Спиране на дело за нарушени права върху интелектуална собственост при висящо производство пред административен съд (становище по тълк. д. № 2/2022 г. на ВКС, ОСТК)

Настоящото становище по тълк. д. № 2/2022 г. ОСТК на ВКС е депозирано в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № 500126/10.01.2023 г. като част от инициативата „Сигнализирай: Правото!“ на електронно издание „Предизвикай правото!“.

Тълкувателното дело е образувано въз основа на разпореждане от 19.05.2022 г. на заместник-председателя и ръководител на Търговска колегия (съгласно Заповед № 282/08.04.2022 г. на председателя на ВКС) по следния правен въпрос:

„Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?“.

1. Двете становища в практиката на Търговската колегия

Според преобладаващото становище, изразено в определение № 178 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 271/2018 г. на I т. о., определение № 323 от 15.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на I т. о. и определение № 371 от 09.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г. на I т. о., след като отменяването и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото върху промишлен дизайн, респ. правото върху търговска марка, то производството по тези искове не следва да се спира на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, тъй като това би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението, което е в противоречие с чл. 30, ал. 2 ЗПрД, респ. чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО (отм.).

Според второто становище, изразено в определение № 769 от 23.12.2019 г. по ч. т. д. № 2036/2019 г. на II т. о., доколкото заличаването на регистрацията на дизайна има действие от датата на подаване на заявката (чл. 30, ал. 1 ЗПрД), ако в хода на производството по предявени искове по чл. 57 ЗПрД дизайнът, чието нарушаване се твърди, бъде заличен с решение на Патентно ведомство и по оспорването на това решение е налице висящо производство пред административния съд, последното се явява преюдициално по отношение на производството по исковете за нарушение и обосновава спиране на исковото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По отношение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗПрД, според която заличаването на регистрацията на дизайна не засяга влезлите в сила решения по искове за нарушения, доколкото са били изпълнени преди заличаването, се приема, че това правило се отнася само до влезлите в сила и изпълнени решения по искове за нарушения и в тази връзка изключва възможността за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на такива решения. Следователно посочената разпоредба няма за цел отричане на обусловеността на изхода на исковото производство по чл. 57 ЗПрД от заличаването на дизайна, а цели с оглед правна сигурност, съобразно вида на търсената с исковете защита, да изключи възможността да бъдат засегнати само влезлите в сила решения по искове за нарушение, и то ако са изпълнени. 

Предвид идентичната уредба на производствата по заличаване на регистрация на търговска марка и на промишлен дизайн е образувано тълкувателно дело, като е констатирано противоречие в практиката по тълкуването на уредбите на ЗМГО, респ. ЗМГО (отм.), и ЗПрД.

2. Основанието за спиране на съдебно производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В съдебната практика е утвърдено разбирането, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство (Тълкувателно решение от 07.05.2014 по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС).

Същото становище е утвърдено и в правната теория¹. Приема се, че обусловеното дело се спира, за да изчака формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото дело. Именно сила на пресъдено нещо, а не и на друга публичноправна последица на съдебното решение. В частност не и на конститутивно действие на съдебното решение, нито изпълнителна сила и пр.

3. Силата на пресъдено нещо на решението на административния съд по дела за отмяна на индивидуални административни актове

Каква е силата на пресъдено нещо на решението на АССГ и ВАС по делата за отмяна на решения на предедателя на ПВ за заличаването на регистрация или на отказа да се заличи регистрация на промишлен дизайн?

Един от учебникарските примери за особени юрисдикции са съставите, които решават определени спорове по законодателството за интелектуалната собственост. Но дали това е вярно de lege lata?

Според чл. 58, ал. 6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели в ред. му след 2006 г. решенията на назначения състав по чл. 57 (т.е. това е състав, който разглежда споровете по ЗП, които подлежат на разглеждане по административен ред) се утвърждават от председателя на ПВ. По същия начин Отделът по спорове разглежда жалби и искания за заличаване на промишлен дизейн, но съставите подготвят единствено становища, а решението по жалбите и исканията по чл. 44 и чл. 45 ЗПрД се приема от председателя на ПВ или оправомщен от него заместник-председател.

Изправени сме пред своеобразен аналог на съществувалата в 19 век във Франция система на justice retenue. Затова на практика вече не трябва да се говори за особени юрисдикции, а за обикновени помощни органи на председателя на ПВ. Вместо правораздавателно производство по разрешаване на спорове е налице едно административно производство, чиято цел е единствено да подготви решението на председателя на ПВ, което е правопораждащият административен акт².

И така, решенията на председателя на ПВ по чл. 45, ал. 2 ЗПрД за отхвърляне на искането за заличаване на регистрация на промишлен дизайн и по чл. 45, ал. 3 ЗПрД за пълно или частично заличаване на регистрацията съставляват административни актове, и то индивидуални, тъй като са отговор на искане на конкретен правен субект и имат конкретен адресат: било искателя по чл. 45, ал. 2 ЗПрД, било искателя и притежателя на правото върху промишления дизайн по чл. 45, ал. 3 ЗПрД.

