(дата на записа: 27.03.2024 г., продължителност: 2:09:30)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Федон [ДУШАТА]“ (27.03.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Този епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво означава да си „мизолог“?
– „Чиста“ ли е душата?
– Колко коня има в една душа?
– Защо Сократ не иска да избяга, а желае (?) смъртта?
– Как се развращава младото поколение?
– Какво се включва в посланието на Сократ към неговите ученици „да се грижат за душата си“?
– Гроб ли е тялото?
– Имаме ли право на самоубийство?
– Каква е връзката между достойнството и смъртта?
– Фундаменталист ли е Сократ?
– Има ли значение какво мисля другите и конформист ли е бил всъщност Сократ?
– Каква е връзката между филолозите и хоризонта на събитията на черната дупка?
– Каква е връзката между душата, психиката, аз-а и себе си?
– Има ли значение за човека начинът на погребване на неговото тяло, след като вече така или иначе не е сред живите?
– Съществува ли душата?
– Коя от частите на душата е безсмъртна и кои са неразделно свързани с тялото?
– Какво всъщност е казал Сократ, когато е говорил за душата?
„Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди своите ученици, че не трябва да скърбят за неговата смърт. Напротив, Сократ казва, но и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен с редица сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди своите приятели, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример? Приятно слушане 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Федон (диалог), Диалози, том 2, Платон, прев. Богдан Богданов, Наука и изкуство, 1979;
– Свободата от сенките: Справедливост и образование в диалозите на Платон (книга), Георги Гочев, Нов български университет, 2023 (линк).
Представяне на госта:
Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист. Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел.
„Няма никакво значение, рече Сократ, но първо ека внимаваме да не си навлечем едно зло. – Какво зло?, рекох аз. – Да внимаваме да не станем мизолози, отвърна той, както това се случва с други да станат мизантропи. Понеже няма друго по-голямо зло, рече Сократ, от това човек да намрази аргументирането. Мизологията се поражда по същия начин, како мизантропията. Човек си навлича мизантропи, когато проявява прекалено и неумело доверие към някого и го смята за напълно разумен, говорещ истината, за човек, комуто може да се вярва, а много скоро установява, че е негоден и незаслужаващ доверие и всъщност друг човек. И когато това се случи многократно, и то между его и тия, които смята за най-близки и най-добри приятели, претърпявайки често неуспех, той намразва накрая всички и започва да смята, че абсолютно у никого не може да се намери нищо добро. Или ти не си виждал това да става?“
Федон
Платон,
прев. Б. Богданов
