(дата на записа: 26.06.2024 г., продължителност: 1:25:51)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Държавата, гл. Х [ПОЕЗИС]“ (26.06.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо Сократ не харесва Омир?
– Добре формиран ли е Платон?
– Има ли всъщност Платон проблем с изкуствата?
– Кои са противоречията на Платон?
– Трябва ли философите да плачат?
– Има ли отделна идея (форма) за ноктите (абектите)?
– Кой е прав: Платон или Аристотел?
– Каква е връзката между полиса и душата?
– Щастливи ли са стражите на града?
– Какво (не) може да отрази огледалото на литературата?
– Съществуват ли призраци?
– Общи ли са мъжете в идеалния град-държава?
– Феминист ли е Платон?
“Държавата” е един от най-представителите диалози на Платон. Тя поставя много въпроси, сред които въпросът за доброто, справедливостта и силата на идеите (формите). Глава Х захваща важната тема за изкуството и ползата от него – има ли такава и защо всъщност поетите трябва да бъдат заменени от философите. В днешния разговор захващаме именно въпроса за мястото на изкуството в идеалния полис и за противоречивото отношение на Платон към поезията.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Държавата, Платон, прев. Георги Гочев. С., Нов български университет, 2023 (линк);
– Логика на политическото. Метаморфози на политическата общност и политическия субект, Боян Манчев, С., Изток-Запад, 2012 (линк);
– За поетическото изкуство, Аристотел, Встъпителна студия, коментар, превод от старогръцки Александър Ничев, София: Софи-Р, 1993;
– Мит и мислене при древните гърци, Жан-Пиер Вернан, Превод от френски език, предговор Любомира Радоилска, София: Критика и хуманизъм, 1998;
– Различие и повторение, Жил Дельоз, Превод от френски език Ирена Кръстева, Владимир Градев, София: Критика и хуманизъм, 1999;
– Раждането на трагедията и други съчинения, Фридрих Ницше, Предговор, встъпителна студия и съставителство Исак Паси; Превод от немски език Харитина Костова-Добрева, София: Наука и изкуство, 1990.
– „Диалози“, Т. 1, Платон, Превод от старогръцки Георги Михайлов, Богдан Богданов, Под ред. на Борис Геров, София: Наука и изкуство, 1979.
– „Диалози“, Т. 2, Платон, Превод от старогръцки Георги Михайлов, Богдан Богданов, Петър Димитров; Под ред. на Борис Геров, София: Наука и изкуство, 1979.
– „Федър“, Платон, Предговор, бел., превод от старогръцки език Богдан Богданов, София: Планета 3, 2007.
– „Пир“, Платон, Превод от старогръцки, предг. и бел. Георги Гочев; ред. Богдан Богданов, София: Планета-3, 2011.
– „Парменид“, Платон, Прев. от старогръцки, предг. и бел. Цочо Бояджиев, София : Изток-Запад, 2018.
– „Софистът“, Платон, Предговор, превод от старогръцки език, бел. Богдан Богданов; Науч. ред. Георги Гочев, Владимир Маринов, София : Нов български университет, 2022.
Представяне на госта:
Доц. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.
