(дата на записа: 27.01.2025 г., продължителност: 1:30:04)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
Вапмипири с мустаци [NOSFERATU] (27.01.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо Носферату (Орлок), а не Дракула?
– Имало ли е чува в Европа през 1922 година?
– От къде идва злото в нас: отвън или отвътре?
– Трябва ли вампирът да носи мустаци?
– Как разлагащата се плът е свързана с апетита и копнежа към безсмъртие?
– Кога светлината е станала смъртоносна за вампирите?
– Как Робърт Егърс променя „класическия“ сюжет на Фридрих Мурнау?
– Мъртъв ли е бащата и къде е Фройд?
– Каква е разликата между саркофаг и ковчег?
– Защо вампирът трябва да бъде поканен?
– Може ли да се противопоставим на природата си?
– Какво ни прави ненаситни за… кръв?
– Каква е ролята на сянката?
– Има ли граници рационалното мислене?
– Каква е ролята на първия петел и има ли някакъв друг (символичен) „cock“ в цялата история?
– Що за еротика е еротиката на неживото и смъртта (има ли некрофилия)?
– Дали всичко не беше просто… сън?
Поводът на днешния разговор е филмът „Носферату“ (2024) на режисьора Робърт Егърс. В литературата и киното Носферату често символизира теми, надхвърлящи популярния образ на вампира (такъв, какъвто го срещаме например в „Дневниците на вампира“ на Л. Дж. Смит), сред които: чума, страх от смъртта, потиснати желания или вътрешна поквара. Преминавайки през тези теми, в разговора разглеждаме различните трансформации на образа на вампира: от неговите езотерични и натуралистични балкански корени до западноевропейската феминизирани и романтично представители на пиещи кръв аристократи красавци. От готическия експресионизъм и ужаса, където тонът е зловещ, свръхестествен и апокалиптичен, а вампирът е представен като нечовешко чудовище, което носи смърт и разруха, до романтичната естетика, където тонът на историята е по-мелодраматичен, като съчетава елементи на романтика, свръхестествен трилър и тийн драма. Дали обаче ще предпочетем мекия и привлекателен обрал или сянката на вампира ще „заглушава“ светлината и окончателно ще нахлуе в студиото, за да изпълни поредната доза от Vox Nihili? Мисля, че се досещате 🙂 Но може и да бъдете изненадани!
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Дракула (книга) [1897], Брам Стокър, прев. Слави Ганчев. 2015 (линк).
– Носферату (филм), режисьор Робърт Егърс. 2024 (линк);
– Вещицата (The VVitch: A New-England Folktale (филм), режисьор Робърт Егърс. 2016;
– Носферату, симфония на ужаса (филм), режисьор Фридрих Мурнау. 1922 (линк);
– „Носферату“ на режисьора Робърт Егърс (филм), Култура.БГ, 03.01.2025 (линк).
Представяне на госта:
Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми.
