(дата на записа: 19.01.2021 г., продължителност: 1:54:44)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Има ли разлика в свободата на „дигиталното“ слово?
– Защо социалните мрежи „отвлякоха“ словото и какво „правят“ с него?
– Кои трябва да реши дали един профил в социалните мрежи трябва да бъде ограничен в своите действия?
—
Свобода на конспирациите (23.01.2021)—
свързан епизод: ЕР134 “Свобода на бръщолевенето” (19.01.2021)
Серията на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Владислав Апостолов и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли разлика в свободата на „дигиталното“ слово?
– Защо социалните мрежи „отвлякоха“ словото и какво „правят“ с него?
– Кои трябва да реши дали един профил в социалните мрежи трябва да бъде ограничен в своите действия?
– Какво представлява т.нар. „меко“ право (soft law) и защо решенията на „кураторите“ на социалните мрежи са значително по-бързи и по-ефективни от тези на съдебната власт в една държава?
– Какво представляват конспиративните теории и има ли такова нещо като „опасни наративи“?
– Какви са критериите, въз основа на които можем да разкрием конспиративния характер на една теория?
– Какво трябва да направим, когато някой настоява, че Земята е плоска или че светът се управлява от тайно общество, което създава вируси, за да „чипира“ населението?
– Има ли смисъл от авторитети или решенията трябва да се вземат от мнозинствата?
– Има ли разлика между свободата на мнение и свободата на конспиративните теории?
—
Потърсихме разликата в свободата на словото, когато то се изразява в пространства, дефинирани през своята неутралност – социалните платформи, които отказват да се „титулуват“ като медии, но едновременно с това въвеждат свои собствени правила при забраната и изключването на определено съдържание. Блокирането на Доналд Тръмп от Туитър, Фейсбук и Инстаграм, както и последващото затваряне на дигиталните форуми за неговите послания и призиви постави въпроса за това кой и как трябва да решава дали едно съдържание следва да бъде изключено. Разграничихме демокрацията от властта на тълпата, но и посочихме, че никой не може да „спаси“ масите от една добре комуникирана теория на конспирациите в област, в която политиката изпитва определени дефицити. Обсъдихме и дали концепцията за правата на човека, както и разказът за дядо Коледа, попадат в обхвата на понятието за конспиративна теория, като за целта използвахме критериите, обобщени в брошура на Европейската комисия.
—
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Конституция на Република България, чл. 39 и чл. 40 (линк);
– В Туитър: Лъжите на Тръмп. И лъжите на останалите, Карла Блайкер, Дойче веле, 29 май 2020 (линк);
– Акциите на Twitter паднаха след блокирането на Доналд Тръмп, Дарик, 09 януари 2021 (линк);
– Escaping the Rabbit Hole: How to Debunk Conspiracy Theories Using Facts, Logic, and Respect (книга), Мик Уест, 2018 (линк);
– Откриване на конспиративни теории, Европейска комисия (линк);
– Why People Fall For Conspiracy Theories? (видео), BuzzFeed News, YouTube (линк);
– Conspiracy Theories and the Problem of Disappearing Knowledge (видео), Quassim Cassam, TEDxWarwick YouTube (линк);
– Рене Декарт, Великите европейци, БНР (линк).