(сигнал № 9 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
С настоящото предложение за допълване на образуваното на 05.10.2017 г. тълкувателно дело № 4/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, депозирано на 3 ноември 2017 г., председателят на Върховния касационен съд, ръководителите на Гражданска и Търговска колегии и комисията за изготвяне на проект за тълкувателно решение бяха сигнализирани за съществуването на друго съществено различие в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от правната уредба на гражданския изпълнителен процес, което все още не е намерило място в предмета на тълкувателното дело.
В предложението е обоснована необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика по следните въпроси:
1. До кой момент е допустимо искането на длъжника по изпълнението за намаляване на адвокатското възнаграждение и какви са дължимите процесуални действия на съдебния изпълнител?
1.1. Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, искането на длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение е искане за изменение на постановлението за разноските, което следва да бъде направено преди влизането в сила на постановлението, т.е. в едноседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение, ако разноските са обективирани в нея, съответно на постановлението за разноските или друг акт, който го обективира (арг. от чл. 248; чл. 436, ал. 1 във вр. с чл. 435, ал. 2 in fine ГПК (предишна редакция; настояща – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК)). В този смисъл се застъпва, че съдебният изпълнител разполага с правомощие да постанови отказ за намаляване, а евентуална жалба срещу съдебно-изпълнителния акт ще бъде депозирана след влизане в сила на постановлението за разноските, т.е. извън законоустановения преклузивен срок (така напр. Решение № 8999 от 29.12.2015 г. на СГС по ч. гр. д. № 16271/2015 г., ТО, VI-14 състав; Решение от 24.04.2015 г. на СГС по ч. гр. д. № 2445/2015 г., ГО; Решение № 1065 от 7.11.2016 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 1596/2016 г. и др.). Разновидност на това схващане е, че подобна жалба дори следва да се квалифицира като недопустима (Определение 26.03.2015 г. на СГС по ч. гр. д. № 2622/2015 г.; Определение от 29.04.2015 г. на СГС по ч. гр. д. № 3263/2015 г.; Определение от 14.07.2015 г. на СГС по ч. гр. д. № 7181/2015 г.; Решение от 26.03.2015 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 367/2015 г. и др.).
1.2. Според друго становище, при подобни обстоятелства изпълнителният орган не разполага с компетентност да извършва преценка за редовност и допустимост на подобно искане, като актът, с който се отказва намаляване на адвокатското възнаграждение, би нарушил правата на длъжника (така напр. Определение № 3733 от 10.02.2016 г. на СГС по ч. гр. д. № 16478/2015 г., ТО, VI-3 състав).
1.3. Според трето становище, поради наличието на преклузивен срок за упражняване на правото да се обжалва постановлението на съдебния изпълнител, с което се приема за събиране адвокатското възнаграждение, не съществува възможност съдът или съдебният изпълнител да извършат цялостна и адекватна преценка за фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, съобразявайки на този ранен етап от производството процесуалното поведение на страните, действително извършените изпълнителни действия и тяхното естество и активността на процесуалния представител на взискателя. За да бъде обективна и цялостна, преценката следва да бъде извършена в момента, в който изпълняемото право е погасено (т. напр. Решение от 07.12.2015 г. на СГС по ч. гр. д. № 14765/2015 г., ГО, II-Е състав; Определение № 3613 от 22.11.2010 г. на ОС – Варна по в. т. д. № 1418/2010 г.; Решение № 1316 от 17.12.2014 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 2072/2014 г.).
2. Оправомощен ли е съдебният изпълнител да приема постановление за разноски срещу взискателя и да събира принудително от последния направени от длъжника разноски за процесуално представителство в случаите, в които изпълнителното дело е прекратено на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК?
2.1. Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, предвидените в нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК изключения освобождават длъжника от отговорност за разноски, но не пораждат право той да претендира присъждането и принудителното им събиране в рамките на същото изпълнително производство (Определение № 100 от 16.02.2017 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 60/2017 г.; Определение № 69 от 11.01.2017 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 2358/2016 г.; Решение № 1363 от 28.10.2016 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2413/2016 г.; Решение от 18.10.2016 г. на СГС по ч. гр. д. № 11176/2016 г., г. о., III-В състав).
2.2. Според другото становище правната възможност за присъждане на разноски на длъжника в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство; компетентен да се произнесе по искането е съдебният изпълнител, като отказът му да стори това подлежи на обжалване от длъжника (Решение № 58 от 31.01.2017 г. на ОС – Смолян по в. гр. д. № 48/2017 г.; Решение № 50 от 26.01.2017 г. на ОС – Смолян по в. ч. гр. д. № 27/2017 г.; Решение от 06.12.2016 г. на СГС по ч. гр. д. № 14663/2016 г., т. о.; Решение № 376 от 5.12.2016 г. на ОС – Стара Загора по в. гр. д. № 1438/2016 г., г. о., 2-ри състав).
3. Нееднакво е прилаган и институтът на субективните предели на изпълнителния лист.
3.1. Разнобой в правоприлагането предизвиква въпросът „Могат ли други правни субекти, вън от поръчителя и солидарния съдлъжник, да се ползват от издадения в полза на взискателя изпълнителен лист за принудително удовлетворяване на своето регресно вземане (чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК)?“.
3.1.1. Според едното разбиране, застъпено в съдебната практика, активно легитимирани в тази хипотеза са единствено поръчителят и солидарният съдлъжник, т.е. публичното право на принудително изпълнение за регресното вземане въз основа на чужд процесуален документ е признато единствено за субекти с въпросното облигационноправно качество. Приема се, че процесуалната разпоредба на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда изключение и не подлежи на разширително тълкуване, поради което други правни субекти, платили дълг при наличие на правен интерес (чл. 74 ЗЗД), не могат да ползват издадения в полза на взискателя изпълнителен лист (Решение от 16.05.2017 г. на СГС по ч. гр. д. № 2789/2017 г., т. о.; Определение № 2723 от 08.03.2016 г. на САС по гр. д. № 2590/2016 г., ГК, 7-ми възз. състав; Решение № 124 от 28.04.2015 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 145/2015 г.; Решение № 347 от 03.07.2015 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 476/2015 г., г. о., 4-ти гр. състав; Определение № 553 от 30.06.2016 г. на ОС – Хасково по в. гр. д. № 396/2016 г.).
3.1.2. Според друго разбиране, независимо че платилото с правен интерес трето лице може да не е посочено в процесуалната норма на чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК, с встъпването си в правата на удовлетворения кредитор същото може да се ползва от издадения в полза на последния изпълнителен лист и да иска изпълнение въз основа на него (Решение № 42 от 12.01.2017 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2257/2016 г.; Решение № 287 от 18.02.2015 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 332/2015 г., 6-ти състав; Решение от 28.02.2017 г. на ОС – Монтана по в. гр. д. № 27/2017 г.; Решение № 412 от 29.12.2016 г. на ОС – Стара Загора по в. гр. д. № 1473/2016 г.; Решение III-279 от 25.03.2016 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 484/2016 г., 3-ти състав; Решение № 127 от 22.04.2015 г. на ОС – Перник по в. гр. д. № 245/2015 г.).
3.1.3. Практиката допуска по изключение ползване на чужд изпълнителен лист за удовлетворяване на регресни права в случаите, в които приобретателят на ипотекирана или заложена вещ плати или претърпи принудително изпълнение – чл. 155, ал. 1 ЗЗД (Решение № 2250 от 12.08.2009 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 772/2009 г., ГО, 8-ми гр. състав).
3.2. Различно се прилага нормативната уредба и по въпроса „Mоже ли да се конституира като длъжник по изпълнението приобретателят на търговско предприятие, предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ?“.
3.2.1. Утвърдително отговарят Определение № 474 от 02.03.2012 г. на САС по ч. гр. д. № 700/2012 г.; Определение № 19709 от 7.10.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 11667/2013 г.; Определение № 18642 от 12.12.2011 г. на СГС по в. гр. д. № 16587/2011 г.
3.2.2. Обратното се възприема в Решение № 526 от 04.04.2017 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 48/2017 г.; Решение от 30.11.2012 г. на ОС – Сливен по гр. д. № 703/2012 г.; Определение № 12166 от 5.05.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14976/2016 г.; Определение № 6681 от 5.04.2013 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 3911/2013 г.
4. Включва ли се в обхвата на особената привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД публичното вземане за местна такса за битови отпадъци по чл. 62 ЗМДТ?
4.1. Според едното схващане публичното вземане за местна такса за битови отпадъци не попада в обхвата на особената привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като разширителното тълкуване и прилагането по аналогия на цитираната разпоредба е недопустимо (Решение № 968 от 22.05.2013 г. на САС по в. гр. д. № 1457/2013 г., ГК, 7-ми състав; Решение № 6294 от 11.09.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 10557/2012 г., IV-Д въззивен състав; Решение № 3522 от 19.05.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 4997/2014 г., IV-Г въззивен състав; Решение № 91 от 16.05.2016 г. на ПАС по в. гр. д. № 279/2016 г., III гр. състав; Решение № 962 от 11.07.2016 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 129/2016 г. и др.).
4.2. Според другото, доколкото таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, с оглед публичния й характер по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, същата съставлява вземане от категорията на ползващите се с привилегията по т. 2 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД (Решение № 454 от 30.05.2017 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 479/2017 г.; Решение № 206 от 27.06.2014 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 186/2014 г.; Решение III-425 от 17.05.2017 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 579/2017 г., 3-ти състав; Решение № 216 от 11.12.2014 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 591/2014 г. и др.).
5. До кой момент участвалият с валидно наддавателно предложение съделител може да упражни правото си на изкупуване по чл. 354, ал. 1 във вр. с чл. 505, ал. 2 ГПК?
5.1. Според едно от становищата, в случай че обявеният за купувач наддавач не изпълни процесуалното си задължение за внасяне на предложената цена в преклузивния срок (чл. 492, ал. 3 във вр. с чл. 493, т. 2 ГПК), съдебният изпълнител следва да обяви за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, като съобрази и специалното процесуално право на участвалия с валидно наддавателно предложение съделител (чл. 354, ал. 1 ГПК), който може да го упражни и след съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК (Решение № 510 от 27.04.2017 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 799/2017 г., г. о., 9-ти гр. състав; Решение № 895 от 7.03.2013 г. на ОС – Благоевград по в. гр. д. № 77/2013 г.; Решение № II-207 от 14.03.2017 г. на ОС – Бургас по гр. д. № 1880/2016 г., 2-ри възз. състав).
5.2. Според другото становище, със съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК правото на изкупуване се преклудира, като то не може да бъде упражнено при последващо обявяване на купувач по реда на чл. 493, т. 2 ГПК (т. напр. Решение № 1487 от 11.09.2015 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2238/2015 г.).
