(дата на записа: 19.06.2024 г., продължителност: 1:25:12)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Филоктет [БЛАГОРОДНАТА ЛЪЖА]“ (19.06.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е Филоктет изащо е нужен на гърците?
– Каква е причината за раната на Филоктет?
– Защо Филоктет мрази Одисей?
– Какво ще научи Неоптолем от Одисей?
– Трябва ли да се казва цялата истина?
– Как моралът се отнася към казването на истината?
– Кое оправдава лъжата?
– Помага ли приятелството на оратора?
– Какво може да върне един прогонен човек обратно в общността?
– Кой убеждава Филоктет?
– Кой е митичния съдия Херкулес (Дуоркин)?
– Винаги ли стрелата на правото улучва целта?
– Съществува ли една истина?
– Коя е алтернативата на лъжата?
– Какво представлява Deux ex Machina?
– Дали Херкулес всъщност не е преоблеченият Одисей?
Филоктет е ухапан от змия и незарастващата му воняща рана е станала причина да бъде изоставен на необитаем остров от своите другари гърци, ангажирани със спечелването на Троянската война. Оказва се обаче, че неговият лък е необходим за сразяването на Троя. Одисей и Неоптолем са поели тази задача и се опитват по различни начини да вземат лъка на Филоктет – било като го измамят, или пък като го придумат, а съществува и вариант – да го принудят с физическа сила. Какво всъщност става между Одисей, Неоптолем и Филоктет и каква е ролята на появяващия се в края на пиесата Хергулес.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Филоктет, Софокъл, прев. Александър Ничев. – В: Трагедии. С., ИК „Захарий Стоянов“, 2013 (линк);
– Филоктет, Хайнер Мюлер, прев. Иван Станев. – Във: Пиеси: Филоктет. Херакъл 5, Хорация, Битката. Животът на Гундлинг, Фридрих фон Пройсен, Сънят мечтата викът на Лесинг. Пустеещи брегове. Медеяматериал. Пейзаж с аргонавти. С., Народна култура, 1989 (линк);
– Одисея, Омир, прев. Г. Батаклиев. София: Народна култура, 1981
– Лаокоон, или за границите на живописта и поезията, Лесинг, прев. Иван Ганков. София: Наука и изкуство, 1978.
– Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост. Андре Жид, прев. Тодорка Минева. С., СОНМ, 2022 (линк);
– Излишъците в юридическите текстове: литературни остеофити в ставите на Закона?, Стоян Ставру, Социологически проблеми 52, бр. 1 (2020), 102–120 (видео), 30.10.2023 (линк);
– Техниките на актьора: мимесис и мимикрия във „Филоктет“ на Софокъл, Камелия Спасова, сп. Литературата, бр. 32/2024 (линк);
– Greek Tragedy: A Literary Study, H.D.F. Кitto, Classical Studies. London: Routledge, 1997 (линк);
– Sophocles: Philoctetes, Hanna Roisman, Duckworth Companions to Greek and Roman Tragedy. London: Duckworth, 2005 (линк).
Представяне на госта:
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).
НЕОПТОЛЕМ
Освен да лъжа, друго нещо искаш ли?
ОДИСЕЙ
Да хванеш Филоктет с измама, казах ти.
НЕОПТОЛЕМ
Защо с измама, а не чрез предумване?
ОДИСЕЙ
Не ще склони. А силом ти — не би успял.
…
ОДИСЕЙ
Със слова престорени
ти трябва да измамиш Филоктета.
Запита ли те кой си и къде си бил,
кажи, че си Ахилов син, не крий това;
че плуваш към дома, напуснал цялата
ахейска флота, разгневен с ужасен гняв,
че след като с молби са те извикали
(защото само тъй би паднал И?лион),
оръжието на Ахил присъдили
царете не на тебе, на законния
наследник, а на Одисей. Приказвай му
за мене по-обидно от обидното.
Не ще ме огорчиш. (…)
Бъди безсрамен с мене само малка част
от този ден! През всичките останали
наричай се най-честен между смъртните!
…
НЕОПТОЛЕМ
Ахил. А той лежеше там. Оплаках го
аз, бедния, и тръгнах към Атридите,
към свойте, както смятах аз, приятели.
Доспехите му, па и всичко негово
поисках там. А те без срам отвърнаха:
„Ахилов сине, можеш всичко бащино
да вземеш, но оръжието друг юнак
владее днес — Лаертовият син е той!“
Наляха се очите ми, изправям се
и казвам с гняв и болка във душата си:
„Безсрамни люде, как сте дали моите
оръжия, преди да сте ме питали?“
Тогава каза Одисей (и той бе там):
„Да, момко, с право те на мен ги дадоха,
защото аз спасих и тях, и мъртвия.“
И разгневен, обсипах го със всичките
обиди, ни една не бе пропусната –
че моето оръжие той вземаше!
Филоктет, Софокъл,
прев. Александър Ничев