(доклад, представен на конференция Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство“ на 08–09.05.2018 г. на ЮФ на СУ; публикуван за пръв път в Сборник доклади от конференцияСъвременни предизвикателства пред наказателното законодателство“. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 585594)

С промените в Наказателно-процесуалния кодекс[1] от края на 2017 г. законодателят въведе института на очевидната фактическа грешка, който до момента не намираше правна регламентация в нормативните актове, имащи отношение към наказателния процес. Уредбата на очевидната фактическа грешка дойде с цялостното преосмисляне на глава XIX, озаглавенаПодготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“, и систематически последва[2] най-сериозното нововъведение – разпоредителното заседание, провеждано по наказателни дела от общ характер пред първоинстанционния съд.

В практиката[3] на Върховния касационен съд преди въвеждането на понятието в НПК се поддържа, че във връзка с поправката на очевидна фактическа грешка[4] в наказателния процес следва да се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. За такава грешка касационната инстанция е приемала неправилното цифровото изписване на възприетата правна квалификация в края на пасаж от мотивите към решението на въззивната инстанция[5], погрешно отбелязана дата при завеждане на дело с входящ номер[6], техническа грешка при изписване на имена, дати, букви и цифри, които не могат да се приемат за порок в приложението на правото или процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Преди промените в НПК и въвеждането на института на поправката на очевидната фактическа грешка практиката е акцентирала и върху дисциплиниращия ефект[7] на прочитането на обвинителния акт в цялост. Според съда това е давало още една възможност на прокурора да открие такава грешка и да поиска от съда да му бъде дадена възможност да я поправи.

След промените в НПК от края на 2017 г. липсва относима практика на ВКС както поради изминалия кратък период от време от въвеждането на нормата на чл. 248а от НПК, така и поради липсата на релевантни аргументи, наведени в касационните жалби, които да разгледат проблема на плоскостта на касационните основания по смисъла на чл. 348 от НПК. По въпросите на очевидната фактическа грешка в обвинителния акт внимание заслужават актовете на районните и окръжните съдилища, разглеждащи наказателни дела като първа инстанция, тъй като те са тези, пред които се провежда разпоредително заседание, и съответно е изцяло в тяхна дискреция приложението на процедурата, предвидена в чл. 248а от НПК. В мотивната част на актовете на посочените съдилища се забелязва ясно разграничение между предпоставките за реализирането на тази процедура и правомощието на съда да върне делото на прокурора по реда на чл. 249, ал. 2 от НПК за отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения. Последното се отчита като приоритетно и поглъщащо поправката на очевидни фактически грешки, като се подчертава, че при повторното внасяне на обвинителния акт в съда наблюдаващият прокурор следва да се съобрази със становището на съда и да не допуска същите[8]. Няма противоречива практика и относно това, че очевидната фактическа грешка може да бъде отстранявана единствено в случай че е допусната в обвинителния акт, но не и когато се установи наличието й в постановлението за привличане на подсъдимия към наказателна отговорност[9]. Относно наличието на несъответствия между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт първоинстанционните съдилища правилно се позовават на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което се дават разяснения за минималните стандарти, на които следва да отговаря обвинителният акт. Единодушно е застъпено, че когато несъответствието е съществено, говорим не за допусната очевидна фактическа грешка, а за съществено процесуално нарушение[10]. За такива нарушения се приемат посочването на различни дати на извършено престъпление, вменено във вина на подсъдимия, противоречието по отношение на индивидуализиращите признаци на предмета на престъплението, несъответствие в описанието на стойността на предмета на престъплението. За очевидна фактическа грешка се приема грешка в личното име на подсъдимия[11] или пострадалите лица[12], грешно вписан единен граждански номер на подсъдимия[13], неговия пол или възраст[14].

С промените от края на 2017 г. в НПК не намери място дефиницията на „очевидна фактическа грешка“. Всъщност в чл. 248а от НПК е уредена единствено процедурата по отстраняване на очевидна фактическа грешка, без да се даде отговор на това какво следва да се разбира под очевидна фактическа грешка. От текста на разпоредбата не могат да се извлекат и спецификите на понятието, приложено в контекста на наказателно-процесуалната дейност. Въвеждането на процедура по отстраняването на очевидна фактическа грешка, но не и дефиниция на този институт, води до необходимост съдилищата да продължат да използват вече утвърдените в практиката стандарти. Законодателят имаше за цел да облекчи ръководно-решаващия орган и да ускори наказателния процес, но с така направената промяна дефакто успя да постави повече въпроси, отколкото да даде разрешения.

Направеният по-горе преглед на съдебната практика и посочените примери водят до извод, че белезите на очевидната фактическа грешка следва да се изведат от семантичното тълкуване на съставните части на това придобило устойчивост в съдебната практика словосъчетание и дадените под форма на трайно установени и безпротиворечиво приети в съдебните актове хипотези разрешения от същата. За тази цел трябва да се съобрази действието на принципите на наказателния процес, както и спецификите на съответния съдебен стадий.

Езиковият анализ изисква отчитане на относително самостоятелното значение на всеки от изразите в словосъчетанието. На първо място, очевидността предполага за откриването на подобна грешка да не се изисква особено внимание или задълбочен анализ, който да наложи използването на логически метод за достигането на определени изводи. Синонимното гнездо[15] на думата „очевиден“ включва фрапантен, видим, безспорен, забележим, от което може да се направи извод, че това е най-характерната особеност на очевидната фактическа грешка – нейната лесна[16] разпознаваемост. На второ място, характеризирането на грешката като фактическа дава насока за действителност и съответствие с фактите (безспорно установените и ноторни такива). Създава се една изначална аксиоматичност, която няма нужда от последващо доказване в процеса[17]. На трето място, понятието „грешка“[18] носи значение на неправилност, неточност. Считам, че същото, като част от разглеждания институт, не следва да се възприема в идентичен смисъл, като този, влаган в понятията грешка в обекта, грешка в причинния процес (aberratio ictus) в наказателното право[19], или още повече да се прави аналогия с грешката в гражданскоправен аспект с оглед употребата й в чл. 27, чл. 28 и чл. 56 от Закона за задълженията и договорите.[20]

От цитираната по-горе съдебна практика по разглеждания проблем могат да се изведат и обособят следните групи фактически грешки, за които е налице възможност да бъдат отстранени в процедурата по чл. 248а от НПК: грешка при буквено изписване на личните имена, месторабота, пол, адрес на лицата, включително подсъдимия, грешка при цифрово изписване на единен граждански номер, рождена дата или друг характеризиращ едно лице белег, въпреки която то може да се индивидуализира в достатъчна степен; грешка при цифрово изписване на състав на престъпление, което обаче е правилно отразено словесно, с оглед водещото значение на този вид изписване; грешно поставена десетична запетая при цифрово изписване на сума, което е преодоляно при словесното й изписване; инцидентно (еднократно) погрешно изписване на цифра или сума с оглед обема на обвинителния акт, но съдържащ се многократно (на повече от едно място) правилен запис, от който е видна непротиворечива и повтаряща се еднаква информация за отразения факт.

Считам за недопустимо приемането за очевидна фактическа грешка на погрешното записване на място, дата и час на твърдяно в обвинителния акт престъпление, неправилно изчисление на вреди от престъплението, както и промяната в други съществени обстоятелства от кръга на предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Не следва да се приема за очевидна фактическа грешка и неправилно изписване на парична сума, предмет на престъпление, тъй като е възможно това да се отрази на квалифициращо обстоятелство при съставите на някои престъпления по НК. Същото важи и при противоречие по отношение на индивидуализиращите признаци[21] на предмета на престъплението, както и неговата стойност. Несъответствието между изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив факти, както и различната квалификация на визираните деяния или погрешното записване на общоустановени и ноторни факти, налични по делото, също не могат да се приемат за допуснати фактически грешки. Противоречието между обстоятелствата, за които подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем в досъдебното производство, и тези, за които му е повдигнато обвинение с обвинителния акт, както и всяка евентуална промяна в тях по същността си водят до различно, ново обвинение, като и в този случай не следва да се приложи процедура реда на чл. 248а от НПК. Посочените примери съставляват съществени процесуални нарушения, с оглед нарушаването на правото на защита на обвиняемия, поради невъзможността му да разбере в какво е обвинен и съответно да организира адекватно своята защита. Отстраняването на тези нарушения трябва да се реализира по реда на чл. 249, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, като съдът прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора с посочване на допуснатите нарушения.

С оглед гореизложеното, може да се приеме, че очевидната фактическа грешка в обвинителния акт представлява допуснатото несъответствие между действителната воля на прокурора и нейното писмено обективиране, произлизащо от неправилно техническо отразяване в обвинителния акт, което не е от характер да затрудни реализацията на защитата на подсъдимия и не съставлява отстранимо съществено процесуално нарушение.

