(доклад, представен на конференция Наказателното правораздаване – традиции и перспективи на 06.11.2017 г. на ЮФ на СУ; публикуван за пръв път в Сборник доклади от конференция Наказателното правораздаване – традиции и перспективи. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 450–463)

Научната обоснованост се приема като един от критериите, които съдът прилага при кредитирането на експертизата в дейността си по оценка на доказателствения материал по делото. Като понятийно словосъчетание, научната обоснованост не е нормативно закрепена в НПК. Раздел 3 на глава четиринадесета от НПК[1] регламентира експертизата като един от изчерпателно изброените способи на доказване в наказателния процес, а в чл. 144 са посочени случаите, в които се назначава експертиза: „когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза“. Законодателят е въвел отрицателни предпоставки, свързани с обосноваността на експертизата, които са включени в задължението на вещото лице да откаже да даде заключение, когато материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение (чл. 149, ал. 2, предл. 2 от НПК), или когато е необходимо назначаване на повторна експертиза, ако експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност (чл. 153, предл. 2 от НПК). От изложеното е видно, че научната обоснованост не е обособена и дефинирана като легално понятие в НПК.

От подзаконовите нормативни актове, които имат отношение към експертизата в наказателния процес, понятието научна обоснованост се среща единствено в Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица[2], като едно от основните правила, от които следва да се ръководят вещите лица при извършване на съдебни експертизи, с оглед изискването за „научна обоснованост на средствата и методите, използвани при експертното изследване“ (чл. 2, т. 3 от Наредбата). Опит за дефиниране на понятието „научна обоснованост“ е направен в Решение № 325 на МС от 25.04.2012 г. за приемане на Стратегия за превенция на престъпността (2012-2020). В Общите положения на Стратегията, в т. 2 („Принципи“), б. „з“, озаглавена „Научна обоснованост“, се определя, че „превенцията се осъществява в съответствие с научнообосновани изводи и прогнози за развитието на престъпността, които са резултат от системно провеждани изследвания на специализирани институции и неправителствени организации. Те почиват на данни и изводи от официална статистика и на криминологичните изследвания, извършвани от специализирани институции и неправителствени организации“. Очевидно като елементи от съдържанието на понятието за научна обоснованост се обособяват изводите и прогнозите, в чиято основа стоят данни и изводи от изследвания на специализирани институции и неправителствени организации, т.е. последните служат като своеобразни източници на научна обоснованост. В този смисъл налице е по-скоро изтъкване на белезите на функционалната конструкция на понятието, отколкото негова дефиниция.

В практиката традиционно се използва понятието „научна обоснованост“ при кредитирането на заключенията, дадени от вещите лица. Впечатление прави, че същото се среща предимно в съчетание от поне още две квалифициращи изводите определения, като се оформят следните конструкции: „правилност, обективност и научна обоснованост“[3], „професионализъм, научна обоснованост и добросъвестност“[4], „правдивост, обективност и научна обоснованост“[5], „категоричност, безпротиворечивост и научна обоснованост“[6]. В някои решения[7] се среща и допълнителен квалифициращ признак на понятието. В решенията на ВКС изразът „научна обоснованост“ се налага и като самостоятелно основание[8] за приемането на заключенията от експертизата.

Сравнително рядко в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд или в решение по делото, постановено от по-горните инстанции, съдебният състав прави подробен анализ на изложеното в експертното заключение или на изводите на вещото лице досежно научната обоснованост в съответната сфера на познание. Прегледът на практиката показва, че това е характерно преимуществено за дела, по които са назначени автотехнически експертизи, чиито изследвания и изводи се доближават до житейски познатите ситуации, въз основа на което ръководно-решаващият орган може да направи съпоставка и съответно да изведе свои изводи на база опит и общи познания[9].

В изолирани решения[10] съдебният състав прави извод за „обхват на експертните знания и научна обоснованост“ на заключение по експертиза и приема изготвена последваща експертиза, съобразно категоричността, с която вещите лица са заявили изводите си. Приемането на експертни заключения с подобен аргумент считам за неправилно. Оценката за достоверност, въз основа на съпоставката между два различни извода с различна обосновка в една област на научно познание, не може да бъде извършена на база категоричността, с която заключенията са заявени от експертите.

Налага се извод за липса на единство на критериите, въз основа на които съдът приема експертното заключение на вещото лице в дадена област за научно обосновано. Предпочита се използването на функционална съвкупност от понятия, които служат за стандарт при кредитиране на изводите на вещото лице, измежду които е и научната обоснованост, съпоставени с останалите обективни данни по делото[11]. Забелязва се и подход, при който се прави извод за научна обоснованост на експертизите въз основа на компетентността на експертите[12] или подхода[13] при изготвянето им. Рядко в мотивите е наличен отделен анализ на характеристиките на изводите от експертизите, използваната методология и компетентността на експерта[14]. Няма спор в практиката на ВКС обаче за същността на експертизата[15].

Липсата на дефиниция на понятието „научна обоснованост“ може да се преодолее чрез анализ на съставящите го елементи и извеждане на основните им характеристики. Науката представлява съвкупност от знание, което се отличава със систематизираност и достоверност, проверяемост въз основа на характерен (научен) метод[16]. В съчетание с обосноваността, приемана като подкрепена с доказателства аргументация на едно твърдение, се образува понятийно словосъчетание, което навежда на извод за неговата установеност към определена сфера на познанието, характеризираща се с относителна необоримост (несъмненост, основателност, сигурност). В този смисъл научната обоснованост може да бъде дефинирана като постигнатата чрез съответните методи достоверна форма на знание.

Макар практиката да разглежда научната обоснованост предимно като едно от изискванията за приемането на съдебната експертиза[17], и по-конкретно за изводите, до които достигат вещите лица, то с оглед познавателния процес, който стои в основата на правораздаването по наказателните дела, считам, че понятието е приложимо като самостоятелен[18] критерий в съответните етапи от диренето на истината[19] в наказателния процес и доказателственото право[20] в частност. Постигането на познание в наказателния процес е свързано с достигането до обективната истина[21] и зависи от конкретни факти на обективната действителност, които се установяват по конкретното дело, ограничени от предмета на доказване, очертан в чл. 102 от НПК – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. По своята същност и наказателното правораздаване, и науката разчитат на доказателства, за да се достигне до определени изводи. В основата на тези изводи стои и изискването за обоснованост. Спецификата на наказателнопроцесуалното познание изисква достигане на определена степен на обоснованост, за да се получи достоверност относно събитието на престъплението[22]. Това съображение е реализирано от законодателя със закрепването на изискването за мотивираност на съдебните актове в чл. 34 от НПК, обоснованото предположение като предпоставка за налагане на мерки за неотклонение в чл. 56 и чл. 63 от НПК, задължението за мотивиране на присъдата в чл. 305, ал. 2 от НПК.

Акад. Стефан Павлов съпоставя търсенето на истината в наказателния процес и търсенето на истината в научното изследване, като излага разликата в техния предмет и изследвани обекти[23]. Като изключение от установяването на конкретни факти по делото посочва необходимостта от специални знания, необходими за оценката на определени факти. „Но и в този случай вещото лице няма да доказва в процеса истинността, вероятността на специалните знания, които са необходими за правилното разрешаване на известни въпроси по делото; вещото лице само ще съобщи на съда тези знания и евентуално ще докаже, че те отговарят на съвременното състояние на науката, че действително съществуват, намират признание в областта на даден занаят, изкуство и пр.“. Наказателнопроцесуалното познание се реализира в различни форми, свързани със събитието на престъплението. В определени случаи обаче за установяването на истинността се излиза извън[24] познавателните рамки на очертаните от предвидените в закона средства, като ръководно-решаващият орган следва сам да си набави, анализира и оцени необходимата информация, използвайки логическите, диалектическите, гносеологическите и други правила[25]. Безкритичното приемане на определени елементи от доказателствения материал[26] по делото, които по същността си следва да бъдат изначално научно обосновани, препятства правилно му решаване. Научната обоснованост следва да бъде критерий на ръководно-решаващия орган в процеса на доказване при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения материал, за разкриване на обективната истина и правилното решаване по делото. Прилагането й, като общо основание за кредитиране на елементи от доказателствената съвкупност, позволява осъществяването на самостоятелна познавателна дейност от съответния орган. Последният, въз основа на своя опит и разсъждение[27], следва да анализира събраната по негова или по инициатива на страните доказателствена информация и съобразявайки наличното експертно мнение, да прецени нейната истинност, а като следващ етап – да прецени нейната допустимост и относимост по делото.

Проблем възниква при липсата на специални знания в съответната научна област от страна на съда, което води до невъзможност за адекватен анализ и оценка на доказателствената маса, част от която е и експертното мнение. Формалистичният подход, приет в практиката, утвърдил подход на кредитиране с доверие на експертизите в рамките на едно изречение, съдържащо изброяване на позитивните качества на експертното изследване, води до липса на мотиви за приемане на заключението, изготвено въз основа на експертизата. Този ефект е законодателно позволен, поради лисата на задължение за органа да изложи такива. Обратно, с оглед действието на разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. Анализът на съдебната практика показва, че мотивировката в този случай отново е кратка, без привеждане на конкретни научни факти в подкрепа на изразеното становище на ръководно-решаващия орган. В редки случаи[28] съдът по своя инициатива прави проучване на текущото научно равнище и съвременните научни теории в подкрепа или в противовес на изложеното от определените по делото вещи лица или анализира подробно[29] наличните по делото научни данни, достигайки до свои изводи, различни от тези на вещите лица.

Сравнителноправният анализ на практиката в страните от англо-саксонското правно семейство показва наличие на определени стандарти, под формата на тестове при проверката на научната обоснованост на доказателствата като условие за тяхната допустимост. За приемането на научни доказателства в САЩ първоначално е прието правилото, установено през 1923 г. по делото Фрай срещу САЩ[30], което гласи, че „полето, от което е направен изводът, трябва да бъде добре установено, да е общоприето в научната област, към която принадлежи“. Не е достатъчно проведеното изследване или приложеното доказателство да са подкрепени от един експерт, макар и с необходимата квалификация и доказан в своята област[31]. Така нареченият тест на Фрай“ впоследствие се оказва сериозна бариера пред предоставянето на научно обосновани доказателства. Той е причина за недопускане на микробни анализи, трафик-радари, металотърсачи и други обещаващи методики и анализи, като в основата стои неясният критерий за общоприетост, което води до изоставане от научните постижения, докато се очаква те да получат общо признание в своята област.

През 80-те години започва либерализация на теста на Фрай. Съдилищата започват да го прилагат ограничено, като критерият за общопризнатост се заменя с този за надеждност. През 1993 г. във връзка с решението по делото Даубърт срещу Доу Меръл Фармасютикълс[32] за пръв път федералните съдии се задължават да бъдат активни и да прегледат подробно медицинските експертизи, за да установят дали същите са надеждни. Това се превръща в основен стандарт за научна обоснованост на доказателствата и се прилага спрямо всички доказателства и експертизи от областта на науката. За съдиите има задължение да се уверят дали съответното научното доказателство е основано на научни методи и процедури, като следва да ги съпоставят с текущото ниво на познание и практика. Установява се 4-степенен критерий, по който да се определи дали конкретна теория или технология е научно-производна (научно подкрепена). Нивата на проверка включват методологията, проверяемостта, възможността за сравнителна проверка (партньорска съпоставка) и критерия за общоприетост в научната общност в по-конкретизиран вид.

Проблемите[33] на научната обоснованост в наказателния процес са всъщност проблеми на доказателствените стандарти, които се прилагат в процеса спрямо спецификата на доказателствената маса[34]. Преодоляването им изисква изработването и прилагането на определени стандарти при оценката на научна обоснованост, които да създадат условия за обективност и да изолират вероятността от съдебни грешки поради научна несигурност. Тези стандарти следва да отговарят на следните общи изисквания: да са приложими от ръководно-решаващия орган самостоятелно, да бъдат надеждни, да водят до ниво на убеденост[35] на съда, което му позволява да вземе обосновано решение, да отговарят на научния напредък, да позволяват използване на диференциран подход[36] при оценката на изследваните обекти и явления.

Методологията на анализ и оценка следва да дава широка възможност за приложимост на критериите спрямо изследвания обект. Самостоятелното приложение, от своя страна, изисква предварително налично ниво на информираност на познавателния субект, в случая – ръководно-решаващия орган. В областта на експертизата например НПК не дава указания относно правилата, методите и процедурите на проведеното изследване. Унифицирани правила[37] ще спомогнат за достигане до положение на автономност в познавателния процес и достигането до собствени изводи на база предоставената информация.

В определен смисъл въпросът за надеждността на научната обосновка е въпрос за субективността от гледна точка на това как е събрана необходимата информация за изследването. Надеждността на стандарта, от своя страна, предполага проверка на наличната информация в следната последователност – качеството на избора на информация, качество на изследването (методика, критерии) и качество на изводите. Където има установена методика и класификация на изследваните обекти, има възможност за самостоятелна оценка от страна на ръководно-решаващия орган; където наличните резултати от предварителни изследвания имат цифрово изражение или е приложен експериментален подход – също.

Научната обоснованост изисква наличност на определена степен на обективна сигурност. За да се докаже определена хипотеза или да се потвърди една теория, е необходимо доказателствата в нейна подкрепа да бъдат неопровержими. Стриктно придържане към това условие в рамките на процеса на доказване по наказателни дела е неосъществимо[38]. Още повече че няма и единен алгоритъм, по който едно научно доказателство да бъде изведено, оценено, признато и закрепено в науката. Използването на друг вид обосновка извън строго научната е напълно приемливо, тъй като прилагането единствено на научен стандарт е невъзможно[39].

Изследователите[40] предлагат различна методология за диференцираност на подхода при оценката на научната обоснованост в зависимост от характера на изследвания обект. При инструментарни техники с резултат в цифрово изражение следва да се определи достатъчно прецизна ли е използваната формула, която води до крайното изчисление, и има ли достатъчно сравнителна информация, за да се отчете статистическата значимост на резултата. При техники с визуален резултат – доколко е приложим интерпретационният стандарт, а при софтуерни техники – доколко надежден е интерпретативният стандарт от анализиращия и как е събрана необходимата информация.

Ерата на научните доказателства сама по себе си предполага и научен подход при тяхното събиране, анализ и оценка в рамките на наказателния процес. Развитието на технологията създава необходимостта от критична оценка на тежестта на едно такова доказателство. Всеки източник на информация, макар и извън научните познания на ръководно-решаващия орган, следва да може да бъде подложен на последващ контрол от самия него, в унисон с тенденцията за усъвършенстване на правораздаването и доказването в наказателния процес. „И така, във всяка отделна дейност ние отреждаме почетното място на главните майстори и считаме, че те са по-мъдри и знаят повече от обикновените работници: а то е, защото знаят причината за онова, което се прави.“ [41].

Бележки под линия:

[1] Наказателно-процесуален кодекс, в сила от 29.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., изм. и доп., ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г.

[2] Издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г., изм., бр. 28 от 8.04.2016 г.

[3] Решение № 177 от 28.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 234/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, Решение № 328 от 26.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 545/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, Решение № 382 от 19.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 502/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия. В практиката по граждански дела понятието също се използва в съчетание с други определения. Така в Решение № 921 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1252/2015 г. на Районен съд – Ст. Загора „научна обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалите доказателства по делото“ и „пълнота, задълбоченост, научна обоснованост, достоверност и доказателствена тежест“ в Решение № 106 от 01.06.2015 г. по т. д. № 91/2015 г. на Окръжен съд – Добрич. В страните от континенталната правна система не се прилага различен подход при оценката на експертизата по наказателни и по граждански дела. В англо-саксонското правно семейство обаче теорията и практиката правят разлика между допустимостта и необходимата степен на научната обоснованост на експертизата в зависимост от характера на делото, тъй като се приема, че процесите преследват различни цели, развиват се в различен контекст, което предполага различно ниво на необходимост, достъп, достоверност и различна възможност за злоупотреба при изследванията. По-подробно виж Giannnelli, P. Scientific Evidence in Civil and Criminal Cases. – In: Faculty Pulications, Paper No 218, 2001, Case Western Reserve University, p. 103-110.

[4] Решение № 121 от 11.05.2016 г. по н. д. № 200/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, Присъда № 35 от 14.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 217/2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, Решение № 163 от 18.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1163/2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия.

[5] Решение № 328 от 26.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 545/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия.

[6] Решение № 20 от 15.03.2017 г. по н. д. № 1202/2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение.

[7] В Решение № 145 от 27.04.2015 г. по в.н.о.х.д. № 77/2015 г. на Софийския апелативен съд, Наказателна колегия се използва изразът „убедителна научна обоснованост“.

[8] Решение № 464 от 14.01.2016 г. по н. д. № 1380/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 131 от 23.02.2012 г. по н. д. № 1871/2011 г. на Върховен касационен съд.

[9] В Решение № 166 от 16.07.2010 г. по в.н.о.х.д. № 83/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив съдът във връзка отново с автотехнически експертизи приема за обосновано неприемането от първоинстанционния съд на заключенията на първоначална експертиза, като прави свой подробен анализ и съпоставка с последващите две комплексни експертизи, завършващ със следния извод: „Обосновано и с оглед заключенията на тези две комплексни експертизи, изготвени компетентно, с използване на достиженията на специалните знания в съответните области и съобразени с протоколите за оглед и приложените изготвени фотоалбуми, а така също потвърдени и от повторната експертиза на проф. К., изслушана пред настоящия състав, първоинстанционният съд не е възприел първоначалната експертиза, изготвена вещите лица В. и А.“.

[10] Решение № 98 от 06.07.2011 г. по н. д. № 812/2010 г. на Върховен касационен съд.

[11] Решение № 98 от 06.07.2011 г. по нак. д. № 812/2010 г. на Върховен касационен съд.

[12] Решение № 163 от 18.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1163/2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, в мотивите на които се прави следният извод: „тези заключения са обективни, обосновани и професионално изготвени от вещите лица в кръга на тяхната компетентност, поради което не възниква никакво съмнение относно тяхната правилност и научна обоснованост“.

[13] Решение № 194 от 18.07.2016 г. по н. д. № 32/2016 г. на II състав на Апелативен съд – Пловдив.

[14] Решение № 136 от 20.04.2015 г. по в.н.о.х.д. № 155/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия.

[15]Експертизите не са доказателства или доказателствени средства, т.е. не са източник на доказателствени факти, а само научно обоснован извод от известни за неизвестни факти, който спомага за установяване на обективната истина по делото“ – така Решение № 402 от 31.10.2011 г. по н. д. № 2032/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 229 от 19.06.2015 г. по н. д. № 405/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение и Решение № 240 от 20.10.2015 г. по н. д. № 455/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. oтделение.

[16] Научният метод е свързан със знанието, неговото откриване, проверка и коригиране. По същността си е последователност или съвкупност от процеси, които са смятани за характерни за научното изследване и постигането на ново научно знание, базирано върху физично доказателство. Определение за научен метод като „основна техника за изследване на явления, придобиване на нови знания, коригиране на известни теории и свързване на предишни познания. За да бъде определен като научен, методът на изследване трябва да се основава на емпирични, измерими доказателства.“ – виж при Димитров, Н. Въведение в научните изследвания. С.: „Интелексперт-94“, 2013, с. 10.

[17] За спорната процесуална същност на експертизата виж Павлов, С. Процесуалноправна природа на експертизата в наказателния процес. – В: Годишник на Софийския университет, Юридически факултет, съответно в том XLIII 1947/1948 г. и том XLIV 1949/1950 г., достъпно на: http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/12/28/-, и Салкова, Е. Проблеми на доказването в наказателния процес. С.: Симолини, 2012, 111–116.

[18] Научната обоснованост като самостоятелен критерий при оценката на достоверността на експертното заключение виж при Барыгина, А. Особености оценки отдельных видов доказательств в углавном судопроизводстве. М.: Юрлитинформ, 2014, с. 114.

[19] Разкриването на обективната истина е едно от основните начала в наказателния процес. Същото е конституционно закрепено в чл. 121, ал. 2 от Конституцията на Република България и утвърдено от законодателя в чл. 12, ал. 2 от НПК. По въпроса за изясняването на истината в наказателния процес вж. Манев, Н. Теория на наказателното правораздаване. С:. Сиела, 2015, с. 89 и сл.

[20] Понятието „доказателствено право“, макар и характерно за страните от англо-саксонското правно семейство, е утвърдено и в нашата наказателнопроцесуална теория. Виж Манев, Н. Цит съч., 169–170, Вучков, В. Предмет и тежест на доказването в наказателното производство. С.: Сиби, 2008, с. 21, Салкова, Е. Цит съч., с. 23.

Идеята за т. нар. „научна фаза на доказването“ не е непозната и на нашата наказателнопроцесуална теория. В своето изследване на теориите за същността на експертизата акад. Павлов се спира и на италианските научни достижения в тази област: „Идеите на италианската школа за ролята и мястото на експертизата в наказателния процес поставиха начало на т. нар. теория за научната обективизация на доказването, същността на която се изразява в това, че бъдещето принадлежи на т. нар. „научна фаза“ на доказването, при която свободното съдийско убеждение щяло да бъде заменено с „научна обективизация“ на основанията, по които трябва да се извърши оценката на доказателствата“ – Павлов, С. Процесуалноправна природа…, 57–58.

[21] Обобщение на теориите за същността на разкриването на истината като основна цел (непосредствена задача) в наказателния и гражданския процес виж при Манев, Н. Цит. съч., с. 90. За материалната истина като начало на наказателния процес и фактическа основа, върху която се изгражда съдебното решение, виж Саранов, Н. Българско наказателнопроцесуално право. Том I. Второ преработено и допълнено издание. С.: Печатница художник, 1942, с. 72.; виж също Цонков, И. Някои въпроси, свързани със съдебните грешки в процеса на установяване на обективната истина в наказателния процес. – В: Истина и справедливост в наказателния процес. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006. с. 56.; Пастухов, П. Доктринальная модель совершенствования уголовно-процессуального доказывания в условиях информационного общества. М.: Юрлитинформ, 2015, с. 38.

[22] Манев, Н. Цит. съч., с. 113.

[23] Павлов, С. Основни начала на наказателния процес на Народна Република България. С.: Наука и изкуство, 1956, с. 226.

[24] Познавателната дейност, която осъществява ръководно-решаващият орган по време на процеса, за да достигне до обективната истина, не следва да се отъждествява с процесуалното доказване, което се реализира в рамките на процесуалните действия и процесуалните отношения и следва строго определени правила. Съотношението между двете дейности следва да се разглежда като общо към частно. За съдържанието и целта на наказателнопроцесуалното доказване виж. Вучков, В. Цит. съч., с. 22.

[25] Така Аверин, А. Истина и судебная достоверность (Постановка проблемь). Санкт-Петербург: Юридический центр Пресс, 2007, с. 122.

[26] По-подробно за същността и елементите на доказателствения материал виж при Салкова, Е. Цит. съч., с. 10.

[27] За опита и разума като основни елементи на научното познание виж Торбов, Ц. Изследвания върху критическата философия. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, с. 153.

[28] В Решение № 38 от 30.03.2015 г. по н. д. № 84/2015 г. на Върховния касационен съд, 3-то нак. oтделение съдът сам стига до извод, че „Рецепторите на следовите кучета, с помощта на които се идентифицират мирисовите следи, иззети в процеса от надлежно събраните веществени доказателства, не могат да бъдат средство за научно обоснован извод за достоверно изследване на представения за идентификация обект. На този етап от развитието на науката и техниката посоченият метод е извън научно обоснованите, проверими знания, в обсега на които според чл. 144 от НПК е регламентирана необходимостта от назначаване на съдебни експертизи /прилагане на специални знания от областите на науката, изкуството или техниката/ за изясняването на обстоятелствата от предмета на доказване в наказателния процес“.

[29] Така Решение № 283 от 05.06.2009 г. по н.д. № 259/2009 г. на Върховния касационен съд: „Нещо повече, експертът е заявил, че не му е известен научно обоснован метод за превръщане на плътни в пространствени кубични метри и обратно. Като е възприела това твърдение на експерта, въззивната инстанция въз основа на него е изградила своите изводи за недоказаност на обвинението. Но вън от вниманието е останал доказателствен материал, достоверен източник на информация за правнозначими факти, неоснователно пренебрегнат и неоценен съвкупно с посочената експертиза. На първо място, по делото съществуват данни, че в лесотехническата теория и практика се използва методика, която може да бъде намерена в „Справочник по дендробиометрия“, със съответните конверсионни таблици. На второ място, неправилно от доказателствената съвкупност е изключен констативен протокол от 02.07.2003 год. /л. 28 от същата папка/, в който са отразени резултатите от извършената на място проверка от оторизираната за това комисия за незаконен добив и извозване на едра строителна дървесина. На трето място, намерената едра дървесина на банцинг-гатера на св. О /починал/ е с контролна горска марка 0707/ КГМ/, поставена от св. Кр. Д., и експедиционна горска марка ЕГМ/004 – дадена на купувача по договора-свид. Чечев. Тя безспорно е свързана, с оглед маркирането и издадените позволителни за сеч, с подотдели 237-В, 239-Б, 239-Д, 240-В“.

[30] Достъпно на https://www.law.ufl.edu/_pdf/faculty/little/topic8.pdf

[31] Imwimkelried, E. A New Era In The Evolution Of Scientific Evidence – A Primer On Evaluating The Wight of Scientific Evidence – In: William & Mary Law Review, Vol. No 2, Issue No 2, Article 4, p. 263.

[32] Достъпно на https://www.casebriefs.com/blog/law/evidence/evidence-keyed-to-fisher/lay-opinions-and-expert-testimony/frye-v-u-s/

[33]Каталог“ с недостатъците на експертизите от гледна точка на научната им обоснованост виж при Roberts, P. Paradigms of Forensic Science and Legal Process: A Critical Diagnosis. – In: Philosophical transactions of the royal society b-biological sciences, 5 August 2015, Volume No 370, Issue No 1674.

[34] Friedman, R. „EIs for Eclectic: Multiple Perspectives on Evidence (Symposium: New Perspectives on Evidence). – In: Law Review of University of Michigan Law School, 2001, Issue No 8. Изследователят излага 3 фактора, които в своята взаимовръзка предопределят сложността на темата. Първият е непознатостта на изследваната материя, което я прави трудна за разбиране от съда, вторият е специфичната природа на експертизата, а третият – ролята на експерта в процеса.

[35] Rider, T. What is the most useful standard of proof In Criminal law? – In: Pragmatism tomorrow, 2013, Issue No 1, No 9, p. 3. Авторът, без да абсолютизира критериите за оценка, приема, че колкото по-малко предположения и догадки има при интерпретацията и приемането на едно доказателство, толкова по-високо се оценява то, и толкова по-убедително е.

[36] Imwinkelried, E. Op. Cit., 261–290.

[37] Expert evidence, Executive summary, First Edition. 2014, достъпно на http://www.cps.gov.uk/legal/assets/uploads/files/expert_evidence_first_edition_2014.pdf. Сборникът дава следния алгоритъм, който съдът следва прилага при оценката на научната обоснованост на експертното заключение: 1. Обхватът и качеството на данните, на които се основава експертното мнение, както и валидността на методите, чрез които те са получени; 2. Ако становището на експерта се основава на заключение от някакви констатации, дали становището правилно обяснява достигането до извод; 3. Ако становището на експерта се основава на резултатите от използването на който и да е метод (например тест, измерване или проучване), дали становището надлежно отчита въпроси, които засягат точността или надеждността на тези резултати; 4. Дали всеки материал, върху който се основава становището на експерта, е бил прегледан от други лица със съответна експертиза (например в публикации на други експерти) и възгледите на останалите относно този материал; 5. Степента, в която становището на експерта се основава на материал, който не попада в обхвата на собствената експертиза; 6. Пълнотата на информацията, която е била на разположение на експерта при изготвянето на становището; 7. Ако има няколко експертни мнения по въпросното изследване, докъде се разпростира обхватът на собственото мнение на експерта; 8. Дали методите на експерта са следвали установената практика в тази област, а ако не, дали причината за различието е била научно подкрепена.

[38] В английското право се използват различни стандарти при оценката на доказателства в гражданския и наказателния процес. Доказателствата по наказателния дела следват установения стандарт за допустимост „отвъд разумно съмнение“, което изисква определена степен на безспорност, докато в гражданския процес е достатъчно доказателството да е „по-скоро вероятно“. В САЩ се прилага по-висок стандарт за доказателствата в гражданския процес, като доказателството следва да бъде „ясно и убедително“. По-подробно за критериите за допустимост в англо-саксонското право виж при Барыгина, А. Критерии допустимости доказательств в уголовном процессе. Юрлитинформ. М., 2016, 12–18.

[39] Miller, D., Miller, C. On Evidence, Medical and Legal. – In: Journal of American Physicians and Surgeons, Volume 10, No 3, 2005, p. 70.

[40] Примерни подходи виж и при Imwinkelried, E. Op. cit., p. 267.

[41] Аристотел. Метафизика. Книга I, глава 1, достъпно на http://phls.uni-сofia.bg/documents/articles/2170/Aristotle_Metaphysics.pdf

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияЗемя и кръв
Следваща статияТраш хуманизъм
Докторант съм по наказателен процес в Института за държавата и правото при БАН, асистент по наказателен процес в Пловдивски университет, адвокат в Софийска адвокатска колегия, член на Института за публина политика, участвам в различни инициативи, но преди всичко съм challenger. По пътя на опита разбрах, че когато правиш наука за удоволствие, а не по задължение, резултатът е винаги полезност и удовлетворение. Не намирам за вълнуващо да завършвам кореспонденцията си с: „Прилагам CV, мотивационно писмо и списък с публикации“. Радвам се, когато случайни пътници в градския транспорт спорят за проявлението на доминантни и рецесивни алели или детерминистичните теории.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.