(дата на записа: 26.06.2023 г., продължителност: 1:16:46)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Леност“ (26.06.2023)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Каква е разликата между мравките и щуреца?
– Защо леността е „всепоразяваща“?
– Каква е разликата между леност, мързел и почивка?
– Какво общо имат монасите с леността?
– Кой е „пладнешкият демон“?
– Кои са дъщерите на леността?
– Какво представлява „обездушаването“ (Ставру) на човека?
– Заразна ли е самотата на човека?
– Какво е значението на заедността в битката срещу леността?
– Какво прави леността с волята на човека?
– Защо Лазар не иска да стане?
– По какъв начин култивирането на леност води до инертност и създаване на маси от консуматори?
– Има ли „протестен“ потенциал в леността?
– Възможна ли е етика в леността?
– Как са свързани леността и „курираната“ неутралност?
Разговорът е част от поредицата за седемте смъртни гряха, като този път е ред на леността. Едно е човек да го мързи. Друго е да го обвинят в леност. Трето е два дни от седмицата да не отива на работа и да си почине. Как обаче се съотнасят тези различни форми на бездействие и каква е ролята им в покваряването на човешката душа? Възможно ли е леността да бъде секуларизирана и къде ни води това? Днес без капка мързел говорихме за монашеските корени на леността и нейните съвременни интерпретации в един секуларизиран и ускоряващ се свят. Приятно слушане!
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– За различните зли помисли, Евагрий Понтийски (345-399 г.). – В: Архив за средновековна философия и култура, 07/2001, 17-39, прев. К. Янакиев,
– Лествица. Стълба за духовен живот (книга), Св. Иоан Лествичник (547-649 г.), С., Синодално издателство, 1982, прев. Нюйоркски митрополит Йосиф; Стъпало 13: За унинието и леността;
– Иконографията на пладнешкия демон (daemonium meridianum): (линк);
– Псалом 90, 5-6: „Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне;
– Filliae acediae (Дъщерите на леността), по: папа Григорий Велики (540-604), Liber moralium, xxx1: malitia (злост), rancor (озлобление), pusillanimitas (малодушие), desperatio (отчаяние), torpor circa praecepta (бездейност спрямо наставленията), vagatio mentis circa illicita (блуждаене на ума в скверни мисли);
– Административното право, проблемът “воля” и бъркат ли (се) правата?, Стоян Ставру, В: Петров, В. Общият административен акт. С., 2017, с. 13-39 (линк).
Всички бесове учат душата на сластолюбие – единствен бесът на печалта отказва да върши това и даже разорява онези от сластолюбивите помисли, които са успели да проникнат в душата, опустошавайки всяко удоволствие, като го изсушава чрез скръбта. Но макар да е вярно, че “отпаднал дух кости суши” (Притч., 17:22), когато този бяс воюва сдържано, той прави отшелника изкусен, защото го убеждава да не приема нищо от този свят и да избягва всяко удоволствие. Обаче ако постоянства по-продължително, бесът на печалта поражда в душата на отшелника помисли, които го съветват тайно да се отдели (от килията си) или го карат да избяга нейде надалеч. Това именно е изстрадал някога и светият Иов, отегчаван от този бяс. „О, да би било възможно – казва той, – сам бих убил себе си или бих помолил друг да ми стори това.“
Евагрий Понтийски (345-399 г.)
За различните зли помисли
Унинието често бива едно от разклоненията, едно от първите изчадия на многословието, както казахме и по-рано; поради това ние поставихме този порок тук, като на място прилично нему, в лукавата верига на страстите. Унинието е разслабване на душата, изнемогване на ума, пренебрегване на монашеския подвиг, ненавист към обета, поклонник на светското, клеветник против Бога, че Той бил немилосърден и нечовеколюбив; в псалмопението то е слабо, в молитвата е немощно, а в телесното служение е здраво като желязо, в ръчния труд е усърдно, в послушанието — лицемерно.
Послушният мъж не знае униние, изпълнявайки мислените и духовни неща чрез сетивните. Общежитието е противно на унинието, а за мъжа, който пребивава в безмълвие, то е постоянен съжител, преди смъртта то не ще отстъпи от него и до края на живота му то всеки ден ще го бори. Когато унинието види килията на отшелника, то се усмихва и като се приближи, настанява се при него. Лекарят посещава болните сутрин, а унинието намира подвижниците около обяд.
Св. Иоан Лествичник (547-649 г.)
Лествица. Стълба за духовен живот