(дата на записа: 29.01.2024 г., продължителност: 01:21:02)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Видеоигри и литература“ (29.01.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли литература във видеоигрите?
– Каква е ролята на базите данни и на сюжета?
– Колко свободни са играчите в световете, които създават?
– Какво притежаваме във видеоигрите?
– Има ли експлоатация във видеоигрите?
– Кои са двете страни на играта: свободата и правилата?
– Как се осъществява критическата задача във видеоигрите?
– Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта?
– Възможно ли е процедурите да носят смисъл?
– Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене?
– Опасна муза ли са видеоигрите?
– Имат ли място юристите във видеоигрите?
– Манипулират ли ни игрите?
– Има ли наратив в тетриса?
– Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“?
– Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите?
Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Видеоигрите. Опасната муза (книга), Еньо Стоянов, Северина Станкева, Роберт Матиас Ердбеер, Николай Генов, Димитър Данаилов, Миглена Николчина, Зевгма, 2023 (линк);
– Persuasive Games: The Expressive Power of Videogames (книга), Ian Bogost, MIT Press, 2007 (линк);
– Les jeux et les hommes (книга), Roger Caillois, Gallimard, 1958 (линк);
– Homo Ludens, София: Наука и изкуство (книга), Йохан Хьойзинха, 1982 (линк);
– Eve Online (видео игра), CCP Games 2003 (линк);
– Frostpunk (видео игра), 11 bit studios, 2018 (линк);
– Tetris (видео игра), AcademySoft, 1984 (линк).
Представяне на госта:
Еньо Стоянов преподава теория на литературата във Факултет по славянски филологии (СУ), води и лекции по наратология на видеоигрите в МП “Дигитални медии и видеоигри” във Факултет по журналистика и масови комуникации (СУ). Изследванията и публикациите му са с фокус върху литературна и критическа теория, съвременна философия, теория на фикцията, наратология, трансмедиални изследвания и изследвания на видеоигрите.