С предложената дефиниция на института не се разрешават проблемите, възникнали с неговото имплементиране в НПК. Ограниченото приложно поле на процедурата по отстраняване на очевидни фактически грешки препятства приложимостта й към други актове в наказателния процес – например постановленията на разследващите органи и прокурора в досъдебната фаза, определенията, решенията и присъдите на ръководно-решаващия орган в съдебната фаза. В уредбата на въззивното и касационното производство също няма препращащи норми към чл. 248а от НПК. Изобщо препращането[22] към процедурата е невъзможно с оглед нейните изначално зададени специфики. Не става ясно и как следва да се подходи, в случай че очевидната фактическа грешка се установи в друг стадий или етап на съдебното производство, например по време на прочитането на диспозитива на обвинителния акт от прокурора или при разглеждането на делото от въззивна инстанция. Систематичното място на чл. 248а от НПК в стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ не позволява и прилагането му по аналогия в други стадии на процеса. Ограничен е и кръгът на субектите, които могат да посочат и вземат становище по наличието на очевидна фактическа грешка, поради изчерпателното изброяване на лицата, чието присъствие е задължително в разпоредително заседание. В този смисъл, освен че не реализира докрай своите идеи за ускоряване на наказателния процес, законодателят „затвори“ и евентуален път към по-широкото приложение на института.

Не е особено сполучлива и концепцията относно прекратяването на съдебното производство, в случай че не са отстранени констатираните фактически грешки в обвинителния акт. Провеждането на съдебно производство, образувано въз основа на обвинителен акт, в който има очевидни фактически грешки, които не са били отстранени от прокурора по реда на чл. 248а, ал. 1 от НПК, е процесуално недопустимо. В тези случаи съдебното производство задължително подлежи на прекратяване от съдията-докладчик от първоинстанционния съд с оглед действието на разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НПК. Това обаче не лишава прокурора от възможността да внесе обвинителен акт на по-късен етап. Разгледаната предпоставка за прекратяването на съдебното производство не е основание за прекратяване наказателното производство изобщо. Наличието на тази хипотеза, предвид наличието на функционална връзка с разпоредбите на чл. 248, ал. 5, т. 4 и чл. 252, ал. 2 от НПК, според които се насрочва съдебно заседание дори при констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, води до извод, че неспазването на седмичния срок по реда на чл. 248а, ал. 1, даден на прокурора да поправи очевидната фактическа, също не влече след себе си фатални процесуални последици. Липсва процесуална санкция, която да доведе до прекратяване на наказателния процес. Така, въпреки прекратяването на съдебното производство, прокуратурата не губи възможността си да повдигне обвинение на същото лице за същото или друго престъпление в последващ момент.

Неизяснен от законодателя остава и въпросът дали след поправката на очевидната фактическа грешка обвинителният акт следва да връчи отново на подсъдимия. Считам, че с оглед подготовката на защитата и действието на разпоредбата на чл. 247б от НПК, то задължително трябва да се изпрати препис от обвинителния акт с внесените поправки на подсъдимия. Възможността за уведомяването му с друг акт под формата на приложение, добавка, притурка, допълнение или друг вид придружаващ документ, с който се съобщава за извършването на поправката, ми се струва неудачна. Обвинителният акт е с подчертано съществена процесуална роля в съдебната фаза на процеса – той не само дава началото на съдебния процес, но и определя неговите рамки. Специфичната му правна природа и действието на основния принцип за ненарушаването на правото на защита на подсъдимия, като централна фигура в наказателния процес, налага прецизната формулировка на обвинението. В този смисъл актът следва да бъде единен и към него да се прилагат по-високи процесуални стандарти.

Не приемам за правилно и отстраняването на очевидната фактическа грешка в самото разпоредително заседание[23]. Въведената в НПК процедура по чл. 247а, макар и несъвършена, сама по себе си съставлява комплекс от императивно зададени норми от особен процесуален порядък и следва да се спазва стриктно от страните по делото и особено от съда като ръководно-решаващ орган. Всяко отклонение от тези норми е съществено процесуално нарушение. Стремежите на законодателя за въвеждане на механизми за ускорено наказателно производство и преодоляване на формализма чрез пресичането на многократното връщане на обвинителния акт от съда не могат да бъдат приоритет пред съблюдаването на основните начала на наказателния процес. Тяхното зачитане е гаранция за постановяването на правилен и справедлив съдебен акт.

Бележки под линия:

[1] Обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г.

[2] Правната уредба на отстраняването на очевидните фактически грешки следва тази на разпоредителното заседание, но всъщност това е стадият, на който може да се установи и отстрани същата.

[3] Научният интерес към проблема в периода преди промените от 2017 г. не е голям вероятно поради липсата на правна уредба на очевидната фактическа грешка в НПК и последователността на практиката на ВКС досежно това кои неточности в съдебните актове следва да се считат за такава и редът за тяхното поправяне с прилагане правилата на ГПК по аналогия. Единствено публикувано изследване на приложението на този институт в наказателния процес виж при Митов, Г. Поправка на явна фактическа грешка по наказателни дела. // Адвокатски преглед, 2002, № 5–6, 16–19.

[4] Основният съдебен акт в тази насока е Постановление № 9 от 25.XII.1961 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., в т. IV в което е прието, че поради липсата на указания в наказателно-процесуалния кодекс за поправяне допуснати очевидни фактически грешки в гражданската част на присъдата следва де се прилагат разпоредбите на ГПК, като това трябва да стане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Същата позиция в най-новата практика е застъпена и в Решение № 108 от 04.09.2017 г. по н. д. № 201/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро наказателно отделение. За дефиницията на очевидната фактическа грешка в гражданското процесуално право виж Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнително издание. Първо по действащия ГПК. С.: Сиела, 2012, 511–513.

[5] Решение № 311 от 29.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 922/2017 г., I н. о., НК.

[6] Решение № 412 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 419/2010 г., III н. о., НК.

[7] Определение № 195 от 18.06.2014 г. на САС по в. ч. н. д. № 571/2014 г.

[8] Определение № 74 от 11.04.2018 г. на РС – Велинград по н. о. х. д. № 83/2018 г. и Определение № 342 от 14.03.2018 г. на РС – Стара Загора по н. о. х. д. № 382/2018 г.

[9] Определение № 86 от 20.03.2018 г. на РС – Монтана по н. о. х. д. № 238/2018 г. и Определение № 150 от 14.03.2018 г. на РС – Пазарджик по н. о. х. д. № 188/2018 г.

[10] Определение № 23 от 8.02.2018 г. на РС – Котел по н. о. х. д. № 257/2017 г. и Определение № 53 от 29.01.2018 г. на РС – Пазарджик по н. о. х. д. № 1095/2017 г., Определение № 1002 от 20.11.2017 г. на РС – Плевен по н. о. х. д. № 2494/2017 г.

[11] Определение № 293 от 2.04.2018 г. на ОС – Варна по в. ч. н. д. № 357/2018 г.

[12] Решение от 15.03.2018 г. на ОС – Ямбол по в. н. о. х. д. № 401/2017 г.

[13] Решение № 18 от 28.03.2018 г. на ОС – Разград по в. н. о. х. д. № 71/2018 г.

[14] Определение № 1134 от 14.12.2017 г. на ОС – Плевен по в. ч. н. д. № 1257/2017 г.

[15] Пернишка, Е. Синонимен речник на българския език. С.: Наука и изкуство, 2012.

[16] Не бива да се изключва и хипотеза, при която подобна разпознаваемост може да зависи от различни субективни фактори, като необходимостта от внимателен прочит на обвинителния акт, детайлен анализ на същия и други, които обаче не се отразяват на разглежданата характеристика.

[17] Тази безспорност не трябва да се отнася към фактите по делото, чието установяване е предмет на доказване в наказателния процес по смисъла на чл. 102 от НПК.

[19] Решение № 352 от 16.02.2015 г. на ВКС по дело № 1382/2014 г., II н. о., НК.

[20] Обн., ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г., изм., ДВ, бр. 96 от 1 декември 2017 г., доп., ДВ, бр. 42 от 22 май 2018 г.

[21] Определение № 217 от 22.03.2018 г. на РС Плевен по н. о. х. д. № 1780/2017 г. Съдът правилно не приема за очевидна фактическа грешка неправилното изписване на сериен номер на рама на моторно превозно средство с оглед нарушените правила за индивидуализация на инкриминирано превозно средство.

[22] Подобно препращане е немислимо и по дела от административно-наказателен характер, макар съгласно чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания субсидиарно да се прилага Наказателно-процесуалният кодекс. В този смисъл виж Решение № 300018 от 21.12.2017 г. на СРС по а. н. д. № 15068/2017 г. и Решение № 12 от 4.01.2018 г. на РС – Бургас по а. н. д. № 3933/2017 г.

[23] Споразумение № 956 от 16.11.2017 г. на РС Пловдив по н. о. х. д. № 6761/2017 г., Споразумение № 15 от 15.02.2018 г. на РС – Провадия по н. о. х. д. № 20/2018 г.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияЛято
Следваща статияБункери: един за теб, един за мен
Докторант съм по наказателен процес в Института за държавата и правото при БАН, асистент по наказателен процес в Пловдивски университет, адвокат в Софийска адвокатска колегия, член на Института за публина политика, участвам в различни инициативи, но преди всичко съм challenger. По пътя на опита разбрах, че когато правиш наука за удоволствие, а не по задължение, резултатът е винаги полезност и удовлетворение. Не намирам за вълнуващо да завършвам кореспонденцията си с: „Прилагам CV, мотивационно писмо и списък с публикации“. Радвам се, когато случайни пътници в градския транспорт спорят за проявлението на доминантни и рецесивни алели или детерминистичните теории.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.