1. В тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС е поставен на обсъждане следният въпрос:
„Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“
Предмет на обсъждане в тълкувателното дело са сходни словесни формулировки, използвани в редица завещания: „Правя завещание с благодарност за грижите, които същата полага и ще продължи да полага единствено за мен“, „… за благодарността и грижите, които се полагат за мен досега и до края на моя живот, като живея при условията, както досега“, „За да направя това завещание, взех предвид, че съпругата ми единствено се грижи сега за мен и че ще се грижи до края на живота ми, когато съм болен или по други причини ще се нуждая от чужда помощ“, „… племенницата ми се е грижила и се грижи за мен през целия ми живот“. Тези формулировки са обобщени във въпроса на тълкувателното дело така: „завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му“. Формулировката е определена в тълкувателния въпрос като мотив.
Съдебната практика се разделя в мненията за действителността на завещанието, съдържащо подобна словесна формулировка, както следва:
– Според едното мнение, поддържано в Решение № 25/16.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г. на II г.о. на ВКС, Решение № 246/17.12.2014 г. по гр. д. № 1073/2014 г. на I г.о на ВКС, завещание, в което се използва такъв мотив, е нищожно. Чрез него се вменява задължение за грижи за в бъдеще, след съставяне на завещанието. Вменяването на задължение противоречи на безвъзмездния характер на завещанието и затова, ако това е единственият мотив и той е изразен в завещанието, същото е нищожно на основание противоречие със закона по чл. 42, б. „в“ ЗН. За действителността или недействителността на завещанието се съди не по резултата – дали завещателят е гледан и издържан приживе, а от мотива, формирал волята на завещателя (Решение № 438 от 19.05.1999 г. по гр. д. № 110/1999 г., I г. о. на ВКС);
– Според другото мнение в практиката, поддържано в Решение № 117/10.11.2015 г. по гр. д. № 710/2015 г. на II г.о. на ВКС, Решение № 816/30.10.2009 г. по гр. д. № 1956/2008 г. I г.о. на ВКС, когато наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер. То има възнаградителен характер. Обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. По тази причина мотивите не противоречат на закона и завещанието не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
2. В настоящата статия се застъпва тезата, че правилно е второто становище по поставения въпрос.
Завещанието е сделка, която поражда желаните правни последици след смъртта на лицето, което я е направило. Това е сделка върху неоткрито наследство, тъй като завещателят се разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Законът урежда обща забрана за извършване на сделки върху неоткрити наследства (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), но завещанието се явява изключение от тази забрана. То е едностранна и безвъзмездна сделка. Заради общата забрана по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, наследодателят не разполага със свободата по чл. 9 ЗЗД да сключва ненаименовани договори върху неоткрити наследства. Ето защо наследодателят и наследникът (заветникът) не могат да сключат двустранна и възмездна сделка върху неоткрито наследство.
Според част от съдебната практика наследодателят цели чрез посочването на мотив да заобиколи забраната за двустранност и възмездност на завещателното разпореждане. Съдебните състави основават изводите си само върху наличието на мотива, без да събират доказателства за прикрита договорка между наследодателя и наследника (заветника) (поне от съдебните решения не е видно да са събирани такива доказателства).
Наличието на разглеждания мотив обаче не дава достатъчно основание да се приеме, че завещанието е добило възмезден характер. Аргументите за това са следните:
– Завещанието е едностранна сделка. Без съгласието на наследника (заветника) наследодателят обективно не може да го обвърже. Следователно сделката няма как да придобие възмезден характер;
– Завещание, съдържащо обсъждания мотив, не може да се тълкува като предложение за сключване на договор (чл. 13 ЗЗД), защото предложението би обвързало предложителя, а завещанието не обвързва юридически наследодателя. Приживе той може да го отменени или измени без съгласието и знанието на наследника (заветника). Следователно полагането на грижа от наследника (заветника) не е равносилно на приемането на предложение с конклудентни действия и сключване на договор. Възмездност може да има само там, където има договор, тъй като двете страни са обвързани от задълженията си. Отменяемостта на завещанието приживе от наследодателя изключва изначално тезата за договор и възмездност;
– Завещанието е безадресна сделка, т.е. волеизявлението на наследодателя не е нужно да достигне до наследника (заветника). Затова съществува голяма вероятност наследникът (заветникът) да не знае, че е съставено завещание, или, макар да знае, че е съставено такова, да не знае какво е неговото съдържание. Прави впечатление, че съдебните състави, които възприемат мнението за нищожност на завещанието, не събират доказателства дали наследникът (заветникът) е бил уведомен за завещанието от наследодателя. Но ако наследодателят не е информирал наследника (заветника) за него, макар и да е имал възможност да стори това, тогава отпада и най-малката възможност да се мисли, че наследодателят е целял да задължи наследника (заветника) да положи грижи в замяна на завещаното имущество;
– Мотивите не са задължителен елемент от съдържанието на завещанието. Ако скритата цел на наследодателя е да задължи наследника (заветника), няма необходимост да записва мотива в завещанието, тъй като той може да поиска това от него и извън завещанието. Чрез мотива наследодателят посочва причините, които са го подтикнали да направи завещанието, за да могат те да бъдат „чути“ от всички (от останалите наследници, от съда, от други лица, които ще четат завещанието) защо е избрал конкретното лице за свой наследник (заветник). Чрез обсъждания мотив наследодателят подчертава, че грижите ще се полагат за него до края на живота му. Но това се прави не за да бъде задължен наследникът (заветникът), а за да се изтъкне продължителността във времето на полаганите грижи, техният обем, натоварването, което пада върху плещите на наследника (заветника).
