ПОДКАСТ

(дата на записа: 16.10.2024 г., продължителност: 2:05:52)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

Писарите и… правото“ (16.10.2024)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

 

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:

– Къде е ударението в думата „писари“?

– Съществуват ли още писари (в адвокатските кантори) и по какво се отличават от тях копирайтърите, копипейстърите и принтерите?

– Как писането и приписването на свързани с правото?

– Каква е разликата между „дългата ръка“ на закона и „късите ръчички“ зад правните документи?

– Каква е разликата между това да преписваш библията и да преписваш искова молба в четири еднообразни екземпляра?

– Кои са Бувар и Пекюше (Густав Флобер) и в какво вярват?

– Как глупостта е свързана с правото и с литературата?

– Каква е разликата между Бартълби, писаря, и калиграфа?

– Какво означава формулата „предпочитам да не“?

– Кой е Душко Добродушко (от разказа „Печената тиква“ на Елин Пелин) и защо произнася… реч в името на тиквата?

– Какво представлява работодателската власт?

– Каква е връзката между (имената на) Акакий Акакиевич и Душко Добродушко?

– Възможен ли е разказ за писар с фантастичен край?

– Съсипва ли хората мъртвата буква на закона?

– Защо чиновниците става призраци?

– Какво пречи на писарите в техния любовен живот?

– Съществуват ли хора, които не са нищо повече от… консуматив за прилагането на закона?

– Как фиксирането във формата на буквите ни помага да удържим смисъла на Закона?

 

В настоящия епизод разговаряме за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, правим опит да обобщим някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдаваме в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и да е монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква… Заповядайте в нашия разговор за писарите и правото.

 

Разговора може да чуете ТУК.

 

Допълнителни материали:

Бувар и Пекюше, Густав Флобер, прев. Росица Ташева. С., Народна култура, 1985 (линк);

Бартълби, писарят, Херман Мелвил, прев. Тодор Петков. Критика и хуманизъм, 2013 (линк);

Шинел, Николай Гогол, прев. Константин Константинов, Народна култура, 1973 (линк);

Печената тиква. Елин Пелин, Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 (линк);

Как е ушит “Шинел” на Гогол?, Никола Георгиев, Литературоведският Вавилон, Избрано, т. 3, София: Изток-Запад, 2019, с. 411-478 (линк);

Bartleby, ou la formule, Gilles Deleuze, Critique et clinique, Paris: Minuit, 1993, pp. 89-114 (линк);

Bartleby, or on Contingency, Giorgio Agamben, Potentialities, trans. Daniel Heller-Roazen, Stanford: Stanford University Press, 1999, pp. 243-271 (линк);

– Empire, Antonio Negri, Michael Hardt, Harvard University Press (линк);

 Repondre – du secret. Secret et temoignage, Vol. 1, Seminaire 1991-1992, Jacques Derrida, Paris: Seuil, 2024, pp. 39-65 (линк).

 

Представяне на госта:

Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).

 

Едва ли може да се намери човек, който толкова да се бе вглъбил в своята служба. Не е достатъчно да се каже: той служеше усърдно; не, той служеше с обич. Там в това преписване той виждаше някакъв свой разнообразен и приятен свят. По лицето му се изписваше наслада; някои букви му бяха любими и когато стигаше до тях, той цял се унасяше: усмихваше се и смигаше и сякаш помагаше с устни и по лицето му като че можеше да се прочете всяка буква, която перото му пишеше.

 

Николай Гогол,

прев. Константин Константинов

Шинел

1842

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.