Превод на промените във френския Граждански кодекс от 10 февруари 2016 г. относно договорите, общия режим на задълженията и тяхното доказване (част IV)

(превод на Добри Тенев и Злати Ангелов)

 

ПОДЗАГЛАВИЕ II

ИЗВЪНДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ

 

ГЛАВА I

ОБЩИ ПРАВИЛА

 

Чл. 1240. Всяко човешко действие, което причинява вреда другиму, създава задължение за виновното лице да я поправи.

Чл. 1241. Всеки е отговорен за вредите, които е причинил не само чрез действията си, но и чрез бездействие или поради неполагане на дължимата грижа.

Чл. 1242. (1) Човек отговаря не само за вредите, причинени от неговите лични действия, но също и за вредите, причинени от лица, върху които упражнява надзор, както и за вещите, намиращи се под негов надзор.

(2) Въпреки това лице, което има, независимо от придобивното основание, изключително право или идеална част от недвижим имот или движимо имущество, от които възникне пожар, не отговаря за вредите, причинени на трети лица, освен ако се докаже, че пожарът е избухнал по негова вина или по вина на лице, за което той отговаря.

(3) Тази разпоредба не се прилага за отношенията между собственици и наематели, които се уреждат от чл. 1733 и 1734 от Гражданския кодекс.

(4) Доколкото упражняват родителските права, майката и бащата отговарят солидарно за вредите, причинени от техните непълнолетни деца, които живеят с тях.

(5) Господарите и работодателите отговарят за вредите, причинени от техните слуги и работници, при изпълнение на функциите, за които са наети.

(6) Учителите и занаятчиите отговарят за вреди, причинени от техните ученици и чираци по време на обучението, докато са под техен надзор.

(7) Горепосочената отговорност възниква, освен ако родителите и занаятчиите докажат, че не са могли да предотвратят действията, причинили вредите.

(8) Що се отнася до учителите, вината, неполагането дължимата грижа или непротивопоставянето срещу вредоносните действия трябва да бъдат доказани от ищеца в първоинстанционното производство, съгласно общите правила.

Чл. 1243. Собственикът или докато трае ползването – ползвателят на животно, причинило вреди, отговаря, независимо от това дали животното е било в негова фактическа власт, било e загубено или е избягало.

Чл. 1244. Собственикът на сграда отговаря за вредите, причинени от нейното срутване, когато то е резултат на липса на поддръжка или на строителен дефект.

 

ГЛАВА II

ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕФЕКТНИ СТОКИ

 

Чл. 1245. Производителят отговаря за вредите, причинени от неговите стоки, независимо от това дали е договорно обвързан с пострадалия.

Чл. 1245-1. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на обезщетението за увреждания на личността[1].

(2) Също така те се прилагат и относно обезщетението за вреди над определения с декрет размер, когато бъде увредено имущество, различно от дефектната стока.

Чл. 1245-2. Стока е всяка движима вещ, дори да е закрепена към недвижим имот, включително продуктите на растениевъдството, животновъдството, лова и риболова. Електрическата енергия се счита за стока.

Чл. 1245-3. (1) Стоката е дефектна по смисъла на тази глава, когато не осигурява безопасността, която потребителят основателно би очаквал.

(2) В преценката на безопасността, която основателно може да се очаква, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително представянето на стоката, основателно предполагаемото й предназначение и времето, когато е била пусната в обращение.

(3) Стоката не може да бъде счетена за дефектна само поради факта, че друг по-добър продукт е пуснат след това в обращение.

Чл. 1245-4. (1) Стоката е пусната в обращение, когато производителят доброволно я разпространи.

(2) Една стока може да бъде пусната в обращение само веднъж.

Чл. 1245-5. (1) Производител е лицето, което сглобява готовия продукт, произвежда суровия материал или съставни части на продукта, ако прави това във връзка осъществяваната от него търговка или професионална дейност.

(2) За целите на тази глава, когато действат в рамките на своята търговска или професионална дейност, следните лица се считат за производители:

1. лице, представящо се за производител, чрез поставяне върху продукта на неговото име, търговска марка или друг отличителен знак;

2. лице, внасящо стоки в Европейската общност с цел продажба, отдаване под наем (с или без опция за продажба) или всякаква друга форма на разпространение.

(3) Лицата, чиято отговорност може да се търси въз основа на чл. 1792-1792-6 и 1646-1, не се считат за производители по смисъла на тази глава.

Чл. 1245-6. (1) Ако производителят не може да бъде установен, продавачът, наемодателят (с изключение на финансовия лизингодател или наемодател с подобна функция) или всякакъв друг доставчик, действащ в рамките на търговска или професионална дейност, отговаря за дефектен продукт при същите условия, както и производителят, освен ако посочи своя доставчик или производителя в срок от три месеца от датата, на която е уведомен за искането на потребителя.

(2) Когато доставчикът посочи производителя, се прилагат същите правила, които уреждат иска, предявен от пострадалия. Доставчикът трябва да действа в рамките на една година от датата на насочването на претенцията срещу него.

1245-7. В случай че вредата е причинена от продукт, инкорпориран в друг продукт, производителят на тази инкорпорирана съставна част и лицето, което е извършило сглобяването, отговарят солидарно.

Чл. 1245-8. Ищецът следва да докаже вредата, дефекта и причинно-следствената връзка между тях.

Чл. 1245-9. Производителят отговаря и когато продуктът е произведен в съответствие с търговските правила и установените стандарти или производството е било разрешено от административен орган.

Чл. 1245-10. (1) Производителят не отговаря, ако докаже:

1. че не е пуснал стоката в обращение;

2. че с оглед на обстоятелствата може да се заключи, че вредоносният дефект не е съществувал към момента на пускане на стоката в обращение или е възникнал след това;

3. че стоката не е предназначена за продажба или друга форма на разпространение;

4. че степента на научно-техническото развитие към момента, в който е пуснал стоката в обращение, не е позволило откриването на дефекта;

5. или че дефектът се дължи на спазването на законовите и административните изисквания при производството.

(2) Производителят на съставна част се освобождава от отговорност, ако установи, че дефектът се дължи на дизайна на продукта, в който частта е инкорпорирана, или на инструкции, дадени от производителя на този продукт.

Чл. 1245-11. Производителят не може да разчита на защитата на т. 4 на чл. 1245-10, когато вредата е причинена от орган на човешкото тяло или продукти, произтичащи от него.

Чл. 1245-12. Обезщетението, което дължи производителят, може да бъде намалено или отговорността му да бъде изключена, когато вредата е причинена едновременно от дефекта на стоката и по вина на пострадалия или от лице, за което пострадалият отговаря.

Чл. 1245-13. Отговорността на производителя към пострадалия не може да бъде намалена, ако трето лице, за което производителят не отговаря, е допринесло за настъпването на вредата.

Чл. 1245-14. (1) Съглашения, изключващи или ограничаващи отговорността за дефектни стоки, са забранени и се считат неписани.

(2) Въпреки това, когато е увредено имущество, което пострадалият не използва основно за свое лично ползване или потребление, договорните клаузи, сключени между лица, действащи в рамките на своята търговска или професионална дейност, са валидни[2].

Чл. 1245-15. При липса на вина у производителя, отговорността му по тази глава се погасява с изтичането на 10-годишен срок от датата на пускане на вредоносния продукт в обращение, освен ако пострадалият предяви иск през този период.

Чл. 1245-16. Правото на обезщетение по тази глава се погасява с изтичането на 3-годишен срок от датата, на която ищецът е узнал или е могъл да узнае за причинената вреда, дефекта на стоката и самоличността на производителя.

Чл. 1245-17. (1) Разпоредбите на настоящата глава не накърняват правата, възникващи в полза на пострадалия по силата на разпоредбите относно договорната отговорност, извъндоговорната отговорност или отговорността под специален режим.

(2) Производителят отговаря за последиците от своето виновно поведение или това на лицата, за които носи отговорност.

 

ПОДЗАГЛАВИЕ III

ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 

Чл. 1300. (1) Квазидоговорите са доброволни действия, пораждащи дълг за лицето, което се ползва от тях без да има право на това, а понякога дълг за лицето, което ги извършва.

(2) Квазидоговорите, уредени в това подзаглавие, са водене на чужда работа, плащане на недължимо и неоснователно обогатяване.

 

ГЛАВА I

ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА

 

Чл. 1301. Този, който, без да дължи това, съзнателно и полезно предприеме чужда работа, без знанието или противопоставянето на принципала, е длъжен да извърши всички правни и фактически действия, така, както ако би бил негов представител.

Чл. 1301-1. (1) Той е длъжен да положи грижата на разумния човек в управлението на чуждата работа: длъжен е да продължава управлението, докато принципалът или негов правоприемник може да се заеме.

(2) С оглед на обстоятелствата съдът може да изменя размера на дължимата от принципала компенсация, в зависимост от вината или бездействието на управителя.

Чл. 1301-2. (1) Лицето, чиято работа е управлявана полезно, е длъжно да изпълни задълженията, които управителят е поел в негов интерес.

(2) Той трябва да възстанови разходите, направени от управителя в негов интерес, както и да го обезщети за вредите, които е претърпял в резултат на управлението.

(3) За тези суми принципалът дължи лихва от деня на плащането им.

Чл. 1301-3. Потвърждаването на действията от страна на принципала е равнозначно на учредяване на представителна власт.

Чл. 1301-4. (1) Личният интерес от предприемането на чужда работа не изключва прилагането на разпоредбите на тази глава.

(2) При това положение задълженията, разходите и вредите за управлението се поемат съразмерно, в зависимост от интереса на лицата.

Чл. 1301-5. Ако предприетите действия не отговарят на условията за прилагане на правилата за водене на чужда работа, но въпреки това са полезни за принципала, той е длъжен да обезщети управителя, съгласно правилата на неоснователното обогатяване.

 

ГЛАВА II

ПЛАЩАНЕ НА НЕДЪЛЖИМО

 

Чл. 1302. (1) Всяко плащане предполага дълг; когато е платено, без да се дължи, то подлежи на възстановяване.

(2) Не подлежи на възстановяване доброволно платеното, в изпълнение на естествено задължение.

Чл. 1302-1. Лице, което съзнателно или несъзнателно получи нещо, което не му се следва, дължи връщането му на лицето, от което го е получило.

Чл. 1302-2. (1) Лице, което по грешка или по принуда е изпълнило чуждо задължение, има право на иск срещу кредитора за връщане на даденото. Това право отпада, ако кредиторът в резултат на плащането се е лишил от документа, доказващ вземането, или от обезпеченията, гарантиращи изпълнението на същия дълг.

(2) Възстановяване може също да се иска и от лицето, чието задължение е погасено по грешка.

Чл. 1302-3. (1) Относно възстановяването се прилагат чл. 1352-1352-9.

(2) Размерът може да бъде намален, ако неоснователното плащане е извършено виновно.

 

ГЛАВА III

НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

 

Чл. 1303. Освен случаите на водене на чужда работа и плащане на недължимо, всеки, който се обогатява неоснователно за сметка на друго лице, следва да обезщети обеднялото лице в размер на по-малката сума измежду размера на обогатяването и размера на обедняването.

Чл. 1303-1. Обогатяването е неоснователно, когато не произтича от изпълнение на задължение от страна на обеднялото лице, нито от дарственото му намерение.

Чл. 1303-2. (1) Компенсация не се допуска, когато обедняването е предизвикано от действие на обеднялото лице, извършено с цел извличане на полза.

(2) Обезщетението може да бъде намалено от съда, ако обедняването е по вина на обеднялото лице.

Чл. 1303-3. Обеднялото лице няма право да предяви иск на това основание, ако то може да предяви иск на друго основание или ако съществуват пречки[3] за упражняване на правото, например изтекла погасителна давност.

Чл. 1303-4. Обедняването, установено в деня на престирането, и обогатяването във вида, в който то съществува към момента на предявяване на иска, се преценяват към момента на решението на съда. Ако обогатилият се е недобросъвестен, компенсацията е в размер на по-голямата измежду двете суми.

 

ЗАГЛАВИЕ IV

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

 

ГЛАВА I

МОДАЛИТЕТИ

 

РАЗДЕЛ I

Условни задължения

 

Чл. 1304. (1) Задължението е условно, когато зависи от едно бъдещо несигурно събитие.

(2) Условието е отлагателно, когато сбъдването му прави задължението безусловно[4].

(3) Условието е прекратително, когато сбъдването му води до погасяване на задължението.

Чл. 1304-1. Условието трябва да бъде законосъобразно, в противен случай задължението е нищожно.

Чл. 1304-2. Задължение под условие, чието сбъдване зависи само от волята на длъжника, е нищожно. Не може да се претендира нищожност на това основание, ако задължението е изпълнено със знанието за това положение.

Чл. 1304-3. (1) Отлагателното условие се счита сбъднато, ако лицето, което има интерес от неговото несбъдване, е попречило на сбъдването му.

(2) Прекратителното условие се смята несбъднато, ако страната, която има интерес от сбъдването му, го е причинила.

Чл. 1304-4. Страната, в чиято полза е уговорено условието, може да се откаже от него, стига то вече да не е осъществено.

Чл. 1304-5. (1) До сбъдването на прекратителното условие длъжникът трябва да се въздържа от действия, които биха попречили на точното изпълнение на задължението. Кредиторът може да взема всички необходими мерки за запазване на правата си и да се противопоставя на действията на длъжника, накърняващи правата му.

(2) Платеното може да бъде възстановено, стига отлагателното условие да не се е сбъднало.

Чл. 1304-6. (1) Задължението става безусловно от момента на сбъдването на отлагателното условие.

(2) Страните могат да уговорят, че сбъдването на условието има обратно действие от датата на сключването на договора. Рискът от погиване на вещта, предмет на задължението, остава върху длъжника, който продължава да я поддържа и събира плодовете й до сбъдването на условието.

(2) Ако сбъдването на отлагателното условие стане невъзможно, счита се, че задължението никога не е възниквало.

Чл. 1304-7. (1) Сбъдването на прекратителното условие погасява задължението с обратна сила, което не обезсилва извършените действия по управление и съхранение.

(2) Сбъдването няма обратно действие, ако страните са се уговорили в такъв смисъл или ако разменените престации са били взаимно полезни за страните.

 

РАЗДЕЛ II

Срочни задължения

 

Чл. 1305. Задължението е срочно, когато изискуемостта му е отложена до настъпването на бъдещо сигурно събитие, дори и точната дата да не е известна [5].

Чл. 1305-1. (1) Срокът може да бъде уговорен изрично или мълчаливо.

(2) При липса на уговорен срок съдът може да определи такъв, след като вземе предвид естеството на задължението и положението на страните.

Чл. 1305-2. Дължимото по срочно задължение не може да се иска преди настъпване на срока, но предварително платеното не подлежи на връщане.

Чл. 1305-3. (1) Срокът е в полза на длъжника, освен ако законът, волята на страните или обстоятелствата сочат, че е в полза на кредитора или в полза на двете страни.

(2) Страната, в чиято полза е срокът, може да се откаже от него, без съгласието на другата страна.

Чл. 1305-4. Задължението става изискуемо, ако длъжникът не осигури обезпеченията, които е обещал на кредитора, или намали дадените обезпечения.

Чл. 1305-5. Когато задължението стане изискуемо по отношение на един длъжник, това не вреди на останалите длъжници, дори и когато отговорността им е солидарна.

 

РАЗДЕЛ III

Множество задължения

 

Подраздел I

Множество предмети

 

Параграф 1 Кумулативни задължения

Чл. 1306. Задължението е кумулативно, когато има за предмет повече от една престация и длъжникът се освобождава, когато извърши всичките.

Параграф 2 Алтернативни задължения

Чл. 1307. Задължението е алтернативно, когато има за предмет повече от една престация и длъжникът се освобождава при извършване на която и да е от тези престации.

Чл. 1307-1. (1) Длъжникът избира коя престация да извърши.

(2) Ако изборът не е направен в уговорения срок или в рамките на един разумен срок, другата страна след формално предизвестие може да направи избора или да прекрати договора.

(3) Веднъж направен, изборът е окончателен и задължението губи алтернативния си характер.

Чл. 1307-2. Невъзможността за извършване на избраната престация освобождава длъжника, ако тя е настъпила вследствие на непреодолима сила.

Чл. 1307-3. Ако една от престациите стане невъзможна преди длъжникът да е съобщил за избора си, последният дължи изпълнение на друга от възможните престации.

Чл. 1307-4. Ако една от престациите стане невъзможна поради непреодолима сила, кредиторът, който не съобщил избора си, е длъжен да приеме изпълнение с друга от алтернативните престации.

Чл. 1307-5. Когато всички престации станат невъзможни, длъжникът се освобождава само ако невъзможността на всяка една от тях се дължи на непреодолима сила.

Параграф 3 Факултативни задължения

Чл. 1308. (1) Задължението е факултативно, когато предметът му е единен, но длъжникът може да се освободи, като престира нещо друго[6].

(2) Договорът се прекратява, когато основната престация стане невъзможна поради непреодолима сила.

 

Подраздел II

Множество кредитори и длъжници

 

Чл. 1309. (1) Задължение, обвързващо няколко кредитори или длъжници, се разделя по право между тях. Задължението се разделя между наследниците на страните дори ако задължението е било солидарно. Задължението се разделя в равни части, освен ако от закона или договора не следва друго.

(2) Всеки кредитор има право само на своята част от разделното вземане. Всеки длъжник дължи изпълнение само на своята част от разделното задължение.

(3) Това правило[7] не се прилага, когато задължението е солидарно или дължимата престация е неделима.

Параграф 1 Солидарни задължения

Чл. 1310. Солидарността възниква по силата на закона или по волята на страните. Тя не се предполага.

Чл. 1311. (1) Всеки от солидарните кредитори може да иска и да получи изпълнение на цялото вземане. Изпълнението спрямо един от кредиторите, който трябва да се отчете пред останалите, освобождава длъжника спрямо всички солидарни кредитори.

(2) Длъжникът може да изпълни на когото и да е от солидарните кредитори, стига някой от тях да не е предявил иск срещу него.

Чл. 1312. Всяко прекъсване и спиране на погасителната давност по отношение на един от солидарните кредитори ползва и останалите кредитори.

Чл. 1313. (1) Всеки от солидарните длъжници дължи изпълнение на цялото задължение. Изпълнение от страна на един длъжник освобождава всички солидарни длъжници.

(2) Кредиторът по свой избор може да иска изпълнение от всеки от солидарните длъжници. Предявяването на иск от страна на кредитора спрямо един от солидарните длъжници не отнема възможността му да предяви иск и спрямо останалите длъжници.

Чл. 1314. При иск за лихва, предявен само срещу един от солидарните длъжници, лихва започва да тече и по отношение на останалите, макар и срещу тях искът да не е предявен [8].

Чл. 1315. Солидарният длъжник, срещу когото е предявен иск от кредитора, може да прави възражения, които са общи за всички длъжници, като например за недействителност или за разваляне на договора, както и своите лични възражения. Той не може да предявява личните възражения на останалите длъжници, като тези за даване на отсрочка. Когато личното за един от длъжници възражение погасява неговата част, като например възражение за прихващане или опрощаване, то може да бъде предявено от останалите длъжници, за да се намали размерът на цялото задължение.

Чл. 1316. Ако кредиторът получи изпълнение от един от солидарните длъжници в размер на припадащата му се част и даде съгласието си той да бъде освободен от дълга, кредиторът запазва правата си спрямо останалите длъжници, като частта на освободения длъжник се приспада от размера на общото задължение.

Чл. 1317. (1) В отношенията между солидарните длъжници всеки от тях отговаря съобразно своята част.

(2) Длъжник, който е платил сума, надвишаваща неговата част, има право да иска разликата от останалите длъжници до размер, съответстващ на техните дялове.

(3) Ако един от длъжниците е неплатежоспособен, неговият дял се разпределя между останалите солидарни длъжници, включително длъжникът, който е изпълнил, и този, който е бил освободен от дълга.

Чл. 1318. Ако дългът е възникнал поради причина, засягаща само един от солидарните длъжници, по отношение на останалите е отговорен само той. Ако той изпълни, няма регресни права срещу другите длъжници. Те имат право на регрес, ако са изпълнили такова задължение.

Чл. 1319. Солидарните длъжници отговарят солидарно при неизпълнение на задължението. В крайна сметка отговорността пада върху допринеслите за неизпълнението длъжници.

Параграф 2 Неделими задължения

Чл. 1320. (1) Когато задължението е неделимо по своето естество или според уговореното, всеки кредитор има право да иска и да получи изпълнение на цялото задължение, за което се отчита пред другите кредитори. Той не може самостоятелно да се разпорежда с правото, произтичащо от това задължение, или да приема парична равностойност вместо самата вещ.

(2) Всеки от длъжниците по такова задължение е обвързан за цялото, но има регресни вземания срещу останалите съгласно тяхната част.

(3) Същото се отнася до наследниците на такива кредитори и длъжници.

 

ГЛАВА II

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

Прехвърляне на вземане

 

Чл. 1321. (1) Прехвърлянето на вземане е договор, по силата на който кредиторът (цедент) прехвърля възмездно или безвъзмездно цялото вземане или част от него срещу длъжника на едно трето лице (цесионер).

(2) Предмет на прехвърлянето могат да бъдат едно или повече вземания, съществуващи или бъдещи, определени или определяеми вземания.

(3) Прехвърлянето обхваща и акцесорните права.

(4) Съгласието на длъжника не е необходимо, освен ако вземането е уговорено като непрехвърлимо.

Чл. 1322. Под страх от нищожност прехвърлянето на вземания се извършва в писмена форма.

Чл. 1323. (1) По отношение на страните действието на прехвърлянето настъпва от момента на извършването му.

(2) От този момент прехвърлянето е противопоставимо на трети лица. В случай на оспорване, тежестта на доказване на датата на прехвърлянето е за цесионера, който може да си служи с всякакви доказателствени средства.

(3) Що се отнася до прехвърлянето на едно бъдещо вземане, то има действие от момента на неговото възникване, както между страните, така и по отношение на третите лица.

Чл. 1324. (1) Прехвърлянето е пропивопоставимо на длъжника, ако предварително се е съгласил, ако му е било съобщено или ако е участвал в сделката.

(2) Длъжникът може да прави възражения, касаещи самото задължение, като например възражение за недействителност, възражение за неизпълнен договор, за разваляне или за прихващане на свързани дългове. Той може да прави и възражения, произтичащи от отношенията му с цедента, възникнали преди прехвърлянето да е станало противопоставимо спрямо него, като например даване на отсрочка, опрощаване или прихващане на задължения, които не са свързани.

(3) Цедентът и цесионерът отговарят солидарно за всички допълнителни разходи, произтичащи от прехвърлянето, доколкото те не се дължат предварително от длъжника. Ако не е уговорено друго, тези разходи се поемат от цесионера.

Чл. 1325. В случай на повторно прехвърляне, конкуренцията между цесионерите се решава в полза на първия по време. Той има право на регрес срещу цесионера, в чиято полза длъжникът е изпълнил.

Чл. 1326. (1) Лице, което извърши възмездно прехвърляне на вземане, отговаря за съществуването на това вземане и на неговите принадлежности, освен ако цесионерът го придобива на свой риск или е наясно с несигурния му характер.

(2) Цедентът отговаря за неплатежоспособността на длъжника само ако е поел такава отговорност, и то само до размера на цената, която е получил срещу прехвърлянето.

(3) Когато цедентът е поел отговорността за платежоспособността на длъжника, той отговаря само за неговата текуща платежоспособност. С изрична уговорка той може да поеме отговорност и за платежоспособността на длъжника към падежа на вземането.

 

РАЗДЕЛ 2

Прехвърляне на задължения

 

Чл. 1327. Длъжникът може да прехвърли дълга си със съгласието на кредитора.

Чл. 1327-1. Когато кредиторът е дал предварително съгласие за прехвърлянето или ако не е взел участие в него, то му е противопоставимо и той може да се позовава на него от деня, в който е бил уведомен или от момента на узнаването.

Чл. 1327-2. Ако кредиторът се съгласи изрично, първоначалният длъжник се освобождава за в бъдеще. В противен случай или ако прехвърлянето е забранено с договорна клауза, той отговаря за дълга солидарно.

Чл. 1328. Новият длъжник, както и първоначалният, ако отговорността му не е отпаднала, могат да предявяват възражения, произтичащи от самия дълг, като възражение за недействителност, възражение за неизпълнен договор, за разваляне или за прихващане на свързани дългове. Всеки от тях може да прави своите лични възражения.

Чл. 1328-1. (1) Когато първоначалният длъжник не е освободен, всички обезпечения се запазват. Ако първоначалният длъжник бъде освободен, обезпеченията, дадени от трети лица, се запазват само ако те са съгласни с това.

(2) Когато първоначалният длъжник бъде освободен, другите солидарни длъжници остават отговорни за останалото след приспадане на частта на освободения длъжник.

 

РАЗДЕЛ 3

Новация

 

Чл. 1329. (1) Новацията е договор, по силата на който едно задължение се погасява, а на негово място възниква ново задължение.

(2) Новацията може да има за предмет замяна на задължения между същите лица, смяна на длъжника или на кредитора.

Чл. 1330. Новацията не се предполага. Намерението на страните трябва да бъде ясно изразено.

Чл. 1331. Новацията има действие само ако старото и новото задължение са действителни, освен ако има за цел да замени едно опорочено задължение с ново задължение, което е действително.

Чл. 1332. Новация със смяна на длъжника може да се извърши и без негово участие.

Чл. 1333. (1) За извършването на новация със смяна на кредитора е необходимо съгласието на длъжника. Той може да даде предварително съгласие старият кредитор да може да посочи нов.

(2) Новацията е противопоставима на третите лица от датата на извършването й. В случай на спор новият кредитор следва да докаже тази дата, като за това може да си служи с всякакви доказателствени средства.

Чл. 1334. (1) Заедно със старото задължение се погасяват и неговите принадлежности.

(2) По изключение обезпеченията на старото задължение, дадени от трети лица, могат да бъдат запазени с тяхното съгласие.

Чл. 1335. (1) Договор за новация, сключен между кредитор и един от солидарните длъжници, освобождава останалите.

(2) Договор за новация, сключен между кредитора и поръчител, не освобождава длъжника, но освобождава останалите поръчители, доколкото те гарантират изпълнението на стария дълг.

 

РАЗДЕЛ 4

Делегация

 

Чл. 1336. (1) Делегацията е сделка, по силата на която едно лице (делегант) нарежда на друго лице (делегат) да се задължи спрямо трето лице (делегатар), който приема делегата като свой длъжник.

(2) Ако не е уговорено друго, делегатът не може да прави възражения срещу делегатаря, базирани върху отношенията му с делеганта, нито въз основа на отношенията между делеганта и делегатаря.

Чл. 1337. (1) Когато делегантът е длъжник на делегатаря и последният изрично изрази воля да освободи делеганта, делегацията има действието на новация.

(2) Делегантът остава обвързан, ако изрично гарантира бъдещата платежоспособност на делегата или ако делегатът е в процес по очистване на задълженията[9] към момента на извършване на делегацията.

Чл. 1338. (1) Когато делегантът е длъжник на делегатаря, но последният не го освобождава от дълга му, делегацията предоставя на делегатаря още един длъжник.

(2) Изпълнението от единия длъжник освобождава и другия до размера на престираното.

Чл. 1339. (1) Когато делегантът е кредитор на делегата, неговите права се погасяват само при изпълнение от делегата в полза на делегатаря и само до размера на престираното.

(2) Дотогава делегантът може да иска изпълнение само в размера, надхвърлящ поетото от делегата към делегатаря задължение.

(3) Прехвърлянето и запорирането на тези права на делеганта също са в рамките на това ограничение.

(4) Ако делегатарят освободи делеганта, освобождава се и делегатът за задължението му към делеганта до размера на поетото от него задължение към делегатаря.

Чл. 1340. Простото посочване от страна на длъжника на лице, което да изпълни вместо него, не съставлява новация или делегация. Същото важи и за кредитора, посочващ лице, което да получи изпълнението от негово име.

 

ГЛАВА III

ИСКОВЕ, С КОИТО КРЕДИТОРИТЕ РАЗПОЛАГАТ

 

Чл. 1341. Кредиторът има право да получи изпълнение. Той може да принуди длъжника да изпълни при наличие на предвидените в закона условия.

Чл. 1341-1. Когато неупражняването на правата и исковете на длъжника от имуществен характер застрашава удовлетворението на неговия кредитор, последният може да упражни правата му от името на длъжника, освен тези, които са свързани с личността на длъжника.

Чл. 1341-2. Кредиторът може да иска от съда да обяви действията на длъжника, които увреждат неговите права, за непротивопоставими спрямо него. Ако действията са възмездни, кредиторът следва да докаже, че третото лице, договарящо с длъжника, е знаело за увреждането.

Чл. 1341-3. В предвидените от закона случаи кредиторът може да иска изпълнение директно от длъжник на своя длъжник.

Бележки под линия:

[9] С тези думи превеждаме une proc?dure d’apurement de ses dette. Става въпрос за мярка, прилагана от Централната банка на Франция (Banque de France) по отношение на свръхзадължени лица, по силата на която се разсрочва изпълнението на техни задължения.