На осн. чл. 49 ЗПрД тези решения подлежат на пряк съдебно-административен контрол пред АССГ в 3-месечен срок от съобщаването. Правните последици на решението на административния съд по прекия съдебно-административен контрол за отмяна на индивидуален административен акт са посочени в чл. 177, ал. 1 АПК. Всъщност там са уредени две различни последици на съдебното решение: силата на пресъдено нещо и конститутивното действие.

Силата на пресъдено нещо е форма на въздействие на процеса върху регулираните от материалното право обществени отношения, която цели да ликвидира правния спор между страните, чрез властническото им обвързване спрямо държавата да преустановят правния спор и да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение между тях. Съдържанието на това обвързване се състои в правоустановителното действие на съдебното решение, в неговото регулативно действие и в непререшаемостта на спора³.

Конститутивното действие традиционно се дефинира като действие на съдебно решение по уважен конститутивен иск, с което се създават, изменят или прекратяват материални правоотношения⁴.

Това са традиционните разбирания за тези две последици на съдебното решение в гражданския процес. Те се прилагат и в административния процес, съобразно предмета на делото.

Когато административният съд установи, че индивидуалният административен акт е законосъобразен, и отхвърли оспорването срещу акта като неоснователно, той формира СПН по отношение на въпроса, предмет на административното дело – било че актът не е нищожен и унищожаем, т.е. че е законосъобразен⁵, било че в полза на оспорващия не е възникнало субективното потестативно материално право на отмяна на акта⁶. Тогава съдебното решение има само установително действие. Субективните предели на тази сила винаги се разпростират само по отношение на страните по делото (и техните правоприемници) – чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК.

Когато административният съд установи, че актът е унищожаем, той формира СПН по отношение на това, че акът е унищожаем, респ., че в полза на оспорващия е възникнало субективното материално право на отмяна на този акт. Тази СПН действа само по отношение на страните по делото, като аргумент срещу това не е разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. Посочената норма действително предвижда, че когато административният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Това действие обаче не е СПН, а конститутивно действие на съдебното отменително решение⁷. Недопустимо е смесването⁸ на тези две последици от правораздавателното решение на административния съд, особено при прецизната формулировка на АПК, която ясно разграничава „силата“ на потвърдителното съдебното решение по чл. 177, ал. 1, изр. 1 от „действието“ на отменителното съдебно решение⁹.

Когато съдебното решение на административния съд е отменително, то установява със СПН в отношенията между страните по административното дело, че актът е незаконен (или че в полза на оспорващия се е породило потестативното материално право за отмяна на акта), и го отменя по отношение на всички. Никой не може да поддържа, че след влизането в сила на решението на административния съд административният акт съществува или поражда правни последици. Както той повече не съществува и с обратна сила са заличени правните му последици по отношение на оспорващия пред административния съд, така актът повече не съществува и не поражда последици и за останалите правни субекти.

Обаче и в горния случай силата на пресъдено нещо е с ограничени субективни предели – само в отношенията между страните по административното дело: председателя на ПВ, притежателя на правото върху промишления дизайн и искалия заличаване на регистрацията на промишления дизайн.

Основанието за спиране на гражданското дело по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ще бъде налице, ако по административното дело участват страни, които са страни и по гражданското¹⁰ дело. На практика това ще бъде положението, ако заличаването на регистрацията на промишления дизайн е поискано от ответника по гражданското дело.

Напротив, ако заличаването на регистрацията на промишления дизайн е поискана от правен субект, който не е страна по гражданското дело, основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице. Гражданското дело продължава и ако до устните състезания с влязло в сила решение на председателя на ПВ или на административния съд бъде заличена регистрацията на промишления дизайн, то заради обвързващата сила на административния акт (чл. 302 АПК), респ. конститутивното действие на съдебното решение (чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК), и заради обратното действие на заличаването на регистрацията гражданският съд ще отхвърли иска по чл. 57 ЗПрД. Той обаче няма да може да спре гражданското дело.

Подобно съобразяване на субективните предели на силата на пресъдено нещо по бъдещо решение на административния съд във връзка със спор за недействителност, респ. заличаване на регистрация, е познато в правото на интелектуалната собственост. Така, съгласно чл. 64, ал. 2 ЗПРПМ когато ответникът по иск за нарушение е подал в ПВ искане за обявяване недействителност на патента или за заличаване регистрацията на полезен модел или е подал в Европейското патентно ведомство или пред Единния патентен съд възражение срещу европейския патент на основание чл. 99 или 105 от Конвенцията за издаване на европейски патенти от 5 октомври 1973 г., съдът спира делото до постановяване на окончателно решение по искането.

4. За отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.

Това отменително основание за влезли в сила съдебни решения по граждански искови дела е въведено за първи път с новата т. 7 на чл. 549 ЗГС (1930), в сила от 29.09.1948 г., според която молба за преглед на влязло в сила решение се допуска, когато е отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение, на което е основано влязлото в законна сила решение.

В мотивите към законопроекта, отпечатани в Стенографския дневник на 3-о заседание, 1-ва извънредна сесия на VI ВНС от 01.09.1948 г.¹¹, се сочи, че това е ново основание за отмяна на влезли в законна сила решения, когато те се окажат лишени от законна основа поради последващо отменение на постановление на съд или на друг орган, на което са били основани.

Казуална практика да отменя влезли в законна сила съдебни решения поради отмяна на решение на съд или административен орган, преюдициални за спорното право, чрез разширително приложение на основанието „нови обстоятелства, които имат съществено значение за делото“, ВКС на Царство България е имал и преди 1944 г.¹² Това кара някои автори да спекулират, че новото основание е просто узаконяване на предходната практика на ВКС¹³. Това предположение е вероятно.

Една друга спекулация е по-вероятна. Член 251 от Гражданския процесуален кодекс на РСФСР от 1923 г. е предвиждал възможност за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато е отменено постановление на съд, положено като основание на даденото решение¹⁴. Към 1948 г.¹⁵ обаче текстът е тълкуван разширително, в смисъл, че основанието за отмяна на влязло в сила решение е, ако са отменени решение, присъда или определение на съда или постановление на друго учреждение, които са послужили като основание за постановяване на даденото решение. Именно този последният текст се закрепва с чл. 333 от последващия Граждански процесуален кодекс на РСФСР от 1964 г.¹⁶

Може да се спекулира следователно, че някой от авторите на новата т. 7 на чл. 549 ЗГС (1930) от м.09.1948 г. е бил запознат с уредбата в СССР и дори с излезлия през същата 1948 г. от печат на руски учебник по граждански процес на Абрамов, Чапурски и Шкундин, впоследствие преведен и на български език.

Това, което е безспорно, е, че чл. 251 ГПК РСФСР 1923 г. под визираното отменително основание има предвид случай на т.нар. преюдиция¹⁷. Т.е. влязлото в сила съдебно решение, което подлежи на отмяна, е основано на съдебно постановление или на административен акт, които са елемент от фактическия състав на спорното право по отменяваното решение. За приложението на това отменително основание няма значение в какво производство и по чия инициатива е отменено преюдициалното съдебно решение или административен акт. По широтата на приложението си това отменително основание създава опасност за дестабилизиране на правната сигурност особено в случаите, в които преюдициалното съдебно решение или административен акт е отменено по инициатива на трето лице, различно от страна по влязлото в сила решение. В областта на правото на интелектуална собственост нормите на чл. 30, ал. 2 ЗПрД, чл. 38, ал. 4 ЗМГО, чл. 26, ал. 8 ЗПРПМ и чл. 31, ал. 3 ЗНСРПЖ са пречка за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влезли в сила и изпълнени съдебни решения поради последващо заличаване на регистрацията на промишления дизайн или търговската марка, поради обявяване за недействителен на патента или на сертификата за нов сорт растение или порода животни.

Подобни разпоредби, които в интерес на правната сигулност не позволяват отмяна на изпълнени влезли в сила съдебни решения или значително скъсяват сроковете, в които подобна извънредна отмяна може да се търси, не са непознати на нашето процесуално право. Така съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК (1952) в първоначалната редакция предложението за преглед по реда на надзора не е ограничено със срок, но ако решението е изпълнено, преглед може да се иска най-късно до една година след изпълнението му. С последваща редакция на разпоредбата от 1961 г. се въвежда срок от три години за подаване на предложение за преглед, но той се скъсява на една година от изпълнението на решението, ако то е изпълнено.

Този тип разпоредби, които или скъсяват значително сроковете, в които може да се иска извънредна отмяна на влезли в сила и изпълнени съдебни решения, или изобщо забраняват тяхната отмяна, създадени в интерес на правната сигурност, която покровителства изпълнението на влезлите в сила съдебни решения, но не са аргумент против възможността в предвидените от закона случаи да бъдат спирани граждански дела.

5. Извод

Уредбата на правото на интелектуалната собственост цели бързина, определеност и правна сигурност на регистрираните и признати от ПВ права. Тези цели обаче не изключват забавяне на защитата на тези права при нарушение, ако е налице висящ процес по заличаване на регистрацията, респ. атакуване на действителността на защитеното право.

В обобщение по поставения тълкувателен въпрос:

Висящото пред административен съд дело по обжалване на решението на председателя на Патентното ведомство за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн или по обжалване на отказа за заличаване на регистрацията е основание за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 ЗПрД върху същия дизайн, ако по двете дела участват общи страни и съобразно субективните предели на очакваната сила на пресъдено нещо на решението на административния съд по чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК.

Бележки под линия: