За физическите граници на вещните права

 

 

(статията е публикувана в  сп. „Съвременно право”, 2007, кн. 4, с. 22-37)

1. Последните постижения на физиката и вещното право

1.1. Признаването на нови физически нива на съществуване на вещите

Обективното вещно право има за свой предмет материалния свят и по-точно съществуващите в него относително самостоятелни, обособени и достъпни за човешките сетива и власт обекти, наричани вещи. Поради това вещното право е най-“видимото”, най-“осезаемото” и най-“физическото” по своя предмет право, което урежда отношението на човека към заобикалящия го материален свят. Това предопределя и връзката между вещното право и постиженията на съвременната физика¹.

С научнотехническия процес и утвърждаването на квантовата теория за субатомните частици отношението на учените към първоосновата на материалния свят се промени съществено. Вече не се търси съществуването на някаква първична материя, а се възприема принципът на неопределеността и невъзможността на човека да достигне до недостъпните за неговите сетива микроелементи (електрони, кварки, мюони, таони, неутрино, както и свързващите ги глуони, фотони и бозони²). За тяхното съществуване учените съдят въз основа на математически изчисления и чрез различните прояви на техните свойства. От друга страна, постиженията на астрономията откриват пред човечеството един нов и необятен свят на космически тела, явления и загадки, чието присъединяване към материалния свят също е поставено под въпрос. Изучаването им се извършва без наличието на пряк досег с тях – въз основа на дистанционни наблюдения.

При откриването на тези нови нива на материалния свят физиката “използва” различни вещи (микроскопи, телескопи, совалки и пр.), чието предназначение е именно разширяването на обсега на човешкия достъп до материалния свят, което от своя страна създава възможност за възникването на нови вещи. По този начин физиката проправя пътя на вещното право, като открива нови вселени от бъдещи вещи. Процесът може да бъде описан по следния начин: постиженията на физиката дават достъп до определени структури на материята, хората откриват тяхната полезност и ги обособяват, след което правото ги разпознава като самостоятелни обекти на субективни права (вещи).

1.2. “Предопределеността” и “локалността” на вещното право

Тъй като обективното вещно право предполага съществуването на вещи и възможност за упражняване на определена власт върху тези вещи, неговото съдържание и институти са предопределени от физическите свойства на материалния свят, където се намират обектите на регулираните от него отношения³. В зависимост от това какви са физическите свойства на материята и какви са физическите закони на нейното съществуване, могат да се определят различните форми на въздействие върху нея и те да се диференцират като отделни видове субективни вещни права. Съдържанието на тези субективни права ще се определя от два фактора: физическата структура на материалния свят (концепцията за вещите) и способността на човека да осъществява определени форми на въздействие върху него (концепцията за властта). Поради това на различните нива на материалния свят (макрониво, мезониво и микрониво) следва да се признае възможността за съществуването на различни по своя вид и съдържание вещни права. Ако правото на собственост, правото на строеж, правото на ползване и сервитутните права са приложими за достъпната за невъоръженото човешко око част от материята, то по отношение на микро и макрокосмоса подходът на обективното вещно право следва да бъде различен.

Наивно изглежда допускането на приложимостта например на правото на строеж при електроните или на вещното право на ползване по отношение на т. нар. черни дупки. Формите на възможно човешко въздействие по отношение на посочените части на материята са различни и изискват законодателното им гарантиране чрез нови правни средства. Макар и необходимостта от създаването и използването на подобни правни средства днес да не е толкова осезаема, че да предизвика моменталната реакция на действащото право, постиженията на физиката поставят редица въпроси, чиито отговори не могат да намерят своето разрешение в традиционните вещно правни концепции⁴. Консерватизмът⁵ на вещното право е провокиран от новите нива на материята, обект на експериментални изследвания в областта на съвременната физика. На различните нива на човешка достъпност и познание за материята следва да се използва специфично понятия за вещ (различни концепции за вещ) и да се възприемат специфични по своето съдържание вещни права (различни системи от вещни права).

Като всяко творение на човека и обективното вещно право изхожда от достъпния за човека материален свят. То има практическото предназначение да уреди възможните форми на човешка власт по отношение на обектите в заобикалящия хората свят. Това обаче не трябва да ни пречи да поставим въпроса как би следвало да изглежда то при действието на по-различни физически сили. Пригодеността на вещното право към физическите дадености на материалния свят, в който се намират регулираните от него обекти, представлява специфична негова характеристика, която бихме могли да наречем локалност. Локалността на обективното вещно право се проявява при разглеждането на неговото действие в различните мащаби на материята. Тя може да бъде демонстрирана чрез сравняване на евентуалното вещно право, приложимо спрямо предмети, намиращи се на различни планети или на различни космически тела. Тъй като действието на физическите закони по отношение на отделните космически тела е различно, ще е различно и съдържанието на възможността на човека да въздейства върху притежаваните от него вещи. Така например, силната гравитация, която не може да бъде преодоляна от силата на човека и чрез използваните от него инструменти, превръща една вещ в недвижима, тъй като тя е практически неотделима от своето място в пространството, макар и да не е трайно свързана с прилежащия й терен. Така, законите на физиката ще определят вида на вещите и съдържанието на приложимите по отношение на тях субективни права.

2. Достъпността на материалния свят и спектърът от вещни права

2.1. “Еволюция” на вещите

Светът на човека е изпълнен с различни вещи, чийто вид, структура и предназначение са се променяли с течение на времето. Развитието на вещите е било следствие от промените, настъпващи в потребностите на хората и от възможностите им да ги задоволяват като използват определени природни дадености. Освен “заварените” от хората вещи, т. е. вещите, съществуващи в природата (като поземлените имоти, растенията, животните и пр.), с увеличаването на възможността на човека да влияе върху заобикалящия го свят, са възникнали и нови, които могат да бъдат наречени “изкуствени” вещи – вещи, възникнали в резултат от упражняването на целенасочено човешко въздействие върху материалния свят. Това въздействие продължава и днес и се изразява в обособяването на нова вещ и използването й за задоволяването на определено предназначение.

Всяко постижение в науката е съпътствано с възникване на нови вещи, тъй като именно чрез създаването на нови вещи и осигуряването на възможност за тяхното ползване постиженията научнотехническия прогрес са навлизали в света на хората и са задоволявали съществуващите практически нужди. Вещите винаги са се използвали като средства за въздействие върху материалния свят, чрез които се постигат поставени от техните притежатели цели. Те са били и продължават да бъдат един от начините за себеутвърждаването на човека, тъй като всеки човек присъства в материалния свят, освен като личност (съвкупност от обществени отношения), и чрез използваните от него вещи.

Възможността за създаването на нови вещи, а следователно и нови форми на въздействие върху материалния свят, винаги е зависела от достъпността на обектите. Сред качествата, които следва да притежава един предмет, за да бъде признат за вещ, се посочват материалността и достъпността. Достъпността на човека до различните форми на материята е нараствала непрекъснато, благодарение на въоръжаването на неговите сетива (чрез използването на различни уреди за наблюдение) и благодарение на “предсказанията” на математиката (чрез формулирането и прилагането на абстрактни уравнения).

През различните моменти от развитието на човечеството е бил познат различен набор от вещи. Едни от познатите на човечеството вещи са прекратили съществуването си, тъй като е отпадало тяхното предназначение, то се е променило или задоволяването му е станало по-ефективно чрез използването на нови вещи (например замяната на копия, рицарски брони и другите средновековни оръжия със съвременните огнестрелни оръжия и бронежилетки и превръщане на първите в музейни експонати). В същото време са се появявали напълно нови вещи, които са задоволявали нововъзникнали човешки потребности (автомобилът, самолетът, радиото, телевизорът, телефонът и пр.). Достъпността на материалния свят за човешките сетива постепенно се е разширявала, като е достигнал до момент, в който постиженията на физиката са оспорили самата идея за материалността – оспорена е материалната същност на микроелементите, разглеждани като градивен компонент в структурата на заобикалящия ни свят. Отхвърлянето на тезата за крайността и определеността на материята, макар и да не засяга приложимото в рамките на нашия ежедневен живот вещно право, поставя пред изпитание бъдещото развитие на обективното вещно право в областта на микро и макросвета.

С разширяването на достъпността на материята за човека се разширяват и възможностите за възникване на нови вещи. Достъпността до един обект обаче може да бъде осигурена в различна степен – достъпност за човешкото познание, достъпност за човешките сетива и достъпност за упражняване на въздействие от страна на човека. Ако първия вид достъпност единствено прогнозира съществуването на определени форми на материята, чието съществуване все още не е експериментално доказано, то при втория вид достъпност е налице фактическо разпознаване на определена материална структура от човешките сетива. Едва третия вид достъпност, позволяващ на човека да упражнява определено въздействие върху съответния материален обект, дава възможност за възникване на нова вещ. Не е достатъчно познанието за съществуването на определен материален обект, нито способността за неговото наблюдаване и възприемане, а е необходимо и съществуването на възможност за упражняване на определено, полезно за съответното лице, въздействие върху този обект.

2.2. Вещноправната интерпретация на енергията

Въпроси пред съвременното право поставя правната уредба на различните видове енергии, съществуващи в материалния свят. Енергията се разглежда от законодателството като фингирана вещ, спрямо която правилата на обективното вещно право следва да намерят съответно приложение. Енергията обаче притежава редица физически качества и характеристики, които съществено я отличават от вещите. Тя има все по-висока стойност в съвременния свят, поради което практиката поставя въпроса за съдържанието на нейното притежание и неговата вещно правна интерпретация.

Осезаемостта на различните енергии е различна – топлинната енергия са възприема от едни човешки сетива, светлината – от други, но съществуват и енергии, които са недостъпни за невъоръжените човешки сетива – статичната енергия, електромагнитната енергия. Поради това трудно бихме могли да си представим прякото приложение спрямо енергията на традиционни вещно правни институти като владение⁶, придобиване по давност, приращение и пр. За да се приложат спрямо различните видове енергии, тези правни институти следва да се разглеждат по различен начин и с различно съдържание. Така например, следва да се признае, че е налице владение върху енергията като фингирана вещ при осъществяване на поведение, насочено към нейното използване за задоволяването на определени нужди на съответното лице⁷ (владелец). Именно от това съдържание на владението следва да се изхожда при обосноваване на придобиване на енергия чрез установяване на добросъвестно и възмездно владение върху нея (чл. 78, ал. 2 ЗС).

Вещите могат да съхраняват, да отдават, да приемат, да генерират или да изразходват различни видове енергии. Това може да е случайно и странично явление при съществуването им или да е пряко свързано с тяхното функциониране и използването им по предназначение. Ако в първия случай въпросът за разглеждането на енергията като вещ може да се поставя единствено с оглед обосноваването на имуществена отговорност за вредите, причинени в резултат от нейното негативно въздействие върху друг човек или върху чужди вещи, то във втория случай енергията притежава самостоятелна стойност, изискваща осигуряване на възможност тя да бъде годен обект на прехвърлителни сделки.

Признаването на енергията за вещ цели постигането на няколко ефекта:

– осигуряване на възможност за извличане на полза от притежаването на енергията (чрез предоставяне на юридическа власт за извършване на прехвърлителни сделки с различните видове енергии);

– предоставяне на правна защита на притежателите на енергия чрез признаване на престъпление “кражба на енергия” (квалифициран състав на кражба на вещ като престъпление против собствеността);

– осигуряване на определени правила при третирането на енергиите като обект на притежание и като предмет на гражданския оборот (чрез съответно прилагане на вещноправния режим на движимите вещи).

Въпросът за съответното приложение на вeщноправните разпоредби при различните видове енергии е само началото на поредицата от въпроси, които могат да бъдат поставени във връзка с вещно правната интерпретация на микросвета и съществуващите в него субатомни частици.

2.3. Вещното право и светът на субатомните частици

Постиженията на съвременната физика и все по-големите възможности на човечеството да контролира и да използва невидимите за невъоръженото човешко око частици за задоволяване на определени потребности, ще постави въпроса за собствеността върху тези микроелементи на материалния свят⁸. Макар до този момент отношенията във връзка с тях да се уреждат чрез признаването на патентни и други права на интелектуална собственост, въпросът за притежаването на тези частици остава изрично неразрешен. И тъй като по отношение на тях се прилагат физични закони, които са различни от тези, характерни за традиционно познатите ни вещи, правната им уредба изисква нов вещноправен подход.

Що се отнася до тези субатомни частици, които се проявяват едновременно като материални частици и като вълни, по отношение на тях може да се възприеме тезата за т. нар. виртуални вещи – частици и античастици, които присъстват в материалния свят единствено чрез своите свойства. Констатирането на съществуването на подобни частици става чрез използването на специални уреди. По отношения на тях следва да се преосмисли материалния характер на вещните права и да се разшири съдържанието на понятия като владение, ползване и разпореждане. Ползването на подобни “вещи” би представлявало ползването на техните свойства, а извършването на разпореждане с тях би било включването им в други вещи (фактическо разпореждане чрез присъединяване) или предоставянето им във властта на други лица (юридическо разпореждане чрез прехвърляне). Във всички случай, за да бъде предоставена подобна вещно правна защита, следва да съществува определена полезност на въпросните микрочастици, която да осмисля разглеждането им като самостоятелни обекти на вещни права. Преценката за това, разбира се, ще бъде направена от съответния национален законодател с оглед на съществуващите нужди на практиката и гражданския оборот.

2.4. Космосът и “макровещите”

Друго предизвикателство пред съвременното вещно право е все по-разкриващият се свят на макрокосмоса. Към настоящият момент космосът се смятат за общочовешко достояние (“common heritage concept⁹”), поради което не се позволява придобиване в собственост на разположените в него небесни тела¹⁰. Напредващите технологии и осигуряваните от тях възможности поставят въпросите относно упражняването на владение върху изпратените в далечния космос съоръжения¹¹ за наблюдения и изследвания, относно притежаването на небесните тела, относно възможността и начина на тяхното придобиване, включително относно използването на завладяването като първичен вещнопридобивен способ¹². Въпросът дали и на какъв етап следва да се намеси вещното право¹³ при регулирането на космическото пространство е един от тези, които ще бъдат обсъждани в бъдещото развитие на правната наука¹⁴. При търсенето на отговора на този въпрос следва да се вземат предвид достъпността на обектите, тяхната полезност и нуждата от включването им в гражданския оборот.

Ако властта на човечеството превръща отделните обекти в общочовешко достояние, то властта на конкретния човек превръща тези обекти във вещи. Поради това за възникването на “космически” вещи може да се говори едва когато отделни човешки индивиди притежават способността самостоятелно, без помощта на огромни научни екипи, международни разработки и колосални инвестиции, да установяват власт върху обособени обекти в космическото пространство. До тогава се смята, че борбата за това пространство и разположените в него обекти ще се води между суверенитета на различните държави¹⁵. Разрешаването на въпроса за правото на собственост в космическото пространство и определянето на физическите граници на вещните права изисква изследването на връзката между собствеността и държавния суверенитет.

Все по-големите възможности за преодоляване на пространството и за пренасяне на различни вещи поставят редица въпроси. Какво става с правото на сосбственост върху една вещ и съществуващите върху нея ограничени вещни права при преминаването й в друго държава? Възможно ли е едновременното придобиване на една вещ от различни лица чрез парелелното осъществяване на придобивни способи на територията на няколко отделни държави? Възможно ли е едновременното съществуване на няколко права на собственост върху една и съща вещ? Запазва ли се правото на собственост в космическото пространство? Субект на международното публично право ли е собственикът на една вещ? Отговорите на тези въпроси се търсят в следващия раздел.

3. Правото на собственост и държавният суверенитет

3.1. Териториалност на правото на собственост и на останалите вещни права

Съдържанието, правният режим и правната същност на собствеността се разглеждат най-често в контекста на определено национално законодателство. Собствеността възниква и се упражнява в рамките на определено суверенно пространство, в което получава правна защита (гражданскоправна и наказателноправна), но и търпи определени ограничения (законови ограничения на собствеността).

Правото на собственоста, както и ограничените вещни права, обаче следват вещта при нейното предвижване в пространството, включително и когато това е свързано с преминаването на държавните граници. Типичен пример за това са движимите вещи, които могат да променят своето разположение в пространството и да преминават в различни суверенни пространства. До промяна на упражнявания върху един недвижим имот държавен суверенитет може да се стигне в резултат от промяна на съществуващите държавни граници, в резултат на която част от територията на една държава се присъединява към територията на друга съществуща държава или става територия на новообразувана държава.

Съгласно чл. 64, ал. 1 КМЧП правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която се намират – lex rei sitae¹⁶. Това е и правото, въз основа на което се преценява дали вещта е движима или недвижима.

С попадането на вещта в териториалните предели на различен правен ред¹⁷ се променя и съдържанието на съществуващите върху нея вещни права. Така в съдържанието на правото на собственост могат да бъдат включени допълнителни правомощия като например за извършване на специфични разпоредителни действия, които до този момент не са съществували в полза на собственика. Такъв ще е случаят при преминаване на вещта от правна система, чието обективно вещно право възприема принципа numerus clausus, към правна система, позволяваща свобода на договаряне при определянето на съдържанието на ограничените вещни права¹⁸.

Промяната на приложимото обективно право може да доведе и до налагането на различни или допълнителни законови ограничения върху правото на собственост върху вещта. Така например може да се промени режимът за притежаване на вещта (от регистрационен на разрешителен), да се изисква спазването на различни изисквания за отстояния на сградите (при преминаване на част от територията на една държава в пространствените предели на друга). Принципно положение е, че при промяна на местонахождението на вещта правата, придобити въз основа на правото на държавата, където вещта се е намирала, не могат да бъдат упражнявани в нарушение на правото на държавата по новото й местонахождение (чл. 66 КМЧП).

Следователно при промяна на приложимия правен ред върху дадена вещ съществува едно специфично, свързано с упражняването на държавния суверенитет ограничение на собствеността: съществувалите върху една вещ вещни правата се запазват дотолкова и в такъв обем, доколкото те се признават и от законодателството на държавата по новото местонахождение на вещта. Ако последното изключва възможността за притежаване от частноправните субекти на определени вещи (например определен вид оръжие или вредни вещества), то с попадането на вещта в рамките на неговото териториално действие се прекратява и правото на собственост, съществуващо в полза на съответното лице. Преминаването на вещта в друг правен порядък се явява специфично вещнопрекратително основание. В резултат на реализирането му вещта най-често се придобива от държавата, упражняваща спрямо нея своя суверенитет.

Различни ще бъдат и способите за придобиване респективно за прекратяване на правото на собственост върху вещта, преминаваща под действието на различни суверенни пространства¹⁹. Съгласно чл. 65, ал. 1 КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването. Изключение е въведено единствено по отношение на превозваните вещи, придобиването и прекратяването на вещни права върху които се уреждат от правото на държавата по тяхното местоназначение. Специфично е значението и на владението като юридически факт, с който се свързва придобиването на правото на собственост. Съгласно чл. 65, ал. 2 КМЧП придобиването на право на собственост и други вещни права въз основа на придобивна давност се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала в момента на изтичането на срока на придобивната давност, като времето на владение в друга държава се зачита.

Възможни са случаи, при които да се стигне до прилагането на няколко придобивни способа по отншение на една и съща вещ в полза на различни лица. Така например, върху една движима вещ може да се упражнява косвено владение от владелец, който се намира извън държавата, на чиято територия е разположена вещта и едновременно с това за същата вещ да се сключи прехвърлителен договор от предишния собственик, който да е подписан на територията на трета държава, различна от държавата по местонахождението на вещта и от държавата по местонахождението на владелеца. Възникналата конкуренция между различните придобивни способи следва да бъде разрешена съгласно поредността на извършването им във времето, независимо от това на територията на коя държава е осъществен придобивният фактически състав. Съобразяването на всеки придобивен способ, независимо от мястото на неговото осъществяване и връзката му с конкретен правен ред, ще предотврати възможността за възникване и едновременно съществуване на няколко права на собственост в полза на различни лица върху една и съща вещ. Реализирането на подобна възможност би противоречало на правната същност на собствеността като пълна власт върху една вещ.

Промяната на местоположението на вещта може да доведе и до изменение на съществуващите върху нея ограничени вещни права. Възможно е например определено право, коет е признато като вещно в рамките на една държава, да не се разглежда като такова в друга. Така например личните сервитути се уреждат като вещни права в едни държави, но се изключват от системата на вещните права от други национални законодателства. Учредяването на личен сервитут върху движима вещ в държава, която допуска това, и преминаването на вещта на територията на държава, която отрича възможността за съществуването на личен сервитут, би следвало да доведе до отпадането на вещното право или до трансформирането му в право от облигационно правен характер. Въпросното право следва да запази съществуването си дотолкова и с такова съдържание, каквите позволява законодателството на държавата, на чиято територия се намира вещта.

Изключения от правилото за подчиняване на вещните права на законодателството на държавата по местонахождението на вещта са допуснати единствено по отношение на вещите за лично ползване, носени от пътник, и вещите, които представляват транспортни средства.

Вещните права върху вещи за лично ползване, носени от пътник, се уреждат от правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване – lex domocilii (чл. 67, ал. 2 КМЧП). Тези вещи се преценяват като тясно свързани с личността на техния собственик²⁰, поради което приложимият спрямо тях правен режим се запазва, независимо от промяната в местонахождението на вещта.

Другият вид, вещи, които запазват вещноправния си режим при преместването си в пространството, са транспортните средства. Тяхното предназначение е свързано с промяна на местонахождението им в пространството и с преминаване на териториалните граници на различни държави. Поради особения им характер някои от тях – корабите и самолетите, се разглеждат като част то територията на държавата, под чийто флаг плават, респективно в чиито регистри са вписани. В тези случаи вещта е и територия, в рамките на която се прилага правопорядъкът на съответната държава. Именно този правопорядък дава и правната уредба на вещните права върху посочените транспортни средства (чл. 68, т. 1 и т. 2 КМЧП). По-различно е отношението към транспортните средства на сухоземния (железопътния и шосейния) превоз. Вещните права върху тях се придобиват, прехвърлят и прекратяват според правото на държавата, в която се намира мястото на дейност на лицето, извършващо експлоатацията им (чл. 68, т. 3 КМЧП).

3.2. Екстериториалност на правото на собственост

Между правото на собственост и държавния суверенитет съществува определена взаимозависимост, която се проявява, както по отношение на вещите, правата върху които се уреждат от законодателството на държавата по тяхното местонахождение (ex cito), така и по отношение на вещите, които имат статут на особена територия на свързани с тях по определен начин държави (флаг, вписване). В първия случай се наблюдава специфична динамика в съдържанието на правото на собственост върху вещта в резултат от преминаването й през различни законодателни пространства – суверенитетът на всяка отделна държава променя съдържанието на собствеността върху вещите, намиращи се на нейна територия. Във втория случай вещта е свързана с конкретно определена държава, чийто суверенитет се запазва по отношение на вещта, когато последната се намира в свободни международни пространства. Когато обаче тя се намира на територията на друга държава, нейният суверенитет обикновено има предимство с изключение на случаите на т. нар. международни привилегии – вещите, ползващи се с дипломатически имунитет²¹. Уредбата на собствеността обаче продължава да се подчинява на законодателството на държавата, под чийто флаг плава вещта, респективно в чиито регистри е вписано правото на собственост върху нея.

Във всички случаи свързано със суверенитета на определена държава²² е възникването на правото на собственост. В международните актове изрично е въведена забрана за първично придобиване на обекти, разположени в космическото пространство. Небесните тела са общочовешко достояние и никоя държава не може да наложи своя суверенитет респективно да претендира за собствеността върху тях²³. Поради липсата на универсално вещно право придобиването на собствеността и определянето на нейното съдържание следва да бъдат свързани с правопорядъка на определена държава.

Правото на собственост и държавния суверенитет имат няколко общи черти²⁴. Една от тях е абсолютният им характер, съчетан със съществуването на някои неизбежни ограничения. Както всеки собственик има право сам, със свои действия да използва вещта за задоволяването на определени свои потребности, така и държавата като носител на суверенитет е независима от останалите субекти на международното публично право и сама създава, поддържа и защитава въведения от нея правен ред. Както собственикът, така и държавата обаче са ограничени при осъществяването на своите права с оглед правата и интересите на останалите правни субекти на националното респективно на международното публично право. Както при правото на собственост, така и при държавния суверенитет²⁵ става въпрос за упражняване на определена власт, която има своите пространствени измерения (вещта респективно държавната територия) и титуляр (собственикът респективно държавата).

Между тях обаче съществуват и съществени различия. Ако правото на собственост е призната в полза на определен правен субект власт върху дадена вещ, включваща правомощията владение, ползване и разпореждане, то държавния суверенитет представлява специфична власт, включително законодателна, изпълнителна и съдебна, върху определено пространство – нейната територия²⁶. Ако правото на собственост е единственото пълно вещно право, представляващо елемент от правосубектността на частноправните лица, то държавният суверенитет е основание за правосубектността на държавата като носител на права и задължения в международните правоотношения.

На правото на собственост като основно човешко право следва да се признае определена независимост от конкретен държавен суверенитет. Веднъж възникнало според законите на определен правен ред то следва да се запазва в полза на своя титуляр. То се запазва при преминаването на вещта през пространства, които се намират извън суверенитета на която и да е държава, като например в открито море или във въздушното пространство над него, в космическото пространство, в териториите със специален международноправен статут (Антарктика). Държавите запазват правото си на собственост върху изстреляните в космоса обекти, независимо че те попадат в пространство, в рамките на което не се упражнява държавен суверенитет. Правото на собственост в този случай се урежда от държавата, в която е извършена регистрацията на съответния обект.

Правото на собственост следва вещта и при промяната на упражнявания спрямо нея държавен суверенитет. В този случай обаче съдържанието на възникналото вещно право трябва да бъде съобразено с приложимия за всяко конкретното място законодателен режим. Някои вещи “носят” със себе си правния ред на държавата, с която са свързани по определен начин – транспортните средства и личните вещи на пътниците, докато други променят непрекъснато своето съдържание в зависимост от законодателството на държавата, на чиято територия се намират. В последния случай, макар и да променя своето съдържание, правото на собственост се признава във всяко суверенно пространство.

Възможността за запазване на правото на собственост, независимо от съществуването на конкретна държава, която да признава неговото съществуване, свидетелства, че връзката между правото на собственост върху вещта и държавния суверенитет върху пространството, в която тя се намира, не е определяща за собствеността. Правото на собственост следва да се разглежда като основно човешко право, което превръща своя титуляр в субект ad hoc на самото международно публично право²⁷. Собствеността следва да се разглежда като общочовешка ценност, защитавана от принципите на международното публично право, независимо и отделно от суверенитета на конкретно определена държава.

3.3. Вещи в международни пространства

Ако вещните права върху вещи, които преминават през суверенните пространства на различни държави, се уреждат от международното частно право, то вещноправният режим на вещите, разположени в международните пространства, е обект на регулиране от договорите и принципите на международното публично право. С оглед на нарастващите възможности за експлоатация на космическото пространство все по-голяма става нуждата от уреждане на вещноправните отношения, възникващи в него. Появяват се нови видове вещи, чието разположение в пространството се индивидуализира чрез заеманата от тях геостационарна орбита²⁸ – космическите станции, телекомуникационни сателити, наблюдателни сонди, съоръжения за изследване на космоса и пр. Възникват проблеми и с т. нар. космически боклук, който се изхвърля в космическото пространство и кръжейки в орбита около земята създава опасност за разположените там обекти и за преминаващите космически апарати²⁹.

Повечето вещи в космическото пространство са притежание на определени държави. Все по-често обаче в Космоса се изпращат и вещи, притежавани в частна собственост. Независимо от принадлежността им ползването на вещите в космическото пространство е подчинено на редица ограничения. Възприети са принципите за осигуряване на свободен достъп до тези обекти и за използването им за нуждите на всички държави при спазване на принципа за равнопоставеност. По този начин, ако се използва един по-образен език, може да се твърди, че първата космическа крачка на собствеността е свързана с налагането на сериозни международни публичноправни ограничения на нейното съдържание.

Бележки под линия: