(дата на записа: 27.03.2022 г., продължителност: 1:32:23)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Нужни ли са правила на войната?
– Що за (морална) общност е войската?
– Каква е връзката между Хагакуре и Хага?
—
„Пътечките на войната“ (27.03.2022)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? –
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
„Един убит“
Димчо Дебелянов
Това е ценна информация.
„Записките на самурая“
Ямамото Цунетомо
Любомир Бабуров, Васил Лозанов, Стефан Русинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Нужни ли са правила на войната?
– Що за (морална) общност е войската?
– Каква е връзката между Хагакуре и Хага?
– Има ли какво да каже Сун Дзъ на Иисус Христос?
– Как войната помага на етиката и… обратно?
– Враг ли е мъртвият?
– Как скръбта води до търпение и опитност?
– Можем ли да съществуваме без желание за война?
– Каква е ролята на паметта и какво рискуваме, когато маргинализираме историята?
– Има ли нещо, което може да оправдае жестокостта пред другия с лице?
– Кое е по-силно по време на войната: мозъкът или сърцето?
– Кои са жертвите на войната?
– Проблем ли е човекът по време на война и как идеологията опитомява милосърдието?
– Каква е разликата между фигурите на героя и предателя?
– Какви са наказанията при отклонение от военна служба и кога един войник може да откаже да изпълни заповед на своя военачалник?
– Защо го прави Фродо?
В този втори пореден епизод, посветен на войната, се опитахме да проследим тайните пътечки на войната, минаващи както през планинските хребети на Япония, така и през съдебните зали в Хага. Правилата на войната имат своите метаморфози, изпъстрили историята на човечеството. Но защо са нужни правила на подобно събитие, като войната, в което ужасът дехуманизира всяко страдание и превръща насилието в основен псевдонаратив? Възможно ли е победата да бъде недостатъчна, когато сме загубили себе си и има ли правила, които могат да ни запазят като хора, дори и по време на войната? Както посочи и Стефан, хората са хора на всякъде – и на изток, и на запад: очевидност, която често се забравя. Възможна ли е паметта в лабиринта на войната?
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Записките на самурая. Хагакуре (книга), Издателство „Изток-Запад“, Ямамото Цунетомо, преводач: Данчо Господнов, 2004 (линк);
– Военна етика (книга), Дмитрий Волкогонов, Военно издателство, 1977 (линк);
– Изкуството на войната (книга), Сун Дзъ, Издателство „A T Publishing“, 2019 (линк);
– Какви са предизвикателствата пред Женевската конвенция в XXI-ви век, 12 август 2019, Webcafe (линк);
– Наказателен кодекс, Лекс.бг (линк).
„Моралното съзнание на военния колектив е по същество аналог на общественото съзнание, притежава специфични моменти в начините за осигуряване реализирането на нравствените норми и в интензивността на някои морални прояви. По-специално моралното съзнание на военния колектив притежава особено висока степен на нормативност. Военно-етическите норми моделират по-детайлно характера на взаимоотношенията между старшите и младшите в зависимост от конкретните ситуации. Спецификата на моралното съзнание на военния колектив е свързана и с неговата оценъчна страна, т.е. моралните оценки във военния колектив са тясно свързани с императивните критерии, които се съдържат в оценките за постъпките и поведението, намерили израз в изискванията за военната клетва, уставите, наставленията.“
Военна етика, 1977 (с. 205)
Дмитрий Волкогонов