Предизвикателствата на информационното общество

Радостта от въпросите

В глава, озаглавена "Радостта от въпросите", от книгата "Мистерията на живота", издателство "Бард", 2005, авторите Уилям Армц, Бетси Чаши и Марс Висенте задават следния въпрос (с. 10):

"Спомнете си как когато бяхте на пет години, непрекъснато питахте "Защо?". Родителите може би са си мислили, че го правите само за да ги подлудите, но вие наистина искахте да знаете! Какво стана с това дете?"

Един от основните въпроси във философията и в квантовата физика (съвпадението въобще не е случайно 😉 ) е какво представлява реалността? Съществува ли някаква обективно дадена сама за себе си реалност извън нас или всичко е плод на наше субективно преживяване? Как познаваме света около нас и постижимо ли е знанието за неговата същност? Все въпроси, които изглеждат далеч от прозаичните проблеми на злободневното юридическо битие :), но и разширяват кръгозора на нашето съзнание, като по различен начин провокират мисленето ни. Въпроси, поставящи своите предизвикателства и пред правото…

Информацията – нашият нов свят!

Но преди да започнем с правото, още малко физика 🙂

Резултатите от развитието на квантовата физика ни казват нещо, което е определящо за  значението на информацията  в съвременното общество. Значението на информацията е свързано с умението да наблюдаваме. В квантовата физика се застъпва тезата за т. нар. генезис чрез наблюдение. Според нея материята възниква в момента, в който тя бъде наблюдавана. Реалността, такава каквато я познаваме, не съществува преди наблюдението. Тя е енергия, потентност, която се превръща във фиксирана даденост само заради и в отговор на наблюдението. Наблюдението "срива" множеството възможности в една „единична” действителност. Взаимодействието между наблюдателя и наблюдаваното създава света, който познаваме. Светът е информацията, която поучаваме при наблюдението!

В основата на света стои информацията, която получаваме – от материята и от нашето съзнание. Именно правното регулиране на информацията е в основата на един сравнително нов клон в правната наука – Информационното право. Бъдещето е свързано с управлението на различните превъплъщения на информацията, с решаването на въпросите относно нейното "притежаване", "прехвърляне", ограничаване, материализиране и съхраняване. Тези въпроси възникват "локално" – един по един във всеки правен отрасъл, като най-"потърпевши" към настоящия момент са авторското право (новите права върху или във връзка с информацията), конституционното право (включително наскоро обявеното право на свободен достъп до интернет като правомощие в съдържанието на правото на свобода на мнението или като обособяването му в самостоятелно, нещо повече – "естествено" (!?), право на интернет), международното частно (особено търговско) право, наказателното право (компютърните престъпления)

С възникването и развитието на интернет правната регулация на информацията става обект на все по-разгорещени дискусии: от това дали и доколко Like бутона на Facebook нарушава личната неприкосновеност на потребителите (посочва сайтовете, които са посетили, като по този начин създава възможност за проследяване и скрито проучване на интересите на потребителите) през това какви са опасностите на:

 – интелигентните джи пи ес системи и т. нар. откривателки приложения, които ни позволяват да се вписваме на определено място и да откриваме интересни за нас нови места, за които не знаем предварително. Такива са например приложението Broadcastr, което позволява прикачването на файл (музика, лекция, звуково описание и пр.) към определена локация в интерактивна on line карта, както и приложението Crowdbeacon, с помощта на което може да задавате въпроси относно определени местоположения, забележителности или атракции до хора, които са разположени в близост до вас (интересно е и логото на Crowdbeacon: "Ние превръщаме твоята локация в комуникация"), и

– социалните мрежи за споделяне на местоположение (например Foursquare, както и новопоявилите се "социални" презервативи, съдържащи специален баркод, чрез който с помощта на смартфон може да се споделя местоположението на тяхното използване) и/или интереси (например проектът One на Майкъл Калахан, който има за цел да уведомява, включително със съобщение по мобилния телефон, своите регистрирани потребители, когато в близост до тях се намира друг човек, споделящ някои от предварително обявените от тях интереси),

до идеята за т. нар. Human Cloud, обединяващ разпръснати екипи от талантливи хора, участващи в процеса на работа, независимо от своето местоположение и поддържащи непрекъсната връзка помежду си on line. Това, което ги обединява е общият "работодател" – идеята, около която се формира Облакът. Възможно е част от участниците да са платени професионалисти, а останалите – да са доброволци, участващи въз основа на т. нар. краудсорсинг (предоставяне на определена работа да бъде изпълнена от всеки желаещ да участва в нея потребител на интернет). Human Cloud "съдържа" всичко, което е необходимо за функционирането на екипа, като осигурява среда за работа, достъпна от всяко място с интернет връзка. При благоприятни "метеорологичните условия" Human Cloud се разраства и може приюти колонии от хора, ангажирани с общи интереси и споделена крайна цел. Налагането им като алтернатива на "класическия" трудов колектив може да предизвика раждането на нови институти в трудовото и осигурителното право.

Предизвикателства към правото отправят и някои нови "специализирани" социални мрежи – на вампирите, на мустакатите, на сънуващите – за споделяне и тълкуване на сънищата. В САЩ се "експериментира" и със социална мрежа на съседите в определен квартал – профилът се верифицира чрез потвърждаване на адреса на потребителя, който получава по пощата код за достъп до мрежата. С помощта на този код той може да използва предлаганите от междусъседската социална мрежа възможности за взаимопомощ, за обмен на информация, както и за извънправно уреждане (чрез обсъждания и дискусии, чрез он лайн медиация и пр.) на възникващите проблеми и конфликти в квартала. Интерес представлява и социалната мрежа на красивите… Тази "специализирана" социална мрежа приема нови членове след провеждането на 48 часово гласуване от страна на вече приетите членове относно това дали кандидатът е достатъчно красив, за да стане част от on line общността. Средно се допуска всеки седми кандидат, като особеният начин на подпиране на членовете "по красота" е станал причина за извършването на хакерска атака срещу сайта, който е бил заразен с вирус, наречен "Шрек". Вирусът, чието име е било внимателно избрано ;), е позволил свободна регистрация на 30 000 "грозни" потребители, чийто профили, разбира се, впоследствие били "безмилостно" изтрити (за по-големи подробности прочетете статията на Владимир Тодоров "Специален контакт", публикувана в сп. Обекти, м. Юли, 2011 г, с. 28-29). Нещо повече, потребителите на beautifulpeople.com са провели кампания за даряване на своите "надарени" (!) и "носещи красота" (!) репродуктивни клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), обосновавайки едва ли не ново право на всяко семейство да има красиви деца, включително и ако за това е необходимо използването на донорски (дарени от потребителите на beautifulpeople.com) репродуктивни клетки.

Адхокрация

В он лайн общносттите действа една особена форма на демокрация: адхокрацията, при която управлението на възникващите обществени отношения се осъществява ad hoc от конкретен потребител, взел инициативата в конкретната ситуация ("спонтанна" демокрация). Именно с тази особена форма на саморегулиране се сблъскват опитите на съвременното право да "овладее" on line информацията. Въпросите на глобалната информационна мрежа поставят началото на нови учебни дисциплини като Киберправо, Право на интернет, Право на социалните мрежи, Виртуално право… 

За нарастващата сила на on line информацията свидетелства и обстоятелството, че в много държави съществува цензура върху достъпа до определено съдържание в интернет. Така например около половин милиард потребители в Китай са принудени от китайското правителство да живеят зад т. нар. "Велика защитна стена" – Great Firewall, която блокира достъпа до сайтове (например: Facebook, Twitte, YouTube и др.), които биха могли да съдържат критики към комунистическия режим.

Следва продължение 😉 …

Интервю по темата със Стоян Ставру в предаването "Преди всички", радио Хоризонт, от 28 Октомври 2011 г., може да чуете тук.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук