(проф. Хайнрих Дернбург)
(в превод на Стефан Тихолов)
* Dernburg, Heinrich, Diebstahl an Elektrizitaet, Deutsche Juristen-Zeitung 1 (1896), S. 473.
** Съществува и друг превод на статията, публикуван в периодичната правна литература – този на д-р К. Гелберт, публ. Юридическо списание, г. 9, 390, 430 (6).
Това се случило преди много години в Хале, малко университетско градче, в което още тогава е действало с пълна сила академичното правосъдие. Някои от студентите, закъснели по нощите, когато градът потъвал в дълбок мрак, самоволно запалвали газовите фенери, гасени обикновено много рано по съображения за градска икономия. Разтревожено от необичайното нощно осветление, окото на правосъдието се пробудило. Студентите били извикани пред университетския съд по обвинение в причиняване на имуществени вреди.
В университетския сенат се повдигнал спор – газът телесна вещ ли е, res corporalеs? В защита на обвиняемите бил привлечен corpus juris. Не е ли казано у Юстиниан: „corporalеs res sunt, quae tangi passunt veluti fundus, homo, vestis, aurum, argentum et denique aliae res innumerabiles” – телесни се наричат вещите, които са осезаеми, като например земя, човек, облекло, злато, сребро и подобни тям безброй други вещи. Но кой някога е усещал газ с ръцете си! И така, по Юстиниан, газът не принадлежи към числото на телесните вещи. Студентската шега приключила с оправдание на всички обвинени, тъй като било признато, че те не са могли да нанесат имуществени щети на нещо нематериално.
Кой би могъл да помисли, че Имперският съд някога ще издаде подобно решение – не на шега, а по сериозно дело. Впрочем трябва да се отбележи, че решението на Имперския съд не се отнася за газа – в телесността на когото по това време, струва ми се, сме успели достатъчно да се убедим, а за електричеството. Ето какво решение на наказателната колегия на Имперския съд беше оповестено наскоро.
„N.N. е обвинен в кражба, затова че в продължение на седмица тайно е разходвал от централната станция електричество за своя мотор. Съдът, разглеждащ делото по същество, установил: кражбата по наказателния закон може да се отнася само за телесни вещи; в науката все повече губи доверие теорията за електричеството като особена „течност“ или въобще като особена „вещ“, и че напоследък господстващото схващане за електричеството е като едно особено молекулярно „състояние“ на веществата. На това основание съдът е признал, че електричеството не е телесна вещ, поради което то не може да бъде обект на кражба. Против тази присъда е внесен протест от прокурора, който се оставя без уважение. Имперският съд намира за правилно изходното положение, послужило като основа за постановената присъда, а именно, че обект на кражба могат да бъдат само телесни вещи. Дали електричеството е подобна вещ, или не – това е въпрос, който се решава не на основание на правни норми, а научно; ако съдът, ръководен от заключенията на вещи лица, е отхвърлил веществеността на електричеството и е признал това явление за особен вид молекулярно движение или особен вид енергия, или накрая – особено състояние на веществата, то тук не бива да се вижда спорен правен въпрос. Имперският съд не е призван да дава авторитетни отсъждания по научни проблеми.“
Заключителните думи на решението изразяват мисъл ясна и безспорна като Божи ден. Задачата на Имперския съд е да дава разрешение на правни въпроси, а не разясняване природата на физични явления. Ако решенията на този съд са в съгласие със закона и с изискването за обществена полза, те са изпълнили изцяло своята задача. Призванието на юриста не е това да намира отговори на физични проблеми.
Поради това ние никак нямаме предвид да критикуваме възгледа на съда за електричеството от гледна точка на физиката и философията. Но не бива, от друга страна, да преглътнем чувството на удивление от изводите, които съдът е направил въз основа на своята физическа теория. „Електричеството може да бъде познато само в своето действие, като сила, която в него се съдържа и чрез него се открива.“ Това е заключението на съда за природата на това явление. Но нима целият материален свят не се познава единствено по неговото въздействие върху нас, по силите, които ни разкрива? Това е вярно не само за електричеството, но и за всичко, което се намира извън нас; ето защо е имало философи, отричащи обективното съществуване на външния свят. Съдът се съмнява още във веществеността на електричеството, смятайки го за „енергия“ или „състояние“. Но нали всичко, което действа във външния свят, е нужно точно в този свят да съществува. А електричеството, доколкото е известно, се открива във външния свят, при това с достатъчно внушителни проявления! Впрочем нека повторим: физическите проблеми нас не ни занимават въобще. Наказателният закон гласи, че всеки, който отнеме чужда движима вещ, подлежи на наказание за кражба. Въпросът следователно се състои в това: какво разбира законът под понятието „вещ“?
Отговорът на този въпрос трябва да бъде съобразен с целта на посочената наказателноправна норма. Последната е насочена очевидно към това на лицата, законно придобили за себе си имуществени блага от окръжаващия ги външен свят, да бъде дадена защита от незаконни посегателства. Електричеството е именно такова благо, възникващо във външния свят, поддаващо се на частно придобиване и принадлежащо в този случай на това лице, което със своя труд го е придобило като имуществено благо. Ето защо електричеството е вещ както за гражданското, така и за наказателното право.
За наказателното право особено не може да бъде признато за задължително легалното определение за вещ. Ако пандектите указват на осезаемостта като на признак rerum corporalium, то с това е илюстрирано само понятието телесна вещ и въобще не е стоял въпрос в това само определение вовеки веков да бъде заключен целият веществен свят. За съжаление и до ден днешен никак не можем да се откъснем от учебникарските дефиниции. В съгласие с тях и Имперският съд приема, че въпросът за това е ли електричеството вещество или енергия има значение тук между другото, тъй като на практика за решаване на делото този въпрос е напълно безразличен. Нима ние знаем въобще какво представлява самата материя, от която са съставени вещите? Не е ли все едно за правото каква е природата на материята! Когато става дума за блага, служещи за употребление от хората и имащи значение със стопанската си полезност, намиращи се във външния свят и поддаващи се на правомерно придобиване, тогава имаме и вещи в юридически смисъл. Правото не е философска доктрина, а служебен инструмент на човешкото общежитие, то има работа с етически и стопански категории, а не с физически теории.
Какви могат да бъдат последствията от решението на Имперския съд? Трябва ли електричеството да бъде оставено извън правната защита, докато на нашия касационен съд не бъде доказано, че то е вещ? Или следва търпеливо да изчакаме намеса от страна на законодателя?
Едновременно с изключването на електричеството от числото на вещите по решението на наказателната колегия на Имперския съд, гражданската колегия на същия съд се е изказала по този въпрос, но в съвършено противоположен смисъл. Разсъжденията на гражданската колегия са толкова поучителни, че ще преведем някои пасажи от тях.
„Електрическият ток е творчески продукт на най-новото време. Като предмет на гражданския оборот на него следва да се отдели подобаващо място.“
„В правните отношения няма съществени различия между производството на газ за осветление и доставянето му по тръби до мястото на неговото потребление, като средство за осветление, и подобна доставка на електрически ток. Газът и електричеството еднакво се явяват произведения на човешкия труд; и в двата случая не самият труд, а неговият продукт става предмет на договора за доставка за осветление.“
Остава да изразим пожелание в бъдеще наказателната колегия да се присъедини към заключенията на гражданските съдилища и въобще да се преизпълни с този дух, който господства в решенията на последните.
Quod Deus bene vertat!
