Определение № 232/28.05.2018 г.

на ВКС по ч. гр. д. № 1781/2018 г., ГК, IV г. о.

 

Тълкувани разпоредби:

[чл. 62, ал. 4 СК] Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

[чл. 8 ЕКПЧ] 1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

[чл. 3 от Конвенцията за правата на детето] 1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.

2. Държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

3. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите, отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Възможно ли е малолетно дете чрез неговата майка и законен представител да предяви иск за оспорване на бащинство, установено с презумпцията по чл. 61, ал. 1 СК?

 

Мотиви:

1. Поставеният за разглеждане въпрос следва да се разгледа в светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси,

! като се съобрази преди всичко от положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл. 3 от Конвенцията за правата на детето,

в който смисъл се е произнасял и ЕСПЧ – чл. 8 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи налага на държавите задължението да установят дали е в най-добър интерес на детето да се позволи на биологичния баща да установи връзка с малолетното лице, например като му се предостави право на лични отношения (K., §§ 76-77 и A., § 74).

2. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие, т.е.

! законодателят признава правото на детето да предяви иск за оспорване на бащинство и преди навършване на пълнолетие (до 14-годишна възраст чрез своята майка).

При тълкуване нормата на чл. 62, ал. 2 СК с Тълкувателно решение № 2/5.02.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК също приема, че възможността да предяви иск за оспорване на „презумптивното бащинство“ в сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. е предвидена за всички правни субекти, обвързани с признатата от закона връзка на произход,

но според настоящия състав на Върховния касационен съд в случая следва да намери приложение нормата на чл. 8 ЕКЗПЧ,

! защитаваща правото на неприкосновеност на „личния живот“, към което се отнасят и делата за оспорване на бащинство, включващо в себе си важни аспекти от личността и на предполагаемия баща (R. c. D., 28 ноември 1984 г. и Y. c. A. (d?c.), 19 октомври 1999 г.).

3. В отговор на допуснатия до разглеждане процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС приема следното:

Държавата гарантира най-висшия интерес на детето и съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България децата са под закрилата на държавата и обществото, което се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето (чл. 3, т. 3 във вр. с § 1, т. 5 ДР ЗЗакрД).

Този принцип, проведен през призмата на чл. 8 ЕКЗПЧ, предполага да се предостави възможност на съда да прецени особените обстоятелства на всеки отделен случай преди вземане на крайното решение дали се постига нужният баланс между различните интереси на заинтересуваните страни – майката, детето, навършило или ненавършило пълнолетие, вписания в акта за раждане баща, както и лицето, претендиращо да е биологичен баща.

При предявен иск от ненавършило пълнолетие дете, което упражнява правото на оспорване на бащинството чрез своята майка и законен представител,

! осигуряването на най-добрия интерес на детето означава съдът да може да преценява всички релевантни обстоятелства във връзка с конкретното твърдение или искане за оспорване на бащинството,

! като съобрази преди всичко от положението на детето и неговия висш интерес (чл. 3 от Конвенцията за правата на детето) по начин, който осигурява защитата на личния му живот по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧ.

4. С оглед на дадения отговор, изводите на съда за прекратяване на делото не могат да бъдат споделени,

тъй като в случая не се постига справедлив баланс между правата на детето и на обществото като цяло.

Невъзможността на детето да оспори бащинството, установено в закона (чл. 61, ал. 1 СК), до навършване на пълнолетие всъщност представлява неспазване на личния живот по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 8 ЕКЗПЧ.

В случая се признават и не се оспорват релевантните за изхода на делото обстоятелства от заинтересуваните лица – майката на малолетното дете, вписания в акта за раждане баща, както и лицето, претендиращо да е биологичен баща. От изявленията на всички заинтересувани в писмените отговори се потвърждава, че между детето О. и К. И. С. съществува трайна връзка, равностойна на семейната по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧ, още от раждането на малолетния (К. И. С. живее с майката на детето след фактическата раздяла с нейния съпруг – вписания като баща Р. Я. М. – и го счита за свой син).

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези обстоятелства да се отрече правото на ненавършилото пълнолетие дете чрез неговата майка и законен представител да упражни правото на оспорване на бащинството,

! ще означава непропорционална намеса на държавата в правото на личния и семеен живот на детето по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧ

! и няма да бъде съобразен неговият висш интерес според чл. 3 от Конвенция за правата на детето.

5. Съгласно чл. 71 от Семейния кодекс иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред установеният произход, което с оглед изложеното по-горе за възможността детето да оспори произхода от бащата до навършване на пълнолетие, дава основание да бъде разгледан по същество и предявеният иск по чл. 69 СК.

Предвид изложените съображения, определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове на основание чл. 62, ал. 4 и чл. 69 СК следва да бъде отменено изцяло, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Отговор:

Принципът за осигуряване най-висшия интерес на детето, проведен през призмата на чл. 8 ЕКЗПЧ, предполага да се предостави възможност на съда да прецени особените обстоятелства на всеки отделен случай преди вземане на крайното решение дали се постига нужният баланс между различните интереси на заинтересуваните страни – майката, детето, навършило или ненавършило пълнолетие, вписания в акта за раждане баща, както и лицето, претендиращо да е биологичен баща.

При предявен иск от ненавършило пълнолетие дете, което упражнява правото на оспорване на бащинството чрез своята майка и законен представител, осигуряването на най-добрия интерес на детето означава съдът да може да преценява всички релевантни обстоятелства във връзка с конкретното твърдение или искане за оспорване на бащинството, като съобрази преди всичко от положението на детето и неговия висш интерес (чл. 3 от Конвенцията за правата на детето) по начин, който осигурява защитата на личния му живот по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧ.

 

Свързани съдебни актове:

 

Тълкувателно решение № 2/5.02.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г.

[кой е началният момент за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител?]

 

Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.