Размисли върху някои процесуални въпроси относно иска по чл. 74 ТЗ

(статията е публикувана за пръв път в сп. „Търговско право“, бр. № 1/2024 г.)

 

Съгласно чл. 74, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Цитираната разпоредба, макар и на пръв поглед да създава впечатление за яснота, а оттам и за безпротиворечивост при тълкуването й, всъщност бива предмет на две знакови тълкувателни решения на Върховния касационен съд – ТР № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк. д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и дългоочакваното ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. по тълк. д. 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Въпреки това извън полезрението на цитираните тълкувателни решения остават немалко въпроси, свързани с иска по чл. 74 ТЗ. Настоящата статия се концентрира именно върху част от тези спорни моменти, които през годините са нееднозначно решавани в теорията и в съдебната практика и които имат важно практическо значение за защитата на правата на съдружниците и акционерите. Без претенции толкова за научен принос, колкото по-скоро за критичен анализ и систематичност, в следващите редове ще се опитам да дам отговор на следните въпроси: 1) към кой момент е необходимо ищецът да притежава качеството съдружник или акционер; 2) кога е налице правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 74 ТЗ; 3) кога изтича преклузивният срок за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ; 4) какво е действието на съдебното решение за отмяна на решение на общото събрание.

 

1. Към кой момент е необходимо ищецът да притежава качеството съдружник или акционер

Въпросът към кой момент е необходимо ищецът по иска за отмяна на решение на общото събрание да притежава качеството съдружник или акционер сякаш не е бил така дискусионен при действието на отменения Търговски закон и Закона за дружествата с ограничена отговорност. Но през последните три десетилетия, при действието на Търговския закон от 1991 г., това се променя и в момента в съдебната практика и в доктрината се застъпват редица различни тези. Това, струва ми се, се дължи, от една страна, на липсата в действащия Търговски закон на отделен иск за отмяна на незаконосъобразно решение за изключване на съдружник¹, а от друга – на пресиленото използване на гражданскопроцесуални аргументи, без да се държи сметка за целта на иска по чл. 74 ТЗ. Ето защо в следващите редове, както и при разглеждането на въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на иска, анализът на съдебните решения и на мненията в доктрината ще бъде с оглед историческото развитие на законодателството по иска за отмяна на решение на общото събрание и целта на същия.

Разпоредбата на чл. 74 ТЗ си служи единствено с израза „всеки съдружник или акционер“, като не е уточнено дали ищецът трябва да е притежавал това качество 1) при вземане на решението, чиято отмяна се иска, 2) при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ, 3) алтернативно в един от двата посочени момента или 4) кумулативно във всеки един от тях. В теорията и в решенията на ВКС се срещат застъпени и четирите тези.

 

1.1. Ищецът трябва да притежава качеството съдружник или акционер при вземане на решението, чиято отмяна се иска

Според господстващото в литературата² и в съдебната практика³ виждане ищецът трябва да притежава качеството съдружник или акционер при вземане на решението, чиято отмяна се иска. Авторите, застъпващи тази теза, обаче се различават в мненията си по отношение на правното значение на последващото изгубване на качеството съдружник или акционер. Някои приемат, че последващото прекратяване на членството, извършено в хода на съдебното производство, не води до загуба на легитимацията и съответно – до недопустимост на иска, но само що се отнася до случаите на прекратяване на членството поради изключване.⁴ Други отново изтъкват, че не води до недопустимост на иска отпадането на качеството съдружник или акционер на ищеца след предявяване на иска, но според тях това е така единствено в случаите на отпадане на качество в резултат на прехвърляне на притежаваните акции или дружествени дялове.⁵

Не може да се приеме, че активната процесуална легитимация по иска по чл. 74 ТЗ принадлежи на ималия качеството съдружник или акционер при вземане на атакуваното решение. Аргументите за това са следните:

Първо, твърдението противоречи на езиковото тълкуване на разпоредбата. В същата се използва изразът „всеки съдружник или акционер“, като липсват допълнителни изисквания било то за момента, от който съдружникът или акционерът притежава това си качество, за присъствието на общото събрание, на което е взето атакуваното решение, респ. за причините за отсъствието, за начина на гласуване и прочее.⁶

На второ място, правото на иск по чл. 74 ТЗ е индивидуално контролно право на всеки съдружник или акционер, което е неотменимо⁷, и поради това евентуалното лишаване от него или ограничаването му е възможно единствено по силата на закона, а всяка уговорка в дружествения договор или в устава в този смисъл е нищожна.⁸ От което следва, че и при прехвърляне на дружествени дялове или акции приобретателят няма как да бъде лишен от това право – той придобива всички права и задължения на праводателя си.

Не на последно място, лишаването на съдружника или акционера, придобил това си качество след определено общо събрание, от правото да иска отмяна на взетите тогава решения противоречи на принципа на равно третиране на съдружниците, респ. акционерите.⁹

Наред с изложените вече аргументи, срещу които вероятно би се възразило, че са формалноправни, заслужават да бъдат изтъкнати още няколко аргумента, основаващи се на целта и същността на иска по чл. 74 ТЗ като отменителен такъв, както и на правния интерес от предявяването му.

Решенията на общото събрание на едно юридическо лице или неперсонифицирана организация имат двойствена природа. От една страна, представляват съвкупност от едностранни волеизявления на лицата, които са включени в състава на общото събрание, към които волеизявления – по аргумент от чл. 44 ЗЗД – се прилагат правилата относно договорите. От друга страна, тъй като волеизявленията са насочени към формирането на една производна от тях обща воля, самите решения, на свой ред, се доближават до едностранните сделки.¹⁰ Специфичното за тези подобни на едностранни сделки актове е, че не изискват единодушие, а вишегласие при приемането си и че са задължителни и за онези, които не са гласували или са гласували „против“¹¹, както и за по-късно приетите съдружници или акционери. Именно тези специфики са причината Живко Сталев да характеризира правото на общото събрание да взема решения като една власт, право на заповядване, а самите решения като волеизявления на власт.¹² Това „право на заповядване“ обаче е ограничено в рамките на дружествения договор, респ. устава, и повелителните норми на закона. А целта на иска по чл. 74 ТЗ е съдружниците или акционерите да се противопоставят на излизането извън тези рамки и да не се окажат обвързани от противодоговорни/противоуставни или противозаконни решения. Ето защо активната легитимация следва да принадлежи на този, за когото към момента на предявяване на иска атакуваното решение е задължително. И докато това невинаги е ималият качеството съдружник или акционер при вземане на решението, то винаги е имащият това качество при предявяване на иска.

Освен това, ако се приеме, че правото на иск по чл. 74 ТЗ принадлежи на лицата, които са били членове на търговското дружество при вземане на процесното решение, в случаите, когато последните са изгубили това си качество при предявяване на иска, бихме били изправени пред вмешателство на трети външни лица в дружествените работи¹³. При това за сметка на настоящите съдружници.¹⁴ Вярно е, че и в отмененото законодателство¹⁵, и в сравнителноправен план¹⁶, и при уредбата на други форми на сдружения на гражданите¹⁷ правото на отменителен иск е предоставено и на трети лица, които са извън състава на общото събрание. Но все пак тези трети лица са или прокурорът, или управителен орган, респ. член на управителен орган, или контролен орган, т.е. това са съответно представител на държавата, упражняващ контрол за законосъобразност на гражданскоправните отношения; лица, за които решението е задължително; и лица, упражняващи контрол за законосъобразност на дейността на юридическото лице. Както и кооперативният съюз, в който членува кооперацията, който упражнява известно влияние върху същата, тъй като кооперациите са длъжни да изпълняват решенията на органите на кооперативните съюзи, в които членуват (чл. 55, ал. 2 ЗК). Тези лица, макар и да са извън членския състав на съответното юридическо лице, по своята същност не са „външни“ в смисъла, в който са бившите съдружници или акционери или лицата, които никога не са били такива. Поради това и активната им процесуалната легитимация е оправдана.¹⁸

Последният аргумент е свързан с правния интерес от предявяване на иска по чл. 74 ТЗ.¹⁹ Искът е конститутивен и като такъв правният интерес от предявяването му е налице винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване.²⁰ И при една своеобразна дисекция на конститутивния иск няма как да не бъде забелязано точно това – че при този вид искове правният интерес се извлича от материалното право, и по-точно от преценката на законодателя, че при осъществяването на определен юридически факт едната или и двете страни по материалното правоотношение придобиват – като средство да задоволят интереса си²¹ – потестативното право, упражнимо само по съдебен ред, да изменят, погасят или прекратят съществуващото правоотношение или да създадат ново такова.^22,23 Но може ли интересът на кредитора да развали договора, когато насрещната страна виновно не е изпълнила своето задължение; на сключилия една сделка – тъй като умишлено е бил заблуден да го направи – да я унищожи; на купувача по предварителен договор за продажба да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателния договор, да бъде сравнен с интереса на бивш съдружник или акционер да атакува решения на общото събрание? Струва ми се, че отговорът е отрицателен.

Допълнителен аргумент, че чл. 74 ТЗ изисква ищецът да бъде съдружник или акционер към датата на предявяване на иска, е това, че сме в хипотезата на потестативно право, а потестативните права се пораждат въз основа на едно съществуващо правоотношение²⁴ – било още при възникването на първичното правоотношение или при осъществяването на нов юридически факт. Такова правоотношение липсва между дружеството и бившия съдружник или акционер.

Както вече бе отбелязано, в доктрината се различават мненията и относно процесуалните последици от загубата на качеството съдружник или акционер, настъпила във вече образуван исков процес. Хипотезите на последваща загуба на качеството съдружник или акционер могат да бъдат обособени най-общо в пет групи²⁵: А) наследявяне на дружествен дял или акция; Б) прехвърляне на дружествен дял или акция; В) напускане на дружеството; Г) изключване от дружеството.

А) Наследяване на дружествен дял или акция

Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Независимо от това дали страната е носител на спорното право, или не, приемството в процеса е възможно. От което следва, че последното е мислимо и без материално приемство, и по-специално без приемство в спорното право (типичен пример е приемството в процеса по установителен иск относно чуждо правоотношение). Когато обаче приемството в материалното спорно право е недопустимо, приемството в процеса относно това право е изключено, поради което делото следва да се прекрати (такъв е случаят с брачните дела с изключение на предвидената в чл. 52, ал. 2 СК възможност)²⁶. През последните години в доктрината безспорно се приема, че наследникът не може да бъде лишен единствено от стойността на дружествения дял на своя наследодател, но за останалите членствени права (включително това по чл. 74 ТЗ) – освен ако в дружествения договор е уговорено, че не се изисква решение на общото събрание, за да придобият наследниците качеството съдружници – е необходимо решение на общото събрание²⁷. Въпросите, които възникват, са следните: а) Какво се случва, ако до момента, в който трябва да се извърши призоваването на наследниците, общото събрание на дружеството не е взело решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ? И по-различно ли трябва да бъде разрешението на проблема, ако решение не е взето, защото наследникът не е подал молба по чл. 122 ТЗ?; б) А какво се случва, когато решение е взето и наследникът не е приет за съдружник?; в) Има ли значение вписването в ТРРЮЛНЦ на решението по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, съответно на решението относно изменение на дружествения договор (арг. от чл. 140, ал. 3 ТЗ) – когато не е необходимо решение за придобиване на качеството съдружник при наследяване? (последният въпрос не е относим за наследяването на акции)

а) Какво се случва, ако до момента, в който трябва да се извърши призоваването на наследниците, общото събрание на дружеството не е взело решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ? И по-различно ли трябва да бъде разрешението на проблема, ако решение не е взето, защото наследникът не е подал молба по чл. 122 ТЗ?

В тази хипотеза съществува неяснота по отношение на допустимостта на приемството в спорното материално право. Същевременно липсва задължение за дружеството да се произнесе по молбата по чл. 122 ТЗ, поради което, ако се предяви осъдителен иск, той би бил отхвърлен, респ. и разпоредбата на чл. 527, ал. 1 ГПК не е приложима. В съгласие с принципа на разглеждане и решаване на делата в разумен срок и в духа на преклузивните срокове по чл. 74 ТЗ трябва да се приеме, че приемството в материално право е недопустимо (макар и да съществува възможност в бъдеще да бъде взето решение за приемане на наследника като съдружник), и делото да се прекрати. По този начин не биха били накърнени правата на останалите съдружници, които са били против атакуваното решение, тъй като съгласно чл. 74, ал. 3 ТЗ те имат (респ. са имали, ако правото се е преклудирало) възможността да встъпят в делото. Що се касае до наследника, възможно е да се разсъждава дали би следвало да се приеме, че когато с атакуваното решение се засягат имуществените му права (вземането за стойността на дружествения дял), активно процесуално легитимиран е и той, без значение дали притежава качеството съдружник, или не. Смятам, че наследникът не разполага с право на иск по чл. 74 ТЗ поради следните причини. Решенията на общото събрание обвързват единствено съдружниците и органите на управление, но не и трети лица, какъвто в разглежданата хипотеза се явява наследникът. Не решенията, а предприетите в изпълнение на решенията правни действия могат да накърняват правата на трети лица, като с цел защита срещу това увреждане кредиторите (какъвто в настоящия случай се явява и наследникът) разполагат с иск по чл. 135 ЗЗД. Дори на наследниците да им бъде признато правото да искат отмяната на решенията, с които се засяга правото им на вземане за стойността на дружествения дял, ако решението вече е изпълнено, то отново ще трябва да се прибегне до иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на правните действия в изпълнение на отмененото решение.

Ако решение не е взето, защото наследникът не е подал молба по чл. 122 ТЗ, на по-силно основание отговорът на въпроса не би се променил, тъй като наследникът по своя воля не е подал молба.

б) А какво се случва, когато решение е взето и наследникът не е приет за съдружник?

В такъв случай бихме били изправени пред недопустимост на приемството в спорното материално право и делото следва да бъде прекратено.

в) Има ли значение вписването в ТРРЮЛНЦ на решението по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, съответно на решението относно изменение на дружествения договор – когато не е необходимо решение за придобиване на качеството съдружник при наследяване?

Съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ приемането на съдружник има действие от вписването му (на приемането – бел. моя) в търговския регистър. В сходен смисъл е и разпоредбата на ал. 3 на чл. 140 ТЗ, която гласи, че решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила след вписването им в търговския регистър. Макар и да са използвани различни изрази – „имат действие“ и „влизат в сила“, значението на цитираните разпоредби е едно и също, а именно, че вписването на съответните обстоятелства има конститутивно действие²⁸. Ето защо като че ли и в двата случая – и когато е необходимо решение за приемането му за съдружник, и когато такова не е нужно – наследникът придобива качеството съдружник от момента на вписване на името му в търговския регистър – арг. от чл. 140, ал. 4 и чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 115, т. 3 ТЗ. Но изводът е правилен само частично – по отношение на наследниците, за които е необходимо решение на общото събрание, за да придобият качеството съдружник. Аргумент за това е чл. 140, ал. 4 ТЗ, в който се посочват единствено приемането и изключването на съдружник като обстоятелства, вписването на които е конститутивно. По аргумент за противното, когато членственото правоотношение се прекратява не посредством изключване, съответно когато за придобиването на качеството съдружник не е необходимо решение на общото събрание за приемане, вписването е само оповестително²⁹.

От изложеното горе може да се заключи, че ако до момента, в който трябва да се извърши призоваването на наследниците, обстоятелството по приемане на наследника за съдружник не е вписано в търговския регистър, респ. наследникът не е подал писмена молба по чл. 122 ТЗ – когато решение не е необходимо, и нито един от съдружниците не е встъпил в делото, същото следва да се прекрати. Ако пък ли вписването е извършено (молбата е подадена), е налице хипотезата на чл. 227 ГПК.

Интерес представлява следната ситуация: наследникът узнава (вкл. като му е съобщено от представител на дружеството), че е взето решение, с което е приет като съдружник, но решението не е вписано в търговския регистър. В този случай бихме могли да се подлъжем, че наследникът разполага с осъдителен иск по чл. 71 ТЗ, с който дружеството да бъде осъдено да извърши вписването. Подобна линия на разсъждение кореспондира с преобладаващото през последните години в съдебната практика виждане, че в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ решението поражда незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците, а конститутивното действие на вписването касае само отношенията с трети лица³⁰. Това виждане обаче е грешно. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вписването има оповестително действие, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването. Не е познат трети, междинен вид действие на вписването, при който вписването е конститутивно само по отношение на част от лицата – своеобразно относително конститутивно вписване. Ето защо и в описаната по-горе ситуация наследникът не е съдружник и няма право на иск по чл. 71 ТЗ. Макар и да е взето решение и последното да му е съобщено, щом обстоятелството не е вписано, все още е възможно съдружниците да променят позицията си и да свикат ново общо събрание, на което да вземат решение в обратен смисъл или такова, с което се отменя предходното. Разбира се, когато лицето, което е съобщило невписаното решение на наследника, е сторило това виновно, и са налице останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, наследникът ще може да претендира съответното обезщетение. Ако лицето е действало в качеството на представител на дружеството, ще е налице преддоговорна отговорност, а дружеството възложител ще носи отговорност по реда на чл. 49 във връз. с чл. 12 ЗЗД.

г) Наследяване на акции

Когато не се намираме в хипотезата на отклонение от принципа на свободно прехвърляне на акциите, наследниците винаги се явяват приобретатели на спорното материално право и следователно приемството в процеса е допустимо. Уговорени ли са в устава и други условия за прехвърляне на акциите и нужно ли е решение на общото събрание на акционерите, съответно приложими са горните изводи.

 

Б) Прехвърляне на дружествен дял или акция

В чл. 226, ал. 1 ГПК се говори за прехвърляне в течение на производството на спорното право. Спорното право всъщност е предметът на делото. А предметът на делото бива определян като претендирано или отричано от ищеца право, чието правно естество обективно следва от основанието и петитума на иска въз основа на правната норма³¹. От изложеното дотук следва, че в производството по чл. 74 ТЗ спорното право е потестативното право по чл. 74 ТЗ. Когато се прехвърля дружествен дял, респ. акция, се прехвърлят съвкупност от права и съвкупност от задължения (като по отношение на задълженията е налице встъпване, а не заместване в дълг – арг. от чл. 130 и чл. 186 ТЗ), като част от съвкупността от права е отменителният иск по чл. 74 ТЗ. И докато приобретателят на дружествен дял не може да бъде лишен от вземането си за стойността на дела, за придобиването на останалите членствени права е необходимо общото събрание да е взело решение за приемане на приобретателя за съдружник и същото да е вписвано в търговския регистър. По отношение на прехвърлянето на поименни акции ситуацията е сходна с тази при цесията – правата се придобиват с джиросването на акцията, като прехвърлянето трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството и третите лица³². Следователно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК е приложима едва след като решението за приемане на новия съдружник е вписано в търговския регистър, съответно прехвърлянето на акцията е вписано в книгата на поименните акционери. Дотогава правото на иск по чл. 74 ТЗ принадлежи на праводателя.

 

В) Напускане на дружеството

При доброволно напускане на дружеството производството следва да се прекрати, ако никой от останалите съдружници не е встъпил в делото, тъй като единственият ищец – напусналият съдружник, е изгубил своята активна процесуална легитимация, която е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и съдът трябва да следи за нея служебно.

Напусналият съдружник няма правен интерес да иска отмяната на решения, взети след прекратяване на членственото му правоотношение. Това е относимо и по отношение на решенията, с които се засягат имуществените му права (вземането за стойността на дружествения дял) – изложените в б. „а“ аргументи са приложими и тук.

 

Г) Изключване от дружеството

Би следвало изложените в б. „В“ разсъждения да са приложими и тук. Възможността изключването да бъде незаконосъобразно обаче налага да се тръгне по друга линия на разсъждение, но единствено относно решението за изключване на съдружник или акционера, както и последващите решения, засягащи правата на съдружника или акционера.

а) Изключване от дружество с ограничена отговорност

Безспорно на изключения съдружник трябва да бъде призната активна легитимация по иска за отмяна на решението за изключването му. Освен това изключеният съдружник следва да може да атакува и последващите решения, засягащи дружествения му дял (последният може да бъде „поет“ от някого от останалите съдружници или от трето лице, да бъде „поет“ от останалите съдружници съразмерно на техните дялове, както и капиталът на дружеството да бъде намален съразмерно на дела на изключения съдружник³³)³⁴. Това право се налага да бъде признато на изключения съдружник, защото той, за разлика от напусналия съдружник или неприетия за такъв, не е кредитор на дружеството, че да може да бъде увреден единствено чрез правни действия, атакуеми с иска по чл. 135 ЗЗД. Напротив, ако искът за отмяна на решението за изключване бъде уважен, съдружникът ще бъде обвързан от взетите от общото събрание решения и поради това е възможно да се окаже в ситуацията да не разполага с дялове, тъй като последните са „поети“ от другиго или са кадуцирани. А това би довело до невъзможност членственото правоотношение да съществува, тъй като същото е последица от участието в капитала.

Искът за отмяна на последващо решение с предмет членствените права на изключения съдружник следва да бъде обективно кумулативно съединен с иска, с който се атакува решението за изключване³⁵, тъй като противозаконността на последващото решение се изразява в това, че настоящ съдружник бива лишаван не само от членствените си права, а от членственото си правоотношение по начин, различен от посочените в чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ или друг, при който обаче е налице съгласие, постигнато между съдружника и дружеството. А тази противозаконност не би била налице, ако искът срещу решението за изключване не бъде уважен и съответно и последицата му – прекратяването на членственото правоотношение на изключения съдружник, не отпадне с обратна сила. Защото тогава делът, който ще бъде „поет“ или който ще бъде кадуциран, няма да е на настоящ съдружник, а на бивш такъв. Следва да се отбележи обаче, че ако третото лице, „поело“ дружествения дял на изключения съдружник, е добросъвестно (а това е възможно единствено когато лицето не е някой от останалите съдружници³⁶), предявеният иск за отмяна на решението за приемането му като нов съдружник следва да бъде отхвърлен, тъй като към момента, в който третото лице подава молбата си за приемане като съдружник по чл. 122 ТЗ, решението за изключване не е отменено, вписването на изключването не е заличено и съгласно чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ („Заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването“) третото лице продължава да е защитено от действието на обществено доверие³⁷ – чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Ако делът на изключения съдружник бъде „поет“ от трето за дружеството лице, последното ще разполага със самостоятелно право на иск по чл. 74 ТЗ срещу решенията на общото събрание. Това право ще възникне от момента на вписване в търговския регистър на третото лице като съдружник до момента на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя решението за приемането му като съдружник.

При изключването от дружество с ограничена отговорност на съдружник, ако последният атакува решението за изключването си и/или последващи решения, засягащи дружествения му дял, възниква въпросът за активната процесуална легитимация, тъй като от момента на вписване на изключването в търговския регистър, качеството съдружник, съответно процесуалната легитимация, отпада и искът би бил недопустим, а ако вече е предявен, делото следва да бъде прекратено. Този проблем ще бъде разгледан на съответното място, а тук се споменава единствено с цел систематичност.

б) Изключване от акционерно дружество

Докато за изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност е необходимо решение на общото събрание³⁸, то изключването на акционер е резултат от сложен фактически състав, чиито елементи са: 1) неизпълнение на задължението за вноска³⁹; 2) отправяне на 1-месечно писмено предизвестие до акционера; 3) обявяване на предизвестието в търговския регистър; 4) изтичане на едномесечния срок, 5) без да е изпълнено задължението. Ето защо, ако не са налице предпоставките за изключването му, акционерът може да се защити не с иск по чл. 74 ТЗ (тъй като няма решение, срещу което да бъде насочен искът), а с иск по чл. 71 ТЗ, и по-точно положителен установителен иск за наличие на членствено правоотношение⁴⁰,⁴¹. Ако в устава е предвидено, че за изключването на акционер е необходимо решение на общото събрание на акционерите, изключеният акционер следва да атакува незаконосъобразното решение с иск по чл. 74 ТЗ.

При изключването на акционер въпросът за активната процесуална легитимация по иска по чл. 74 ТЗ не възниква, освен ако в устава е предвидено, че за изключването е необходимо решение на общото събрание на акционерите. В останалите случаи, тъй като изключването е правна последица не от решение (което до момента на отмяната си поражда действие), а от сложен фактически състав, изключеният акционер може да се защити с положителен установителен иск по чл. 71 ТЗ за наличие на членствено правоотношение. В този случай по отношение на процесуалната легитимация е достатъчно ищецът да твърди, че все още притежава качеството акционер – поради неосъществен фактически състав на чл. 189, ал. 2 ТЗ. Третите лица, придобили издадените на мястото на унищожените акции нови акции, разполагат със самостоятелно право на иск по чл. 74 ТЗ срещу решенията на общото събрание.

 

1.2. Ищецът трябва да притежава качеството съдружник или акционер при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ

Второто виждане в доктрината е, че легитимирано да предяви иска за отмяна е всяко лице, което притежава качеството съдружник или акционер към момента на предявяване на иска, без оглед на това дали е притежавало такова качество в момента на вземане на порочното решение.⁴² Що се касае до въпроса дали е необходимо ищецът да запази качеството си на съдружник или акционер и докато делото е висящо, тук отново се забелязва различие във възгледите⁴³.

Безспорно най-голямата слабост на това мнение е въпросът за активната легитимация на изключения съдружник, респ. акционер. Въпреки това мнението следва да бъде споделено, като разпоредбата на чл. 74 ТЗ се тълкува корективно, тъй щото активната процесуалната легитимация по иска принадлежи и на изключения съдружник, респ. акционер, но единствено и само когато се атакуват решението за неговото изключване и/или последващи решения с предмет членствените права на ищеца. Би следвало de lege ferenda да бъде уреден изрично отделен иск на изключения съдружник (акционер) срещу решението за изключване и последващите решения, засягащи членствените права на изключения, както е било в отмененото законодателство⁴⁴.

По отношение на процесуалните последици от загубата на качеството съдружник или акционер, настъпила във висящ исков процес, изложените в предходната точка разсъждения са приложими и тук.

 

1.3. Ищецът трябва да притежава качеството съдружник или акционер алтернативно в един от двата момента – или при вземане на решението, чиято отмяна се иска, или при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ

В правната литература се среща и виждането, че ищецът трябва да притежава качеството съдружник или акционер алтернативно в един от двата момента – или при вземане на решението, чиято отмяна се иска, или при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ⁴⁵. Поддръжниците на тази теза гледат на нея като на съчетаваща достойнствата на първите две тези⁴⁶. Те обаче не си дават сметка, че освен с достойнствата на първите две, третата е обременена и с техните проблеми (и по-точно на първата). И така, ако се приеме, че правото на иск по чл. 74 ТЗ принадлежи и на лицата, намиращи се в членствено правоотношение към датата на вземане на атакуваното решение, и на тези, които притежават качеството съдружник (акционер) при предявяване на иска, би се допуснало вмешателството на трети външни лица в дружествените работи, против което вмешателство се е произнесъл и Върховният касационен съд в мотивите към знаковото ТР № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС⁴⁷.

Изложеното трето становище действително би разрешило проблема с активната процесуална легитимация на изключения съдружник (акционер), когато последният предявява иск по чл. 74 ТЗ срещу решението за изключването си или други последващи решения, засягащи членствените му права. Но този проблем би могъл да бъде решен и по друг доста по-елегантен начин, който няма за последица вмешателството на трети лица в дружествените работи, а именно чрез корективно разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 74 ТЗ.

 

1.4. Ищецът трябва да притежава качеството съдружник или акционер и при вземане на решението, чиято отмяна се иска, и при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ

Последната теза, застъпвана от някои автори⁴⁸, е, че ищецът трябва да притежава качеството съдружник или акционер и при вземане на решението, чиято отмяна се иска, и при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ. Това мнение не може да бъде споделено, защото то не само не решава проблема с активната процесуална легитимация на изключения съдружник (акционер), когато последният предявява иск по чл. 74 ТЗ срещу решението за изключването си или други последващи решения, засягащи членствените му права (за разлика от третото становище), но повлича след себе си и някои от слабостите на първото становище (като например лишаването на новите съдружници (акционери) от индивидуалното контролно право на иск по чл. 74 ТЗ срещу решения, които иначе ги обвързват, в резултат на което се стига до нарушаване на принципа на равно третиране на съдружниците, респ. акционерите).

 

2. Кога е налице правен интерес⁴⁹ от предявяването на иск с правно основание чл. 74 ТЗ

Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен и както вече бе отбелязано в т. 1. 1., при този вид искове правният интерес се извлича от материалното право, което е еманация на преценката на законодателя, че при осъществяването на определен юридически факт (респ. фактически състав) едната или и двете страни по материалното правоотношение придобиват потестативното право, упражнимо само по съдебен ред, да изменят, погасят или прекратят съществуващото правоотношение или да създадат ново такова. Следователно интересът е налице винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, с изключение на случаите, в които преследваната със съответния конститутивен иск цел е вече постигната или не би могла да бъде постигната⁵⁰. Въпреки това според някои автори явно и при иска по чл. 74 ТЗ, както при установителните искове, трябва да се изследва във всеки конкретен случай интересът на съответния ищец – и по-точно дали същият е гласувал „за“ или „против“ приемането на атакуваното решение⁵¹ и дали последното поражда благоприятни или неблагоприятни последици за ищеца.⁵²

Това мнение не може да бъде споделено поради следните причини. На първо място, изложеното виждане противоречи на чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно който всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Видно от цитираната разпоредба (както и от текста на чл. 124, ал. 3 ГПК), единствено при установителния иск интересът се обосновава изрично. Въпросът е безспорен и в теорията⁵³. Освен това сега действащият Търговски закон не въвежда ограничения относно начина, по който е гласувал ищецът (както е било в отмененото законодателтсво⁵⁴), и това дали с атакуваното решение се засягат негови лични интереси. На последно място, стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ТЗ в смисъл, че с право на иск разполага единствено съдружникът или акционерът, чийто личен интерес е засегнат от решението, противоречи на целта на иска по чл. 74 ТЗ, а именно – членовете на дружеството да не се окажат обвързани от противодоговорни/противоуставни или противозаконни решения⁵⁵. Неслучайно такова изискване – с атакуваното решение да се засяга личният интерес на ищеца, е липсвало и в отмененото законодателство⁵⁶.

Относно изискването ищецът да е гласувал против процесното решение – вероятно някои автори застъпват тази теза, защото смятат, че в противен случай би се допуснало превратното упражняване на правото на отмяна. Злоупотребата с право обаче е специален деликтен състав, при който формата на вина е умисъл, а действието се изразява в упражняване на субективно право по начин, по който единствените правни последици, които ще настъпят, се изразяват в противоправен резултат⁵⁷. Следователно невинаги когато се предявява иск от съдружник (акционер), гласувал в подкрепа на атакуваното решение, ще сме изправени пред хипотезата на злоупотреба с право, а единствено когато искът е неоснователен, в резултат от исковия процес бъдат засегнати блага – обект на абсолютно субективно право на дружеството ответник⁵⁸, ищецът знае това и желае или допуска настъпването на вредите – резултат от засягането на благата. В тези случаи ищецът ще носи отговорност за вреди по реда на чл. 45 ЗЗД и следващите.

 

3. Кога изтича преклузивният срок за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ?

Въпросът кога изтича преклузивният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ не е така спорен както разгледаните досега въпроси. Въпреки това заслужават внимание два негови аспекта: А) откога започва да тече срокът по отношение на приобретателите на дружествения дял или акцията; и Б) въпросът за т. нар. „решение в чекмедже“.

 

А) Откога започва да тече срокът по отношение на приобретателите на дружествения дял или акцията?

Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Възниква въпросът в коя от двете хипотези се намира придобилият дружествен дял или акция след взeмане на конкретно решение, но преди изтичане на 3-месечния срок. Възможни са две линии на разсъждение. Първата – че макар и праводателят да е присъствал на общото събрание или да е узнал по-късно за взетото решение, приобретателят е узнал в друг, последващ момент, съответно за него 14-дневният срок тече оттогава. Втората линия на разсъждение, която е и правилната, е, че приобретателят придобива правата на праводателя си в същия или по-малък обем, но не и в по-голям, тъй като принципът е, че никой не може да прехвърля повече права, отколкото самият той притежава. Ако се приеме, че за приобретателя тече отделен срок, не само би било налице противоречие с принципа, че никой не може да прехвърля повече права, отколкото самият той притежава, но и биха се засегнали принципите на стабилност и предвидимост, които са водещи в търговското право (това може да бъде онагледено със следния пример: на 01.01.2001 г. е проведено общо събрание, на което е взето отменяемо решение; за акционер A, който е присъствал на провелото се общо събрание, срокът за атакуване на решението започва да тече на 02.01.2001 г. и изтича на 15.01.2001 г.; акционер A обаче прехвърля акциите си на B на 14.01.2001 г.; ако се приеме, че за акционер B тече нов срок, то същият ще изтече на 18.01.2001 г.; но е възможно преди изтичането на срока си акционер B да прехвърли акциите си на C, а на свой ред акционер C – на D, и така до 01.03.2001 г., когато изтича крайният 3-месечен срок, като през цялото това време за дружеството ще съществува риск, че някой от акционерите може да прехвърли акциите си и за приобретателя срокът да започне да тече наново).

 

Б) Въпросът за т. нар. „решение в чекмедже“

Тъй като в закона не е уредено задължение на управителя, съответно управителния съвет или съвета на директорите, да се съобщават на неприсъствалите на общото събрание съдружници взетите тогава решения⁵⁹, както и че срокът за отмяна започва да тече от получаване на съобщението, действително е възможно да бъде свикано общо събрание, за което определени съдружници да не бъдат информирани (а дори да бъдат информирани, ако не присъстват, да не бъдат запознати с взетите решения), на провелото се общо събрание да бъде взето противозаконно и/или противоуставно решение (като следва да се отбележи, че не бъдат ли спазени процедурните правила по свикване и провеждане на общото събрание, включително изискването всеки съдружник да бъде поканен писмено, само на това основание решението ще бъде отменяемо – арг. от чл. 139, ал. 1 ТЗ, съответно чл. 223, ал. 3 ТЗ) и за последното съответните съдружници да не бъдат уведомени, като междувременно 3-месечният срок изтече и решението не може да бъде атакувано от тях⁶⁰.

В отмененото ни търговско законодателство проблемът се е решавал, като срокът е започвал да тече от вписване на решението в протоколната книга при дружествата с ограничена отговорност и от представянето на протокола от общото събрание пред надлежния областен съд при акционерните дружества⁶¹. В наши дни подходът, възприет от отменения Търговски закон по отношение на акционерните дружества, би разрешил проблема само частично, тъй като поради факта, че вписването вече е извършено, би се стигнало до лишаване на съдружниците от възможността да поискат спиране на регистърното производство по реда на чл. 536 ГПК. Що се касае до вписването на решението в протоколната книга – в реалния живот често на съдружника или акционера му бива отказан достъпа до книжата на дружеството, поради което, дори протоколната книга да бъде водена редовно и при вписване, респ. заличаване, на конкретно обстоятелство в търговския регистър да се представя препис – било то и нотариално заверен, че решението за конкретното обстоятелство е вписано в протоколната книга, това не гарантира, че съдружникът или акционерът не е бил възпрепятстван от дружеството да се добере до нея.

Ето защо е възможно да се мисли в посока de lege ferenda да бъде уредено задължение на управителя, съответно управителния съвет или съвета на директорите, за писмено съобщаване на взетите решения на неприсъствалите на съответното общо събрание съдружници, респ. акционери⁶², както и че срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ започва да тече от получаване на съобщението⁶³. Наред с препоръчаното писмо и телепощата със заверка на съдържанието и известие за доставяне, в духа на чл. 22, ал. 5, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ, чл. 38, ал. 3 ГПК, чл. 260т, ал. 2, изр. второ и чл. 262н, ал. 2, изр. четвърто ТЗ следва и съобщаването чрез електронна поща да намери приложение, но при условие че това е предвидено в устава или дружествения договор. Законът би следвало да бъде изменен и в смисъл, че към заявлението за вписване или заличаване на обстоятелство се представя и доказателство, че неприсъствалите на общото събрание съдружници (акционери) са получили съобщение за взетото тогава решение относно съответното обстоятелство, чието вписване или заличаване се иска. Това би попаднало в обхвата на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, осъществявана от длъжностното лице по регистрацията, като при липса на представено доказателство за уведомяване на неприсъствалите съдружници (акционери) би следвало да се дадат указания на заявителя за отстраняване на нередовността, а ако тези указания не бъдат изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2, длъжностното лице следва да постанови отказ – арг. от чл. 22, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

Това разрешение обаче често пъти ще доведе до неоправдано с оглед защитаваните интереси забавяне на вписването на обстоятелствата – например взето е решение за смяна на управителя на дружество с ограничена отговорност, но промяната не може да бъде отбелязана (а съответно и да настъпи – арг. от чл. 140, ал. 4, предл. шесто и седмо ТЗ) поради факта, че някой от неприсъствалите на общото събрание съдружниците не може да бъде открит, за да му бъде връчено съобщението за взетото тогава решение. Поради това предложението de lege ferenda следва да намери приложение единствено по отношение на решенията за изключване и последващите изключването решения с предмет дружествения дял, респ. акцията, на изключения, като изрично съобщаване се извършва само на изключения съдружник, респ. акционер. В останалите случаи разпоредбата на чл 74, ал. 2 ТЗ се налага да бъде тълкувана корективно и 14-дневният, респ. 3-месечният, срок по отношение на неприсъствалите на съответното общо събрание съдружници или акционери да започва да тече от момента, в който узнаването на взетото решение е възможно. Този момент може да бъде както вписването в протоколната книга, когато е осигурен достъп до нея, така и вписването в търговския регистър.

 

4. Какво е действието на съдебното решение за отмяна на решение на общото събрание

Преди да се пристъпи към разглеждане на въпроса за действието на съдебното решение за отмяна на решение на общото събрание, трябва да се направи разграничение между действието на вписването и заличаването в търговския регистър и действието на съдебното решение по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ⁶⁴. Както вече бе споменато в т. 1.1., б. „Г“, подт. „а“, съгласно чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването, а съгласно чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Това означава, че без значение от действието на решението по иска по чл. 74 ТЗ обстоятелството – предмет на атакуваното решение на общото събрание, ще има действие по отношение на третите добросъвестни лица до момента на заличаването му, съответно заличаването ще има действие занапред⁶⁵.

Когато се поставя въпросът за действието на определен юридически факт (било то съдебно решение – какъвто е разглежданият тук случай, едностранно волеизявление – например възражението за придобивна или погасителна давност, или договор – например брачния договор) във времето, в правната ни доктрина традиционно се възразава, че обратното действие е изключение и като такова трябва да бъде уредено изрично. Това гласи и разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗНА: „Обратна сила на нормативен акт (удебеляването – мое) може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба“. Но цитираната разпоредба, както и самият Закон за нормативните актове – видно и от наименованието си, се отнасят до нормативните актове, които макар и също да са юридически факти, са различни от юридическите факти, описани в хипотезата на правната норма. Поради което чл. 14 ЗНА не следва да се използва като основен, а често и единствен аргумент в защита на тезата, че определен юридически факт няма обратно действие⁶⁶. И да, вярно е, че юридическите факти пораждат действието си занапред, а обратното действие е изключение, но не заради правилото на чл. 14 ЗНА, а защото обратното действие е фикция и като такава трябва да бъде уредена⁶⁷. Това обаче не означава изрично. Достатъчно е от нормите, относими към съответния правен институт, да може да се заключи, че законодателят цели правните последици на конкретния юридически факт да проявяват действието си от един предходен момент. Ето защо при тълкуването на чл. 74 ТЗ не трябва да се прави прибързано заключение, че след като липсва изрично правило като това на чл. 88, ал. 1, изр. първо ЗЗД относно развалянето на договoра, отмяната на решение на общото събрание има действие занапред⁶⁸. Ако съдебното решение поражда правните си последици занапред, би се стигнало до невъзможност да се иска отмяната на последващи изключването на съдружник решения, с които се засягат членствените му права. Защото, дори да бъде уважен искът, с който се атакува решението за изключване, последващите решения вероятно ще са взети преди влизането на съдебното решение в сила, т.е. в момент, към който макар и незаконно въпросният съдружник все още е изключен, поради което няма да е налице противоречие със закона или устава (за противоречието със закона в този случай вж. т. 1.1., б. „Г“, подт. „а“), което е предпоставка за уважаване на отменителния иск. А едва ли това е желаният от законодателя резултат.

 

5. Заключение

Ако трябваше да се обобщят, изводите от настоящата статия биха били следните:

• Активно процесуално легитимиран по иска по чл. 74 ТЗ е всеки съдружник, респ. акционер, който притежава това качество към момента на предявяване на иска. Въпреки това историческото тълкуване налага разпоредбата на чл. 74 ТЗ да се тълкува разширително по отношение на изключените съдружници, респ. акционери. На изключения съдружник следва да се признае правото на иск по чл. 74 ТЗ срещу решението, с което е изключен, както и срещу последващите решения с предмет дружествения му дял. На изключения акционер следва да се признае правото да иска отмяната на последващите изключването му решения, с които се засягат членствените му права. Що се отнася до членственото правоотношение на акционера – то е защитимо с положителен установителен иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ във вр. с чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК, освен когато в устава е уредено, че за изключването на акционер е необходимо решение на общото събрание (тогава на изключения акционер следва да се признае активна процесуална легитимация да иска отмяната и на решението за изключването си).

• Правен интерес от предявяването на иска по чл. 74 ТЗ има всеки съдружник, респ. акционер, без значение дали е гласувал „за“, или „против“ атакуваното решение и дали с последното се засягат негови лични интереси, или такива на дружеството или на някого от останалите съдружници, респ. акционери.

• За приобретателя на дружествен дял или акция срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ започва да тече от момента, в който е започнал да тече и за праводателя.

• De lege ferenda следва да бъде уредено задължение на управителя, съответно управителния съвет или съвета на директорите, за писмено съобщаване на изключения съдружник, респ. акционер, на решенията за изключване и последващите изключването решения с предмет дружествения дял, респ. акцията, на изключения, както и че срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ започва да тече от получаване на съобщението.

• В останалите случаи разпоредбата на чл 74, ал. 2 ТЗ се налага да бъде тълкувана корективно и 14-дневният, респ. 3-месечният, срок по отношение на неприсъствалите на съответното общо събрание съдружници или акционери да започва да тече от момента, в който узнаването на взетото решение е възможно. Този момент може да бъде както вписването в протоколната книга, когато е осигурен достъп до нея, така и вписването в търговския регистър.

• Трябва да се направи разграничение между действието на вписването и заличаването в търговския регистър и действието на съдебното решение по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ. Съдебното решение, с което се отменя решение на общото събрание на дружество, има обратно действие от момента на вземане на порочното решение. А заличаването в търговския регистър на обстоятелството, което е предмет на атакуваното решение на общото събрание, има действие занапред. Ето защо без значение от действието на решението по иска по чл. 74 ТЗ обстоятелството – предмет на атакуваното решение на общото събрание, ще има действие по отношение на третите добросъвестни лица до момента на заличаването му, съответно заличаването ще има действие занапред.

 

Бележки под линия: