АЛИСА в Страната на чудесата

ПОДКАСТ

(дата на записа: 09.03.2026 г., продължителност: 1:08:48)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

—

—

„АЛИСА в Страната на чудесата“ (09.03.2026)

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат:

– Кой е Луис Карол и как се е „родила“ „Страната на чудесата“?

– С какво се отличава детството във Викторианската епоха?

– Трябва ли детските приказки да имат поука?

– Може ли въображението да „играе коз“ срещу възпитанието?

– Какво има да ни каже по въпросите Херцогинята?

– Как от обект на дисциплиниране детето се превръща в субект на съпротиви?

– Какви са преводите на Алиса в България и променяла ли се е Алиса във времето?

– Може ли да обезглавим Чеширския котарак?

– Защо Алиса расте „нахално“?

– Какво правят морските свинчета в… сатенени чували?

– Що за свидетел е Шапкарят?

– Как се раждат нонсенсите?

– Какво се случва в процесът срещу Вале купа?

– Защо Алиса е толкова жизнен герой?

– Можеше ли сънят да има друг край?

„Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол една от най-влиятелните книги в историята на детската литература. В нея се разказва за 7-годишната Алиса, която тръгва след Белия заек и пропада в странен подземен свят. Там тя среща необичайни същества: говорещи животни, парадоксални философи като Гъсеницата, усмихващия се Чешърски котарак и тираничната Червена царица. В Страната на чудесата правилата на логиката постоянно се разпадат, като думите променят значението си, тялото на Алиса се уголемява и смалява, а съдебният процес се превръща в абсурден спектакъл. Алиса непрекъснато се опитва да разбере как функционира този свят и поставя под въпрос авторитетите, които среща. Постепенно тя започва да осъзнава, че властта и правилата тук са само игра на думи и роли. Кулминацията идва в съдебната сцена, когато Алиса заявява, че всички те са „само колода карти“. В този момент магията на страната се разпада и тя се събужда от съня си. Историята е едновременно фантастично приключение и неуморна игра с логиката, езика и авторитета. Затова книгата често се чете не само като детска приказка, а и като философска притча за това как мисленето може да разобличи привидната власт на абсурда

Разговора може да чуете ТУК.

Допълнителни материали:

– Отвъд огледалото и какво Алиса видя там (книга), Луис Карол, прев. Жечка Георгиева. С., Издателство Колибри, 2024 (линк);

– Своето в чуждото, чуждото в своето. Българските преводи на английската детска литература (книга), Мария Пипева, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014 (линк);

– The Annotated Alice: The Definitive Edition. Carroll, Lewis. Edited by Martin Gardner.  Penguin Books, 2001;

– Alice in Wonderland (Norton Critical edition). Carroll, Lewis, Edited by Donald J. Gray. 3rd edition, 2013;

– The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Douglas-Fairhurst, Robert, Harvard University Press, 2015;

– Semiotics and Linguistics in Alice’s Worlds. Fordyce, Rachel and Carla Marello (eds.)  Walter de Gruyter, 1994;

– Alice in Wonderland and Philosophy: Curiouser and Curiouser. Irwin, William and Richard Brian Davis. Blackwell, 2009;

– Modernism in Wonderland: Legacies of Lewis Carroll.  Morgenstern, John D.q & Michelle Witen (eds.). Bloomsbury Academic, 2024;

– Alice in Wonderland in Film and Popular Culture. Sanna, Antonio (ed.). Palgrave Macmillan, 2022;

– Alice in Wonderland and Through the Looking Glass: Nonsense, Sense, and Meaning. Rackin, Donald (ed.). Twayne Publishers, 1991.

Представяне на госта:

Мария Пипева е доцент по английска литература и култура в катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. до 2025 г. е съръководител на магистърската програма „Превод“ във Факултета по класически и нови филологии. Научните ? публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, преводознанието, преводната рецепция, детската литература. Преводач и редактор е в областта на хуманитаристиката, художествената литература за възрастни и детската литература. През 2015 г. книгата ? „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2014) е отличена с Годишната награда на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода.

– Какви хора живеят по тия места?

– В тая посока – рече Котака, като описа кръг с десния си крак – живее един Шапкар. А в тая посока – като замахна с другия – един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.

– Но аз не искам да ида при побъркани – забеляза Алиса.

– А! Не може иначе – рече Котака. – Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.

– Отде знаеш, че съм побъркана! – каза Алиса.

– Сигурен съм – рече Котака, – иначе нямаше да дойдеш тука.

Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но продължи:

– А отде знаеш, че ти си побъркан?

– Първо на първо – рече Котака – кучетата не са побъркани, нали? Приемаш ли това за вярно?

– Приемам, че е тъй – отговори Алиса.

– И тъй – продължи Котака, – виждаш, кучетата лаят, когато са ядосани, и махат опашка, когато се радват. А аз лая, когато се радвам, и махам опашка, когато съм ядосан. Значи съм побъркан.

Алиса в Страната на чудесата,

                                                                                                                                  Луис Карол,

прев. Лазар Голдман,

1996