ПОДКАСТ

(дата на записа: 07.05.2021 г., продължителност: 1:13:28)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

– Как сКУКата е свързана с КУКувицата?

– Как скуката разпъва времето „на кръст“?

– Каква е разликата между психологическата и метафизическата скука?

Суета на суетите“ (03.05.2021)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.

 

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

– Как сКУКата е свързана с КУКувицата?

– Как скуката разпъва времето „на кръст“?

– Каква е разликата между психологическата и метафизическата скука?

– Защо „да се отегчаваш означава да дъвчеш време така както се дъвче тютюн“ (Емил Чоран)?

– Прави ли ни по-креативни скуката?

– Може ли да наречем човека „скучаеща тръстика“ (по мотиви на Блез Паскал)?

– Може ли скуката да се споделя в едно приятелство, като успешен брак или като форма на палиативна грижа?

– Кой ни отне скуката?

– Какво мисли Хайдегер за скуката?

– Каква е връзката между скоростта и скуката?

– Защо скуката е в сърцето на Реда и правото?

– Може ли изкуството да ни спаси от скуката?

 

В този епизод решихме да проведем експеримент: може ли да се говори за скуката, без да е скучно. Не е сигурно доколко успяхме, но във всички случаи намесихме обичайните заподозрени: Паскал, Чоран и Хайдегер. Не се задоволим нито с когнитивните, нито с онтологичните и дори с нормологичните интерпретации на скуката, а вместо това отрекохме всички забавления, които ни разсейват „на дребно“. Аскеза! Поговорихме си както за нашата нищета (като крехки и силно объркани същества), така и за обедния демон на акедията (религиозната меланхолия на изолиралия се в килията си монах). Завършихме с един цитат, при който с битието проговори на Любо с гласа на Вальо 🙂

Всичко в живота е да умееш да скучаеш значимо.“

Емил Чоран

„Сълзи и светци“

 

Разговора може да чуете ТУК.

Допълнителни материали:

Мисли (книга), Блез Паскал (преводач: Лилия Сталева, Анна Сталева), Наука и изкуство, 1978 (линк);

РазМисли за суетата (книга), Вълчан Вълчанов, УИ „Св. Климент Охридски“, 2019 (линк);

Из „Сълзи и светци“, Емил Чоран, Подбор и превод: Огнян Стамболиев (линк);

The Fundamental Concepts of Metaphysics: World, Finitude, Solitude [Основни понятия на метафизиката: свят, крайност, самота](книга), Мартин Хайдегер, Амазон (линк);

– Защо скуката е полезна… и опасна за Вас, юни 202, Михаил Недков (линк);

Как скуката ни прави по-креативни?, Мартина Тонева, 11 юни 2020 (линк);

Noonday Demon, Уикипедия (линк);

Скуката като метафизичен изблик и афоризмопадение, Константин Стоенеску (линк);

Philosophy, Emil Cioran (видео), You Tube, 09 юни 2017 г. (линк);

Bored to death? [Отегчен до смърт?], Бритън, А., Шипли, М., International Journal of Epidemiology, Volume 39, Issue 2, April 2010 (линк).

 

За госта: Валентин Калинов е психолог и философ с интерес към естетиката, феноменологията и психоанализата. Той е и преводач, а също и редактор, на ключови български преводи на книги от италиански език.

 

И един малко по-голям цитат от Алберто Моравия, „Скука“, София, изд. Златорог, 1993, 4-5, прев. В. Даскалова:

„Мисля, че тук е уместно да кажа няколко думи за скуката – чувство, за което често ще споменавам на тези страници. Впрочем, като се върна мислено назад в годините, спомням си, че винаги ме е измъчвала скука. Но трябва да се разберем за тая дума. За мнозина скуката е обратното на забавлението, а забавлението е развлечение, забрава. За мен обаче скуката не е обратното на забавлението; дори бих могъл да кажа, че по някои характерни черти тя прилича на забавлението, доколкото именно предизвиква отвличане и забрава, макар и от много особен род. За мен скуката е един вид недостатъчност или несъответствие, или оскъдност на реалността. Ще използвам една метафора: когато скучая, реалността винаги ме притеснява, както човек се притеснява, когато спи под много къса завивка през зимна нощ: завие ли си краката, студено му е на гърдите, дръпне ли я към гърдите си, студено му е на краката и тъй не може да заспи наистина. Или да вземем друго сравнение: моята скука прилича на честото и загадъчно прекъсване на електрическия ток в някоя къща; в един момент всичко е ясно и видимо – тук са креслата, там са диваните, по-нататък шкафовете, масичките, картините, завесите, килимите, прозорците, вратите; след миг всичко наоколо е тъмно и празно. Или пък да си послужа с трето сравнение: моята скука би могла да бъде определена като болест на окръжаващите ме предмети, които сякаш повяхват или загубват жизнения си тонус почти внезапно; все едно да видиш как само за няколко секунди едно цвете от пъпка разцъфва, увяхва и става на прах.

   Скуката ме наляга в ония мигове, в които чувствам абсурдността на една, както казах, непълноценна реалност, неспособна да ме убеди в своето действително съществуване. Например може да ми се случи да гледам с известно внимание една чаша. Докато си казвам, че тази чаша е стъклен или метален съд, предназначен да се налива в него течност и да се поднесе към устата, без да се разлее, тоест докато съм в състояние да си представя убедително чашата, ще ми се струва, че имам с нея някаква връзка, достатъчна да ме накара да повярвам в нейното съществуване и съответно в моето. Но ако представата за чашата увехне и загуби своята жизненост по начина, който описах, или, с други думи, ако чашата ми се види като нещо чуждо, с което нямам никаква връзка, с една дума, види ми се като абсурден предмет, то тогава от тази абсурдност ще избликне скуката, която в крайна сметка, дойде моментът да го кажа, не е нищо друго освен отчуждение и неспособност да го преодолея. Но тази скука на свой ред не би ме измъчвала толкова, ако не знаех, че макар и да нямам връзка с чашата, може би бих могъл да имам; тоест, че чашата съществува в някакъв непознат за мен рай, в който предметите нито за миг не престават да бъдат предмети. Следователно скуката освен неспособността да изляза извън границите на своето „аз”, е теоретичното съзнание, че бих могъл да изляза благодарение на не знам какво си чудо.”

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.