Правни изявления, обективирани чрез мозъчни вълни

(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга първа", 2014, § 12, с. 264-271)

 

Юридическият подбор на изявленията

 

За да бъде правно зачетена, волята на човека трябва да отговаря на следните условия:

– сетивна достъпност: да е изразена и обективирана по начин, който позволява нейното възприемане от останалите хора. Правните изявления са част от протичащата в обществото комуникация, която е неосъществима, ако липсва възможността за сетивно възприемане и разбиране на разменяните съобщения. Това важи, както за съобщения, предоставящи определена информация (информационни изявления), така и за съобщенията, изразяващи воля (волеизявления). На посоченото изискване – възможност за сетивно възприемане, следва да отговарят и изявленията в правото (правните изявления).

– правна форма: да отговаря на допълнителните изисквания на закона, предвидени във всеки конкретен случай с оглед постигането на по-голяма сигурност и яснота относно съдържанието на изявлението. Особеното (различното) при правните изявления е, че с извършването им законодателят свързва настъпването на определени правни последици. Поради това в определени случай към изискването за обективиране законът добавя редица допълнителни условия, за да зачете тези изявления като правно валидни, като например: въвеждането на форма за действителност; поставяне на изисквания към съдържанието (реквизити), използване на образец; необходимост от извършване на изявлението в присъствието на определено лице (свидетели, нотариус); отправяне на изявлението до точно определено (овластено) лице (насрещна страна по договор, съд, административен орган)…

Като допълнително изискване законът посочва не само по-тежка форма (например писмена или нотариална форма), но в някои случаи и по-"лека" , ако приемем, че устната форма е такава. Тя е задължителна във фактическия състав на сключването на граждански брак (съгласието за сключване на брак трябва да бъде дадено и устно пред съответното длъжностно лице по гражданско състояние), както и във фактическия състав по изготвяне на нотариалния акт (проектът на нотариалния акт трябва да бъде прочетен от нотариуса на страните преди да бъде подписан от тях).

Тъй като специалните изисквания за форма на юридическите изявления са сравнително подробно разгледани в правната литература, по-долу са разгледани само  въпросите относно т. нар. сетивна достъпност на правните изявления. Няколко са особеностите, свързани с това изискване към правните изявления.

 

Липсващите“ изявления

 

На първо място следва да се отбележи, че в някои случаи липсата на обективирано изявление може да бъде приравнено на изявление:

от закона, както е направено например в чл. 292 ТЗ: „Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага“, или

от страните по едно правоотношение, въз основа на предварително определено от тях съдържание на "мълчаливото" изявление. Така например страните по един договор могат да се съгласят, че той му ще бъде родължен за нов срок, ако никоя от тях не предприеме действия за прекратяването му в рамките на определено време преди изтичането на първоначалния срок на договора.

 

Правните изявления и „традиционните“ човешки сетива

 

Рядко обсъждана от правната доктрина тема е въпросът за различните начини за изразяване на правните изявления. Изискването за сетивно възприемане е биологично обусловено и следва да се преценява с оглед на притежаваните от човека сетива. В зависимост от това, с кое сетиво се възприемат, изявленията биха могли да бъдат:

визуални: писмени изявления – обективирани под формата на текст, като документ (например писменият договор за наем на имот), или конклуденти  изявления – изразени под формата на действие, бездействие, поведение или знак, предоставящ определена информация или изразяващ воля (например действията на регулировчик на кръстовище) ;

аудиални: звукови изявления, направени под формата на определени звуци, т. нар. устна форма в правото. Аудиалните изявления могат да бъдат словесни, т. е. да съдържат думи, които имат утвърдено значение в рамките на определен официално признат език или уникално значени в създаден за целта от страните езиков код. Звуковите изявления могат и въобще да нямат словесно съдържание. В този случай макар и да могат да бъдат сетивно възприемани, тези изявления не биха могли да бъдат разбрани, освен ако между страните по конкретното правоотношение не съществува предварително съгласие относно значението на съответните звуци;

