаване и надхвърлящо оригиналния документ или което се различава от него, няма действие.

 

РАЗДЕЛ 2

Свидетелски показания

 

Чл. 1381. Доказателствената стойност на свидетелските показания, дадени от трети лица при условията на Гражданския процесуален кодекс, се преценява от съда.

 

РАЗДЕЛ 3

Съдебни презумпции

 

Чл. 1382. Предположения, които не са установени в закона, се оставят на преценката на съда, който трябва да допуска само такива предположения, които са сериозни, точни и кореспондиращи с останалите факти в конкретния случай. Последното е допустимо само когато законът позволява доказване чрез всички доказателствени средства.

 

РАЗДЕЛ 4

Признания

 

Чл. 1383. (1) Признанието е волеизявление, с което едно лице признава за истински факти, които могат да предизвикат неблагоприятни за него правни последици.

(2) Признанието може да бъде извършено съдебно или извънсъдебно.

Чл. 1383-1. (1) Извънсъдебно признание, направено устно, има правна сила само когато законът допуска доказване чрез всички доказателствени средства.

(2) Неговата доказателствена стойност се преценява от съда.

Чл. 1383-2. Съдебно е признанието, извършено пред съда от страна по делото или от неин изрично упълномощен процесуален представител.

(2) Съдебното признание е доказателство срещу неговия автор.

(3) Съдебното признание не може да бъде разделено против неговия автор.

(4) Съдебното признание е неоттегляемо, освен в случаите на грешка относно фактите.

 

РАЗДЕЛ 5

Клетви

 

Чл. 1384. Едната страна може да поиска от другата да даде решителна клетва, от която ще зависи изходът на делото. Съдът може по своя инициатива да поиска от една от страните да даде решителна клетва.

 

Подраздел 1

Решителни клетви

 

Чл. 1385. Решителната клетва може да бъде поискана по всякакви спорни въпроси и във всеки етап на процеса.

Чл. 1385-1. (1) Решителната клетва може да се отнася само до лични действия на страната, от която е поискана.

(2) Лицето може да върне обратно решителната клетва, ако предметът й не е свързан с неговото чисто лично поведение.

Чл. 1385-2. Лицето, което отказва да даде поисканата му решителна клетва или не желае да я върне обратно на другата страна, губи спора, предмет на клетвата.

Чл. 1385-3. (1) Лицето, което е поискало или върнало решителната клетва, не може да отмени тези свои действия, когато другата страна е заявила готовност да положи решителната клетва.

(2) Когато решителната клетва е положена, другата страна не може да доказва нейната неистинност.

Чл. 1385-4. (1) Клетвата съставлява доказателство само в полза или вреда лицето, което я е поискало. Клетва съставлява доказателство и за наследниците и заветниците на лицето, което я е поискало.

(2) Клетва, поискана само от един от солидарните кредитори, може да освободи длъжника само по отношение на този кредитор.

(3) Клетва, поискана от главния длъжник, освобождава и поръчителите.

(4) Клетва, поискана от един от солидарните длъжници, ползва и останалите.

(5) Клетва, поискана от поръчител, ползва и главния длъжник.

(6) В последните две хипотези клетвата, поискана от солидарен длъжник или поръчител, ползва останалите длъжници, съответно главния длъжник, само когато има за предмет самия дълг, но не солидарния характер на отговорността или факта на поръчителството.

 

Подраздел 2

Клетва, поискана от съда

 

Чл. 1386. (1) Съдът по свой почин може да поиска от една от страните да положи клетва.

(2) Подобна клетва не може да бъде пренасочена към другата страна.

(3) Доказателствената й сила е по преценка на съда.

Чл. 1386-1. Съдът може да поиска решителна клетва само по отношение на претенция или на възражение срещу такава претенция, ако претенциите или възраженията не са нито напълно обосновани, нито липсват каквито и да е доказателства¹⁶.

 

Бележки под линия: