Експериментална архитектура

"Законодателният процес е добър, ако имаме на разположение цяла вечност"

Майкъл Рейнолдс

Вече няколко пъти попадам на израза "Новото знание обикновено е извън закона". Последният път изразът беше употребен в контекста на необходимостта от развитието на т. нар. устойчиви и самоподдържащи се жилища, за което, оказва се, е необходимо извършването на множество експерименти отвъд установените стандарти на съвременното градоустройство и архитектура.

Потопът и архитектурата

Поводът беше филмът “Garbidge Warrior”/”Войнът Боклукчия” (2007), в който се представя проектът на американския архитект Майкъл Рейнолдс за създаването на експериментаторска общност от напълно самодостатъчни (задоволяващи нуждите на обитателите си) сгради, наричани къщи тип "Земен кораб". Проектът е стартиран и реализиран в американския щат Ню Мексико. Впоследствие идеята е разпространена и в други държави, сред които са Нова Зенландия, Шотландия и дори Румъния.

Става въпрос за къщи, които:

– са изградени от изхвърлени вещи и отпадъци (т. нар. биотектура): стените им са иззидани от кал и празни метални кутии от кока-кола и пепси или от изхвърлени автомобилни гуми, пълни с натъпкана пръст (тежестта на всяка една от “обработените” по този начин гуми достига до 120 кг, което прави излишно изграждането на основи на сградите, построени от биотектура);

– поддържат самостоятелно определена температура, независимо от промените в околната следа: за целта акумулират слънчева и/или термална енергия и използват естествените дадености на терена, в който се вграждат;

– самостоятелно задоволяват нуждите на обитателите си от вода и храна: чрез специалната конструкция на покрива си къщата събира дъждовната вода и я отвежда до кладенец, където тя се съхранява; къщата има "вградена" компостираща външна и вътрешна тоалетна, градина за собствено производство на храна и пр. (по-подробно за принципите на дизайна на къщите “Земен кораб” вж. тук. За видео представяне вж. тук).

Посочените особености правят къщата тип “Земен кораб” независима от ползването на характерните за съвременното строителство комунални услуги. За обитаването на къщата не е необходимо нито изграждането, нито свързването й с водоснабдителната мрежа и с обществената канализация, с електрическата и с далекосъобщителната (електронно съобщителната) мрежа. Именно защото подобна къща може “да преживее втори потоп”, притежаващ силата да заличи съвременната високотехнологична човешка цивилизация, тя се обозначава с името “Земен кораб”, а най-уважаваната от Майкъл Рейнолдс библейска личност е старозаветният патриарх Ной…

Идеята за изграждането на сгради, независими, и всъщност – откъснати, от съществуващата комунална инфраструктура, се натъква на редица законови препятствия. Сградите, които не са изградени от утвърдени по своето качество строителни материали и които не са свързани с водоснабдителната, канализационната и електрическата мрежа, се считат от повечето държави за незаконно построени. Такива сгради подлежат на принудително премахване и събаряне за сметка на изградилото ги лице. Притесненията са свързани основно с опасността за живота и здравето на лицата, които ще обитават въпросните къщи. Неспазването на утвърдените градоустройствени и архитектурни стандарти може да доведе както до нестабилност на постройката (опасност от срутване), така и до разпространяването на сериозни заболявания. Именно с цел предотвратяването на посочените опасности са предвидени и съвременните строителни стандарти, спазването на които е условие за законността на всяка сграда.

Дали обаче строителните изисквания трябва да бъдат безусловни? Или – би следвало да се допуснат изключения с оглед експериментирането с нови архитектурни разрешения, включително такива, които позволяват на сградите да станат относително независими от съществуващата градоустройствена инфраструктура?

Ноевият ковчег (закон)

Залагането на общи безусловни стандарти ограничава свободата да се греши – и за добро, и за лошо. Установеният от закона стандарт е една от причините за възпроизвеждането на едни и същи модели в строителството. Именно поради това според Майкъл Рейнолдс днешните сгради не се различават от тези преди 100 години. Неговото негодувание срещу наложеното от закона “стандартно”, еднообразно и лишено от творчество строителство става причина за внасянето на Законопроект за изпитателните зони за устойчиво развитие (с вносител Гари Карлсон) в щата Ню Мексико, с който се предвижда възможност хората да живеят за период от 5 до 10 години в експериментални устойчиви къщи, построени в нарушение на утвърдените (стандартните) строителни правила. Целта е да се открият нови начини за по-самостоятелно “съществуване” (използване) на жилищни помещения, без обитателите им да са зависими от достъпа до общи комунални услуги като: водопрокарване, водоснабдяване, електрификация и дори пътна инфраструктура…

Принципът е същият, както при експериментите в други сфери: експериментите с нови видове лекарства, с нови модели коли, с нови видове оръжие… Във всеки един от посочените случаи законът при определени условия позволява поемането на по-голям риск, включително за живота и здравето на човека, за да се стимулира развитието на по-ефективни и по-полезни модели за задоволяване на съответните обществени потребности. Не трябва ли човек да има право да експериментира и с къщата си?

За да осигури тази възможност, законопроектът допуска създаване на тестови площадки, на които да се строят жилища, различни от стандартните. Поради липсата на каквито и да е формалности и изисквания за изготвянето и предоставянето на строителна документация, възникналата днес идея може да бъде риализирана и експериментирана на тестовите площадки още на следващия ден. Сградите ще бъдат обитавани от доброволци, които са дали информирано съгласието си да участват в експериментите.

Макар при първоначалното му внасяне през 2004 година да е върнат, а през февруари 2006, когато е второ му разглеждане, да е и вторият неуспешен опит той да бъде приет, законопроектът в крайна сметка е одобрен през март 2007 и влиза в сила за американския щат Ню Мексико от 1 юли 2007.

Действащият Закон за изпитателните зони за устойчиво развитие предвижда възможността за издаване на специално разрешение за създаване на тестови район (площадка), намиращ се извън регулация, в рамките на който да се експериментира с изграждането на екологични и значително по-самостоятелни при задоволяване на нуждите на своите обитатели къщи. Провеждането на архитектурни експерименти в тестовите зони се разглежда като вид изследване (проучване) на нови възможности за съобразено с природата строителство на жилищни сгради. Разрешението се дава въз основа на план на проучването, изготвен от лицето, което иска да стартира и проведе експериментите. Преди даването на разрешение се извършва оценка на въздействието, което планираният експеримент би могъл да има върху околната среда. Провежда се и публично обсъждане на искането за създаване на експериментална зона, на което обсъждане се разглеждат евентуалните опасности от неприлагането на съответните регулационни и строителни правила. Разрешение се дава, ако се установи, че предлаганият план за архитектурно проучване няма да навреди върху земята, водата и въздуха в планираната зона. За да се обезпечи обезщетяването на евентуални вреди, лицето, което иска издаване на разрешението, е длъжно да предостави банкова гаранция, депозит или застраховка на проекта за сумата от минимум 100 000 долара.

В разрешението за създаване на тестова площадка (район) се посочват:

– методите на устойчиво развитие, които могат да бъдат използвани в тестовата (експерименталната) зона, както и

– регулативните правила, които могат да не бъдат спазвани в тази зона при изграждането на сградите. Посочва се още:

– максималният брой обекти (сгради и съоръжения), които могат да бъдат изградени в тестовата (експерименталната) зона;

– максималният брой хора, които могат да живеят и обитават постройките в тестовата (експерименталната) зона;

– специфичните (допълнителни) правила и ограничения, отнасящи се до строителството в зоната.

Назначава се лице от регулативната комисия (комисията по планиране, даваща разрешението), което да осъществява мнониторинг над дейностите в зоната.

Разрешението се дава за срок до 5 години, като може да се поднови еднократно за втори период от още 5 години. В края на всяка година получилото разрешението лице представя доклад за проведените експерименти и проучвания, като обобщава резултатите. Докладът включва и данни за състоянието на почвата, водата и въздуха в зоната. Към момента на изтичане на срока на разрешението всички сгради в зоната трябва да отговарят на общите регулационни и строителни правила.

Разрешението се вписва в публичен регистър по начина, по който се вписват нотариалните актове за прехвърляне на недвижими имоти. С вписването му са свързани някои ограничения при прехвърлянето на собствеността върху имотите, попадащи в границите на експерименталната зона. Те не могат да се продава нито като цяло, нито на части, освен ако последващият приобретател: i) получи разрешение за създаване на тестова площадка върху същата земя или ii) подпише споразумение с местната комисия по планиране, че ще приведе земята и сградите в експерименталната зона в пълно съответствие с общите правила за регулация и строителство.

Всъщност чрез уреденото разрешение за създаване на експериментална площадка определена територия временно се освобождава от част от законовите правила и изисквания, свързани със строителство, като се позволява допускането на определени грешки (покрити със задължителна застраховка) – необходима предпоставка за развитие на архитектурата.

Законът за изпитателните зони за устойчиво развитие е пример за това как индивидуалното усилие може да се превърне в действащ нормативен акт. Пример за това, че упорството в отстояването на идеята е най-силната гаранция за нейната осъществимост. Строителството е силно регулирана от правото дейност. Твърде детайлната регулация обаче понякога може да затрудни и дори да задуши развитието на регулираното социално явление. Частичната и временна дерегулация може да се окаже правилното решение, когато експериментът е единственият път към достигането на нов етап от развитието на съвременната архитектура…

"Новото знание обикновено е извън закона"

Стоян Ставру