Не са редки случаите, когато наследникът (заветникът) не е в родствена връзка с наследодателя, но поради свой нравствен дълг (благодарност, любов, съпричастност) се грижи за наследодателя, като не желае плащане за това, и тогава наследодателят, чрез мотива, му признава моралното право да получи от него дар след смъртта си;
– Полагането на грижи може да бъде безвъзмездна или възмездна престация.
Престацията е безвъзмездна, когато преобладаващ елемент при нея е нравственият дълг. Като безвъзмездни са уредени престациите за грижа по чл. 124, ал. 5 СК, чл. 140 и сл. СК, чл. 227, б. „в“ ЗЗД. Чл. 124, ал. 5 СК урежда задължение на пълнолетните деца да се грижат за своите възрастни или болни родители, а чл. 140 и сл. СК урежда задължението на най-близките роднини да дават издръжка. Това са морални задължения, на които е придаден и юридически характер. В замяна на предоставената грижа или издръжка далият я не може да иска възнаграждение, тъй като той изпълнява преди всичко свой нравствен дълг. Същата идея е заложена и в уредбата на договора за дарение, която дава право на основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД дарителят да иска от надарения издръжка, от която се нуждае, като даването на такава не превръща договора за дарение във възмезден договор. В този случай моралното задължение за признателност се трансформира в правно задължение за издръжка (ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС). Възможно е също така безвъзмездното полагане на грижа да не е закрепено в закона, а да е чисто проявление на нравствен дълг (от любов, благодарност, съпричастност), напр. едно лице, което няма родствена връзка с друго, полага грижи за него заради добрина, която обгрижваното лице му е направило в миналото.
При възмездното полагане на грижи основната цел е получаването насрещна имуществена престация. Примери за възмездно полагане на грижи са договорът за гледане и издръжка, договорът за грижи, полагани в старчески домове, срещу заплащане на парична сума; други случаи на грижи, полагани от социални работници или от медицински сестри.
Няма пречка да се извърши завещание с благодарствен мотив на лице, което полага грижи възмездно. Завещанието е дарствен акт с оглед на смърт. Наследодателят може да изпитва благодарност за начина, по който наследникът (заветникът) полага грижите, и да иска да го възнагради за това, независимо и отделно от заплащането, дължимо за тях. Например: наследодателката завещава своя любим грамофон на медицинската сестра, с която заедно слушат музика, докато тя се грижи за нея, от благодарност за вече положените и очакваните грижи. Затова тук не може да се говори за симулативно завещание.
Както при възмездно, така и при безвъзмездно полагане на грижи може да се направи завещание с благодарствен мотив. Значение има вътрешното усещане и мотивация на наследодателя защо прави завещателното разпореждане. Важна е личната (емоционалната) субективна нагласа, която наследодателят има към наследника и към акта на разпореждане. Затова, ако от волеизявлението на наследодателя е видно, че той преследва не дарствена цел, а търси еквивалентна на завещаното имущество престация, този акт ще бъде опорочен на основание чл. 42, б. „в“ ЗН. Полагането на грижи обаче, при което се разходва понякога сериозно количество средства (напр. при грижи за обездвижен човек или за закупуване на скъпи лекарства), не е еквивалент/цена на завещаното имущество. Наследодателят търси топлина, емоционална и материална помощ, за да съхрани живота и достойнството си (да е поддържан чист, да се храни добре, да разговаря с друго човешко същество), а не насрещна цена на завещаното имущество. И когато ги получава, неговата благодарност намира израз в съставянето на възнаградително завещание. Обемът и видът на грижите ще варират в зависимост от нуждите на конкретния наследодател. Но при всички случаи личният (емоционалният) елемент трябва да присъства. Затова няма да е налице полагане на грижа, ако например наследодателят не поддържа никакви отношения на близост с наследника, който всеки месец му превежда определена сума пари при уговорката, че след смъртта на наследодателя ще получи по завещание неговия апартамент. Това е пример за възмездна договорка, прикрита зад симулативно завещание.
Следователно доколкото няма доказателства за престирането на нещо друго, различно от грижи, благодарственият мотив за грижи до края на живота не е достатъчен аргумент да се обоснове възмездност на завещанието и неговата нищожност.
