(дата на записа: 20.12.2023 г., продължителност: 01:48:58)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Език и време“ (20.12.2023)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
– Възможен ли е различен достъп до времето през нова граматика?
– Колко са осите на времето?
– Каква е връзката между глагола и времето?
– Какво мисли Хусерл за настоящето: отсъствия и синтези?
– Какво представлява „войнстващия“ презентизъм и неговата либерална версия?
– Колко са възможностите в миналото, настоящето и бъдещето?
– Може ли да ни напрегне… спрягането?
– Вярно ли е, че перфектно е времето, което е най-добро?
– Възможно ли е да мислим настоящето откъм бъдещето?
– Има ли обективно време?
– Възможно ли е времето на рекламите (гледането на реклами) да се разглеждат като работно време?
– Кой и как сихронизира времената?
– Каква разликата между кайрос и хронос?
– Мислимо ли е „дълбокото“ (геологичното) време и как това се отразява на дебата за климата?
– Какво представлява „шокът от настоящето“ (Дъглас Рушкоф)?
– Кое е първото: времето или субектът?
Времето е една от най-големите тайни не само във феноменологията, но и във физиката. Съществуването му, макар и като че ли очевидно за нас, се поставя под сериозно съмнение след откриване на връзката му с пространството. Квантовата механика и котката на Шрьодингер допълнително усложняват въпросите, които можем да зададем за времето. И именно тук се намесва езикът и неговата възможност да владее времето. Разбира се, господарят на времето в езика е глаголът, но въпреки това съществуват и други начини на мислене за времето. Възможно ли е да революционизираме представите си за времето като просто променим начините, чрез които говорим за него. Ние ли сме във времето или времето е във нас? Слушайте, ако имате време 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Историята на твоя живот и други разкази (книга), Тед Чанг, прев. Владимир Полеганов, София: Колибри (линк);
– Шок от настоящето. Когато всичко се случва сега (книга), Дъглас Рушкоф, прев. Диана Николова, София: Виа летера (линк);
– Умирането на Питията (повест), Фридрих Дюренмат, прев. Н. Попова, Съвременник, бр. 4, 1995, с. 207-235;
– За спорните въпроси на българската темпорална система (1973) и Българските глаголни времена като система (1975), Георги Герджиков, Избрани студии и статии по езикознание, София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, с. 155-190 (паралелепипед на времето);
– Temps et verb (книга), Gustave Guillaume, Paris: Champion, 1970 (схема);
– Zur Ph?nomenologie des inneren Zeitbewusstseins (1893-1917), Edmund Husserl, Husserliana, GW, B. 10, 1969;
– Cinema 2: L’image-temps, Gilles Deleuze, Paris: Seuil, 1985.
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).