ПОДКАСТ

(дата на записа: 26.06.2023 г., продължителност: 1:16:46)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

Леност“ (26.06.2023)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

 

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

– Каква е разликата между мравките и щуреца?

– Защо леността е „всепоразяваща“?

– Каква е разликата между леност, мързел и почивка?

– Какво общо имат монасите с леността?

– Кой е „пладнешкият демон“?

– Кои са дъщерите на леността?

– Какво представлява „обездушаването“ (Ставру) на човека?

– Заразна ли е самотата на човека?

– Какво е значението на заедността в битката срещу леността?

– Какво прави леността с волята на човека?

– Защо Лазар не иска да стане?

– По какъв начин култивирането на леност води до инертност и създаване на маси от консуматори?

– Има ли „протестен“ потенциал в леността?

– Възможна ли е етика в леността?

– Как са свързани леността и „курираната“ неутралност?

 

Разговорът е част от поредицата за седемте смъртни гряха, като този път е ред на леността. Едно е човек да го мързи. Друго е да го обвинят в леност. Трето е два дни от седмицата да не отива на работа и да си почине. Как обаче се съотнасят тези различни форми на бездействие и каква е ролята им в покваряването на човешката душа? Възможно ли е леността да бъде секуларизирана и къде ни води това? Днес без капка мързел говорихме за монашеските корени на леността и нейните съвременни интерпретации в един секуларизиран и ускоряващ се свят. Приятно слушане!

 

Разговора може да чуете ТУК.

 

Допълнителни материали:

За различните зли помисли, Евагрий Понтийски (345-399 г.). – В: Архив за средновековна философия и култура, 07/2001, 17-39, прев. К. Янакиев,

Лествица. Стълба за духовен живот (книга), Св. Иоан Лествичник (547-649 г.), С., Синодално издателство, 1982, прев. Нюйоркски митрополит Йосиф;  Стъпало 13: За унинието и леността;

Иконографията на пладнешкия демон (daemonium meridianum): (линк);

Псалом 90, 5-6: „Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне;

Filliae acediae (Дъщерите на леността), по: папа Григорий Велики (540-604), Liber moralium, xxx1: malitia (злост), rancor (озлобление), pusillanimitas (малодушие), desperatio (отчаяние), torpor circa praecepta (бездейност спрямо наставленията), vagatio mentis circa illicita (блуждаене на ума в скверни мисли);

Административното право, проблемът “воля” и бъркат ли (се) правата?, Стоян Ставру, В: Петров, В. Общият административен акт. С., 2017, с. 13-39 (линк).

 

Всички бесове учат душата на сластолюбие – единствен бесът на печалта отказва да върши това и даже разорява онези от сластолюбивите помисли, които са успели да проникнат в душата, опустошавайки всяко удоволствие, като го изсушава чрез скръбта. Но макар да е вярно, че “отпаднал дух кости суши” (Притч., 17:22), когато този бяс воюва сдържано, той прави отшелника изкусен, защото го убеждава да не приема нищо от този свят и да избягва всяко удоволствие. Обаче ако постоянства по-продължително, бесът на печалта поражда в душата на отшелника помисли, които го съветват тайно да се отдели (от килията си) или го карат да избяга нейде надалеч. Това именно е изстрадал някога и светият Иов, отегчаван от този бяс. „О, да би било възможно – казва той, – сам бих убил себе си или бих помолил друг да ми стори това.“

 

Евагрий Понтийски (345-399 г.)

За различните зли помисли

 

 

Унинието често бива едно от разклоненията, едно от първите изчадия на многословието, както казахме и по-рано; поради това ние поставихме този порок тук, като на място прилично нему, в лукавата верига на страстите. Унинието е разслабване на душата, изнемогване на ума, пренебрегване на монашеския подвиг, ненавист към обета, поклонник на светското, клеветник против Бога, че Той бил немилосърден и нечовеколюбив; в псалмопението то е слабо, в молитвата е немощно, а в телесното служение е здраво като желязо, в ръчния труд е усърдно, в послушанието — лицемерно.

Послушният мъж не знае униние, изпълнявайки мислените и духовни неща чрез сетивните. Общежитието е противно на унинието, а за мъжа, който пребивава в безмълвие, то е постоянен съжител, преди смъртта то не ще отстъпи от него и до края на живота му то всеки ден ще го бори. Когато унинието види килията на отшелника, то се усмихва и като се приближи, настанява се при него. Лекарят посещава болните сутрин, а унинието намира подвижниците около обяд.

 

Св. Иоан Лествичник (547-649 г.)

Лествица. Стълба за духовен живот

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.