ПОДКАСТ

(дата на записа: 19.01.2021 г., продължителност: 1:54:44)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

– Има ли разлика в свободата на „дигиталното“ слово?

– Защо социалните мрежи „отвлякоха“ словото и какво „правят“ с него?

– Кои трябва да реши дали един профил в социалните мрежи трябва да бъде ограничен в своите действия?

Свобода на конспирациите (23.01.2021)

свързан епизод: ЕР134 Свобода на бръщолевенето” (19.01.2021)

 

Серията на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.

 

Любомир Бабуров, Владислав Апостолов и Стоян Ставру обсъждат:

– Има ли разлика в свободата на „дигиталното“ слово?

– Защо социалните мрежи „отвлякоха“ словото и какво „правят“ с него?

– Кои трябва да реши дали един профил в социалните мрежи трябва да бъде ограничен в своите действия?

– Какво представлява т.нар. „меко“ право (soft law) и защо решенията на „кураторите“ на социалните мрежи са значително по-бързи и по-ефективни от тези на съдебната власт в една държава?

– Какво представляват конспиративните теории и има ли такова нещо като „опасни наративи“?

– Какви са критериите, въз основа на които можем да разкрием конспиративния характер на една теория?

– Какво трябва да направим, когато някой настоява, че Земята е плоска или че светът се управлява от тайно общество, което създава вируси, за да „чипира“ населението?

– Има ли смисъл от авторитети или решенията трябва да се вземат от мнозинствата?

– Има ли разлика между свободата на мнение и свободата на конспиративните теории?

Потърсихме разликата в свободата на словото, когато то се изразява в пространства, дефинирани през своята неутралност – социалните платформи, които отказват да се „титулуват“ като медии, но едновременно с това въвеждат свои собствени правила при забраната и изключването на определено съдържание. Блокирането на Доналд Тръмп от Туитър, Фейсбук и Инстаграм, както и последващото затваряне на дигиталните форуми за неговите послания и призиви постави въпроса за това кой и как трябва да решава дали едно съдържание следва да бъде изключено. Разграничихме демокрацията от властта на тълпата, но и посочихме, че никой не може да „спаси“ масите от една добре комуникирана теория на конспирациите в област, в която политиката изпитва определени дефицити. Обсъдихме и дали концепцията за правата на човека, както и разказът за дядо Коледа, попадат в обхвата на понятието за конспиративна теория, като за целта използвахме критериите, обобщени в брошура на Европейската комисия.

Разговора може да чуете ТУК.

Допълнителни материали:

Конституция на Република България, чл. 39 и чл. 40 (линк);

В Туитър: Лъжите на Тръмп. И лъжите на останалите, Карла Блайкер, Дойче веле, 29 май 2020 (линк);

Акциите на Twitter паднаха след блокирането на Доналд Тръмп, Дарик, 09 януари 2021 (линк);

Escaping the Rabbit Hole: How to Debunk Conspiracy Theories Using Facts, Logic, and Respect (книга), Мик Уест, 2018 (линк);

Откриване на конспиративни теории, Европейска комисия (линк);

Why People Fall For Conspiracy Theories? (видео), BuzzFeed News, YouTube (линк);

– Conspiracy Theories and the Problem of Disappearing Knowledge (видео), Quassim Cassam, TEDxWarwick YouTube (линк);

Рене Декарт, Великите европейци, БНР (линк).

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.