(дата на записа: 16.10.2024 г., продължителност: 2:05:52)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Писарите и… правото“ (16.10.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
– Къде е ударението в думата „писари“?
– Съществуват ли още писари (в адвокатските кантори) и по какво се отличават от тях копирайтърите, копипейстърите и принтерите?
– Как писането и приписването на свързани с правото?
– Каква е разликата между „дългата ръка“ на закона и „късите ръчички“ зад правните документи?
– Каква е разликата между това да преписваш библията и да преписваш искова молба в четири еднообразни екземпляра?
– Кои са Бувар и Пекюше (Густав Флобер) и в какво вярват?
– Как глупостта е свързана с правото и с литературата?
– Каква е разликата между Бартълби, писаря, и калиграфа?
– Какво означава формулата „предпочитам да не“?
– Кой е Душко Добродушко (от разказа „Печената тиква“ на Елин Пелин) и защо произнася… реч в името на тиквата?
– Какво представлява работодателската власт?
– Каква е връзката между (имената на) Акакий Акакиевич и Душко Добродушко?
– Възможен ли е разказ за писар с фантастичен край?
– Съсипва ли хората мъртвата буква на закона?
– Защо чиновниците става призраци?
– Какво пречи на писарите в техния любовен живот?
– Съществуват ли хора, които не са нищо повече от… консуматив за прилагането на закона?
– Как фиксирането във формата на буквите ни помага да удържим смисъла на Закона?
В настоящия епизод разговаряме за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, правим опит да обобщим някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдаваме в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и да е монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква… Заповядайте в нашия разговор за писарите и правото.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Бувар и Пекюше, Густав Флобер, прев. Росица Ташева. С., Народна култура, 1985 (линк);
– Бартълби, писарят, Херман Мелвил, прев. Тодор Петков. Критика и хуманизъм, 2013 (линк);
– Шинел, Николай Гогол, прев. Константин Константинов, Народна култура, 1973 (линк);
– Печената тиква. Елин Пелин, Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 (линк);
– Как е ушит “Шинел” на Гогол?, Никола Георгиев, Литературоведският Вавилон, Избрано, т. 3, София: Изток-Запад, 2019, с. 411-478 (линк);
– Bartleby, ou la formule, Gilles Deleuze, Critique et clinique, Paris: Minuit, 1993, pp. 89-114 (линк);
– Bartleby, or on Contingency, Giorgio Agamben, Potentialities, trans. Daniel Heller-Roazen, Stanford: Stanford University Press, 1999, pp. 243-271 (линк);
– Empire, Antonio Negri, Michael Hardt, Harvard University Press (линк);
– Repondre – du secret. Secret et temoignage, Vol. 1, Seminaire 1991-1992, Jacques Derrida, Paris: Seuil, 2024, pp. 39-65 (линк).
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).
Едва ли може да се намери човек, който толкова да се бе вглъбил в своята служба. Не е достатъчно да се каже: той служеше усърдно; не, той служеше с обич. Там в това преписване той виждаше някакъв свой разнообразен и приятен свят. По лицето му се изписваше наслада; някои букви му бяха любими и когато стигаше до тях, той цял се унасяше: усмихваше се и смигаше и сякаш помагаше с устни и по лицето му като че можеше да се прочете всяка буква, която перото му пишеше.
Николай Гогол,
прев. Константин Константинов
Шинел
1842