Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.
Автор: доц. д-р Силвия Борисова, Институт по философия и социология – БАН, секция „Култура, естетика, ценности“
-
Дебатите относно предимствата и ценността на живота в града или на село
Само допреди век дебатите относно предимствата и ценността на живота в града или на село са удържали като главен залог противопоставянето на култивирането на човешкото поведение и света на артефактите срещу култивирането на растения и животни с цел осигуряване на прехраната и благоденствието; на индустриалния, техническия и технологичния развой и прогрес срещу верността към природата и цикличния ритъм на живот.
И двете страни са имали и продължават да имат своите ревностни защитници по еманципация на едната страна от другата в лицето на цели движения, общности и субкултури, на публични фигури, на обществени каузи. На полюса на приоритизиране ценността на устойчивия и екосъобразен живот сред природата са: Движението за бавен живот (Slow Living, срещано също като Downshifting) – контракултурно движение, противопоставящо се на забързания консуматорски ритъм на града; глобалната мрежа на екоселищата (Global Ecovillage Network[1]), застъпващи устойчивото земеделие и използването на възобновяема енергия и ресурси; все по-голямото разпространение на пермакултурата; в национален план е емблематична например общността за ре-миграция към малките населени места, консолидирала се по време на пандемията от COVID, в пряка връзка с наложената социална изолация, чрез Фейсбук групата „Помощ за завръщане на село. Заедно с децата и по-смело“ и към днешна дата наброяваща над 317 хиляди члена[2]. Като обществени инициативи в тази посока могат да се посочат редица инструменти на ниво ЕС, като Европейския пакт за селските райони (Rural Pact[3]), насърчаващ ре-миграцията към селата в Европа чрез насочено финансиране за младите семейства и дигитализация, и програмата „Къщи за 1 евро“ (Case a 1 euro[4]), по която се реставрират имоти в италианската провинция с цел възраждане на живота в селата; както и на национално ниво – активната дейност на Асоциацията на българските села[5], която работи включително за развитие на мрежата на народните читалища и от 4 години разработва менторска програма за взаимопомощ при преместване на село от големите градове; също и Програма „Избирам България“, чийто Компонент 2 е насочен към финансово подпомагане (наем, обезпечаване ползването на междуградски транспорт и др.) за заселване на малките населени места[6]. Сред субкултурите и природосъобразния начин на живот се отличават т. нар. нови земеделци (Neo-rurals) – високообразовани млади хора, пренасящи наученото и развитите умения от копоративния свят в малките населени места, като развиват еко- и биопроизводство на плодове, зеленчуци, подправки, месни и млечни продукти, както и крафт производство на козметика, напитки и др.
Същевременно никак не е странно, че през последните едно-две десетилетия се появяват и такива движения, които подхождат холистично и търсят наново съюза между живота и технологиите, както и минимизиране на последиците от радикализирането в едната от двете посоки. Такова е кредото на общностите на съвместно живеене като своеобразните ИТ хъбове, сформирани от т. нар. дигитални номади в обезлюдяващи села или пък в хижи сред природата. Дори търсенето на такива места е вече оптимизирано и улеснено със създаването на онлайн платформа с информация за различни селски райони и природни области с наличен интернет[7]. Друг пример е използването на социалните медии (Инстаграм, Тик-Ток) и техните технологични възможности за достигане до максимално широка аудитория по цялото земно кълбо на такива субкултури като Cottagecore, които естетизират, идеализират и реактуализират интереса към селския бит, традиционните занаяти и градинарството и съумяват реално да задвижат един постоянен поток на мигранти и ре-мигранти към малките населени места по цял свят. И съвсем не на последно място, като взема най-доброто от постиженията на науката и техниката, включително от най-новите технологични иновации, субкултурата на т. нар. off-grid общности[8] се характеризира със създаването на алтернативни електропреносни и водоснабдителни мрежи в отдалечени населени райони.
След отшумяването на голямата еуфория от Втората индустриална революция, т. нар. технологична революция между втората половина на XIX и началото на XX век – отшумяване също под и поради съпровода на двете световни войни и резултатите им за човешкия живот – естествено на преден план в публичните дебати отново излиза въпросът за ценността и предпоставките на живота, здравето, благоденствието, както и с природата в нас, от една страна, с отношението ни към природата, от друга, и с отношенията ни с природата, от трета. Това е също и отшумяване на еуфорията от успоредното на Втората индустриална революция обособяване и противопоставяне на природните и хуманитарните науки. Едмунд Хусерл, Макс Вебер, Мартин Хайдегер, Ханс-Георг Гадамер, и не единствени, обръщат внимание върху кризата на ценностите и хуманитарните науки в този нов свят на оттегляне на еуфорията. Джордж Хърбърт Мийд също в размишленията си върху „Природата на естетическия опит“ сигнализира за отделянето и противопоставянето на „нещата, които съставляват средствата и целите, и ценностите, които те въплъщават“. Според него именно този разрив е, който е направила „икономиката неприветлива наука. Механизирал е и е анатомизирал психологията. Направил е етиката утилитарна, а естетиката – въпрос на езотерични формули“ (Мийд 2017: 75).
Така това постоянстващо през последния век разногласие относно напредъка и развитието на културата и човешките постижения се появява неуморно под нови и нови форми и идва да покаже, че технологичната революция и изобщо революциите в една улица, било то и царски път, не са единствена истина за човека в неговата целокупност. Превръщането на науките за човека в езотерика, метафорология или пък в елиминативизъм и съответно в редуцирането им до чиста биохимия и механика поражда силни ответни реакции, които на свой ред си струват вниманието.
-
Неоромантикът и ироникът-конструктивист според типологията на У. Т. Андерсън
В статията си „Четири различни начина да бъдем абсолютно прави“ постпрагматисткият мислител Уолтър Трует Андерсън различава в съвременния Западен свят четири основни типа ясно разграничими светогледа, които сформират и съответни културни общности, всяка със свой собствен език на публичен дискурс и своя собствена епистемология. Това са:
1) постмодерно-ироничният светоглед, който вижда истината като социален конструкт; подразделя се на конструктивисти, играчи и нихилисти;
2) научно-рационалният, според който истината се „открива“ чрез дисциплинирано методическо изследване;
3) социално-традиционалисткият, в който истината се „добива в наследство“ от западната (Андерсън има предвид тук включително американската) традиция; и
4) неоромантическият, в който истината се постига в постигането на хармония с природата и/или духовно изучаване на своето вътрешно аз.
„Всеки от тях притежава свой собствен набор от истини и представи какво е истина – къде и как я търсите, как я проверявате или доказвате“ (Андерсън 2014: 75). Тук е лесно да се проследи и как проблемът за истината неминуемо е обвързан с живота и продължението му, със самосъхранението и благоденствието. Защото когато казваме: „аз търся своята истина“, или „всеки търси своята истина“, или дори категорично платонически: „истината е абсолютното благо“, то тук е безвъпросна посоката на търсене в посока на последната самоидентификация: най-доброто, което може да ни се случи и затова най-висшата ценност, разбира се, е животът.
Научно-рационалният и социално-традиционалисткият тип светогледи са консервативни, удържащи ценностите на модерната епоха – светския хуманизъм и скептицизма, от една страна, и национализма и религията, от друга, позицията за поддържането на център и властови структури. Неоромантическият тип дава завръщане в ценностните си устои и търсене на истината още по-назад – към предмодерната епоха, през грижата за опазване на природата, духовно себеусъвършенстване (видно в роящите се Ню Ейдж движения) и пр. Единствено типът на постмодерния ироник е проспективен; той е разпознаваем във фигурите на конструктивиста, играча и нихилиста: единомишленици може би само в това, че истината не се открива, а се прави; че реалността е социална фикция. Конструктивистите, които представляват специален интерес за настоящия анализ, са „себеактуализиращи се“ субекти в напълно конвенционален облик (иронизиране чрез гласно или негласно игнориране на социалния конструкт и работа по преобразуването му); докато по-многочислената група на играчите се възползва безрезервно от всяка промяна и иновация в културата, без да се задълбочава в абстрактни идеи или някакъв себесъзнателен „постмодернизъм“ – тяхната ирония „е по-скоро нагласа или чувствителност, отколкото интелектуална позиция“ (Андерсън 2014: 76); а нихилистите изповядват несъстоятелността на всички различни конфронтиращи се помежду си вярвания, прицелена в обратната страна на постмодерността, водеща неизбежно до „отчуждение, хедонизъм, осмиване и презрение на масовизираното общество“ (Андерсън 2014: 77), срещаща се под формата дори на гностическо светоотрицание (Пенев 2026: 197).
-
Телесната и сетивната екология в контекста на радикалния енвиронментализъм
Така – за да се върнем отново към проблема за човешката идентичност, природа и най-висше благо, – радикалният енвиронментализъм на практика се разполага в целия диапазон от неоромантическото разбиране за един неизменен вътрешен аз, постижим по пътя на медитацията и интроспекцията, до постмодерно-ироническото разбиране за аза като „моментното отражение на телесни състояния, на обкръжаващата среда, на всички нововъведения в културата, представи за това какво може или трябва да бъде азът – както и на езика, който ползвате. Азът губи смисъла си извън контекста, в който е положен. Кенет Гърджън пише: „След като азът като значима реалност е погребан завинаги и азът се конструира и реконструира в многобройните контексти, стигаме в крайна сметка до стадия на аза като съвкупност от отношения. Нашето чувство за индивидуална автономия открива пътя към реалност на задълбочена взаимозависимост, в която отношението е това, което конструира аза“ (Gergen 1991: 147).
Иначе казано, съгласно радикалния енвиронментализъм изворът на човешкия живот и жизненост и благоденствие се търси в последната трансцендентална основа за индивидуалността или в една принципно неизповедима, но в това и винаги споделена основа за общността.
В този контекст можем да разгледаме като симптоматично обособяването на философията и феноменологията на тялото, на сетивното възприятие, на движението и на спорта – и дори на такива по-частни и по-скоро появили се области като естетика на ходенето (вж. Пенев 2022: 54) – в качество им вече на самостоятелни научноизследователски области, именно от същия онзи момент на оттегляне на еуфорията от Втората индустриална революция. Разбира се, следва и трета такава революция – преминаването към синхронизация и глобализация, както и четвърта такава, в която фокусът се отмества от традиционния технологичен и производствен напредък към най-новите смарт технологии (М2М, интернет на нещата). Но всеки път във времената на еуфория от новото в напредъка на културата, редуващи се с отшумяване на еуфорията, става ясно едно: всяка установила се във всекидневната култура практика на обективиране на човешкия ум емоции, сетивност, поведение в артефакти, механизми и алгоритми, на свой ред води до ответна реакция – първо на съизмерване с тези артефакти, механизми и алгоритми като нещо вече овъншнено, друго спрямо човека, и после реакции на съпротива в името на себе си, независимо дали това себе си е индивидуално или общностно.
Феноменологичните трактовки на сетивното възприятие (Merleau-Ponty 1945), на тялото (Henry 1965), на движението и танца (Sheets-Johnstone 1999; Sheets-Johnstone 1966; Sheets-Johnstone 2009), на актьорското майсторство (Strasberg 1988), на спорта (Weiss 1969) от края на световните войни насетне се характеризират с един жив интерес кои сме ние – след взривяването на представата за целокупната човешка личност и индивидуалност в пълното й богатство и нюанси, предусетено и уловено в инвенцията на художествените авангарди и разразило се съвсем буквално после на бойното поле. Науките за човека в търсенето на неговата феноменалност в епохата на т. нар. „пространствен обрат“, ефект от технологичната революция, се характеризират вече с много по-плътно микроприближение до изследваното, а в резултат от третата научно-техническа революция на синхронизиране и глобализиране (системи за масов транспорт, телекомуникации и мрежи; информационни технологии, управление на знания и растеж на микроелектроника и компании за услуги) – и с развитие на социално-феноменологическия поглед върху човешкото възприятие, телесност, движение.
Тенденциите в така описаната феноменология и философия на тялото, сетивното възприятие, движението, спорта се характеризират с интердисциплинарна насоченост и изследователска дейност съвместно и с художествената практика, и с точните науки, като в тази съвместна дейност хуманитаристиката съумява да наложи своята естествена равноценност с тази на естествените науки. Още през 1965 г. Мишел Анри обръща внимание върху това, че ако сега можем да си съградим една по-чувствителна и разслоена феноменологична представа за човешкото тяло като органично, живо, субективно тяло, то векове наред „обективното“, или „трансцендентното тяло“ е било предметът на философските изследвания. А през 1992 г. Жан-Люк Нанси хвърля още по-голяма ръкавица затова, че във философията до момента липсва една консолидирана философия на тялото и разбиране за телесността (Nancy 1992).
-
Съпротивата на аналоговото тяло и сетивност: Закон № 2021-85 от 29 януари 2021 г., целящ да определи и защити сетивното наследство на френската провинция
И ако отново се върнем към въпроса за дебата за или против живота сред природата при всичкото изобилие от технологични достижения, днес той добива формата на „нуждата от живот сред природата или нуждата от живот сред технологиите, синхронизацията и дигитализацията“. Най-малко безвъпросно е разрешението му за неоромантическия и постмодерно-ироническия типове светогледи. Отпървом съпротивата в този дълъг дебат, съпровождащ целия научно-технически прогрес, е била срещу асимилирането на културата на живот сред и заедно-с природата в името на прехраната, здравето и благоденствието; сега в лицето на радикалния енвиронментализъм и екологията на тялото и сетивността (или т. нар. „контракултура на тялото“ и сетивата) като част него, тази съпротива вече е разпластена – срещу стихийните последици за благоденствието на природата, но и на тялото ни, от индустриализацията, технологизацията, глобализацията, дигитализацията в епохата на Антропоцена, срещу асимилиране на природата в самите нас – телесност, сетивност, движение…
Тази нюансирана съпротива днес е видна в ред забележителни форми по цял свят: даването на права на природата и на реките например датира още от 90-те години на ХХ век в САЩ като стратегия за опазване на околната среда, за да могат реките „да се защитават“ от човешките набези на замърсяване и отклоняване на потоците им (Strang 2019), през 2017 г. река Уангануи в Нова Зеландия става физическо лице съгласно вътрешното законодателство, реките Ганг и Ямуна в Индия също получават човешки права; а в Еквадор член 71 от Конституцията от 2008 г. включва „правото на цялостно уважение“ на природата „за нейното съществуване и за поддържането и възобновяването на нейните жизнени цикли, структура, функции и еволюционни процеси“ (Constitution of the Republic of Ecuador 2008).
Още по-забележителен е казусът с т. нар. „сетивно наследство“ на Франция, влязло в законодателството за опазване на природната среда (Loi no. 2021-85 du 29 janvier 2021…), разпален тъкмо от дебата между „градските“ хора, заселващи се във вили в провинцията, включително „новите земеделци“, и „местните“: и по-точно от искрата на негодуванието през 2017 г. на свикналите да живеят в градски условия хора, идващи два-три пъти годишно на вилата си на остров Сен Пиер д’Олерон, с кукуригането на петела Морис, принадлежащ на един от жителите, пребиваващ на острова от 35 години; или пък на оплакването на жител на село Жетинген през 2018 г. срещу камбаната на местната църква, която бие всяка сутрин в 5.40 часа – кметът свиква референдум и 77% от гласувалите искат биенето на камбаната да се запази заради вековната традиция на сутрешната служба, останала в миналото; и от още ред официални жалби на така наричаните от местните „неоселяни“ срещу звуците от домашни животни, чанове, миризми, трактори и църковни камбани (Vie publique 2021), които жалби в крайна сметка довеждат до законодателни промени за защита на селските шумове и миризми като част от селския пейзаж и културно наследство. Така семейство в Дордон се принуждава да източи езерцето си, пълно с крякащи жаби; в Ардеш съседски петел е прострелян заради силното му кукуригане. Създадената от стопанката заради всички тези напрежения петиция „Спасете Морис“ събира над 140 000 подписа (BBC 2019), съседите са осъдени да изплатят 1 000 евро на собственика на Морис, а от 2020 г. в къщата Морис II сменя починалия от респираторна инфекция сутрешен певец, превърнал се в „символ на селските райони“ по думите на Жоел Жиро, правителствен министър, отговарящ за селския живот в периода 2020–2022 г.
Законът за защита на селските звуци и миризми във Франция е приет на 29 януари 2021 г. Самият закон не включва списък със защитените миризми и звуци, нито каквито и да било последици, ако бъде нарушен. По-скоро всеки департамент трябва да посочи своето специфично наследство в зависимост от природните дадености: на юг това са цикадите, докато в северните части на страната преобладават крави и свине, – и по такъв начин да дефинира идеята или предписанието си за това какъв сетивен букет следва да включва животът на село, сред природата и заедно-с нея.
През есента на 2022 г. германската провинция Бавария последва стъпките на Франция, като внесе искане за обсъждане на законовата защита на звуците и миризмите, „създаващи идентичност“ (по думите на Бено Зирер, член на държавния парламент и говорител по екологичната политика на Свободните избиратели в баварския парламент) на село в Бундесрата, втората камара на федералния парламент, в която са събрани представители на отделните провинции. Инициативата е на групата на Свободните избиратели, които наброяват 27 народни представители и с това са третата сила в баварския парламент.
Друга емблематична инициатива през последните години е Odeuropa (2021–2023 г.) – изследователски проект за популяризиране на материалното и нематериалното културно наследство на Европа на ново ниво, посветен на извличането на сетивна информация и обонятелното наследство чрез иновативни методи за събиране на данни, свързани с миризмите, от колекции от текстове и изображения[9]. Също така, съвсем наскоро на международния конгрес Forum Acusticum Euronoise 2025 бе предложен нов подход за повишаване осведомеността по въпросите на сетивното наследство и неговата значимост, обхващащ висшето образование, мултисензорния дизайн при художествените пространства и креативните общности, както и компании, работещи в сферите на брандирга и виртуалния туризъм (Lindborg et al. 2025).
Екологията на тялото и сетивата по проникновението на Жил Льокок е място на резонанс, където културните тяло и сетивност водят диалог с въображаемите тяло и сетивност (Андрийо и колегия 2023: 51), с идеите и идеалите и тяло и сетивност. Екологията на тялото като „рефлексия върху жестовете ни и последиците от тях за другите и за природата“ и „практиката на себе си с грижа за другите чрез житейските ни избори“ (Andrieu, Sirost 2014: 6) могат да бъдат разглеждани както в социална и етическа, така и в политическа и образователна перспектива.
Ако бъде транспонирана политкоректност върху човешкия живот сред природата и нейното богатство за сетивата така, както вече на практика се прилагат политкоректни мерки при адаптациите на героите и сюжетите в детските приказки, като с това им се отнема оригиналният контекст, остава ли животът сред природата живот сред природата и заедно-с-нея или се превръща в част от културата, от култивирането на човешкото поведение и света на артефактите? И съответно: неоромантици или постмодерни ироници-конструктивисти са местните жители на Франция, инициирали Закона за сетивното наследство?
Бележки:
-
https://www.az.government.bg/pages/izbiram-bylgarija-ae-komponent-2/
-
Англ. букв. независими от енергийната мрежа общности.
Литература:
Андерсън, У. Т. 2014. Четири различни начина да бъдем абсолютно прави. (Прев. Силвия Борисова). Philosophia, 8: 79–86. https://philosophia-bg.com/archive/philosophia-82014/four-different-ways-to-be-absolutely-right/
Андрийо, Б., Еас, С., Рионде, К., Го, А. Л., Филип-Мьодан, П., Лиотар, Ф., Абуна, М. С., Перера, Е., Белдам, Я., Мюноз, Л., Льокок, Ж., Борисова, С. 2023. Съвременни френски философи за спорта. (Антология). Пловдив: Жанет 45.
Мийд, Дж. Х. 2017. Природата на естетическия опит. (Прев. Силвия Борисова). Философски алтернативи, 4: 74–82. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=555323
Пенев, Г. 2026. Гностически мотиви в модерността (философски дискурс, история, естетика). Велико Търново: Фабер.
Пенев, Г. 2022. Естетическите маркери на ходенето и социалните ритми. Философски Алтернативи, 3: 54–63.
Andrieu, B., Sirost, O. 2014. Introduction ? l’?cologie corporelle. Soci?t?, 125(3): 5–10.
Gergen, K, 1991. The Saturated Self: Dilemmas of Identity in Contemporary Life. New York: Basic Books.
Henry, M. 1965. Philosophie et ph?nom?nologie du corps. PUF.
Lindborg, P., Lam, L. H., Kam, Y. Ch., Xiao, J. 2025. An Approach to Sensory Heritage Policy through Soundscape and Smellscape. Proceedings of the 11th Convention of the European Acoustics Association Forum Acusticum / EuroNoise 2025. DOI: 10.61782/fa.2025.0123
Merleau-Ponty, M. 1945. Ph?nom?nologie de la perception. Paris: Gallimard.
Nancy, J.-L. 1992. Corpus. ?ditions M?taili?.
Sheets-Johnstone, M. 1966. The Phenomenology of Dance. The University of Wisconsin.
Sheets-Johnstone, M. 1999. The Primacy of Movement. John Benjamins Publishing Company.
Sheets-Johnstone, M. 2009. Corporeal Turn: An Interdisciplinary Reader. Imprint Academic (Ips).
Strang, V. 2019. The Rights of the River: Water, Culture and Ecological Justice. In: Kopnina, H., Washington, H. (eds). 2019. Conservation: Integrating social and ecological justice. New York: Springer, pp. 105–120.
Strasberg, L. 1988. A Dream of Passion: The Development of the Method. Plume.
Weiss, P. 1969. Sport: A Philosophical Inquiry. Carbondale: Southern Illinois University.
Интернет източници:
BBC. 2019. French rooster Maurice wins battle over noise with neighbours. BBC. September 5. https://www.bbc.com/news/world-europe-49593954
Constitution of the Republic of Ecuador. 2008. In: Political Database of the Americas. https://pdba.georgetown.edu/Constitutions/Ecuador/english08.html
Loi n° 2021-85 du 29 janvier 2021 visant ? d?finir et prot?ger le patrimoine sensoriel des campagnes fran?aises (1). https://www.legifrance.gouv.fr/jorf/id/JORFTEXT000043080343
Vie publique. 2021. Loi du 29 janvier 2021 visant ? d?finir et prot?ger le patrimoine sensoriel des campagnes fran?aises. https://www.vie-publique.fr/loi/278224-loi-29-janvier-2021-protection-patrimoine-sensoriel-campagnes-francaises
