(настоящата публикация е съкратен вариант на статията, публикувана в сп. "Правна мисъл", 2011, № 3, с. 102-111 и представлява част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга първа", 2014, § 21, с. 402-412)
Създаването на нови софтуерни програми – интелигентни (електронни) агенти, които "общуват" он-лайн с потребителите при сключването на сделки във виртуалното пространство, поставя въпроса за юридическата квалификация на осъществяваната от тези агенти "дейност". Става въпрос за софтуерни програми, които отчитайки активността на потребителите генерират автоматично определени отговори, свързани и с възникването на правни отношения. Така например, подобен агент може да изпълни наша поръчка при проучването и избора на различни варианти за почивка в чужбина – договора за туристическо посредничество, или да бъдат консултанти при закупуването на определени продукти – консултантски договор. Най-често "общуваме" с подобни агенти, когато закупуваме продукти, предлагани в он-лайн магазини, включително и въз основа на виртуални търгове и наддаване между няколко потребители.
При "некоректно" поведение от страна на тези агенти, още повече при настъпването на определени вреди в резултат от това поведение, се поставя въпросът кой носи отговорност за дадените ни погрешни "съвети" и "ръководство". За да се отговори на този въпрос, трябва да се изясни правната същност на интелигентните агенти и правната интерпретация на тяхното функциониране във виртуалното пространство.
За юридическото обясняване на "изявленията" на подобни агенти могат да бъдат използвани различни теории:
– теория на частичната правосубектност: при възприемането на тази теория, в полза на електронния агент (софтуерната програма) се признава частична правосубектност, даваща му възможност да изразява правно релевантна воля. Може да се направи аналогия с правосубектността при юридическите лица. Юридическите лица не могат да формират сами правно релевантна воля, а се нуждаят от участието на физическите лица – хората. Въпреки това обаче, по силата на правна фикция те са признати за самостоятелни правни субекти, участващи активно в правния живот. Законова фикция – изрична правна норма, признаваща частична правосубектност в полза на интелигентните агенти, обаче не съществува в действащото българско законодателство;
– теория за представителството: според тази теория интелигентните агенти са представители на правния субект – физическо или юридическо лице, от чието има се извършва виртуалното волеизявление (администратора на агента). Налице е упълномощаване, в резултат на което в полза на интелигентния агент е възникнала представителна власт – власт, по силата на която със собствените си волеизявления той (интелигентният агент) може да обвързва представлявания (администратора) . Подобна теза за наличието на представителна власт в полза на интелигентния агент е възможна само ако се признае частична правоспособност в полза на интелигентните агенти. Това е така, тъй като само правни субекти могат да бъдат упълномощавани и да притежават представителна власт да действат от името на други правни субекти;
– теория за пренасянето на волята: въпросът за пренасянето на волята чрез т. нар. пратеник (нунциус) се поставя при юридическото обосноваване на дребните сделки, извършвани от малолетни лица. Така например често се случва едно 9-годишно дете да отиде до магазина, за да купи хляб. В този случай то е недееспособно и не може да формира валидна правна воля, за да сключи договор за продажба, въз основа на който се уреждат отношенията във връзка със закупуването на поръчания от родителите му продукт. За да се признае действителност на подобна сделка, се приема, че недееспособното дете само "пренася" волята на своя родител, без да изразява своя такава. По този начин договорът за покупко-продажба става теоретично възможен. Посочената теоретична конструкция може да бъде използвана и при "изявленията" на интелигентните агенти – те не формират своя собствена воля, а единствено пренасят волята на създалите и управляващите ги лица. Подобна теза обаче трудно може да обясни случаите, в които интелигентният агент "изразява" конкретна воля за сключването на конкретна сделка, за която липсва конкретно изявление от администратора на агента. В този случай липсва първоначално формирана и изразена конкретна воля на администратора, която да бъде "пренесена";
– теорията за процеса на волеобразуване: предвид технологичното ниво на функциониране на интелектуалните агенти и неспособността им да разсъждават самостоятелно, изхождайки от свои собствени критерии и съображения, към настоящия момент автоматично генерираните от тях съобщения би следвало да се разглеждат като специфичен начин за формиране и изразяване на волята на техния администратор. Последният залага определени критерии, при прилагането на които в рамките на предварително конструиран алгоритъм се конкретизира неговата обща воля за сключване на определен вид правна сделка. Конкретизацията може да обхваща следните параметри на сделката: насрещна страна, количество на продукта/услугата, време на изпълнение, цена, специфични условия и пр. Общата воля на администратора за сключването на съответния вид сделка е изразена чрез създадения и управлявания от него интелигентен агент. "Общуването" на потребителя с интелигентния агент е всъщност форма на виртуални преддоговорни отношения, по силата на които администраторът е длъжен да действа добросъвестно. Приложение намират правилата на т. нар. отворени оферти, важащи до изчерпване на наличното количество в обявените от администратора срокове.
Струва ме се, че именно четвъртата теория обяснява правната същност на т. нар. интелигентни агенти. Всъщност те не се различават кой знае колко от сделките, които всеки един от нас сключва с автомат-машините за закупуване на напитки или при теглене на пари от пост устройства. Особеното при интелектуалните продукти е, че те не съществуват като отделни премети (вещи), материализиращи волеизявлението на своя собственик, а представляват виртуално реализиращи се програми, протичащи в рамките на осъществявана он-лайн комуникация.
При възприемане на подобна теза, отговорността за "действията" на интелектуалните агенти пада върху техния администратор. Интелектуалните агенти нямат своя собствена юридическа персонификация и не могат да бъдат субект на юридическа отговорност. Те не могат да бъдат квалифицирани и като вещи, за да се търси отговорността на техните собственици на основание чл. 51 ЗЗД, тъй като нямат материално съществуване. Отговорността на администратора е пряко следствие от разглеждането на интелигентния агент като начин на изразяване на волята на администратора.
Разбира се, в момента, в който интелигентните агенти придобият умението самостоятелно и независимо от своя администратор да формират своя собствена воля, решението за техния правен статут ще бъде различно. На този етап обаче те все още остават алгоритми за изразяване на воля….
Ако темата е важна за Вас или Ви е заинтригувала, може да прочетете повече:
1. Кискинов, В. Към общотеоретичното понятие за правно изявление. – Юридически свят, 2010, № 2;
2. Ставру, Ст. За правосубектността и бъдещето на вещите. – сп. Съвременно право, 2009, бр. 3.
Здравей,
интересен блог списваш, открих го днес като споделен в Google Reader.
По темата:
Мисля, че третата теория на вестоносеца е “най-точна” -). Все пак проблемът не е толкова нов: преди е имало пощенски гълъби или кучета носещи вестници, докато днес (макар и за доста по-сложни и комплексни дейности) това са програми или програмирани устройства.
Поздрав,
Емил
Здравей и добре дошъл, Емил,
Така е – теорията за вестоносеца е най-старата. За да си вестоносец обаче, според мен, трябва да си “някой” (т. е. правен субект) или “нещо” (предмет/документ, материализиращ или пренасящ някакво изявление). И в двата случая пренасяш “готово”, завършено чуждо изявление, което “пътува” към своя адресат :).
Струва ми се, че изявленията чрез интелигентни агенти не съществуват предварително, за да бъдат пренасяни. Те се формират в процеса на взаимодействие с интелигентния агент на базата на предварително зададени от неговия администратор алгоритми. В този смисъл при интелигентните агенти е налице процес на волеизявяване, а не пренасяне на вече изразена воля…
Благодаря ти за коментара и ще се радвам, ако продължим дискусията 🙂