(дата на записа: 22.03.2021 г., продължителност: 1:19:52)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Защо Любо готви и ще стане ли гладиатор в MasterChef?
– Какво мисли Стоян за „явлението“ Food porn в Инстаграм?
– Какво представляват „добрите хранителни нрави“ и как де решим „спора на факултетите“ според Кант?
—
„Храненето: съд и посуда“ (22.03.2021)
Серията на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо Любо готви и ще стане ли гладиатор в MasterChef?
– Какво мисли Стоян за „явлението“ Food porn в Инстаграм?
– Какво представляват „добрите хранителни нрави“ и как де решим „спора на факултетите“ според Кант?
– Може ли да се „храним“ със „символния капитал“ на храните и какво общо имат щъркелите?
– Защо вилицата е по-властолюбива от лъжицата?
– Представлява ли дегустацията своеобразен съд над храната и какви са предимствата на „отсъждането на вкуса“ пред „отсъждането на носа“?
– Трябва ли да готвим храната си и защо е необходима дистанция между природата и културата?
– Защо се практикува т.нар. „ендоканибализъм“?
– Какво представляват т.нар. „нови храни“ и защо храните имат срок на годност?
– Какво представлява хлябът, обработен с UV светлина и защо за Бога (не) трябва да си го купуваме?
– Ще оцелее ли храната без ресторантите в продължаващата ковид пандемия?
За съжаление не успяхме да похапнем, докато разговаряхме. За това беше виновна и пандемията, но уви: Zoom (все още?) не може да функционира като кухня. А през кухнята, както посочва Клод Леви Строс, е разделителната линия между природата и културата. В епизода разгледахме различните лица на храната: а) храната като нуждата – за оцеляването на всеки индивид (храната, която ни отнема автономността), б) храната като дълг – за поддържането на общността (храната, която превръща лакомията в апетит) и в) храната като преживяване и послание – за преследване на всякакви цели, извън осигуряването на физическото оцеляване на хранещия се (храната, която ни подрежда в класи). Ницше поспори задочно с Кант, а Бурдийо допълни спора, подкрепен негласно (да, не го споменахме изрично) от Зимел (не, няма общо със „земел“) и неговата „социология на общностното хранене“.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Философия на храненето (книга), Райчо Пожарлиев, Университетско издателтво „Св. Климент Охридски“, 2013 (линк, както и няколко думи от автора линк);
– Екстремна храна (книга), Беър Грилс, превод на Теменуга Трифонова, издателство „Вакон“, 2015 (линк);
– Най-опасните храни на света, lpkiTchen (линк);
– Закон за храните, Lex.bg (линк);
– Регламент (ЕС) 2015/2283 относно новите храни (линк);
– Мъж роди три деца, готов е за четвърто, Скандално.нет (линк);
– Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (консолидирана версия) (линк);
– Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (линк).