Трябва ли да преодолеем телата си?
[Трябва ли да се преодолеем като тела?]
(ресубективизация на тялото)
(презентация на ТЕДхБГ – 18 Май 2014 г.)
Притежаваме ли телата си? Ние ли притежаваме телата си или те нас?
Искаме ли да живеем в специално създадени и пригодени към нашите желания синтетични тела, които да заменят уязвимите биологични тела, с които разполагаме днес?
Казвам се Стоян Ставру, доктор съм по право, специализирал в областта на биоетиката и биоправото. Въпросът за човешкото тяло ме вълнува от повече от 7 години, след като през 2007 година, като практикуващ юрист в областта на вещното право, си зададох въпроса защо няма сделки с човешки тела.
1. Соматичното общество
Живеем в общество, което е обсебено от тялото. Разбира се, не сме само ние. Такива са всички общества, следващи т. нар. западен модел, при който тялото се е превърнало в емблема на личната свобода.
Ние сме обсебени от телата си!
Достатъчно е да се огледаме или да включим телевизия (интернет или която и да е визуална медия).
Никога не е имало подобно многообразие [стълпотворение] от показвани и демонстриращи себе си тела: голи, гримирани, татуирани, скарифицирани, брандирани, модифицирани, пробити, провесени, доброволно осакатени…
Грижата за тялото и неговата визия е в основата на най-мощно развитите днес индустрии:
– хранителната индустрия създава опасност да изчерпи всички ресурси на планетата и да застраши екологичния баланс (отговорът на технологиите: генетично модифицирани организми и храни; синтетични храни (включително произведени от екскременти); силно развита "хранителна химия")
– козметичната индустрия започва да си съперничи с бюджета на здравеопазването (отговорът на технологиите: пластична хирургия, техноимпланти, киборгизация, планове за "трансплантация на личността")
– сексуалната индустрия и продажбата на тялото като предмет за удоволствие (отговорът на технологиите: киберпорнография и киберпроституция; проституиращи аватари; сексуално менторство и сексуален коучинг; геноиди; хуманоидни секс-роботи)
2. Натискът върху тялото
Тялото е подложено на силен натиск: „сплескано“ е от видимост, която изисква съвършенство (красотата на тялото осигурява сериозен доход и социално положение: т. нар. "звезди" са много често съвършени тела) или превръща доскорошната девиацията в демонстрация (например желанието на определени лица да се превърнат в животни: гущери; тигри).
Пример: практиката на момичетата-барби като форма на свобода в Украйна (Валерия Луканова, Анастасия Шпагина, Алина Ковалевская), а САЩ красотата на женското тяло се комбинира с „терапия за затъпяване“ (Блонди Бенет), за да осигури материален просперитет.
Пример: роденият през 1972 г. Ерик Спраг, известен като човекът гущер; Денис Анвър, които почина през ноември 2013 г., известен като човекът тигър.
Цялото това внимание към тялото обаче го превръща просто в обект. Цялото ухажване на тялото има обратен ефект: то се смалява до част от нашето имущество, а ние се борим за повече права при свободното си разпореждане с него.
В идеологията на тази борба са спечелени много победи:
– "освобождаването" на женското тяло от господството на мъжа (в патриархалните общества бракът е продавал жената като тяло с потенциал за репродукция в полза на определен мъж и неговия род);
– преодоляването на срама от голотата (достатъчно нагледно доказателство за този процес е прогресивното намаляване на покриваната от дамското бельо част от тялото и превръщането на голотата в обществено и политическо послание/демонстрация);
– декриминализацията на самоубийството (когато някога е било едно от най-тежките провинения, равняващо се на атентат и поругаване в свещен храм, за каквото е било смятано човешкото тяло).
Продължаването на този процес днес води до протест срещу самото тяло като наложено отвън биологично ограничение: защо да стоя в границите на своето биологично тяло? Не мога ли не просто да го лекувам, не просто да го поддържам здраво – и в двата случая оставайки в границите на тялото, с което разполагам, а да го променя, да го подобря (евгеника, генетична терапия, киборгизация), та дори и да го изоставя, пренасяйки се в "носител", даващ ми повече възможности (т. нар. дигитална версия за осигуряване на безсмъртие)?
Взирайки се толкова силно в тялото ние разомагьсваме тялото! То вече не е онази енигма, онази велика тайна, която ни позволява да бъдем това, което сме. От храм то се е превърнало в стока и дори в туристическа атракция, парк за забавления. Днес по билбордовете може да бъде видян новият образ на тялото – неорганичното, синтетичното, изкуственото тяло.
Тялото е поставено под въпрос!
А не винаги е било така!
3. Имаме ли нужда от органичното си тяло?
Разбира се, органичното тяло има своите защитници:
– какво е да си прилеп?