– Тъй като завещанието поражда правно действие едва след смъртта на наследодателя, грижата, която към момента на съставяне на завещанието се е очаквало да бъде положена, в деня на смъртта вече ще се е превърнала в положена грижа. Следователно наследодателят записва благодарността си предварително, като благодарственият мотив придава на завещанието възнаградителен характер, т.е. възнаградителният дар се дава за нещо, което към момента на откриване на завещанието вече (предполага се) ще се е осъществило. Възнаградителният характер не противоречи на безвъзмездния характер на завещанието (извод по аналогия от чл. 227, ал. 2 ЗЗД, според който договорът за дарение също може да има възнаградителен характер).
Винаги когато се съставя завещание с благодарствен мотив за грижа до края на живота, ще има очакване за бъдещо полагане на грижа. Завещанието няма как да бъде съставено едва след полагането на цялата грижа, тъй като това е престация с продължително действие и тя се прекратява едва със смъртта на наследодателя. Изразявайки предварително благодарността си за бъдещата грижа, наследодателят се съобразява с природните закони – след смъртта си той не може да състави завещание и да благодари за положената за него грижа приживе. Тази специфика следва да се схване, а не да се тълкува изопачено срещу наследодателя и лицето, което се грижи за него. В противен случай би се стигнало до житейския и правен абсурд наследодателят да трябва да съставя всеки ден ново завещание, в което да посочва: „Завещавам имуществото си на Х с благодарност за грижите, които положи за мен и днес“.
Ако очакванията на наследодателя останат излъгани, той ще може да отмени или измени завещанието си, без да трябва да търси съгласие за това от наследника (заветника).
– Желанието да се възнаградят усилията на наследника след тяхното полагане (завещанието поражда действие след смъртта на наследодателя, а не докато се полагат грижите за него) не противоречи нито на закона, нито на обществения ред и на добрите нрави. Похвално е полагането на грижи за старите и болните. И е нелека задача. Обявяването на завещанието за нищожно заради такъв мотив всъщност облагодетелства тези наследници, които е възможно въобще да не са се интересували от личността на наследодателя;
– Обсъжданата словесна формулировка има характера на благодарствен мотив за грижи, полагани до края на живота, а не на условие1. В думите за очакваните грижи прозира пожелание, препоръка, но е крайно те да бъдат охарактеризирани като условие. Този извод следва от това, че в мотива се изразява благодарност и за вече положените грижи. Вече положените грижи, заедно с грижите, които наследодателят очаква да бъдат положени, са едно цяло. Полагането на грижите е започнало преди съставянето на завещанието. Чрез положените грижи наследникът (заветникът) е доказал, че е лоялен към наследодателя, и именно това е мотивирало наследодателя да очаква полагането на грижите и за в бъдеще.
Разликата в последиците на завещание с благодарствен мотив за грижа до края на живота и завещание под условие е съществена. Условието е модалитет и неговото (не)сбъдване има значение за (не)пораждането на действие на разпореждането. При спор преценката за (не)сбъдването му ще бъде извършена от съда. Благодарственият мотив не е модалитет. При завещанието с мотива не се преотстъпва на съда и заинтересованите наследници възможността за преценка след смъртта на наследодателя дали наследникът (заветникът) заслужава да получи завещаното имущество. Пример: Ако заветник е син, който се грижи за баща си, но се разболее и повече не може да полага грижи, и наследодателят не отмени или измени завещанието си, защото смята, че синът му е заслужил завещаното имущество заради всичко сторено до момента за него, след смъртта заинтересованите наследници няма да имат право да се позоват на неполагането на грижи от сина. Преценката приживе е индивидуална, зависи само от възприятията на конкретния наследодател и той разполага с възможността да отмени или измени завещанието, ако бъде разочарован от поведението на наследника (заветника).
За пълнота трябва да се спомене и хипотезата, когато наследодателят, който вече е съставил завещанието, изгуби завещателната си способност (напр. поради психично заболяване), поради което не може да отмени или измени завещанието, а наследодателят (заветникът) спира да полага грижи за него. Ще бъде ли действително такова завещание след смъртта на наследодателя? Смятам, че тъй като причината за спирането на полагане на грижи може да не е укорима и няма как да знаем дали наследодателят би отменил завещанието при нейното наличие, завещанието ще бъде действително. Единствено при укорима причина за спиране на полагане на грижи, заинтересованите наследници биха могли да искат от съда унищожаване на завещанието поради измама на основание чл. 43, ал. 1, б. „б“ ЗН, като трябва да установят измамливо поведение на наследника (заветника) или на други лица, насочено към това да убедят наследодателя да състави завещанието;
– Когато се тълкува завещанието, следва да се подходи с уважение към последната воля на наследодателя, да не се прибягва с лека ръка към обявяване на завещанието за нищожно, тъй като той вече не може да препотвърди волята си и да защити позицията си.
Заключение:
С оглед на горното може да се заключи, че не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му. Благодарственият мотив за започнало и неприключило при съставянето на завещанието полагане грижи е един и не нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане.
Бележки под линия:
