ПОДКАСТ

(дата на записа: 11.03.2024 г., продължителност: 01:33:54)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

Съзерцания“ (11.03.2024)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

 

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

– Могат ли да съзерцават… козите (Агамбен)?

– Различават ли се съзерцанието „от високо“ и съзерцанието „отдолу нагоре“?

– Каква е разликата между удивлението и любопитството?

– Как съзерцанието е свързано с теорията, а удивлението – с философията?

– Как съзерцанието се съотнася с медитацията?

– Има ли емоция в съзерцанието?

– Какво представлява панпсихизмът?

– Какво е съзерцавал Талес?

– С какво ни превъзхождат децата?

– Как съзерцанието се превръща в наблюдение?

– Какво може да очакваме от един „съзерцаващ“ съдия?

– Има ли „литература“ в съзерцанието и лошо ли е това?

– Как съзерцанието е свързано с формата на живот?

 

Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Опитахме се да разгледаме съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсихме както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминахме през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература 🙂

 

Разговора може да чуете ТУК.

 

Допълнителни материали:

Употребата на телата Homo sacer IV.2 (книга), Джорджо Агамбен, прев. Валентин Калинов, ИК „Критика и хуманизъм“, 2024 (линк);

Енеади? (книга), Плотин, прев. Цочо Бояджиев, Издателство „Изток-Запад“, 2005 (линк);

Философското удивление. Една история на философията (книга), Жан Херш, прев. Лидия Денкова, Нов български университет (линк);

Никомахова етика (книга), Аристотел, книга X, в: Съчинения в шест тома, т. IV.1, Етически съчинения, С., Захарий Стоянов,  2022, прев. Ц. Бояджиев (линк).

 

 

„…многобройни пасажи свидетелстват, че древните са изпитвали истинска страст към това да съзерцават отвисоко… която най-неочаквано етолозите са преоткрили в животинското царство, където могат да бъдат видeни кози, викуни, представители на сем. котки и примати, които се изкачват на някое издигнато място само за да съзерцават – без никаква видима причина – заобикалящия ги пейзаж.“

Джорджо Агамбен, Homo sacer IV.2, Употребата на телата, С., ИК Критика и Хуманизъм, 2024, стр. 157, прев. В. Калинов

 

 

Но тъй като съзерцанието възхожда от природата към душата и от нея – към ума, като при това съзерцанията стават все по-сродни и все повече се съединяват със съзерцаващите… Ето защо двете следва да бъдат единни по битие, което пък означава, че те са живо съзерцание [theoria zosa], а не нещо съзерцавано [theorema], пребиваващо в друго. Защото това, което е в друго, е някакъв отделен живот, а не животът сам по себе си. Та ако нещо съзерцавано [theorema] или мислено [noema] трябва да е живо, то следва да е животът сам по себе си, а не растителен [phytik?], сетивен [aisthetik?] или друг душевен живот. Разбира се, в някакъв смисъл мислене [noeseis] са и другите жизнени форми; ала едната е растително мислене, другата сетивно, третата душевно. Как така са мислене? Такива са, защото са логоси. Целият живот е в някакъв смисъл мислене [pasa zo? noesis tis], само дето едното мислене е по-смътно от другото, също както е и при живота. Най-ясният [enargestera] живот е най-висш, а най-първият живот е едно с най-първия ум. Така първият живот е и първото мислене, вторият живот е второто мислене, а последният е последното. Значи всеки живот е от този род и е живот на мисленето. Само че хората различават лесно видовете живот, а видовете мислене не различават, ами едно признават за мислене, пък друго съвсем не признават, понеже изобщо не си задават въпроса какво собствено представлява животът. Тук трябва да подчертаем – както отново показа нашето разсъждение, – че всичко съществуващо е съзерцание. Ако следователно най-истинният живот е животът на мисленето, а то на свой ред е най-истинното мислене, то най-истинното мислене живее, сиреч съзерцанието и съответното му съзерцавано са живеещо и живот, и двете са всъщност едно.“

 

Плотин, „За природата, съзерцанието и Единното“,

в: Енеади, С., Изток-Запад, 2005, прев. Ц. Бояджиев, тук цитирано по Агамбен, Дж., Употребата на телата, стр. 347-348

 

 

Защото хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват поради учудването. В началото те са се учудвали на най-очевидните необясними неща, но после постепенно са се заинтересували и от по-значителните. Между тях са промените, свързани с измененията на луната, слънцето и звездите, а и с възникването на всичкото.

 

Аристотел, Метафизика, С., Сонм, 1999, Първа книга, прев. Николай Гочев

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.