кинестетични: конклудентни изявления, извършени чрез (съдържащи се в) поведението на лицето, без това поведение да представлява само по себе си някакъв знак, носещ визуална информация (както е при визуалните конклудентни изявления.) Пример за подобно изявление е влизането в такси, както и пускане на монета в апарат за самотаксуване в градския транспорт;

Към трети традиционно посочвани начини за изразяване на изявления можем да добавим и две по-екстравагантни форми за обективиране:

изявления, възприемани чрез обонянието;

изявления, възприемане чрез вкуса.

 

Допустимостта на подобни изявления в рамките на облигационното право може да бъде обоснована с принципа на договорна автономия. След като страните имат свободата да сключват всякакви договори, които не противоречат на императивните правила на закона и на добрите нрави, те следва да разполагат и с възможността да определят свободно и начините на общуване помежду си, като свързват така направените помежду им уговорки с настъпването на определени правни последици. Допускането на тази възможност предполага, че във всички случаи на изявления, възприемани чрез обонянието и/или чрез вкуса, те биха могли да произведат определени правни последици само ако между съответните правни субекти съществува предварителна уговорка, която урежда значението на посочените изявления. Т. е. изявленията следва да бъдат направени в рамките на вече възникнало правоотношение, което урежда възможността за извършването им и следващите от тях правни последици. Пример за договорено между страните изявление, което се възприема чрез обонянието, може да бъде използването на различни аромати като израз на съгласие (приемане) или несъгласие (отхвърляне) с отправено от другата страна предложение. По същия начин съгласие/несъгласие може да бъде изразено чрез предлагане на продукт (храна), която притежава определени и съгласувани предварително между страните вкусови качества…

Преценката за противоречие с императивните правила на закона и с добрите нрави следва да бъде извършена не само с оглед съдържанието изявления, но и с оглед на избраната по посочения по-горе начин форма на тези изявления.

 

Правните изявления и технологичните „метасетива“

 

С развитието на технологиите освен "традиционните" писмени и устни правни изявления, се появиха и нови форми за обективиране, съответно за възприемане на правните изявления. Става въпрос за изявления, които се възприемат не директно от човешките сетива, а чрез използването на допълнителни съоръжения и програми. Така например едно изявление би могло да бъде изписано в недостъпни за невъоръженото човешко общество размери – с прецизно подредени за целта атоми. Тези изявления, нека ги наречем наноизявления, могат да бъдат възприети и разбрани от другите правни субекти само ако последните разполагат с необходимите за целта технологични инструменти. Към изявленията, които се достъпни единствено при използване на съвременните технологии, могат да бъдат причислени и инфрачервени/ултравиолетови изявления, ултразвукови изявления, ренгенови изявления и пр.

В резултат от технологичния напредък в правото се появи нов легален термин: електронни изявления. Електронното изявление се определя от чл. 2 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) като словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. За разлика от устните и писмените изявление, които се обективират чрез звуци, съответно – чрез писмени словесни знаци (букви, йероглифи и др.), електронните изявление се материализират под формата на цифров код: последователност от цифрите „0” (нула) и „1” (единица). Поради това те се наричат още цифрови изявления.

Тъй като цифровата форма сама по себе си е неразбираема за участващите в гражданския оборот правни субекти, за да бъде възприето електронното изявление то се преобразува с помощта на компютърните технологии и се представя визуално под формата на писмени знаци. По този начин те пренасят информацията и волята, която е обективирана чрез тях. Когато електронното изявление е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, то се обозначава като електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронният документ се смята от закона за писмен документ, който може да бъде възпроизвеждан неограничен брой пъти. Поради това при него не се различават оригинал и преписи. Поради все по-честото използване на електронните изявления в гражданския и търговския оборот те са подробно уредени в специално приет за целта закон – Закона за електронния документ и електронния подпис.

