(дата на записа: 07.05.2025 г., продължителност: 1:18:58)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Арахна [ПАЯЦИ И СЪПРОТИВА]“ (07.05.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.
Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:
– Коя е Арахна, с какво предизвиква Атина и коя от тях в крайна сметка побеждава?
– До какво може да доведе един спор между две жени?
– Обсебени ли са гърците от … мярата?
– Защо боговете паяци са винаги жени?
– Има ли мухи в паяжината на Арахна?
– Каква е разликата между чудовище и чудо?
– Как се тъкат нишките на живота?
– Симпатизира ли Овидий на Арахна?
– Що за наказание е превръщането на жената в паяк?
– Има ли „мегдан“ за хомоеротизъм между Пентей и Дионис?
– Защо романтиците свързват Дионис с Христос?
– Каки са отношенията между Аполон и Дионис (Ницше)?
– Как виното и веселието са свързани с Дионс?
– Какво ни казва „погледът на паяка“?
Арахна е млада жена от Лидия, прочута тъкачка, чиято изкусност ? носи голяма слава. Арахна е толкова уверена в своите умения, че предизвиква самата богиня Атина (Минерва) покровителка на занаятите. Разгневена от тази дързост, Атина се явява под образа на старица и предупреждава Арахна да не се сравнява с боговете. Арахна отказва да отстъпи, и тогава богинята разкрива истинската си същност и приема предизвикателството: състезание по тъкане. Атина изобразява на своя гоблен сцени, в които боговете наказват хората за тяхната гордост и непочтителност. Арахна, от своя страна, изтъкава сцени на любовни измами и насилия, извършени от самите богове, особено от Зевс, изключително изкусно, дори съвършено. Гобленът ? е толкова прецизен, че Атина не може да намери техническа грешка, но е разгневена от тематиката, която разобличава божествената несправедливост. В гнева си Атина разкъсва творбата на Арахна. Отчаяна Арахна се обесва, но Атина я пощадява от смъртта, като я превръща в паяк (arachne), осъждайки я вечно да тъче. Наред с темите за хюбриса и размисъла за границите между човешкото и божественото творчество, историята на Арахна е свидетелство за силата на изкуството като форма на истина. Слушате ни! 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Метаморфози (книга), Овидий, прев. Георги Батаклиев, 1974 (линк);
– Новата Арахна. Метаморфоза и био-техника 1 (статия), Боян Манчев, В Литературен вестник, бр. 9/2014, 2014 (линк);
– Най-новата Арахна, или совалката на Субекта. Метаморфоза и философия (видео), YouTube (линк).
Представяне на госта:
Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик, преподавател в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.
„Клетата не издържа и безстрашно с въжето си стегна
шията. Но милостива Палада я сне от въжето.
„Все пак живей, но виси занапред, нечестивке! — й рече. —
Тази присъда — да бъдеш за бъдното смутна, изричам
още за целия твой род и твоите внуци далечни!“
После отстъпи и ръсна й сок от Хекатино биле.
Ето че нейните власи от допира с тъжните пръски
чезнат веднага, след тях и носът, и ушите й чезнат,
най-малка става главата, смалява се цялото тяло,
вместо краката увисват встрани отънелите пръсти.
Инак е всичко търбух и от него излъчва тя нишки
и като паяк подхваща предишното свое изкуство.”
Метаморфози,
Овидий,
прев. Георги Батаклиев
1974
