(дата на записа: 07.05.2025 г., продължителност: 1:13:17)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Граите [РАДИКАЛНАТА СТАРОСТ]“ (07.05.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.
Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:
– Кои са Граите и какво правят с едно око и с един зъб?
– Какво представлява старостта и може ли да бъде разхубавена?
– Как героите „решават“ проблема със старостта?
– Защо Херакъл с бори срещу Герас?
– Естествена ли е старостта?
– По-свободни ли сме, когато се пенсионираме?
– Защо старите жени често се изобразяват като… вещици?
– Кой е кентавърът Хирон и какво го кара да се откаже от своето безсмъртие?
– Има ли разлика между старостта на мъжете и старостта на жените?
– Какво може да научим от възрастните хора?
– Как етиката на крехкостта може да промени света за добро?
– Трябва ли да има закон за възрастните хора – така, както има Закон за закрила на детето?
– Има ли алтернатива размяната?
– Защо старостта е едновременно проклятие и награда?
Граите са три сестри, деца на Форкис и Кето и част от тяхното „чудовищно семейство“, сред които са Горгоните и морското чудовище Сцила. Граите са същества, които са стари още с раждането си, но телесния им разпад – те споделят едно око и един зъб, което използват последователно, се съчетава с безсмъртия. В разговора проблематизираме старостта не като биологичен край, но и като философско предизвикателство и политическа възможност. Разглеждаме митологичните фигури на Граите, Герас, Ламия и Хирон като образи на пределната човешка уязвимост, в която се срещат болката, мъдростта и истината за времето. Героичната логика на войната и подвига, блокираща смъртта чрез безкрайно страдание, се противопоставя на смирението на старостта, което допуска края като форма на справедливост. Специален акцент поставяме върху женската старост, демонизирана и обезценена, явяваща се радикален образ на нашата споделена екосистемна уязвимост. Ако искате да погледнете по друг начин на старостта…, слушайте ни.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology (книга), William Smith, 1867 (линк);
– The Coming of Age Paperback (книга), Simone de Beauvoir, 1972 (линк);
– The Palgrave Handbook of the Philosophy of Aging Hardcover (книга), Geoffrey Scarreу, 2016 (линк);
– Обещанието 2020: закони за онези, които напускат Омелас (статия), Стоян Ставру, Социологически проблеми, 2019, № 1, с. 115-139 (линк);
– Старост (подкаст), Вокс Нихили, Рацио, 19.06.2023 (линк).
Представяне на госта:
Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик, преподавател в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.
„Дълъг бил пътят на Персей. През много страни минал той, много народи видял. Накрая стигнал в мрачната страна, където живеели старите граи (форкиди). Те и трите заедно имали само едно око и един зъб. Поред си служели с тях. Докато окото било у една от граите, другите две били слепи и виждащата грая водела слепите, безпомощни свои сестри. А в момента, когато, след като извадела окото си, граята го предавала на следващата поред, и трите сестри били слепи. Тези именно граи пазели пътя закъм горгоните; само те единствени го знаели. Персей тихо се промъкнал в тъмата до тях и по съвета на Хермес грабнал от една от граите чудесното око тъкмо в момента, когато тя го предавала на сестра си. Граите извикали от ужас. Сега те и трите били слепи. Какво да правят слепи и безпомощни? Започнали да молят Персей, да го заклинат във всички богове да им върне окото. Те били готови да сторят всичко за героя само да им върне тяхното съкровище. Тогава Персей поискал от тях срещу връщане на окото да му покажат пътя към горгоните. Дълго се колебали граите, но трябвало, ако искат да си възвърнат зрението, да посочат тоя път. По този начин Персей научил как да отиде на острова на горгоните и бързо отминал по-нататък.“
Старогръцки легенди и митове,
Николай Кун,
прев. Никола Мънков
1962