американският философ Томас Нейджъл през 1974 г. провокира всички, които възприемат дуализма между тялото и ума, с въпроса „Какво е да си прилеп?“. В сравнение с нас, хората, прилепът възприема света по много по-различен начин. Сетивната информация, която получава за обкръжаващата го среда, е свързана с издаването на високочестотни писъци и улавянето на отраженията им. Ехолокацията е начин на възприемане на света, който може да бъде разбран от хората, но не и да бъде преживян, тъй като нашето тяло не разполага със сетивата на прилепа. Светът на прилепа ще остане непонятен и недостъпен като преживяване за хората. Тялото определя границите на възможния опит и именно то изгражда мозъка като център, който обработва постъпващите през тялото сетивни сигнали.
– феноменология на невидимото тяло:
живото и здравото тяло липсва, то изчезва от нашия поглед, става недостъпно за съзнанието ни. Здравето се дефинира като „мълчанието на органите“. Когато се унесем в някаква важна и приятна за нас дейност, ние забравяме за тялото си. То изчезва, за да ни позволи да се ангажираме със света, за да бъдем себе си във света. Именно това невидимо, изчезнало тяло ни дава усещането за сила, самочувствието, че сме способни да разберем и да контролираме света. Това тяло не е нито обект, нито субект, то е процесът на нашия личен опит. Появите на тялото (болестта, старостта, недостъпността до определена информация в света) ни напомнят за нашата биологична уязвимост. Тя произтича от същата тази телесност, която в своята невидимост ни осигурява самочувствието на господари на света.
– подсъзнанието може всичко!
съвременната психология е признала силата на подсъзнанието като феномен на цялото тяло. Холистичният метод на лечение и различните телесни техники за справяне с психологичсеките разстройства са широко разпространени, въпреки конфликта им с т. нар. доказателствена (или фармацевтична) медицина. Тялото ни, а не мозъкът, функционира инкогнито, като ни помага да открием важни за нас отговори и да вземем ключови за живота ни решения, например докато спим, докато се разхождаме и въобще – докато съзнанието ни е изключено от задачата. Тялото работи на пълни обороти, независимо дали осъзнаваме това или не.
Посочените теории обаче са в известна степен в периферията на (нека я наречем) приоритетната и финансирана съвременна наука. Биомедицината и невронауката работят с подлежащи на обективно доказване и ефективни като практически приложения научни резултати. Опитите за „оправдаване“ на тялото остават като далечни за практично ориентираната съвременна наука философски дебати, а холистичните подходи за лечение често се представят като част от една компрометирана „народопсихология“, обозначавана и като алтернативна медицина.
Господстващо в „истинската“ наука (физика, биология, неврология) за човека е отношението към човешкото тяло, като към съоръжение за пренасяне на вездесъщия субект – човека, който в най-лошия случай следва да се примири с тъждеството си със своя мозък.
4. Въпросите, защо днес и какво да правим?
Съоръжение ли е, обаче, нашето тяло?
Може ли да го подменяме и какви биха били последиците от подобна подмяна за човечността и човечеството?
Ограничава ли ни или ни конституира като такива каквито сме нашето тяло?
Защо точно днес – през 2014 г., поставям тези въпроси, който, може би, за много хора изглеждат по-скоро част от научната фантастика, отколкото част от ежедневието на българина?
Тези въпроси следва да бъдат зададени днес, когато съвременната наука е съсредоточила голяма част от своите усилия върху опитите за преодоляване на смъртта и болестта чрез протезиране не само на части от тялото, но и на цялото тяло. Тялото е бойното поле за постигане на безсмъртие. Тяло-протеза, което да приюти личността след „износването“ на биологичното тяло.
Тези усилия се осъществяват на фона на едно общество, което вижда в телата единствено обекти на притежание от абстрактни субекти-личности, които в най-лошия случай са идентични със своите мозъци.
Какви биха били последиците от тази съвместна „инициатива“ на обществото, което обективизира тялото, и науката, която се опитва да подмени този обект с нов, е въпрос, който следва да бъде поставен още днес – когато насочваме своите усилия към безтелесното съществуване на човека.
Ние не притежаваме телата си – ние живеем като тела.
Ние не сме само тела, ние сме повече от тела, но именно като тела достигаме до възможностите си като хора. Нашият опит е опит в тяло.
Едни от най-важните събития в живота ни са откровени телесни събития: раждането, болестта, остаряването, смъртта. Любовта, която демонстрира способността на човека да преодолее себе си, устремен към другия, е събитие, което сериозно разтърсва цялото тяло.
Тези събития са познати на всеки един от нас – дори и някои от тях да не са ни се случвали, тъй като всички ние имаме тела, тъй като сме телесни същества. Нашата въплътеност в човешки тела ни прави способни да се разбираме взаимно, да чувстваме щастието и болката на другия.
Тялото има нужда да бъде възстановено и поддържано в своята ежедневна невидимост, в своята изпълнена с жизненост незабележимост. Като огромен конгломерат от непрекъснато променящи се преживявания и усещания, в които се къпи нашият опит да вкусим живота.
Нека реабилитараме (ако трябва – да реанимиране) онова тяло, което отива отвъд всяка показност и отвъд всяко дискриминиращо различие в погледа, за да прегърнем с тяло тялото на другия.
Защото, да, ние не сме само телата си. Но сме И телата си. И това е едно от нещата, което ни прави (буквално!) хора!