 

Изявления чрез мозъчни вълни

 

Най-модерните технологии предложиха един напълно нов начин за изразяване на волята на правните субекти. Става въпрос за интерфейса „мозък-компютър“, при който компютърът получава директни команди от нервната активност в мозъка на определен човек. Устройствата, управлявани с мозъчни вълни, днес се създават основно с оглед нуждите на лицата, страдащи от определени заболявания. Пример за подобно устройство е инвалидна количка, която се управлява с човешка мисъл. Правният въпрос тук е какво е юридическото значение на тези изявления, извършени чрез мозъчни вълни?

При тях разчитането на изявлението става преди неговото реално обективиране в поведението на техния автора. С помощта на чувствителни сензори мозъчните вълни се улавят в самия мозък и водят до определена реакция от страна на устройството. Всъщност могат да бъдат разграничени две хипотези:

когато мисълта е команда за осъществяването на определено действие от страна на устройството: формирането и изразяването на волята стават едновременно. В този случай може да се каже, че няма разлика между начина, по който управляваме тялото си и начина, по който се управлява подобно устройство. Може би разликата е единствено в степента, в която сме усвоили това умение и в качеството на софтуера, който използваме – неща, които безспорно ще се подобряват в бъдеще;

когато мисълта се регистрира и предава на друг правен субект: мозъчната активност, свързана със създаването на мисълта, става сама по себе си и начин на обективиране на тази мисъл. Предаването обаче се опосредява от софтеурната програма, която разчита мозъчните вълни и превръща „мозъчното“ изявление в електронно (цифрово), а след това го визуализира с оглед възможността за неговото възприемане от адресата. Макар и мозъчните вълни вече да са уловими за уредите, които използва човека, те не могат да бъдат разчитани сами по себе си, а е необходимо преобразуването им в сетивно достъпна форма. Тук възникват множество въпроси: Кога ще се считат за извършени тези изявления – в момента на отчитането на мозъчната активност или в момента на обективирането й в сетивно достъпна форма? Как ще се разграничават грешката при формирането на изявлението от грешката при неговото регистриране (отчитането на мозъчната активност)? Как би могло да се докаже евентуално разминаване между "това, което правният субект си е мислил" (мисълта), и това, което реално се "направил" неговия мозък (физическата мозъчна активност)? Ще има ли значение подобно разминаване и какви ще са правните последицип при неговото установяване? Доколко всъщност е необходимо признаването на правното значение на изявленията чрез мозъчни вълни и не следва ли то да бъде изрично ограничено от закона? Не става ли въпрос за технологично осъществима (постижима) телепатия?

Независимо от възможните аналогии с познати форми на изявление, изявленията с мозъчни вълни следва да се "държат под внимателно наблюдение“, особено с оглед бързото развитие на технологиите и неизбежното предлагане на все по-нови възможности за използването им в практиката… А когато технологиите предлагат нови възможности, правните субекти обикновено ги използват

 

Допълнителни предизвикателства пред юридическата класификация на правно релевантните волеизявления поставят две допълнителни технологии на бъдещето:

– т. нар.беззвучна комуникация, при която специални микроцензори улавят съкращаването на мускулите на устата и въз основа на тези съкращения "разбират" какво "казва" лицето, без да е необходимо то да се произнася на глас. В този случай се говори за безгласова реч и технотелепатия. И двата термина обозначават възможността за вербална комуникация, която обаче се пренася чрез електронни съобщения, които могат да останат скрити за част от присъстващите – ако нямат съответния декодер и право на достъп;

– проектът "окабелен мозък", при който вместо чрез сетивата съответните центрове на възприятие в мозъка се стимулират директно, като по този начин се създават ярки образи, звуци и усещания, които се изживяват като реални. Причината за това е, че ние виждаме, чуваме и усещаме с мозъка си, а сетивата ни единствено предоставят дразнение, възбуждащо съответната нервна дейност на мозъка. Типичният пример за "заобикаляне" на сетивата е сънят, когато ние виждаме образи и чуваме звуци, независимо от нашите сетива. За да общуваме директно с мозъка, е необходимо съответното "окабеляване" на нервните пътища до него – прокарването на нанокабели през кръвоносните съдове на мозъка. Чрез тях ще е възможно пренасянето на информация за различни гледки, звуци и усещания-

И двете технологии предоставят възможност за нов вид комуникация, в която волеизявленията се обективират по нов и непознат за правото начин. Ако обаче правото иска да изпълни своята регулираща функция при уреждането на отношенията между хората, то ще трябва да се подготви за специфичните въпроси, поставяни от този нов вид волеизявления.

 

Още три случая на управление чрез мозъчни вълни (добавено на 6 Септември 2011 г.):

велосипеди с мисловно превключване на скоростите: става въпрос за велосипед, произведен от американската компания Parlee Cycles – използваното за целта приспособление представлява специален шлем, който се поставя на главата на колоездача;

телевизор, контролиран чрез мозъчни вълни: устройство "Brain Wave" – с помощта му потребителят между да регулира звука и да превключва каналите единствено чрез силата на мисълта си :);

– музикален инструмент, при който музиката се създава с помощта на мозъчни вълни: електроенцефалофон. За концертите, при които се използват само електроенцефалони, както и за такива с електрокардиофони (инструменти, създаващи музика от сърдечна активност) виж тук. Посочени са и други музикални инструменти, предизвикващи учудване, сред които са и т. нар. хидралофони – при тях технологията на духовите инструменти е приложена по отношение на вода, която задвижва отделни механизми, които създават музика. С пръстите си изпълнителят блокира движението на водата и по този начин възпроизвежда определени звуци.

4 Коментари

  1. Не можах да се стърпя 🙂 и да не споделя следния линк:
    http://hicomm.bg/bg/articles/hiend/15176/
    “Уши, които се движат според бързината на мислите”:
    Създателите на изобретението твърдят, “че когато умът на човек е спокоен и релаксиран, ушите се отпускат (по-скоро направо клепват). Ако носещият ги се съсредоточи върху нещо и се концентрира, ушите моментално “щръкват”, заставайки във вертикално положение”.
    Клипчето е много силно :))
    “Обратната връзка” от движението на “ушите” (мозъка!) е впечатляваща 🙂

  2. Стояне, изключително интересна ти е статията. Самият аз винаги съм смятал, че всяко едно от петте човешки сетива е принципно годно да служи за ВЪЗПРИЕМАНЕ на воля (сетивата сами по себе си не могат да изявяват воля, това трябва да стане по друг начин). Но че стигаш до шестото сетиво, вече е определен напредък:)
    Всъщност, големият проблем тук е само един – тези способи на възприятие трябва да бъдат уредени в материята по доказването на гражданския процес. Иначе ще си останат само приятно мисловно упражнение.

  3. Здравей, Кристиан,

    Определено волеизявленията чрез мозъчните вълни могат да създават сериозни проблеми в доказването 😉
    Въпросът за тяхното обективиране е тясно свързан с възможността за съхраняване на оставената от тях следа в т. нар. обективна действителност 🙂

    Какво всъщност би представлявал един свидетел на волеизявление, обекнитивирано чрез мозъчни вълни? Може би ако е имал подходящо средство за възприемането им, той ще може да изпълни “доказателствената” роля на свидетел?
    Най-вероятно ще е относима и специфичен вид експертиза, която да изследва начина на обективиране на волеизявленията и факта на сетивно възприемане на мозъчните вълни в конкретния случай?
    В този смисъл ми се струва, че ще могат да бъдат използвани и някой традиционни доказателствени средства…

    Като цяло естеството на тези волеизявления предполагат някаква предварителна уговорка между страните относно начина на обективирането и възприемането им. “Препоръчително” 🙂 е тази уговорка да се отнася и до средствата за тяхното доказване…

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук