(дата на записа: 19.03.2025 г., продължителност: 1:40:48)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Алкивиад [НЕВЕЖЕСТВОТО]“ (19.03.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:
– Кои е Алкивиад и какво разказва историята?
– Какви са разликите между Алкивиад в „Алкивиад“ и Алкивиад в „Пир“?
– Защо „Алкивиад“ и диалогът, представляващ „Въведение“ в диалозите на Платон (Плотин)?
– Къде са корените на самоувереността?
– Защо Сократ е мълчал докато Алкивиад е бил дете?
– Как философията като ритуал на инициация помага на онези, които са решили да влязат в политиката?
– Какво може да направи един невеж, но харизматичен лидер или каква е съдбата на всеки, позволил да бъде ръководен от един безпринципен популист?
– Кои трябва да ни управляват: най-мъдрите или най-популарните?
– Кой кого води в представителната демокрация?
– Как знанието за справедливото се различава от всяко друго знание?
– Кое незнание поражда най-много зло?
– Каква е разликата между „себе си“ и „своето“?
– Как можеш да станеш роб на своето, когато занемариш грижата за себе си?
– Какво представлява т.нар. „лотокрация“ и трябва ли да върнем обратно жребия в модерните демокрации (Бернар Манен)?
– От какво се страхува Сократ?
– До къде може да ни доведе „любовта към народа“?
– Може ли Градът да „надмогне“ добродетелта?
В Платоновия диалог „Алкивиад“ (още известен като „Големият“ или „Първият“ Алкивиад) Сократ разговаря с младия и амбициозен хубавец Алкивиад, опитвайки се да му покаже, че не е подготвен за управлението, което желае. Припомняйки делфийския принцип „Познай себе си“, Сократ настоява, че без самопознание и знание за справедливостта никой не може да бъде истински добър владетел. Правейки разлика между грижата за душата, грижата за тялото и грижата за материалните блага, той подчертава, че истинският управник трябва първо да развие в себе си добродетел и мъдрост. Макар и да осъзнава своето невежество, Алкивиад остава нерешителен по отношение на пътя, по който трябва да поеме. Диалогът завършва с неясна надежда, че Алкивиад ще последва Сократ в търсенето на истина, но без сигурност, че това наистина ще се случи. В разговора ни днес се опитахме да разгледаме в актуален контекст притесненията на Сократ за съдбата на човешките добродетели в пространствата на политическото.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Алкивиад (диалог), Платон, Диалози, Том I, Наука и изкуство, прев. Б. Богданов, 1979 (линк);
– Възхищението от политическия ред в Персия според Платоновия диалог „Алкивиад” (статия), Дима Гичева-Гочева, Nota Bene, 2016, 31, 1984 (линк);
– The Principles of Representative Government (книга), Bernard Manin, Cambridge University Press, 1997 (линк);
– Politics in Socrates’ Alcibiades: A Philosophical Account of Plato’s Dialogue ‘Alcibiades Major’ (книга), Andre Archie New York: Springer, 2015 (линк);
– The Platonic ‘Alcibiades I’: The Dialogue and its Ancient Reception (книга), Fran?ois Renaud, Harold Tarrant, eds. Cambridge: Cambridge University Press, 2015 (линк).
Представяне на госта:
Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.
СОКРАТ:
„Добър съвет се дава от знаещия, а не от богатият.
…
Защото е лудост това, с което си намислил да се заемеш, скъпи мой. След като си проявил немарливост да научиш нещо и след като не го знаеш, да учиш другите на него.
…
След като не бъркат нито знаещите, нито тия незнаещи, които знаят, че не знаят, не остават ли онези, които не знаят, а си мислят, че знаят?
…
Най-много се боя – да не би да се влюбиш в народа и това да те развали.
…
Не че не вярвам на твоята природа, но като виждам с каква сила разполага градът, боя се да не би да ни надмогне – и мен, и тебе?“
Платон
Алкивиад,
прев. Б. Богданов
