(дата на записа: 10.06.2024 г., продължителност: 01:34:46)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Философия на конфликта“ (17.06.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Стилиян Йотов и Стоян Ставру обсъждат:
– Надценен ли е консенсусът?
– Как постигаме съгласие?
– Лошо ли е, когато отстъпваме?
– Какво е мястото на конфликтите в подредения космос?
– Защо се борим с другите?
– Какво има да ни каже Фройд за конфликтите в семейството?
– Какво представлява конфликтът между класите?
– Съществува ли класа, която ще сложи край на конфликтите?
– Къде свършва генеративния потенциал на конфликта?
– Как достигаме до съгласие?
– Съществува ли момент, след който не можем да постигнем съгласие?
– Може ли конфликтът да бъде решен от… умората?
– Как решаваме дали да гласуваме на изборите?
– Трябва ли ни краен срок, за да можем да решим една етическа дилема?
– Какъв е опитът на правото с решаването на конфликти?
– Възможна ли е медиацията?
– Защо не стигнахме до „замразените“ конфликти?
Разговорът е за ролята на конфликта в света на хората. Въпреки че повечето от философите, които са посветили време на теорията на конфликта, са търсили начини за неговото преодоляване, съществуват и такива, които смятат, че човешкият модус на съществуване е агонистичен. Конфликтите са неизбежна част от взаимодействието между хората и няма „реалистична утопия“, в която да избягаме от тях. Достатъчно е да дадем един единствен пример: брачният живот 🙂 Човечеството е открило и може би предстои да открие и много нови начини не толкова за решаване, колкото за справяне с конфликти. Навлизането на конфликтите като форма на морално аргументирано зрелище в политиката поставя по нов начин въпроса за това дали и за какво да се борим.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Социология (книга), Георг Зимел, прев. Неделка Николова. Велико Търново, ПИК, 2002 (линк);
– Социология на господството (книга) Макс Вебер, прев. Румен Даскалов, Изток-Запад, 2024 (линк);
– Космополитизъм срещу национализъм (книга), И. Кант, М. Ж. А. Н. дьо К. Кондорсе, Й. Фихте, ИК „Критика и хуманизъм“, 2003 (линк);
– Съвременният социален конфликт (книга), Ралф Дарендорф, прев. Екатерина Алексиева, Център за изследване на демокрацията, 1993 (линк);
– Debating the State of Philosophy: Habermas, Rorty, and KolakowskiJozef Niznik and John T. Sanders, editors Institute of Philosophy and Sociology of the Polish Academy of Sciences Westport, CT: Praeger, 1996 (линк).
Представяне на госта:
Проф. Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите „Справедливост и респект“ (2001), „Равенство и егалитаризъм“ (2004), „Етика и мултикултурализъм“ (2004), „Хабермас и претенциите на автономията“ (2006), „Човешко достойнство и права“ (2016), „Благородство или благотворителност (2018). Преводач на текстове от И. Кант, Ю. Хабермас, Т. В. Адорно, М. Хоркхаймер, З. Кракауер, В. Бенямин.
„Републиканското устройство е единственото, което е напълно съобразно с правото на хората, но да се създаде то, още повече да се задържи, е до такава степен трудно, че по мнението на мнозина то трябва да бъде държава от ангели, защото хората с егоистичните си наклонности не били способни на устройство с такава възвишена форма. Но сега на уважаваната, но на практика безсилна, основана на разума обща воля идва на помощ природата и при това тъкмо с онези егоистични склонности, така че зависи само от една добра организация на държавата (която в действителност е във възможността на човека) да насочи една срещу друга силите на онези склонности по такъв начин, че едната да възпира другата в разрушителната й дейност или да обезсилва тази дейност: така че резултатът за разума е такъв, като че и двете съвсем не ги е имало; и така човекът бива и принуден да бъде ако не морално добър човек, все пак добър гражданин. Проблемата на образуванието на държавата, колкото това и да звучи грубо, е разрешим дори и за народ от дяволи (ако само имат разсъдък) и тя гласи така: „Едно множество от разумни същества, които, за да се запазят, искат всичките да имат общи закони, всяко от които обаче тайно е склонно да се изключи от тях, да бъдат организирани и устройството им да се уреди по такъв начин, че макар в своите лични състояние на съзнанието и да се противопоставят едно на друго, да възпират едно на друго тези последните така, че в публичното им поведение резултатът да е същият, като че не са имали такива зли състояния на съзнанието.“
Кант,
Към вечния мир,
прев. Цеко Торбов
„Достатъчно е човек да отвори последната страница на Капитала и да види незавършената глава на Карл Макс „За класите“.“
Стилиян Йотов
