ПОДКАСТ

(дата на записа: 07.05.2021 г., продължителност: 1:13:28)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

– Как сКУКата е свързана с КУКувицата?

– Как скуката разпъва времето „на кръст“?

– Каква е разликата между психологическата и метафизическата скука?

Суета на суетите“ (03.05.2021)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.

 

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

– Как сКУКата е свързана с КУКувицата?

– Как скуката разпъва времето „на кръст“?

– Каква е разликата между психологическата и метафизическата скука?

– Защо „да се отегчаваш означава да дъвчеш време така както се дъвче тютюн“ (Емил Чоран)?

– Прави ли ни по-креативни скуката?

– Може ли да наречем човека „скучаеща тръстика“ (по мотиви на Блез Паскал)?

– Може ли скуката да се споделя в едно приятелство, като успешен брак или като форма на палиативна грижа?

– Кой ни отне скуката?

– Какво мисли Хайдегер за скуката?

– Каква е връзката между скоростта и скуката?

– Защо скуката е в сърцето на Реда и правото?

– Може ли изкуството да ни спаси от скуката?

 

В този епизод решихме да проведем експеримент: може ли да се говори за скуката, без да е скучно. Не е сигурно доколко успяхме, но във всички случаи намесихме обичайните заподозрени: Паскал, Чоран и Хайдегер. Не се задоволим нито с когнитивните, нито с онтологичните и дори с нормологичните интерпретации на скуката, а вместо това отрекохме всички забавления, които ни разсейват „на дребно“. Аскеза! Поговорихме си както за нашата нищета (като крехки и силно объркани същества), така и за обедния демон на акедията (религиозната меланхолия на изолиралия се в килията си монах). Завършихме с един цитат, при който с битието проговори на Любо с гласа на Вальо 🙂

Всичко в живота е да умееш да скучаеш значимо.“

Емил Чоран

„Сълзи и светци“

 

Разговора може да чуете ТУК.

Допълнителни материали:

Мисли (книга), Блез Паскал (преводач: Лилия Сталева, Анна Сталева), Наука и изкуство, 1978 (линк);

РазМисли за суетата (книга), Вълчан Вълчанов, УИ „Св. Климент Охридски“, 2019 (линк);

Из „Сълзи и светци“, Емил Чоран, Подбор и превод: Огнян Стамболиев (линк);

The Fundamental Concepts of Metaphysics: World, Finitude, Solitude [Основни понятия на метафизиката: свят, крайност, самота](книга), Мартин Хайдегер, Амазон (линк);

– Защо скуката е полезна… и опасна за Вас, юни 202, Михаил Недков (линк);

Как скуката ни прави по-креативни?, Мартина Тонева, 11 юни 2020 (линк);

Noonday Demon, Уикипедия (линк);

Скуката като метафизичен изблик и афоризмопадение, Константин Стоенеску (линк);

Philosophy, Emil Cioran (видео), You Tube, 09 юни 2017 г. (линк);

Bored to death? [Отегчен до смърт?], Бритън, А., Шипли, М., International Journal of Epidemiology, Volume 39, Issue 2, April 2010 (линк).

 

За госта: Валентин Калинов е психолог и философ с интерес към естетиката, феноменологията и психоанализата. Той е и преводач, а също и редактор, на ключови български преводи на книги от италиански език.

 

И един малко по-голям цитат от Алберто Моравия, „Скука“, София, изд. Златорог, 1993, 4-5, прев. В. Даскалова:

„Мисля, че тук е уместно да кажа няколко думи за скуката – чувство, за което често ще споменавам на тези страници. Впрочем, като се върна мислено назад в годините, спомням си, че винаги ме е измъчвала скука. Но трябва да се разберем за тая дума. За мнозина скуката е обратното на забавлението, а забавлението е развлечение, забрава. За мен обаче скуката не е обратното на забавлението; дори бих могъл да кажа, че по някои характерни черти тя прилича на забавлението, доколкото именно предизвиква отвличане и забрава, макар и от много особен род. За мен скуката е един вид недостатъчност или несъответствие, или оскъдност на реалността. Ще използвам една метафора: когато скучая, реалността винаги ме притеснява, както човек се притеснява, когато спи под много къса завивка през зимна нощ: завие ли си краката, студено му е на гърдите, дръпне ли я към гърдите си, студено му е на краката и тъй не може да заспи наистина. Или да вземем друго сравнение: моята скука прилича на честото и загадъчно прекъсване на електрическия ток в някоя къща; в един момент всичко е ясно и видимо – тук са креслата, там са диваните, по-нататък шкафовете, масичките, картините, завесите, килимите, прозорците, вратите; след миг всичко наоколо е тъмно и празно. Или пък да си послужа с трето сравнение: моята скука би могла да бъде определена като болест на окръжаващите ме предмети, които сякаш повяхват или загубват жизнения си тонус почти внезапно; все едно да видиш как само за няколко секунди едно цвете от пъпка разцъфва, увяхва и става на прах.

   Скуката ме наляга в ония мигове, в които чувствам абсурдността на една, както казах, непълноценна реалност, неспособна да ме убеди в своето действително съществуване. Например може да ми се случи да гледам с известно внимание една чаша. Докато си казвам, че тази чаша е стъклен или метален съд, предназначен да се налива в него течност и да се поднесе към устата, без да се разлее, тоест докато съм в състояние да си представя убедително чашата, ще ми се струва, че имам с нея някаква връзка, достатъчна да ме накара да повярвам в нейното съществуване и съответно в моето. Но ако представата за чашата увехне и загуби своята жизненост по начина, който описах, или, с други думи, ако чашата ми се види като нещо чуждо, с което нямам никаква връзка, с една дума, види ми се като абсурден предмет, то тогава от тази абсурдност ще избликне скуката, която в крайна сметка, дойде моментът да го кажа, не е нищо друго освен отчуждение и неспособност да го преодолея. Но тази скука на свой ред не би ме измъчвала толкова, ако не знаех, че макар и да нямам връзка с чашата, може би бих могъл да имам; тоест, че чашата съществува в някакъв непознат за мен рай, в който предметите нито за миг не престават да бъдат предмети. Следователно скуката освен неспособността да изляза извън границите на своето „аз”, е теоретичното съзнание, че бих могъл да изляза благодарение на не знам какво си чудо.”

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияПоколения и климат
Следваща статияФилософия на абсурда
Вярвам, че спокойното море не създава опитни моряци. Поради това обичам неочакваните пътешествия, ентусиазираните събеседници и трудните въпроси. Вярвам и в това, че именно спокойното море е най-доброто огледало за майсторството на моряците. Ето защо обожавам спокойствието след буря, доказалите се приятели и усещането за добре свършена работа...

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.