(дата на записа: 16.06.2025 г., продължителност: 1:12:38)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
Юношеството [команди и преговори] (16.06.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Како представляват локалите и как са свързани с юношеството?
– Кога ставаме юноши и кога тийнейджъри?
– На каква възраст започваме да носим индивидуална отговорност за действията си?
– Како мисли Хегел за юношеството и абстрактната свобода?
– Защо според Джудит Бътлър юношеството е поле на нормативна уязвимост?
– Какво мислят Хана Арент и Жан-Пол Сартър за юношеството?
– Има ли място за инициация в модерното юношество или то е напълно институционализирано в образованието?
– Кой е юношата Аркадий Долгорукий и има ли дом за него?
– Как се става принц: по записките на юношата Телемах?
– Каква е връзката между казармата и юношеството като травматична инициация?
– Как би изглеждало образованието като „повикване в света“ (Герт Биеста)?
– Какво е нужно на учениците: знание или добродетели?
– Ще решим ли проблема „юношество“?
– Какво е важно за учениците: реализация на пазара или способности за участие?
– Как разбира Камю юношеството (Чужденецът)?
В този епизод на Вокс Нихили говорим за юношеството като гранично и преобразуващо състояние. Юношеството не е само биологичен преход, но и философски прагов опит, в който субектът се сблъсква със смъртта, отговорността и света. Срещаме се с Клиний от Евтидем на Платон, с Телемах от Одисея на Омир, с Аркадий от Юношата на Достоевски, с Морсьо от Чужденецът на Камю, за да проследим как различните култури разказват за юношеството – като за инициация, като за морално училище или като за екзистенциална празнина. на Достоевски, и героите на Камю, за да проследим как различните култури разказват юношеството – като инициация, като морална школа, или като екзистенциална празнина. Специално място в разговора заемат тезите на Герт Биеста за образованието като „повикване към света“ – акт, който не предава знание, а призовава субекта към отговорност. Обсъждаме как тази възвишена идея влиза в напрежение с практическата реалност в училище, в която учителят често е претоварен, а юношата – „заглушен“ от тестове и формуляри. Може ли едно образование, основано на събитие и среща, да съществува в свят на стандарти и контрол през наукометрични показатели? Може ли да мислим юношеството не само като проблем за психологията, а като предизвикателство за самата педагогическа форма?
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Евтидем (диалог), Платон, прев. Богдан Богданов Диалози. II Том. София, Наука и изкуство, 1982 (линк);
– Adolescence (TV Mini Series), 2025 (линк);
– Юноша (роман), Фьодор М. Достоевски, Издателство „Захари Стоянов, 2014 (линк);
– Good Education in an Age of Measurement: Ethics, Politics, Democracy (книга), Gert Biesta, 2010 (линк);
– Beautiful Risk of Education (книга), Gert Biesta, 2013 (линк).
СОКРАТ:
Убедете ето този младеж, че трябва да заобича знанието и да положи грижи за добродетелта. Доставете това удоволствие и на мене, и на всички тук! Защото ето в какво положение се намира горе долу тоя юноша – и аз, и всички присъстващи имаме силното желание той да стане съвършен. Той е сина на Аксиох, сина на стария Алкивиад, и е братовчед на новия Алкивиад. Името му е Клиний. Млад е и затова сме загрижени за него, както естествено за млад човек, да не би някой да ни изпревари, да насочи мисълта му към някое друго занимание и да го развали. Та вие двамата дойдохте тъкмо навреме.
Евтидем,
Платон, прев. Богдан Богданов
