(дата на записа: 11.03.2024 г., продължителност: 01:33:54)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Съзерцания“ (11.03.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Могат ли да съзерцават… козите (Агамбен)?
– Различават ли се съзерцанието „от високо“ и съзерцанието „отдолу нагоре“?
– Каква е разликата между удивлението и любопитството?
– Как съзерцанието е свързано с теорията, а удивлението – с философията?
– Как съзерцанието се съотнася с медитацията?
– Има ли емоция в съзерцанието?
– Какво представлява панпсихизмът?
– Какво е съзерцавал Талес?
– С какво ни превъзхождат децата?
– Как съзерцанието се превръща в наблюдение?
– Какво може да очакваме от един „съзерцаващ“ съдия?
– Има ли „литература“ в съзерцанието и лошо ли е това?
– Как съзерцанието е свързано с формата на живот?
Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Опитахме се да разгледаме съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсихме както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминахме през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Употребата на телата Homo sacer IV.2 (книга), Джорджо Агамбен, прев. Валентин Калинов, ИК „Критика и хуманизъм“, 2024 (линк);
– Енеади? (книга), Плотин, прев. Цочо Бояджиев, Издателство „Изток-Запад“, 2005 (линк);
– Философското удивление. Една история на философията (книга), Жан Херш, прев. Лидия Денкова, Нов български университет (линк);
– Никомахова етика (книга), Аристотел, книга X, в: Съчинения в шест тома, т. IV.1, Етически съчинения, С., Захарий Стоянов, 2022, прев. Ц. Бояджиев (линк).
„…многобройни пасажи свидетелстват, че древните са изпитвали истинска страст към това да съзерцават отвисоко… която най-неочаквано етолозите са преоткрили в животинското царство, където могат да бъдат видeни кози, викуни, представители на сем. котки и примати, които се изкачват на някое издигнато място само за да съзерцават – без никаква видима причина – заобикалящия ги пейзаж.“
Джорджо Агамбен, Homo sacer IV.2, Употребата на телата, С., ИК Критика и Хуманизъм, 2024, стр. 157, прев. В. Калинов
„Но тъй като съзерцанието възхожда от природата към душата и от нея – към ума, като при това съзерцанията стават все по-сродни и все повече се съединяват със съзерцаващите… Ето защо двете следва да бъдат единни по битие, което пък означава, че те са живо съзерцание [theoria zosa], а не нещо съзерцавано [theorema], пребиваващо в друго. Защото това, което е в друго, е някакъв отделен живот, а не животът сам по себе си. Та ако нещо съзерцавано [theorema] или мислено [noema] трябва да е живо, то следва да е животът сам по себе си, а не растителен [phytik?], сетивен [aisthetik?] или друг душевен живот. Разбира се, в някакъв смисъл мислене [noeseis] са и другите жизнени форми; ала едната е растително мислене, другата сетивно, третата душевно. Как така са мислене? Такива са, защото са логоси. Целият живот е в някакъв смисъл мислене [pasa zo? noesis tis], само дето едното мислене е по-смътно от другото, също както е и при живота. Най-ясният [enargestera] живот е най-висш, а най-първият живот е едно с най-първия ум. Така първият живот е и първото мислене, вторият живот е второто мислене, а последният е последното. Значи всеки живот е от този род и е живот на мисленето. Само че хората различават лесно видовете живот, а видовете мислене не различават, ами едно признават за мислене, пък друго съвсем не признават, понеже изобщо не си задават въпроса какво собствено представлява животът. Тук трябва да подчертаем – както отново показа нашето разсъждение, – че всичко съществуващо е съзерцание. Ако следователно най-истинният живот е животът на мисленето, а то на свой ред е най-истинното мислене, то най-истинното мислене живее, сиреч съзерцанието и съответното му съзерцавано са живеещо и живот, и двете са всъщност едно.“
Плотин, „За природата, съзерцанието и Единното“,
в: Енеади, С., Изток-Запад, 2005, прев. Ц. Бояджиев, тук цитирано по Агамбен, Дж., Употребата на телата, стр. 347-348
Защото хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват поради учудването. В началото те са се учудвали на най-очевидните необясними неща, но после постепенно са се заинтересували и от по-значителните. Между тях са промените, свързани с измененията на луната, слънцето и звездите, а и с възникването на всичкото.
Аристотел, Метафизика, С., Сонм, 1999, Първа книга, прев. Николай Гочев
