(дата на записа: 25.02.2026 г., продължителност: 1:29:47)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„ФРАНКЕНЩАЙН: кой е чудовището?“ (25.02.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е Уолтън и защо малко хора си спомнят за него?
– Отвратително ли е съществото, създадено от Виктор Франкенщайн?
– Кой кара шейни около Архангелск?
– Може ли да съществува творчество без творба или продуктът е… задължителен?
– Как митът се ражда от съня?
– Каква е разликата между алхимията и химията и какво представлява обещанието без обещания?
– Що за „лаборатория“ са гробищата?
– Какво дължи създателя на създаденото и какво създаденото – на своя създател?
– Какво представлява договорът „Франкенщайн“ и защо Виктор го нарушава?
– Какво общо има Човечеството и защо Виктор героизира собственото си страдание?
– Трябва ли съществото да отговаря за убийствата, които е извършило?
– Има ли съдебни процеси в романа „Франкенщайн“ и какво ни казват те за правосъдието?
– Защо бунтът е толкова важен за романистите?
– Защо материята се съпротивлява на науката?
– Какво може и какво трябва да направим с опасните открития?
Един от основните въпроси, които поставя романът „Франкенщайн, или новият Прометей“, е въпросът какви задължения възникват, когато човекът прекрачи природните граници в името на знанието (да създаде) и славата (да е пръв). Романът изследва дали създаването поражда право на признателност или дълг на грижа и отговорност. Той пита може ли науката да бъде морално неутрална, когато нейните последици засягат невинни хора и бъдещи поколения. Поставя под съмнение способността на правото да обхване нови форми на съществуване, които самият човешки разум произвежда. Разгръща трагедията на самотата като източник на морална деформация и показва как отхвърлянето може да превърне доброто в зло. Романът противопоставя амбицията на романтическия гений на границата, която налагат общността и отговорността към другите. Той настоява, че без признание и взаимност нито човекът, нито неговото творение могат да останат човечни.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Франкенщайн, или новият Прометей (книга), Мери Шели, прев. Жечка Георгиева, София: Кръг, 2025 (линк);
– Прометей огненосец — Мери Шел, Миглена Николчина, В: Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988, 47-90 (линк);
– Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщо не ми даде име“ и/или „моята външност е уродливо копие на твоята“, Огнян Ковачев, Littera et Lingua, есен 2006 .
Представяне на госта:
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).
Отпуснах глава върху възглавницата, но не можах нито да заспя, нито да стана, и се замислих. Неканено, въображението ме облада и ме поведе, дари съзнанието ми с образите, чиято яснота надхвърляше обичайните граници на един сън. Видях – със затворени очи, но изострено умствено зрение – бледия студент по скверни изкуства, коленичил пред нещото, което бе сглобил. Видях как ужасяващото привидение се протяга, а след това, задействано от някаква мощна машина, показва признаци на живот и започва да мърда с непохватни, полуживи движения. Ужасна трябва да е тази гледка, както би бил безкрайно ужасен всеки човешки опит да се възпроизведе удивителният механизъм, създаден от Твореца. Успехът ще изуми студента; полудял от страх, той ще хукне да бяга далеч от собственото си гнусно творение. Ще се надява, че останала сама, слабата искрица живот, която е вдъхнал у това същество, ще изгасне и оживено по несъвършен начин, то ще се разпадне на мъртва материя, а той ще заспи с вярата, че тишината на гроба е погълнала завинаги краткотрайното съществуване на отвратителния труп, който му се е сторил люлка на живота. Заспива, но се стряска; отваря очи: о, ужас, чудовището е застанало до леглото му, разваря балдахина и вперва в него воднисти, ала пронизващи очи.
…
Ако учението, на което си се посветил, отслабва чувствата на обич и предизвиква отвращение към обикновените, прости и чисти удоволствия, тогава в заниманията ти има нещо нередно, нещо неподобаващо на човека. Ако това правило винаги се спазваше, ако никой не принасяше в жертва на амбициите си любовта към близките хора, Гърция нямаше да бъде поробена, Цезар щеше да пощади страната си, Америка щеше да бъде открита постепенно и империите на Мексико и Перу нямаше да бъдат заличени от лицето на земята.
Франкенщайн, или новият Прометей,
Мери Шели
прев. Жечка Георгиева
